ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
гр. Перник, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500249 по описа за 2022 година
Производство е образувано по депозирана въззивна жалба, с вх.№ 260752/22.12.2021 г. от Р.
Ж. Б. с ЕГН ********** и ЯС. Ж. Б. ЕГН **********, чрез адвокат С.П., вписана в САК,
срещу решение Решение №19 от 17.11.2021 г. постановено по гр. дело № 58/2020г. по описа
на Районен съд Трън, II състав, с което е обявен за относително недействителен, по
отношение на „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Цар Симеон“ I 29, с ЕИК *********, представлявано от
изп.директор С. Д. И., договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот,
сключен между ответниците Р. Ж. Б. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** и ЯС. Ж. Б. с
ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ****, обективиран в ***на нотариус Райна
Б.а вписан под № 675 в регистъра на Нотариалната камара/, относно недвижим имот,
находящ се в с.Берайнци, общ.Трън, представляващ 1/6 идеална част от двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 72,20 кв.м., построена върху *** по устройствения
план на с.Берайнци, общ.Трън, обл.Перник, утвърден със заповед ***., при граници: изток-
УПИ ***, запад ***, север- имот без номер и юг-улица.
Моли да бъде отменено Решение № 19 от 17.11.2021 г. на Районен съд Трън II
състав, постановено по гражданско дело № 58/2020г като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи,
че в случая не са налице предпоставките на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, тъй като
в случая става въпрос за твърдение от страна на ищеца за наличие на възмездна сделка
сключена между Р. Ж. Б. и ЯС. Ж. Б., която го уврежда и за която се иска обявяване на
недействителност по отношение на „Инвестиционна компания“ АД. Счита, че своето
решение първоинстанционният съд неправилно е приел, че от името Р. Ж. Б. е направено
възражение, че сделката за която се иска обявяване на относителна недействителност е
1
сключена преди възникване на вземането. Неясно е на какво основание е направено това
заключение, тъй като нито в проведено открито съдебно заседание по делото, нито във
внесен писмен документ по делото е правено подобно възражение от името на Р. Ж. Б., още
повече, че в представения с отговора на исковата молба договор за заем от 19.01.2011г., на
основание на който дружество „Лукс паркет“ ЕООД замества в дълга Р. Ж. Б. със съгласието
на кредитора „Инвестиционна компания“ АД. Този договор от 19.01.2011г. е представен в
оригинал от ищеца по настоящото производство - „Инвестиционна компания“ АД и не е
оспорен, и не е поискано да бъде открито производство по реда на чл. 193 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че този договор изцяло освобождава Р. Ж. Б. от задължението му
към „Инвестиционна компания“ АД и следователно това дружество няма качество на
кредитор към датата на подаване на исковата молба, на основание на която е образувано
производството, доказателства и твърденията, които въобще не са били обсъдени от
първоинстанционният съда, още по - малко са кредитирани от него.
Сочи се, че за стабилизиране на клаузите на договора за заем от 19.01.2011г. и това,
че Р. Ж. Б. не е длъжник е подписаната на 26.11.2019г. спогодба. Счита, че същата е нов
правопораждащ факт, настъпил в обективната действителност след постановяване на
арбитражното решение и имащ погасителен ефект по отношение на задължението Р.Б. към
настоящия ищец. Следователно към датата на предявяване на настоящия иск не е налице най
- важната предпоставка за провеждане на производството по реда на чл.135 от ЗЗД. Твърди
се, че към този момент вземането на ищеца от ответника вече не съществува и следователно
ищецът вече не е кредитор на първия ответник. Целта на посочения иск е да се гарантира
удовлетворяването на ищцовото вземане и ако такова не съществува, той няма правен
интерес да предявява иск по чл.135 ЗЗД и същият е недопустим.
На следващо място жалбоподателят твърди, че правният интерес на ищеца
"Инвестиционна компания" АД от предявяването на настоящия иск се свежда до
възможността с решението, което съдът ще постанови, процесният недвижим имот да бъде
изваден от патримониума на ответника ЯС. Ж. Б. и да бъде върнат в патримониума на
ответника Р. Ж. Б., за да може ищецът да удовлетвори своето вземане от сумата, получена от
изнасяне на имота на публична продан. Жалбоподателят сочи, че в конкретния случай,
посочената цел по принцип не може да бъде постигната, поради това, че преди започването
на гражданско дело №58/2020г. по описа на Районен съд Трън между ответника Р. Ж. Б., в
качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит и третото, неучастващо в делото,
лице „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за
банков кредит за сумата от 440 000 евро. За обезпечаване вземането на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД по договор за банков кредит до размер на 19706,70 евро, Р. Ж. Б. е учредил
договорна ипотека върху процесния недвижим имот с Нотариален акт ***г. В. М. - съдия по
вписванията при Районен съд Трън, изпълняващ длъжността на нотариус по заместване.
Същата ипотека е валидна и действаща и към настоящия момент и е подновена с документ с
№ от вх. peг. 1357, дата от вх. per. 19.11.2020г., № от дв. вх. per. 1357 на Служба по
вписванията - Трън, старт на информационна система 2002, персонална партида № 6795 от
дата 19.11.2020г.
На следващо място се сочи наличието и друго неучастващо в настоящото
производство лице, но с учредени в негова полза тежести и права върху процесния имот,
вписани преди датата на вписване на исковата молба на ищеца е В. Б. А., ЕГН **********.
Същата на основание влязло в сила Съдебно решение №18 от 20.05.2019г. по гражданско
дело №212/2018г. по описа на Районен съд Трън и Съдебно решение № 184 от 10.07.2019г.
по гражданско дело №212/2018г. по описа на Районен съд Трън е титуляр на постановено в
нейна полза съдебно признато право на задържане върху посочения имот до заплащане на
2
присъдената й сума за полезни и необходими разноски и трайно прикрепени подобрения е в
размер на 14928,00 лева по посоченото гражданско дело №212/2019г. по описа на Районен
съд Трън.
На следващо място относно приетото от първоинстанционния съд твърдение на
ищеца, че основателността на отменителния иск е обусловена от съзнанието на Р. Ж. Б., че с
процесното разпоредително действие уврежда кредитора счита, че посоченото категорично
не отговаря на обективната действителност и е подкрепено от убедителни писмени
доказателства представени от него, които не са взети под внимание от Районен съд Трън.
Извършената разпоредителна сделка от Р. Ж. Б., в качеството си на прехвърлител
действително е намалил притежаваното от него имущество, но въпреки това действието му
не е увреждащо по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД, по следните съображения, тъй като
„увреждащо“ по смисъла на чл.135, ал. 1 ЗЗД е действие, с което длъжникът се е лишил от
имущество, от което ищецът е могъл да се удовлетвори, Точно такъв е и процесният случай,
поради което единственият възможен извод е, че извършеното разпореждане с имущество от
Р. Ж. Б. не е увреждащо по отношение на „Инвестиционна компания“ АД.
Жалбоподателят сочи, че обект на атакуваната продажба е 1/6 идеална част от
жилище и по делото няма твърдения и не са представени доказателства за това, че той или
членове на неговото семейство са притежавали друго жилище. При това положение ищецът
"Инвестиционна компания" АД не е имал право да насочи принудително изпълнение към 1/6
идеална част от къщата и съответно изваждането й от патримониума на длъжника Р. Ж. Б.
не го е увредило. Ищецът по делото не е приложил никакви доказателства, че имотът е
секвестируем по отношение на него.
На следващо място жалбоподателят сочи, че преди започването на гражданско дело
№58/2020г. по описа на Районен съд Трън и дори преди сключването на договора за заем, от
който черпи права ищецът, между доверителя ми Р. Ж. Б., в качеството му на
заемополучател и третото, неучастващо в делото лице „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в
качеството му на заемодател е сключен договор за заем за сумата от 440 000 евро. За
обезпечаване вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД по договора за заем до размер на
19 706,70 евро, Р. Ж. Б. е учредил договорна ипотека върху процесния недвижим имот с
Нотариален акт №28, т.П, д.№210/09.12.2010г. Венцислав Милушев - съдия по вписванията
при Районен съд Трън, изпълняващ длъжността на нотариус по заместване. Същата ипотека
е валидна и действаща и към настоящия момент и е подновена с документ с № от вх. per.
1357, дата от вх. per. 19.11.2020г., № от дв. вх. per. 1357 на Служба по вписванията - Трън,
старт на информационна система 2002, персонална партида № 6795 от дата 19.11.2020г.
Поради което евентуално насочване на изпълнение от страна на „Инвестиционна компания“
АД срещу посоченото имущество не би довело до гарантиране удовлетворяване на
вземането на дружеството, поради което и не следва да се приеме за увреждащо такова.
При така описаната фактическа обстановка, жалбоподателят сочи, че дори да бъде
постановено съдебно решение в полза на ищеца "Инвестиционна компания" АД на
основание, на което същия да насочи принудително изпълнение към процесния недвижим
имот, то в изпълнителното производство ще бъдат присъединени както по реда на чл.456 от
ТПК и сл., във връзка с чл.501 от ГПК ипотекарният кредитор „Райфайзенбанк България“
АД и неговото вземане, така и по реда на чл.459 от ГПК кредитора Вера Бориславова
Алексиева със съдебно признатото право на задържане, като вземанията и на двамата ще
бъдат удовлетворени преди вземането на "Инвестиционна компания" АД по силата на
чл.136 т.3 и т.4 от ЗЗД. В тази ситуация, ищецът „Инвестиционна компания" АД няма как да
бъде увреден от извършената продажба, тъй като при провеждане на бъдеща публична
продан получената от същата сума подлежаща на разпределение няма да бъде достатъчна за
3
удовлетворяване напълно дори на вземанията на привилегированите взискатели.
Следователно след удовлетворяване на обезпечените с имота вземания няма да останат
никакви парични средства за погасяване на вземането на ищеца и следователно той няма
правен интерес от провеждане на настоящото производство по отношение на процесния
имот.
Счита постановеното решение №19 от 17.11.2021г. по гражданско дело №58/2020г.
по описа на Районен съд Трън обосновано, защото съдът приема тезата на ищеца, а именно,
че е налице увреждане от извършената разпоредителна сделка без да взема под внимание
подробно изложените аргументи от страна на жалбоподатеят за липса на увреждане, които
не са голословно твърдени, а са подкрепени с многобройни и основателни писмени
доказателства представени по делото. Извършвайки разпоредителната сделка Р. Ж. Б. е имал
съзнанието, че разпоредителното му действие не може да увреди "Инвестиционна компания"
АД, защото то вече не е негов кредитор. Това изключва основния елемент от фактическия
състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД - при извършването на действието, длъжникът да е знаел за
увреждането.
Датата 26.11.2019 г. е момента, в който спогодбата е била уточнена като текст и
подписана от Р.Б., лично и като представител на дружествата „Рос паркет“ ЕООД, „Лукс
паркет“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД. След това спогодбата е предадена на представител на
„Инвестиционна компания“ АД и доста по-късно е била е подписана от Изпълнителния
директор. Подписаният екземпляр е бил върнат на Р.Б. с писмо с обратна разписка,
изпратено на 19.02.2020 г. от процесуалния представител на „Инвестиционна компания“ АД
по някои от предходно проведените между страните съдебни производства - адв. Делян
Димов и получено на 21.02.2020г. Едва когато подписаният от Изпълнителния директор на
„Инвестиционна компания“ АД екземпляр е получен от Р. Ж. Б., фактическият състав по
сключването на спогодбата е бил завършен.
Жалбоподателят сочи, че за всички тези факти и обстоятелства са представени
множество писмени документи, приети от първоинстанционният съд, но по никакъв начин
не намерили място в постановеното решение и необсъдени дори в мотивите му.
Моли въззивният съд да приеме, че е налице и е доказана описаната фактическа
обстановка и в обективната действителност са настъпили юридически факти и факти с
правно значение и обстоятелства, които обаче не са намерили място в постановеното
решение, въпреки задължението на съда да обсъди всички съществени по делото такива от
значение за решаване на спора.
Възражението на жалбоподателят Росен Живов Б. се отнася само и единствено до
субективното му възприятие към момента на извършване на разпоредителната сделка чиято
относителна действителност се претендира от „Инвестиционна компания“ АД.
Относно "знанието за увреждане" моли да бъде взето предвид, че то се свежда до
това Р. Ж. Б. е осъзнавал – имал е знанието, че съгласно чл.444, т.7 от ГПК, е
несеквестируемо единственото жилище на длъжника, ако той и членовете на семейството
му не притежават друго жилище. Обект на атакуваната продажба е 1/6 идеална част от
жилище и по делото няма твърдения и не са представени доказателства за това, че Р. Ж. Б.
или членове на неговото семейство са притежавали друго жилище. При това положение
ищецът "Инвестиционна компания" АД не е имал право да насочи принудително
изпълнение към 1/6 идеална част от къщата и съответно изваждането й от патримониума на
длъжника Р. Ж. Б. не го е увредило. Ищецът по делото не е приложил никакви
доказателства, че имотът е секвестируем по отношение на него. Напротив, имотът е
несеквестируем по отношение на него и секвестируем по отношение на предходно
4
посочените кредитори. Също така Р.Б. осъзнавал – имал е знанието, че извършеното
действие не може да бъде увреждащо, защото преди започването на настоящото дело и дори
преди сключването на договора за заем, от който черпи права ищецът, между ответника Р.
Ж. Б., в качеството му на солидарен длъжник по договор за банков кредит и третото,
неучастващо в делото, лице „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в качеството му на кредитор, е
сключен договор за банков кредит за сумата от 440 000 евро. За обезпечаване вземането на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД по договора за банков кредит до размер на 19706,70 евро, Р.
Ж. Б. е учредил договорна ипотека върху процесния недвижим имот с Нотариален акт №28,
т.П, д.№210/09.12.20Юг. Венцислав Милушев - съдия по вписванията при Районен съд
Трън, изпълняващ длъжността на нотариус по заместване. Същата ипотека е валидна и
действаща и към настоящия момент и е подновена с документ с № от вх. per. 1357, дата от
вх. per. 19.11.2020г„ № от дв. вх. per. 1357 на Служба по вписванията - Трън, старт на
информационна система 2002, персонална партида № 6795 от дата 19.11.2020г.
Жалбоподателят Р. Ж. Б. е осъзнавал- имал е знанието, че има задължения и към
друго неучастващо в настоящото производство лице, но с учредени в негова полза тежести
и права върху процесният имот, вписани преди датата на вписване на исковата молба на
ищеца, а именно задължения към Вера Бориславова Алексиева, ЕГН **********. Същата на
основание влязло в сила Съдебно решение №18 от 20.05.2019г. по гражданско дело
№212/2018г. по описа на Районен съд Трън и Съдебно решение №184 от 10.07.2019г. по
гражданско дело №212/2018г. по описа на Районен съд Трън е титуляр на постановено в
нейна полза съдебно признато право на задържане върху посочения имот до заплащане на
присъдената й сума в размер на 14928,00 лева по посоченото гражданско дело №212/2019г.
по описа на Районен съд Трън.
Следователно отново не става ясно на основание кои доказателства по делото,
първоинстанционният съд приема, че е налице знание за увреждане на „Инвестиционна
компания“ АД, доколкото от всичко посочено по горе, за което са представени убедителни
писмени доказателства по делото се доказва точно обратното.
Моли да се има предвид следното относно презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД по
отношение на ответника ЯС. Ж. Б.. Ответникът ЯС. Ж. Б. е брат на Р. Ж. Б. и по отношение
на него важи презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Същата обаче, подлежи на опровергаване,
тъй като е въведена от законодателя с предположение, че при наличие на близки родствени
и семейни връзки, приобретателят е получил същата информация, която има прехвърлителя
по разпоредителната сделка, т.е. има същото знание, както го има прехвърлителя. В
конкретния случай по делото е установено, че към момента на продажбата, извършена на
15.01.2020 г. прехвърлителя Р. Ж. Б. е имал знанието, че не е длъжник. Същото знание
трябва да бъде презюмирано и по отношение на приобрететеля ЯС. Ж. Б., т.е. трябва да се
приеме, че той е осъзнавал – имал е знанието, че брат му не е длъжник на "Инвестиционна
компания" АД.
Моли да бъде прието, че по делото са представени доказателства, че в друг съд се
разглежда дело (гражданско дело №5886/2020г. по описа на СГС, ГО 1-11 състав), с ищец Р.
Ж. Б. и ответник „Инвестиционна компания“ АД, образувано на основание чл.439 от ГПК-
отрицателен установителен иск с предмет, че вземането на „Инвестиционна компания“ АД е
погасено на основание факти и обстоятелства, настъпили, след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издаден изпълнителен лист, а именно опрощаване на
вземането, чрез подписване на спогодба и заместване в дълг със съгласие на кредитора. В
случай, че предявеният отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК бъде
уважен, то със сила на пресъдено нещо ще бъде установено, че ищецът „Инвестиционна
компания“ АД към датата на предявяване на настоящия иск не е кредитор на доверителя ми.
5
Счита и моли да бъде прието, че липсват каквито и да е доказателства, представени
от ищеца.
Жалбоподателят сочи, че в искова молба ищецът твърди, че вземането му произтича
от договор за заем от 18.01.2011г., съгласно който е предоставен заем на дружество „Рос
Паркет“ ЕООД /с предходно наименование „Виал Паркет“ ЕООД/ в размер на 50000,00
лева, но такъв договор по делото не е представен. Предоставеният заем, обаче, е частично
върнат, който факт изобщо не е отразен в исковата молба.
Относно твърдението, че има постановено Арбитражно решение по ВАД 14081201/2013г. от
Арбитражен съд гр. София, на основание на което е издаден изпълнителен лист от
15.06.2015г., липсват доказателства затова, напротив описаните факти безспорно са
настъпили в обективната действителност и съществуват преди внасянето на исковата молба,
на основание на която е образувано гражданско дело №58/2020г. по описа на Районен съд
Трън.
Прави искане „изпълнителен лист по търговско дело №3416/2015г. по
описа на СГС, да бъде предоставен в оригинал, поради това че по делото няма представено
никакво доказателство, че разпореждането, на основание на което е издаден същият
съществува, както и че е влязло в законна сила, както и това дали изпълнителният лист не е
бил междувременно обезсилен.
Моли да бъде прието, че изрично и своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност на вземането по изпълнителния лист, издаден по търговско дело
№3416/2015г. по описа на СГС, тъй-като същият е издаден на 15.06.2015г., а по делото няма
никакви доказателства, че по изпълнителното дело, образувано на основание този
изпълнителен титул са извършвани принудителни изпълнителни действия.
Счита, че покана за доброволно изпълнение с изх.М245/16.01.2020г. от ЧСИ Георги
Николов с рег.№925 при КЧСИ по изпълнително дело №003/2020г. е писмен документ, от
който става ясно кое фактическо твърдение подкрепя. Същата е неотносимо за настоящото
производство доказателство, тъй като не е, и не следва да се приема като документ, чрез
който да се удостоверява и доказва размер и/или наличие на дълга.
С въззина жалба № 260037 от 21.02.2022 г. от Р. Ж. Б. с ЕГН ********** и ЯС. Ж. Б.
ЕГН ********** чрез адвокат С.П., вписана в САК, срещу решение Решение №4 от
01.02.2022 г. по гр.д.№58/2020 г. по описа на ТРС, с което е допълнено Решене № 19/2021 г.
по гр.д.№58/2020 г. по описа на ТРС се моли да бъде постановено друго, с което да бъде
отменено същото и върнато делото на Районн съд Трън с указания за постановяване на
законосъобразен и обоснован съдебен акт. Счита, че същото е постановено в противоречие с
основното изискване за излагане на мотиви в съдебното решение, което води до отмяната му
като неправилно, необосновано и при допуснати процесуални нарушения.
Моли, съдът да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с
което съдът да отмени решението в частта, в която Р.Б. и Я.Б. са осъдени да заплатят
разноски в размер на 40.00 лв. за проведеното обезпечително производство.
Насрещната страна „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Цар Симеон“ I 29, с ЕИК ********* е депозирала отговор на
въззивна жалба № 2600050 от 23.03.2022 г., с който оспорва въззивната жалба на и моли
съда да не я уважава. Счита, че районния съд правилно, законосъобразно и обосновано е
постановил своето решение, а изложените доводи във въззивната жалба са неоснователни.
С допълнителна молба № 260055 от 04.03.2022 г., към въззивна жалба от 22.12.2022 г.
6
срещу решение №19 от 17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 58/2020 г. по описа на Районен
съд Трън е направено искане от Р. Ж. Б. с ЕГН **********, чрез адв. С.П., за спиране на
делото по реда на чл.229, ал.1 ГПК, тъй като първоинстанционния съд не се е
произнесъл със съдебен акт по направено искане за спиране по реда на чл.229, ал. 1, т.4
от ГПК, като искането е обосновано с посочена преюдициалност на спора, предмет на
разглеждане по гр.д. № 5893/2020 г. по описа на на СГС, за което е представено и
удостоверение по делото –стр.52 от делото, като видно от същото е посочено, че-$
Софийски градски съд, ГО, I- 23 състав, по гр.д.№5893/2020г., издава настоящото
удостоверение на Р. Ж. Б. с ЕГН **********, в уверение на това, че:пред Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 1-23 състав по искова молба, внесена от Р. Ж. Б. с ЕГН
**********, с входящ номер 59623/25.0б.2020г. е образувано гражданско дело №
5893/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 -23 състав.
Исковата молба е внесена от Р. Ж. Б. с ЕГН ********** срещу „Инвестиционна компания“
АД с ЕИК ********* с правно основание чл. 439 от ГПК със следния предмет, а именно:
иск, с който да бъде установено, че не съществува вземането на ответника Инвестиционна
компания“ АД с ЕИК ********* по отношение на физическото лице Р. Ж. Б. с ЕГН
********** и същото не е длъжник и не дължи частично сумите по изпълнителен лист от
15.06.2015г„ издаден на основание Решение на арбитражен съд по търговско дело
№3416/2015г. по описа на СГС, TO VI-7 състав представляващи: главница от размер на 40
000,00 лева (първоначално предявен и в последствие изменен като частичен за 40 000лв.
като част от мораторна неустойка в размер на 176 540,00 лева) в едно със законна лихва до
датата на изплащането, неолихвяемо вземане в размер на 201 706.67лева (представляващо:
възнаградитеяна лихва, изчислена върху главница от 50 000,00лева за периода 18.01.2011-
28.01.2011г. в размер на 166,67лева; наказателна неустойка по чл.8 от Договор за заем от
18.01.2011г. в размер на 25 000,00лева и мораторна неустойка, изчислена върху главница 40
000,00лева за периода от 28.01.2011г. до датата на внасяне на исковата молба 12.08.2014г. в
размер на 176 540,00лева)., както и присъдени разноски в размер на 6 565,64 лева, на
основание извършено опрощаване, което ответникът е осъществил чрез отказ от вземане,
обективиран в спогодба от 26.11.2019г.
Към настоящия момент гражданско дело №5893/2020г. е висящо.“
С тези доводи е направено искане от Р. Ж. Б. с ЕГН **********, чрез адв. С.П., за
спиране на делото по реда на чл.229, ал.1 ГПК, тъй като първоинстанционния съд не се е
произнесъл със съдебен акт по направено искане за спиране по реда на чл.229, ал. 1 ГПК.
Моли на основание чл.229, ал.1 и ал.4 ГПК съдът да се произнесе по искането, на
което първоинстанционния съд не се е произнесъл, както и да бъде спряно въззивното
производството, до окончателно решаване с влязво в законна сила решение на спора, на
основание на който е образувано гр.д. № 5893/2020 г. по описа на СГС.
В молбата подробно е посочено, че -Предметът на така посоченото висящо пред СГС
гражданско дело е отрицателен установителен иск, при уважаването на който със сила на
пресъдено нещо ще бъде установено, че ищецът по висящото пред ПОС производство не е
кредитор на ответника по същото.
Моли се съдът да има предвид и постановеното в т.2 на Тълкувателно решение
№2/2017г. от 09.07.2019г. по тълкувателно дело 2/2017г. ОСГТК на ВКС, а именно: „при
паралелно развиващи се производство, разглеждащо вземането на кредитора /както в
случаите на предявен от кредитора иск за установяване на вземането му, така и в случаите
на предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането на кредитора по
Павловия иск/, и производство по Павлов иск, между тях е налице връзка на
7
преюдициалност“. Основанието за спиране по чл.229 ал. 1 т.4 ГПК е налице, когато има
висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се
спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати
или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство
/Тълкувателно решение №8/07.05.2014 по тълк.д.№8/2013, ОСГТК на ВКС/. Спирането на
това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по
обуславящото дело - което има значение за правилното му решаване. Връзката на
обусловеност е обективна и не зависи от поредността на предявяване на двата иска.
Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в
случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява
имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че
вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД
не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да
приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това
положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане
на вземането на кредитора - т.е. установяване наличието на действително вземане - е от
значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл.135 ЗЗД
/обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална
предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че между
двете производства не е налице връзка на обусловеност/. Признаването или отричането на
вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на
кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск.
Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното
поле на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск.
Приемането на противното би означавало отричане на наличието на действително вземане
на кредитора като материалноправна предпоставка за уважаването на Павловия иск и би
довело до ситуация, в която в производство по чл.135 ЗЗД длъжникът по едно
несъществуващо или погасено по давност вземане на практика да няма път, по който да се
защити и да избегне уважаването на иска. Подобно разрешение се сочи, че би резултирало в
несправедливо разкъсване на връзката между материалното правоотношение и съответното
му проявление в процеса и би било в разрез с принципите за правната сигурност.Ето защо с
оглед правилна преценка относно допустимостта на въззивното производство, както и на
основание наличието на преюдициален спор, по изложените съображения и на основание
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК се моли ПОС да се произнесе по искането, по което
първоинстанционният съд не се е произнесъл и да спре въззивното производство, ПО
НАСТОЯЩОТО ДЕЛО на основание внесена от въззивника въззивна жалба срещу
постановено решение № 19 от 17.11.2021 г. постановено по гр. дело № 58/2020г. по описа на
Районен съд Трън, П състав, до окончателно решаване с влязло в законна сила решение на
спора, на основание на който, е образувано гражданско дело №5893/2020г. по описа на СГС,
ГО I-23 състав и който спор се явява преюдициален по отношение на висящото пред Вас
въззивно производство
Насрещната страна „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, със седалище и адрес
8
на управление: гр.Варна, ул.“Цар Симеон“ I 29, с ЕИК ********* е изразила становище, че
молбата за спиране е допустима, но неоснователна по своята същност. В становището, не е
отречено същесвуването на висящи дела, като се сочи, че в Софийски градски съд на
26.6.2020г. са образувани 3 дела с ищец Р. Ж. Б. под номера 5886/2020г., 5890/2020г. и
5893/2020г. с ответник ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ АД.Моли се съдът да обърне
внимание на следното: че се правело опит да се игнорира влязъл в сила съдебен акт и
издаден изпълнителен лист за което е образувано изпълнително дело. Представяло се една
спогодба, която е оспорена навсякъде по различните дела и са налице 5 заключения, че не е
подписана от Св. Иванов.Така, че спора дали ги дължи сумите или не е вече решен по
силата на решението на Арбитражен съд София и издадения изпълнителен лист от СГС през
2015г.
Съдът намира, че следва да се произнесе на първо място по искането за спиране
на делото по реда на чл.229, ал. 1, т.4 от ГПК, като видно от всичко дотук изложено,
съдът намира искането да основателно, по следните съображения:
На първо място, следва да се посочат следните теоритични съждения: Определящо за
качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е наличието на съществуващи спрямо
длъжника права и извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им – така
Решение № 639 от 06.10.2010 г. на, IV г.о.; Решение № 345 от 30.05.1999 г. по гр. д. №
36/1999 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 27 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 2266/2008 г. на
ВКС, III г. о.; Определение № 90 от 06.03.2003 г. по ч. гр. д. № 239/2003 г. на ВКС, 5-членен
състав. Главно и пълно доказване на вземането не е необходимо. Достатъчно е твърдение за
вземането. Съдът не може да преценява дали това правоотношение съществува. Съдът може
да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В Решение
по гр. д. № 171/2009 г. на ВКС се приема, че договорът, от който произтича вземането на
кредитора-ищец, не е предмет на делото по предявения Павлов иск и съдът по Павловия иск
не може да се произнесе по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като
кредитор. В Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в
което е застъпено същото становище, се приема още, че „в производството по Павловия иск
съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените
факти“. Съдът може да се произнесе по този въпрос само ако в производството по
отменителния иск разглежда и обективно съединен иск за вземането. Следователно, при така
изложените доводи, per argumentum a contrario се налага извод, че след като видно от
изложените по-горе обстоятелства, именно вземането на въззивникът е предмет на
разглеждане по гр.д. № 5893/2020 г. по описа на на СГС, което е определящо за иска по
чл.135 ЗЗД, предмет на настоящото дело, а именно дали искът е допусним, тъй-като при
евентуално отричане на вземаното със СПН, по цитираното дело, то искавота претенция по
чл. 135 ЗЗД по настоящото дело, би била недопустима такава, както се сочи и в молбата за
спиране на въззиваемата страна, поради което и съдът намира, че действително спорът по
гр.д. № 5893/2020 г. по описа на на СГС се явява преюдициален за настоящото дело, поради
което и същото следва да бъде спряно по реда на чл.229, ал. 1, т.4 от ГПК, и молбата на
9
въззиваемата страна се явява основателно, до приключване на гр.д. № 5893/2020 г. по описа
на на СГС, с окончателен съдебен акт, като на всеки три месеца следва да се извъшршват
служебно справки за хода и движението на посоченото дело,с оглед последстващото
възобновяване на настоящото производство.
Следва в допълнение да се посочи, че съгласно разясненията по приложението на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК, дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. ОСГТК,
основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между
субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на
конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.
д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между
различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо
на решението по преюдициалното правоотношение. Връзката между делата, която има
предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на
иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по
двете дела. Поради това наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му и
кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде
зачетен от съда по обусловения иск е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Като
съдът намира, че тази хипотеза на обусловеност е налице в случая, поради което е молбата
за спиране е основателна.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по вгрд. № 249/22 г. по описа на ПОС на основание чл. 229,
ал.1, т.4 ГПК, поради наличие на преюдициалност на спора, предмет на разглеждане по
гр.д. № 5893/2020 г. по описа на СГС ГО I-23 състав до приключване с влязъл сила съдебен
акто по гр.д. № 5893/2020 г. по описа на СГС ГО I-23 състав.
ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ СПРАВКИ на всеки три месеца служебно за хода и
движението на гр.д. № 5893/2020 г. по описа на СГС, с оглед последстващото възобновяване
на настоящото производство, като същите се докладват на съдията-докладчик по делото.
10
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11