№ ...............
гр. Кюстендил, 22.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на втори юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2121 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е, след като с Определение на КРС по
гр.д. № 713/2020 г., е отделен за самостоятелно разглеждане насрещния иск на
ответника К.А.И., ЕГН: ********** *** против А.Р.С., ЕГН: **********, с адрес ***
и И.Р.Г., с ЕГН:**********, с адрес ***, съдебен адрес ***5, чрез адв. А.Т. ***.
В исковата молба и
доуточняващите я такива, се сочи, че ответниците в настоящото предявили срещу
ищеца иск, по който било образувано гр.д. № 713 от описа на КРС за 2020 г.
Същите в молбата си твърдели, че са „собственички на ½ от парцела“, за
който ищецът сочи, че е единственият притежаван от него недвижим имот и в който
живеел, а именно – парцел с паянтова постройка от 1920-те години, находящ се в
гр. Кюстендил, на ул. „П.“ № 17.
Сочи се, че заради така
предявената срещу ищеца претенция, касателно имота му, ответниците с
поведението си възбудили у него „изцяло неоснователно безпокойство“, както и
„душевни терзания с тегоби“. В резултат от горното, И. цяло лято не могъл да
спи. Бил толкова разстроен, че загубил концентрация в работата си като готвач.
Започнали оплаквания на клиенти в заведението, в което работел, което довело и
до положение на „пред изгонване“ от работа му. Ищецът твърди, че прекратил контактите
си с много от своите приятели, тъй като нямал желание да се весели. Поуспокоил
се едва в началото на есента, когато адвокатът му му разяснил, че ответниците
нямало как да са собственици на имота му.
Ищецът представя и копие на
нотариален акт за покупко-продажба, на описан в него имот, за който твърди, че
не може да се идентифицира с къщата, в която същият живее, като отделно, по
изложени от него съображения сочи, че такава продажба всъщност „не е имало“.
Ищецът твърди още, че
ответниците били солидарно задължени към него поради солидарността на исковата
им претенция по гр.д. № 713/2020 г. на КРС.
Предвид изложеното се
поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъдят А.Р.С., ЕГН: **********, с адрес ***
и И.Р.Г., с ЕГН:**********, с адрес ***, да заплатят солидарно на К.А.И., ЕГН: **********
***, сумата в размер на 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от последния неимуществени вреди в периода 12.06. до 02.10.2020г., изразяващи
се в непрестанни душевни болки, страдания, тегоби, неволи и несполуки в
работата му със силен интензитет, предизвикани от предявения срещу ищеца от
ответниците в настоящото иск, по който било образувано гр.д. № 713 от описа на
КРС за 2020г., който бил неоснователен заради базирането му на неистински
нотариален акт, мнимо съставен през 1925 година.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията
на ответника:
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, чрез пълномощника си
адв. Т. *** (пълномощно е представено само спрямо ответницата С., но не и по
отношение на И.Г.). Същите твърдят, че исковата молба била нередовна поради
необходимост в нея, с оглед вида на търсената с иска защита, да бъде посочена и
банкова сметка ***. на чл. 127, ал.4 от ГПК, поради което следвало да се остави
без движение. Отделно се навеждат доводи за допустимост на претенцията, но
неоснователност на същата. Спори се по наведените в исковата молба от ищеца
обстоятелства и твърдения. Ответниците не били причинили каквито и да е
неимуществени вреди на И., а предявявайки иск срещу него, търсели съдебна
защита срещу нарушените им права. Същите, като собственици на имот, чието
титулярство върху същия било засегнато в охранителното производство, провело се
пред нотариуса, по което те не били страна, се легитимирали като ищци с оглед
защитата на това право. Сочи се, че правото на иск не било обусловено от
основателността на същия. Предвид изложеното се заключава, че с упражняването
на правото си на иск от ответниците, същите са реализирали едно свое
процесуално право, предвидено в ГПК, като не са извършили противоправно
действие, т.е. не са извършили деликт. Поради това се иска отхвърляне на
исковата претенция в цялост.
Претендират се и сторените в
производството разноски за адвокатски хонорар, дължими на осн. чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА.
В съдебно заседание исковата молба и
отговорът към нея се поддържат от процесуалните представители на страните.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е
спорно, че между страните по настоящото производството е налице правен спор за
собственост досежно ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
41112.503.2327 по КККР на гр. Кюстендил, разглеждан от КРС, за което е било
образувано гр.д. № 713/2020
г. по искова молба на настоящите ответници против ищеца тук.
Приложен е Нотариален акт № 1220/1925 г.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 30/1991 г. ищецът придобил ½ ид. ч. от дворно място, за което е било
отреден парцел IX-девети, имот планоснимачен номер 3557, в кв. 327,
целият с площ от 310 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в имота
сграда.
Според посоченото в нотариален акт № 55/2019 г.
ищецът бил признат за собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 41112.503.2327 по КККР на гр. Кюстендил,
както и на ½
ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор 41112.503.2327.1.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл. 52 от с.з.
Законът императивно е въздигнал в забрана
правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, важи за всички
правни субекти, за целия кръг права, интереси и ценности от материално и
нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на
това общо задължение създава отговорност за нарушителя и за да бъде ангажирана
тя, следва да са налице следните предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, настъпването на вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, вина у причинителя.
Именно заради това за
основателността на претенция, съгласно правилата на чл. 154 от ГПК, в тежест на
ищеца бе да установи със средствата на ГПК, че са се осъществили
обективните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а
именно: деяние в една от двете му форми-действие или бездействие;
противоправност на деянието, причиняването на вреда и пряка причинно-следствена
обусловеност на деянието с настъпилия резултат. След като установи основанието
на иска си, ищецът следва да докаже и размера на претърпените вреди за
процесния период.
В тежест на ответника
в общия случай е да опровергае субективния елемент – вината, по арг. от
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и всички положителни факти, на
които се позовава.
При така
разпределената доказателствена тежест се установява, доколкото и не е спорно по
делото, че между страните по настоящото производството
е налице правен спор за собственост досежно ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 41112.503.2327 по КККР на гр. Кюстендил, разглеждан от КРС, за
което е било образувано гр.д. №
713/2020 г., по искова молба на настоящите ответници против ищеца тук.
Не е оспорено
твърдението, че тази искова молба е получена от ответника на 12.06.2020 г., но
това тяхно правомерно поведение по сезиране на съда с искане за защита на
евентуално според тях накърнени техни права, не може да се квалифицира като
деяние по см. на чл. 45 от ЗЗД. Необходимо е да се поясни в тази насока, че носителят на едно
субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да
не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало
е правомерно. Действително, това не изключва възможността за злоупотреба, която
по правило е противоправна и се изразява в недобросъвестното упражняване на
законно признато право, то обаче следва да бъде установено в процеса. В тази насока е и задължителната съдебна
практика на ВКС – напр. Решение № 758/11.02.2011 година по гр. дело № 1243/2009
г. на ІV г.о. Тук обаче, не са
ангажирани доказателства в т.см. Следва да се поясни, че не може да се отрече
правото на всеки гражданско-правен субект, да установи правата си по реда,
предвиден за това. Депозирането на искова молба е процесуално действие, което
има за цел да сезира съда с искане за разрешаване на гражданско-правен спор,
последица от което е разрешаването му от надлежен орган, призван в пределите на
своята компетентност да правораздава. Това процесуално право в случая е
упражнено от ответните страни с убеждението, че то съществува, а доказателства
в обратен смисъл не са ангажирани. Действително приобщени са документи за
собственост, установяващи права за ищеца, но от призмата на чл. 45 от ЗЗД е без
значение е дали предприетата защита е подходяща, адекватна, дали съществува или
не в действителност твърдяното субективно право, евентуално – дали грешката при
преценка на правото е извинителна или неизвинителна – така Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, ІV ГО. В
тази насока не се налага пълен анализ на приобщените писмени доказателства,
установяващи правото на собственост на ищеца досежно идеални части от недвижим
имот, още повече, че предметът на делото тук е друг. При тези доводи не може да
се приеме, че с депозирането на искова молба от ответниците за разрешаване на
един гражданско-правен с ищеца по делото е осъществен деликт чрез злоупотреба с права. Дори да се окаже неоснователна тяхната претенция, не може да се
реализира отговорността по чл. 45 от ЗЗД за причинените на другата страна
неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат заявената искова
защита, т.к., както вече се посочи, гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и това им право е конституционно закрепено.
Така не се установи
със средствата на ГПК деяние,
което да реализира състава на чл. 45 от ГПК, респ. и неговата противоправност.
Не са ангажирани и доказателства за
настъпването на вреди, които да в причинна връзка със твърдяното като
противоправното поведение, а това обуславя
неоснователност на исковата претенция, заради което ще бъде оставена без
уважение.
Отговорността за
разноски е обективна и цели репариране на разноските, направени по делото и
възнаграждението на един адвокат, като в обхвата и́ не
попадат
други
облигационни
вземания
на
страните,
независимо
от
техния
източник.
Тя се определя с оглед изхода на делото и няма отношение към предвидената в чл. 83, ал. 2 ГПК възможност за
освобождаване на страната от разноски при липса на достатъчно средства за
заплащането им. Същите лица, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат
на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото,
разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат,
ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт – така Решение № 67 от 3.04.2014 г. по гр. д.
№ 2944/2013 г., IV г. о. на ВКС. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответните
страни следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, но доколкото
доказателства за сторени такива не са ангажирани, съдът не следва да се
произнася в т.см.
Досежно искането на упълномощения от ответните
страни адвокат да се определи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА:
Съгласно трайната практика на ВКС (Решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г., ІІ ТО, решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. ІІ ТО, Решение
№ 220/07.01.2013 г. по т. д. № 1106/2011 г., II ТО, Решение № 111/01.07.2011 г.
по т. д. № 676/2010 г. II ТО, Определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2266/2016 г. на ВКС, І ГО и др.), когато се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, страната
следва да представи договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено и конкретното основание от кръга на посочените в т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, само при които
законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата. Видно от
представените такива в случая (л.38 и л. 44 от делото) не е било уговорено
възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднени лица.
Насрещната страна не е повдигала възражения в сочения смисъл и дължи разноски, както
вече се посочи и по-горе, поради изхода на спора и доколкото исковата молба се
възприе за неоснователна. Следователно адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
в полза на адвокат Т. следва да се присъди възнаграждение в размер на 580 лева,
а не на ответните страни, с оглед на обстоятелството, че те не са реализирали
този разход.
С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК дължимата държавна такса
за разглеждането на делото следва да остане за сметка на бюджета на съда,
доколкото ищецът е освободен от заплащането й, дори при отхвърляне на исковата
претенция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на К.А.И., ЕГН: ********** ***, ПРОТИВ А.Р.С., ЕГН: **********,
с адрес *** и И.Р.Г., с ЕГН:**********, с адрес ***, да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъдат осъдени А.Р.С., ЕГН: **********, с адрес *** и И.Р.Г., с
ЕГН:**********, с адрес ***, да заплатят солидарно на К.А.И., ЕГН: ********** ***,
сумата в размер на 5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода 12.06.-02.10.2020г., изразяващи се в
непрестанни душевни болки, страдания, тегоби, неволи и несполуки в работата му
със силен интензитет, предизвикани от предявения срещу ищеца от ответниците в
настоящото иск, по който било образувано гр.д. № 713 от описа на КРС за 2020г.,
който бил неоснователен заради базирането му на неистински нотариален акт,
мнимо съставен през 1925 година, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН: ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А.Б.Т.,***, с
адрес на упражняване на дейността гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №35, сумата
от 580,00 лв. (петстотин и осемдесет лева и нула стотинки) - адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис на страните.
СЪДИЯ при Районен съд - Кюстендил:______________