№ 148
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Атакуваният съдебен акт е от категорията, подлежащи на въззивна
проверка по реда на тази глава, съгласно изричната разпоредба на чл. 250, ал.
4, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК.
Производството е образувано по частна жалба на повереника на частния
тъжител Л. Г. Й. – адв. Б. З., срещу протоколно определение от 21.11.2022 г.
по НЧХД № 15611 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 94 състав, с което на
основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е прекратено воденото
срещу подсъдимия В. П. Н. наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното определение е
неправилно. Изложени са съображения, че частния тъжител има право да не
участва лично, а в съдебно заседание да се яви само негов повереник. Според
жалбоподателя, в случая е без значение обстоятелството, че по отношение на
частния тъжител липсва уважителна причина за неявяването му. Изложено е
твърдение за наличието на основателна причина за неявяването на
повереника, а именно внезапно влошаване на здравословното му състояние,
непозволяващо участието му в съдебното заседание на 21.11.2022 г. Към
жалбата е приложен болничен лист. Предлага определението да бъде
отменено и делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на
наказателното производство.
В разпоредително заседание проведено на 18.01.2023 г. въззивният съд
1
по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за правилното решение на делото, за да
обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 от НПК, не се налага
събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. Б. З.,
повереник на частния тъжител Л. Й., заявява, че e бил възпрепятстван да се
яви в насроченото на 21.11.2022 г. открито съдебно заседание по медицински
причини, като състоянието му не е позволявало дори да уведоми частния
тъжител. Ето защо счита за неправилно обжалваното определение и пледира
същото да бъде отменено.
Частният тъжител Л. Й. се присъединява към казаното от неговия
повереник.
Упълномощеният защитник на подсъдимия В. П. Н. – адв. М. М., счита
частната жалба за допустима, но разгледана по същество за неоснователна по
следните съображения. Сочи се, че адв. З. е бил в състояние да посети
болнично заведение, респ. имал е възможност да уведоми съда, че не е в
състояние да се яви за насроченото заседание. Излагат се доводи, че
съображенията, изложени в чатната жалба са несъстоятелни и по тази
причина първоинстанционното определение се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Подсъдимият В. П. Н. поддържа казаното от неговия защитник.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира, че са налице основания за неговата отмяна и за
връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия, поради следните съображения:
За насроченото на 21.11.2022 г. открито съдебно заседание, частния
тъжител и повереникът, редовно уведомени, не се явили, без да уведомят съда
предварително. При тези обстоятелства районният съд е приел наличие на
хипотезата на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК и е прекратил производството по
делото.
Между страните не се спори относно констатациите на СРС за
неявяването на частния тъжител и неговия повереник в съдебното заседание,
в което наказателното производство е било прекратено. Спорният момент по
делото касае наличието или не на обстоятелства от обективен характер
(уважителни причини), които да са им попречили да се явят пред съда.
От приложените към въззивната жалба писмени доказателства се
установява, че на процесуалния представител на частния тъжител – адв. Б. З. е
издаден болничен лист № Е20223324280 от д-р Б.А.-М. за периода от
21.11.2022 г. до 25.11.2022 г., със записана в него диагноза „Болест на
Meniere“. Предписаният в болничния лист домашен-амбулаторен режим на
лечение, касае датата на съдебното заседание, както и следващите нея дни,
което обективно не му е позволило да присъства в съдебното заседание.
2
Посочената причина, според настоящия съдебен състав, се явява основателна
по своето естество, доколкото адв. З. е изпаднал във фактическа
невъзможност да се яви лично пред съда, респективно да организира по друг
подходящ начин представителството на своя доверител в производството.
Вярно е, че коректното процесуално поведение изисква своевременно
предварително уведомяване на съда за наличието на невъзможност за
явяване, но в настоящия случай това не би следвало да влече след себе си
неблагоприятни последици, доколкото по делото е установено наличието на
заболяване на повереника, като видно от удостовереното в болничния лист
същият е бил болен именно на процесната дата и е отбелязано, че състоянието
му не позволява да се яви в съдебна зала.
Представеният болничен лист, е заверен с подпис и печат от съответния
лекар от посоченото здравно заведение, изведен е с амбулаторен номер, т. е.
същият е надлежно издаден и няма основания да се породи съмнение в
неговата формална (относно авторството) и материална (досежно фактите,
описани в него) доказателствена тежест, относно удостовереното
здравословното състояние на повереника за периода на лечение, посочен в
него. В графа „Бележки“ на представения болничен лист изрично е
отбелязано, че състоянието на адв. З. не му позволява да се явява в съдебна
зала, съобразно изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза. Предвид изложеното въззивният съд приема, че в разглеждания
случай адв. З. доказва наличие на уважителни причини за неявяването му в
насроченото за 21.11.2022 г. съдебно заседание по НЧХД № 15611/2021 г. на
СРС, НО, 94 състав, заключаващи се във влошаване на здравословното му
състояние.
Санкцията на чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК касае случаите, когато и
повереникът и частният тъжител не се явят, без да посочат уважителни
причини за това. Цитираната разпоредба, обаче, не създава задължение за
тъжителя да присъства в съдебно заседание, без да са му дадени изрични
указания от съда в тази насока, особено когато изпраща свой процесуален
представител. Настоящият случай е именно такъв – частният тъжител е
упълномощил адвокат, разчитайки на неговото явяване пред съда, като не би
следвало да бъде санкциониран за неговото отсъствието. Поради това и
предвид внезапния характер на заболяването на адв. З., следва да се приеме,
че отсъствието на частния тъжител и процесуалния представител не е
резултат от недобросъвестно процесуално поведение или от липса на
заинтересованост към образувания процес, а оттам – и основание за
прекратяване по чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
При това положение, извода на първостепенния съд за липсата на
уважителни причини за неявяване на тъжителя и неговия повереник, макар и
към момента на постановяване на определението да е бил законосъобразен, с
оглед липсата на доказателства в обратния смисъл, към настоящия момент и с
оглед представените медицински документи се явява незаконосъобразен.
Действително, конкретните причини за неявяването на тъжителя и
неговия повереник са станали известни на другата страна и на съда, едва с
факта на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото
3
производство, т. е. първоинстанционният съд, постановявайки атакуваното
определение, не е разполагал с данни за причините за неявяването.
След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314
от НПК, служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия,
поради което и с оглед посочените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от тези съображения, Софийски градски съд, НО, XV
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.11.2022 г. по НЧХД № 15611
по описа за 2021 г. на СРС, НО, 94 състав.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4