№ 79
гр. гр.Н., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222150100671 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод насрещна искова молба,
подадена по гр.д. № 4/2022 г. по описа на Районен съд- Н., от „..............“ АД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. ............., район В., бул. „А.С.“ № ....,
представлявано от Ф.Д. и С.А., против З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ.
Н., кв. „К.“ ..., ет. 4, ап. 26. С Определение № 750 от 18.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 4/2022 г. по описа на Районен съд- Н., съдът е указал да се отдели подадената
насрещна искова молба с вх.№ ...5 от 10.03.2022 г., ведно с приложените към нея
писмени доказателства и да се докладва на Председателя на РС- Н. за образуване на
отделно производство.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2019 г. между ищцовото дружество
„..............“ АД, в качеството му на Кредитодадел, и ответницата З. Ц. Ц., в качеството й
на Кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № ....... Договорянето между
страните се осъществявало чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна
поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключвал във формата на
електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите,
Закона за електронния документ и електронния подпис и приложимите към сключения
договор за кредит Общи условия на ищцовото дружество. Сключването на договора за
кредит между страните било извършено по инициатива на ответницата Ц., която
попълнила заявка за кандидатстване, като в същата били попълнени и предоставени
доброволно пълни и верни данни на кредитополучателя относно нейната самоличност.
Ответницата била посочила, че желае да получи заема чрез системата „ePay.bg” на
„Изипей“ АД, която представлява електронна система за разплащания. В края на
заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване, ответницата Ц.
потвърдила, че се е запознала и се е съгласила с Общите условия на ищеца „..............“
1
АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общите условия било
необходимо условие за изпращане на заявката. След подаване на заявката за
кандидатстване от страна на ответницата Ц., същата получила от ищцовото дружество
ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в
заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С
краткото електронно съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че
лицето, което желае да получи кредита, е именно лицето, което е подало заявката за
кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка, Ц.
потвърдила заявката си за кандидатстване за кредит, като активирала въпросния линк,
при което се заредил част от уеб сайта на „..............“ АД - smilecredit.bg, където въвела
ПИН кода на заявката и потвърдила искането си за получаване на кредита при
сроковете и условията съгласно заявката. След успешното потвърждаване на заявката
ищцовото дружество разгледало предоставената от ответницата информация и въз
основа на нея и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил Ц. за
искания от нея кредит. След одобряване на кредита ищеца изпратил на електронната
поща на ответницата Договор за кредит № ......, заедно с приложимите Общи условия
на „..............“ АД, Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла
прикачил два линка- „Приеми договора“ и „Откажи договора“. С оглед сключването на
договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответницата Ц. с договора за
кредит и Общите условия, се твърди, че Ц. активирала линка „Приеми договора“. В
резултат на това ответницата Ц. получила от ищцовото дружество „..............“ АД
паричен заем в размер на 900 /деветстотин/ лева, като се задължила да заплаща
редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателката се съгласила да
погаси кредита си на четири равни 30- дневни вноски, като общият срок за погасяване
на кредита бил от 15.09.2021 г. до 14.01.2022 г. и при условията, договорени между
страните. В изпълнение на задължението по договора Кредитодателят предоставил
сумата по кредита чрез системата на „Изипей“ АД. След получаване на заемната сума,
Кредитополучателя Ц. не била погасявала никакви суми по договора за кредит, поради
което била в неизпълнение на своите задължения към ищцовото дружество. Дължимата
главница по Договора била в размер на 900 лв. Съгласно Договор за кредит № 4321,
погасителен план и Общи условия на „..............“ АД, приложими към него, ответницата
дължала на ищеца и лихва за ползване на кредита, която била в размер на 77,29 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 14.01.2022 г. Падежната дата на последната погасителна
вноска по кредита била 14.01.2022 г., от която дата ответницата изпаднала в забава за
непогасената главница по кредита. Законната лихва за периода от 15.01.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда била в размер на 11,50 лв.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което
да осъди З. Ц. Ц. да заплати на „..............“ АД сумата в размер на 900 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за кредит № ...... от 14.09.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-
10.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и възнаградителна лихва
в размер на 77.29 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 14.01.2022 г., дължими по Договора
за кредит № ...... и приложимите към него Погасителен план, Приложение и Общи
условия.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата
Ц., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност
на исковата молба. Твърди се, че сключеният Договор за потребителски кредит № ......
има белезите на потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит. Към него била приложима и общата императивна закрила
2
срещу неравноправно договаряне, както и нормите на Европейското общностно право.
Обръща се внимание, че общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗПП вр. чл.
24 от ЗПК предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената
като общо правило за всички държави от ЕС система за защита се основава на идеята,
че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика от гледна точка
на преговорните си възможности и на степента си на информираност. Наред с това се
сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Твърди се, че в Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на
задължението, която не се претендира от ищеца. Навежда се, че същата се дължи не за
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Независимо от горното се оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва.
Излагат се подробни съображения. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото са представени договор за потребителски кредит № ...... от 14.09.2021
г., сключен между „..............“ АД и З. Ц. Ц., приложение № 1 и погасителен план към
договора, както и общи условия на ищцовото дружество, приложими към договори за
потребителски кредит, от съдържанието на които се установява, че страните са
постигнали съгласие за предоставяне на потребителски кредит в размер на 900 лв., с
краен срок за погасяване- 14.01.2022 г., с размер на погасителната вноска с одобрено
обезпечение- 244.32 лв., и без одобрено обезпечение- 336.82 лв., годишна лихва за
ползване на кредита- 40.54 %, годишен процент на разходите- 49.00 % и общо дължима
сума- 977.29 лв.
Видно от клаузата на чл. 1.1 на договора кредитодателят предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит съгласно условията на кредитните продукти
„кредит до заплата“ и/или „кредит на вноски“, който кредитополучателя се задължава
при условията и сроковете на договора, приложенията и анексите към него, общите
условия и погасителния план да усвои и върне, както и да заплати на кредитодателя
уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по кредита. Съгласно чл.
2.2 от договора сумата по кредита се предоставя по банков път по посочена от
кредитополучателя банкова сметка или чрез системата на „Изипей“ АД. От клаузата на
чл. 3.1 от договора се установява, че срокът за кредита по договора е определен в
приложение № 1 към него и е сключен за срок до пълното погасяване на всички
задължения по кредита. Видно от приложение № 1 срокът за погасяване на кредита е
14.01.2022 г. Клаузата на чл. 4.1 от договора предвижда, че кредитополучателят дължи
на кредитодателя годишна фиксирана лихва върху главницата по кредита, определена
в приложение № 1 към договора, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер
на 1/365 от годишната лихва. От приложение № 1 към договора се установява, че
годишната лихва за ползване на кредита е 40.54 %. Съгласно клаузата на чл. 6.1 при
забава на което и да е парично задължение кредитополучателят дължи законна лихва за
забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Страните са се съгласили,
че към момента на сключване на договора за кредит законната лихва е в размер на 10
%. С чл. 6.2 е предвидено, че при забава на плащането на една или повече погасителни
3
вноски по кредита на падеж съгласно договора и погасителния план към него,
кредитодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране на просрочените
суми. Страните са се съгласили, че кредитополучателят следва да заплати на
кредитодателя всички разходи по извънсъдебно и съдебно събиране на просрочения
кредит, като дължимите суми се дължат и след разваляне на договора /чл. 6.3/.
Гореизложеното налага извод, че между „..............“ АД и З. Ц. Ц. е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ответницата е
усвоила сумата в размер на 900 лв. Това се установява от приложената по делото
разписка за извършено плащане № 2000000269536065 от 14.09.2021 г. По делото е
представено и удостоверение с изх. № 2023010617004767 от 13.01.2023 г., издадено от
„Изипей“ АД в уверение, че паричен превод в размер на 900 лв., нареден с основание
„по договор за кредит ......“ от ищцовото дружество в полза на ответницата Ц. е
изплатен с платежен документ- разписка № 0700013877802377 от 14.09.2021 г. в офис
на представител на „Изипей“ АД.
Безспорно се касае за договор, сключен с потребител, поради което важат
изискванията на ЗПК. В отговора на исковата молба е наведено възражение за
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Според цитираната
разпоредба, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от
ЗПК. Наред с това е релевирано основание за недействителност и поради неспазване
изискванията на чл. 11, т. 9, 10 и 11 от ЗПК.
От събраните доказателства съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. В разпоредбата се предвижда, че договора за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В тази връзка нормата
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците на сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1.
ДР от ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В този смисъл в разходите по кредита следва да бъде включена и сумата на
предвидената в договора неустойка, което от своя страна би довело до надвишаване на
размера на ГПР, посочен в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл се е произнесла
и въззивната инстанция с Решение № 365 от 12.10.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
1068/2021 г., постановено по идентичен казус.
Посочените разпоредби обосновават извод, че в общия разход по кредита, който
формира годишния процент на разходите следва да бъдат отразени или включени
сумите, които са пряко свързани с договора за кредит, известни са на кредитора и
4
които потребителят следва да заплати. Годишния процент на разходите се изчислява по
специална формула. От своя страна спазването на това изчисление предоставя
информация на потребителя по какъв начин е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В посочената величина, като израз на всичко дължимо по
кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Както беше коментирано, в конкретния случай е посочено, че годишния процент на
разходите е 49 %, а годишната лихва за ползване на кредита е 40.54 %. Тоест, липсва
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои
компоненти са включени в него, по какъв начин е формиран, както и как годишната
лихва е изчислена по общия ГПР. Всичко това поставя потребителя в невъзможност да
разбере какъв е процентът на оскъпяването му по кредита. Наред с това, посочването
само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Напротив, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК има за цел на
потребителя да се предостави пълна, точна и ясна информация за разходите във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според нормата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. По делото не се събраха доказателства за
заплащане от страна на ответницата на претендираната главница в размер на 900 лв.,
поради което съдът намира предявения иск в тази част за основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Видно от представен списък за разноски
от ищеца се претендира сумата общо в размер на 1000 лв., от които: 500 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение по иск за главница, 400 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение по иск за възнаградителна лихва, 100 лв.- заплатена държавна такса.
Предвид на това, че иска за възнаградителна лихва не следва да бъде уважен, то
възнаграждение по тази претенция не следва да се присъжда, както и заплатената
държавна такса в размер на 50 лв. От ответницата е направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски от ищеца. Съдът намира, че
възнаграждението в размер на 500 лв. е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото. Ето защо възнаграждението за един адвокат
на ищеца следва да бъде определено от настоящия съдебен състав по реда на чл. 78, ал.
5 от ГПК именно в размер на 300 лв. В този смисъл искането следва да бъде уважено за
сумата от 350 лв.
Ответницата е представлявана от пълномощник, на когото не е заплатила
адвокатско възнаграждение. В тази връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. препраща
към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, действащ към датата на
пълномощното, на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в размер 300
5
лв., което да бъде заплатено от ищеца.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., кв. „К.“ ..., ет. 4,
ап. 26, да заплати на „..............“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. ............., район В., бул. „А.С.“ № ...., представлявано от Ф.Д. и С.А.,
сумата в размер на 900 лв., представляваща непогасена главница, дължима по Договор
за потребителски кредит № ...... от 14.09.2021 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба- 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „..............“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес
на управление: гр. ............., район В., бул. „А.С.“ № ...., представлявано от Ф.Д. и С.А.,
иск против З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., кв. „К.“ ..., ет. 4, ап. 26, за
заплащане на сумата в размер на 77.29 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 14.01.2022 г.
ОСЪЖДА З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., кв. „К.“ ..., ет. 4,
ап. 26, да заплати на „..............“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. ............., район В., бул. „А.С.“ № ...., представлявано от Ф.Д. и С.А.,
сумата в размер на 350 лв., представляваща направени в настоящото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „..............“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление:
гр. ............., район В., бул. „А.С.“ № ...., представлявано от Ф.Д. и С.А., да заплати на
адвокат Д. В. М. от АК- Пловдив, сумата в размер на 300 лв., представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6