Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 133 03.02.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на двадесет и пети януари две
хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2469 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118
от КСО вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Д.Д.Р., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** против Решение №
Д1040-02-136 от 16.11.2020г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, с което е потвърдено
разпореждане №Д-02-999-00-********** от 02.10.2020г. на ръководителя на
изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ-Бургас .
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с
материалния закон, несъответствие с целта на закона. Счита, че към дата на
постановяване на процесното решение административното производство по обжалване
на болничния лист е влязло в сила. Иска се съдът да отмени оспореното решение и
потвърдените с него разпореждане. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. К., която поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ангажира
доказателства.
Ответникът – Директор ТП на НОИ-Бургас, не се явява,
не се представлява. В представеното по делото становище, чрез процесуалния си
представител иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана,
по отношение на претендираното от жалбоподателя заплащане на адвокатско
възнаграждение, счита че следва да бъде присъдено в минимален размер, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Представя административната преписка.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства счита за установено от фактическа страна следното:
В ТП на
НОИ-Бургас е постъпило удостоверение с вх.№ Р-4-02-000-00-********** от
30.09.2020г. от „Деливеранс 07“ ЕООД относно правото на парично обезщетение по
болничен лист № Е20201912538, издаден на Д.Р. за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от
20.09.2020г. до 19.10.2020г. Представен е болничен лист № Е20201912538, издаден
на Д.Р., цитиран в удостоверението.
ТП на
НОИ-Бургас, представлявано от директора, на основание чл.112, ал.1, т.2 от
Закона за здравето е обжалвало по същество болничния лист с писмо изх.№
Ц9101-02-1156 от 05.10.2020г. до ТЕЛК-МБАЛ-Бургас.
С разпореждане №Д-02-999-00-********** от 02.10.2020г.
на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО на основание
чл.40, ал.4, т.1 от КСО, вр. с чл.47, ал.2 от Наредбата за паричните помощи от
държавно обществено осигуряване е спряно производството по изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен
лист № Е20201912538 за периода от 20.09.2020г. до 19.10.2020г. Производството е
спряно с мотиви, че болничният лист се обжалва по реда на чл.112 от ЗЗ от
директора на ТП на НОИ-Бургас.
Против посоченото разпореждане в ТП на НОИ-Бургас е
депозирана жалба с вх.№ Ц1012-02-201 от 15.10.2020г. от Д.Р., като е посочила
че не става ясно от разпореждането каква е причината за обжалване на болничния
лист.
По повод депозираната жалба е
издадено процесното Решение №
Д1040-02-136 от 16.11.2020г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в
сила разпореждането и са разгледани подробно изложените от жалбоподателя
съображения, които не са приети за основателни. След анализ на относимата
правна регламентация –чл.40, ал.4, т.1 от КСО е приел, че правилно длъжностното
лице е издало разпореждане за спиране на производството за изплащане на
обезщетенията за временна неработоспособност, когато са обжалвани актовете на
медицинската експертиза.
По делото е представено Експертно решение №3355 от
заседание № 183 от 27.10.2020г., с което е потвърден обжалвания болничен лист №
Е20201912538. Към провеждане на последното по делото съдебно заседание, видно
от писмо изх.№7 от 19.01.2021г., Експертно решение №3355 от 27.10.2020г. не е
влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването и в съответствие с изискванията по чл. 150,
ал. 1 от АПК за форма и съдържание. Решението е връчено на 18.11.2020г., а жалбата е подадена на 24.11.2020г.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав констатира,
че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимите
материалноправни норми. Този извод се налага по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството
по чл. 118 от КСО е Решение № Д1040-02-136 от 16.11.2020г. на Директор ТП на
НОИ-Бургас.
Оспореното решение е валидно и допустимо.
Издадено е след надлежно сезиране с жалба, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в
срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния
срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал. 3 от КСО компетентният орган да се
произнесе при обжалване на разпореждането е ръководителят на териториалното поделение на НОИ. Видно
от решението, същото е постановено от С. Р., съгласно заповед №1016-40-765 от
27.06.2016г. на управителя на НОИ. Цитираната в решението заповед е приложена
по делото и от нея е видно, че С. Р.е определена да изпълнява правомощията на
директора на ТП на НОИ-Бургас, в случай на отсъствие на титуляра, поради
отпуск. Видно от представения по делото болничен лист за периода от 11.11.2020г.
до 20.11.2020г. директорът на ТП на НОИ –Бургас е бил в отпуск по болест. Предвид посочените заповеди процесното решение се явява издадено от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия. С оглед
съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.59, ал.2 от АПК. В този смисъл не са налице основания за
оспорване по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
В хода на производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
При
преценка на материалната законосъобразност на решението,
съдът взе предвид
следното:
Съгласно нормата на чл. 40, ал. 4 от КСО длъжностното лице по ал. 3 (длъжностното лице, на което
е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ)
издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането
на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете до 2-годишна възраст, когато: 1. са обжалвани актове на органите на
медицинската експертиза; 2. са представени доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението; 3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и
решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.
В настоящия случай
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.40, ал.4, т.1 от КСО, като е приел че болничен лист
№ Е20201912538 е обжалван по реда на чл.112 от Закона за здравето, както и че
надлежното произнасяне по неговата законосъобразност е преюдициален спор по
отношение на изплащането на обезщетенията за
временна неработоспособност. Производството по обжалване на акта на органа на
медицинската експертиза е висящо от постъпване на жалбата пред компетентния да
се произнесе административен орган, в случая - ТЕЛК. От събраните по делото
доказателства се установява, че срещу болничен лист № Е20201912538 е подадена жалба от директора на ТП на НОИ Бургас
пред ТЕЛК-УМБАЛ-Бургас, І състав с изх.№ Ц9101-02-1156 от 05.10.2020г. на
ТП на НОИ. Следователно към датата на издаване
на разпореждане №Д-02-999-00-********** от 02.10.2020г. на ръководителя
на изплащането на обезщетенията и помощите от
ДОО в ТП на НОИ – Бургас не е бил обжалван болничният лист, както и не е било
налице висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската
експертиза, поради което в нарушение на закона, при липса на предпоставките на чл. 40, ал. 4, т.1 от КСО е постановено разпореждането, с което е спряно
образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничния лист.
При постановяване на потвърдителното решение-предмет на настоящото дело не е
било взето предвид, че при издаване на разпореждането не са били налице
материално-правните предпоставки за издаването му, поради което също е
постановен незаконосъобразен административен акт.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а оспореното решение, с което е потвърдено разпореждането и разпореждането, като постановени в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъдат отменени.
Предвид изхода на делото, своевременно направеното
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски и на основание
чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 350
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което е видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие /л.25/. Във връзка с направеното
възражение от страна на процесуалния представител на ответника адвокатското
възнаграждение е в минималния предвиден размер от разпоредбата на чл.8, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да
бъде намалян.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Д1040-02-136 от 16.11.2020г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, с
което е потвърдено разпореждане №Д-02-999-00-********** от 02.10.2020г. на ръководителя
на изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ-Бургас.
ОСЪЖДА Националният
осигурителен институт да заплати на Д.Д.Р.,
с ЕГН **********, сумата от 350лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.119 от КСО.
СЪДИЯ: