Р Е Ш Е Н И Е
№ /24.07.2017
гр.Плевен 24.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ри гр.с.в публичното заседание на двадесет и
седми юни
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря
Дафинка Борисова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело
№354 по описа за 2017г. и за да се
произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е
изпратено по подсъдност от ПРС.Пред ПРС първоначално е образувано
гр.д.№3532/2016г.по предявен иск с правно основание чл.69 ЗН за делба на
недвижим имот ИМ.С определение на ПРС №4013 от 17.10.2016г.по гр.д.№3532/2016 е
разделено производството по делото на основание чл.210 ал.2 ГПК и е разпоредено
да се образува ново гр.д.по предявения инцидентен установителен иск с правно основание
чл.135 ал.1 ЗЗД.На това основание пред ПРС е образувано гр.д.№7831/2016г.В
производството по цитираното гр.д.ответниците са депозирали писмени отговори в
срока по чл.131 ГПК, проведено е едно съдебно заседание на 14.02.2017г.,в което
е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество.В срока за произнасяне
на решението ,ПРС с определение №1006 от 07.03.2017г.постановено по
гр.д.№7831/2016г.е отменил на осн.чл.253 ГПК определението от 14.02.2017г.,с
което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество .Със същото
определение на ПРС на основание чл.119 ал.1 вр.с чл.104 ал.1т.4 ГПК е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Плевенски Окръжен съд.Определението на ПРС не е обжалвано от страните и е
влязло в сила.
В ИМ ищцата
М.И.К. твърди,че ответницата А. е нейна сестра,ответникът П. е съпруг на
сестра й,а ответникът И.-техен син.Твърди се,че от отговора на ответницата
ищцата е научила,че през 1988г.е извършена сделка за продажба на наследствен
имот-апартамент №25,находящ се на ІІІ-ти етаж ,*********** в гр.Плевен,останал
в наследство от родителите им И. и Л.,че тази сделка е останала скрита за майка
им Л. К. ,починала през 2016г.,че е извършена без знанието и съгласието на
последната,въпреки правата й по договора за гледане и издръжка ,сключен със
сестра й А. през 1988г.,впоследствие развален с решение на ПРС от
21.05.1966г.по гр.д.№464/1996г.по описа на същия съд.Ищцата счита,че тази
сделка я уврежда ,тъй като е лишена от наследството си по закон в размер на
½ ид.ч.от имота.В ИМ са посочени предпоставките за уважаване на иска по
чл.135 ал1 ЗЗД,посочена е съдебна практика на ВКС.Ищцата твърди,че приобретател
по сделката е ответникът И.Д.,низходящ на длъжника и по отношение на него важи
законовата презумция за знание. Посочено е ,че заведеното от Л. и И. /родители
на А./ през 1996г. дело за разваляне на договора за издръжка и
гледане по отношение на процесния имот е приключило с влязло в сила решение,с
което искът по чл.87 ал.3 ЗЗД е уважен .Изложени са доводи,че ако не бе извършена оспорваната сделка за
продажба на имота на техния внук И.,то имотът щеше да остане в патримониума на
наследодателите,а след смъртта на И. през 2004г.и смъртта на Л. през
2016г.,щеше да бъде в патримониума на ищцата М. и ответницата А. с по ½
ид.ч.върху откритото наследство. Твърди се, че извършената през 1988г.сделка ,с
която ответниците А. и П. са прехвърлили имота на малолетния си син И. не
оборва презумцията за знание на родителите ,а от друга страна уврежда кредитора
и ищец М..В заключениe ищцата моли съда да постанови решение ,с което на
основание чл.135 ал.1 ЗЗД да бъде обявена за недействителна сделката за
продажба на процесния недвижим имот-апартамент№25,находящ се на ІІІ-ти етаж,***************, състоящ
се от две стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от
61,44кв.м.,ведно с таванско помещение №5 със застроена площ от 6,49 кв.м.и
избено помещение №20 със застроена площ 3,48 кв.м.,ведно с 1,525 % ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж,при описани съседи,
обективирана в нот.акт за покупко-продажба на недв.имот №86,том VІ,
дело№1086/1988г.на нотариуса при ПРС,а по схема самостоятелен обект в
гр.Плевен, *************** с идентификатор 56722.660.502.2.4, при
описани съседи.От ищцата чрез нейния пълномощник адвокат Д.Н. от ПАК е постъпила
допълнителна молба/л.15/,с която се излагат доводи,че процесната сделка
,обективирана в нот.акт №86/1988г.се явява и нищожна,поради липса на предмет и
поради нарушаване на добрите нрави,съгласно чл.26 ЗЗД.В съдебното заседание на
27.06.2017г.пред ПОС на което бе даден ход по същество ищцата М.К. чрез своя
процесуален представител адвокат Д.Н. от ПАК поддържа така предявения иск и
моли съда да го уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.На осн.чл.78 ал.5 е направено възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника на ответниците.Подробни
доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Н.
писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от всеки от ответниците А.И.К.,П.С.Д. и И.П.Д.,чрез
пълномощника им адвокат В.К. от
ПАК.Видно е,че и трите отговора са с идентично съдържание.В отговорите
си и тримата ответници са направили възражение за погасяване на иска по давност
с твърдения,че давността е започнала да тече от датата на сключване на договора
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №88,нот.дело
№1086/1988г.на нотариуса при ПРС-24.11.1988г.Ответниците считат за
неоснователни твърденията в ИМ,че процесната сделка е била скрита за майката и
наследодател на ищцата Л. К..В отговорите са изложени доводи,че правото на иск
по чл.135 ЗЗД е възникнало за наследодателката Л. К. от датата на сключване на
договора,че петгодишната давност спрямо наследодателката е изтекла на
24.11.1993г.и след като давността е изтекла за праводателя,тя е изтекла и за
правоприемника. В отговорите е посочено,че наличието на влязло в сила решение
на ПРС по гр.д.№464/1996г.,с което е развален сключения алеаторен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен
между покойните родители И. К. и Л. К. и бившите съпрузи А.К. и П.Д. е
ирелевантно към предмета на настоящия спор,тъй като съгласно чл.88 ал.2 ЗЗД
развалянето на договори,които подлежат на вписване, не засяга правата
,придобити от трети лица преди вписване на ИМ.Посочено е,че към момента на завеждане
на иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и вписване на ИМ процесният имот не е
бил в патримониума на приобретателите по алеаторния договор А.К. и П.Д.,а е бил
изключителна собственост на третия ответник И.П.Д.,който не е участвал в
производството по гр.д. №464/1996г. по описа на ПРС и спрямо него не е
формирана сила на пресъдено нещо.В съдебното заседание пред ПОС на
27.06.2017г.ответниците чрез своя пълномощник адвокат В.К. от ПАК оспорват така
предявения иск и молят съда да постанови решение,с което същият да бъде
отхвърлен като неоснователен и погасен по давност,като се приложи разпоредбата
на чл.88 ал.2 ЗЗД.Претендират се и направените по делото разноски.Подробни
съображения в тази насока са изложени в депозираната от пълномощника-адвокат К.
писмена защита.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и представените по делото доказателства,приема
за установено следното:
Безспорно
между страните е,че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане ,сключен на 24.10. 1988г., обективиран в нот .акт
№174,том V,дело №979/1988г.на нотариуса при ПРС Л. К. К. и съпругът й И. С. К.
са прехвърлили на дъщеря си А.И. Д. собственият си недвижим имот: апартамент №25,находящ се на ІІІ-ти етаж,*************,в
кв.250 на ************* в гр.Плевен,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 61,44кв.м.,ведно с таванско помещение №5 със
застроена площ от 6,49 кв.м.и избено помещение №20 със застроена площ 3,48
кв.м.,ведно с 1,525 % ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж,при описани съседи,срещу задължението на приобретателката да гледа и
издържа прехвърлителите до края на живота им.Към момента на сключване на
договора приобретателката А. Д. /ответник/ е била в брак с втория ответник П.С.Д.
и имотът е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО. Прехвърлителката по
договора Л. К. К. е призната за собственик на процесния недвижим имот
–жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по
ЗТСУ с констативен нотариален акт №5,том І.,дело №К-775/1985г.на нотариуса при
ПРС/л.27-30 от делото на ПРС/.
Безспорно
е също така,че само един месец след сключване на алеаторния договор,с договор
за покупко-продажба ,сключен на 24.11.1988г.,обективиран в нотариален акт
№86,том V-,дело №1086/1988г.на нотариус Р. И. при ПРС,прибретателите по алеаторния
договор-съпрузите А.И. Д. и П.С.Д. са продали
гореописания недвижим имот на своя син И.П.Д. /ответник/,тогава
малолетен, чрез особения му представител И. С. К..
Няма
спор,че впоследствие прехвърлителите по алеаторния договор Л. К. и И. К. са
предявили пред ПРС иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на
алеаторния договор,като е образувано гр.д.№464/1996г.по описа на ПРС.С решение
на ПРС от 21.05. 1996г.,постановено по
гр.д.№464/1996г. на основание чл.87 ал.3 ЗЗД гореописаният договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен с
нотариален акт №174/1988г.е развален , поради неизпълнение задължението на
приобретателите за гледане и издръжка.Решението на ПРС е влязло в сила на 30.05.1996г..
Безспорно е също така с оглед представените удостоверения за
наследници,че ищцата М.К. и първата ответница А. Д. са сестри,наследници на И.
ПопС. К.,поч.на 26.02.2004г.и на съпругата му Л. К. К.,починала на
10.03.2016г./прехвърлители по алеаторния договор/.Представени са и
удостоверения за идентичност на лице с
различни имена,изд.от Община Плевен,съгласно които имената на ответницата А.И.К.
и имената А.И. Д. са имена на едно и и
също лице , респ.имената на И. ПопС. К. и
имената И. С. К. са имена на едно и също лице.
От
представеното удостоверение,изд.от Община Плевен се установява, че недвижимият
имот,описан в нот.акт№5/1985г.попада в УПИ-ІІ за жилищно строителство и
подземен гараж,кв.250 по плана на гр.Плевен, като понастоящем е с
административен адрес гр.Плевен, ул.“***********“ №**, вх.****.От представената
схема е видно,че в момента процесният
недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.660.502.2.4,с административен адрес:гр.Плевен,ул.“***********“ №55, вх.Б,ет.2,ап.4
и се намира в сграда №2,разположена в ПИ с идентификатор 56722.660.502,с
предназначение –жилище,апартамент и площ
61,44 к.м.,при описани съседи.
По
делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетелката Л. Х. Ц./дъщеря
на ищцата/ се установява,че баба й Л. К. до смъртта си не е знаела ,че процесният имот е продаден на
И. още през 1988г.,че когато дядо й е починал,баба й е заявила,че апартаментът
ще остане за двете сестри,т.е.за майка й и за леля й, че едва след като баба й
е починала през м.март 2016г.са разбрали за въпросния нотариален акт за
продажба.Свидетелката посочва,че след погребението на баба й ,братовчед й И. е
заключил апартамента и майка й няма достъп до този имот,като същата живее в
Сърбия.От показанията на Л. Ц. се установява ,че баба й и дядо й са живеели в
този апартамент, тя и брат също са живеели там като малки,за известен период и майка й,като
свидетелката посочва,че тя самата е отсядала в жилището последно през 1998-1999г., че и тя и майка й имат
свои вещи в имота.Същата посочва,че всъщност
до процесното жилище,където са живеели баба й и дядо й,има и друго,в което живее братовчед й И. ,като
всяко от двете жилища си има отделен
вход ,а между двете има преходна врата
,през която може да се влезе от едното жилище в другото.
Спорни в настоящото производство са
въпросите налице ли са предпоставките за
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД,гореописаният договор за покупко-продажба,изразен в нот.акт№86/1988г.уврежда ли ищцата ,следва ли
да бъде обявена за относително недействителна спрямо нея тази сделка,погасен ли
е по давност предявения иск.
За
успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД са необходими няколко кумулативни
предпоставки –ищецът да е кредитор,длъжникът с действията си да е причинил увреждане на кредитора и да е
знаел за това увреждане. Доколкото се касае за възмездна сделка-договор за покупко-продажба
на недв.имот , следва да се установи,че лицето,с което длъжникът е договарял,в
случая ответникът И.Д. ,също е знаело за увреждането.В случая е безспорно,че купувачът по сделката И.Д. е
син на продавачите и съгласно чл.135 ал.2 ЗЗД знанието се предполага до
доказване на противното. Всички горепосочени условия следва да са налице,като липсата на някое от
тях е пречка да бъде уважен предявения иск.
В конкретната
хипотеза при изяснената по-горе фактическа обстановка съдът приема,че ищцата М.К.
няма качеството на кредитор, съответно ответницата А. Д.-нейна сестра и
съпругът й към момента на сключване на процесната сделка П.Д., продавачи по
същата нямат качеството на
длъжници.Наследодателите на ищцата-родителите й И. К.,поч.2004г.и съпругата му Л. К. К.,починала 2016г. като
прехвърлители по алеаторния договор безспорно са имали качеството на
кредитори,на които приобретателите по договора съпрузите А. и П. Д. са дължали
изпълнение на задължението за издръжка и гледане.Ищцата като наследник на
прехвърлителите по договора за прехвърляне на недв.имот срещу задължение за
издръжка и гледане би придобила качеството на кредитор ,ако алеаторният договор
не бе развален с влязло в сила съдебно решение по чл.87 ал.3 ЗЗД. Както е
прието в задължителната съдебна
практика- решение на ВКС №7/26.01.2012г.,по гр.д.№456/2011г.,ІІІ г.о.качеството на кредитор в случаите, при които е прехвърлен недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане за наследника на праводателя -
прехвърлител възниква от момента на смъртта на последния, т.е. от този момент
за наследника възниква правото на иск по чл.
87, ал. 3 ЗЗД - да иска разваляне на алеаторния договор, поради
неизпълнение от страна на приобретателя, както и правото на иск по чл. 135 ЗЗД, в случай, че приобретателят е
прехвърлил процесния имот на трето лице с цел да увреди кредитора.В конкретната хипотеза обаче ищцата като
наследник на прехвърлителите по алеаторния договор не се явява кредитор и не
може да предяви иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за своята наследствена част, тъй като
такъв иск вече е бил предявен от нейните
родители и наследодатели и уважен с влязлото в сила на 30.05.1996г. решение на
ПРС по гр.д.№464/1996г.
Не е налице първата предпоставка за
уважаване на иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД,а именно качеството на
кредитор на ищцата и качеството на
длъжник на продавачите по сделката-нейната сестра А. Д. и съпруга й към момента на сключване на сделката П.Д.,доколкото липсата на една от кумулативно
изискуемите предпоставки,описани по-горе обуславя неоснователност на предявения
отменителен иск .
Освен,че е неоснователен искът по
чл.135 ал.1 ЗЗД се явява и погасен по давност.Основателно е направеното от
ответниците възражение в тази насока.Отговор на въпроса от кой момент за кредитора-ищец започва да тече погасителната
давност на иска по чл. 135 ЗЗД
в случаите, при които процесният имот, предмет на увреждащата сделка, чиято
недействителност се претендира, в по-ранен момент е бил прехвърлен с договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на длъжниците
от общия праводател на кредитора и длъжниците, който договор впоследствие е бил
развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с
влязло в сила съдебно решение, е
даден в цитираното по-горе решение на ВК№7/26.01.2012г.,по гр.д. №456/2011г.,ІІІ
г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен характер.В същото е
прието,че давността за обявяване на относителна
недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й,че за наследодателя-прехвърлител
и кредитор, в случай, че неизпълнението по алеаторния договор предхожда
увреждащата сделка, . давностният срок
започва да тече от деня на сключването й, като след смъртта му по силата на
наследственото правоприемство, този срок продължава да тече и по отношение на
неговия наследник, който встъпва в правата му.Правото да искат отмяна на увреждащата ги сделка на
основание чл.135 ЗЗД са имали родителите и наследодатели на ищцата И. К. и Л. К..По
отношение на тях давностният срок за предявяване на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД е
започнал да тече от сключване на договора за покупко-продажба на
имота,обективиран в нот.акт №86/1988г.-24.11.1988г. и е изтекъл на
24.11.1993г.,съгласно чл.110 ЗЗД.След като искът по чл.135 ЗЗД е погасен по
давност по отношение наследодателите на ищцата,същият се явява погасен по
давност и спрямо ищцата М.К. ,като техен наследник. Дори да се приема тезата на
ищцата,че майка й Л. К. не е знаела за увреждащата сделка ,този факт не
обуславя други изводи,тъй като както е прието в цитираното по горе-решение на
ВКС№7/26.01.2012г.,по
гр.д.№456/2011г.,ІІІ г.о. незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е
изискуемо, не е пречка за течението на погасителната давност за това вземане,
нито е причина за прекъсването или спирането й,тъй като разпоредбите относно погасителната
давност са с повелителен характер. Практиката в
тази насока на ВКС е постоянна и непротиворечива.В този смисъл е и решение на
ВКС №292/14.07.2011г.по гр.д.№1220/2010г.ІV г.о., както и посоченото в писмената защита на пълномощника
на ответниците решение на ВКС №147/25.07.2016г.по гр.д.№645/2016г.,ІІІ г.о.и
двете постановени по реда на чл.290 ГПК.
Останалите възражения на ищцата за
нищожност на процесната сделка за покупко-продажба на имота,обективирана в
нот.акт №86/1988г.,поради липса на предмет
и нарушаване на добрите нрави са неоснователни.От една страна не е предявен иск по чл.26 ЗЗД за нищожност
на атакуваната сделка,а от друга
предпоставките за уважаване на иск по чл.26 ЗЗД и по чл.135 ЗЗД са различни.За
разлика от нищожните договори по чл.26 ЗЗД,които не пораждат целените със
сключването им правни последици,при наличие на предпоставките и уважаване на
отменителния иск по чл.135 ЗЗД , увреждащата сделка се явява относително
недействителна само по отношение на ищеца-кредитор,в полза на когото искът по
чл.135 ЗЗД уважен.По отношение на всички останали,вкл.и другите страни по
сделката,договорът е действителен.В конкретната хипотеза е налице влязло в сила
съдебно решение,с което на основание чл.87 ал.3 ЗЗД сключеният алеаторен
договор е развален,поради неизпълнение задължението на приобретателите да
гледат и издържат прехвърлителите.С оглед обратното действие на развалянето на
договора ,имотът предмет на алеаторния
договор се връща в патримониума на прехвърлителите,но само ако към момента на
развалянето ,същият е бил в патримониума на приобретателите.Към момента на влизане
в сила на решението по чл.87 л.3 ЗЗД на ПРС-30.05.1996г.процесният имот не е
бил в патримониума на приобретателите А. Д./К./ и П.Д.,а е бил вече прехвърлен
на техния син ,ответникът И.П.Д. с процесния договор за покупко-продажба от 24.11.1988г., обективиран в нот.
акт№№86/1998г.С оглед разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД развалянето на алеаторния
договор,не засяга правата които И.Д. е придобил върху имота,тъй като нот.акт е
вписан преди исковата молба по чл.87 ал.3 ЗЗД. Неправилно основанията за
приложение на чл.88 ал.2 ЗЗД се приравняват на невъзможен предмет по смисъла на
чл.26 ал.2 ЗЗД за нищожност на договора.Неоснователни са и изложените от ищцата
чрез нейния пълномощник доводи за нищожност на договора,поради липса на съгласие
от страна на наследодателката Л. К. .Последната и съпругът й И. К. с алеаторния
договор, сключен на 24.10.1988г., обективиран в нот.акт №174/1988г.са
прехвърлили на дъщеря си А. Д.,по време на брака й с П.Д. правото на
собственост върху процесния имот и Л. К. не е била собственик на имота към
момента на втората сделка от 24.11.1988г.,за да се иска нейното съгласие. Ирелевантни
към предмета на спора по иск по чл.135 ЗЗД са въпросите кой е плащал данъци за имота,за какъв период от време,кой е
подавал данъчни декларации и т.н.Тези въпроси биха имали значение при иск за
собственост, какъвто не е предмет на разглеждане в настоящото производство.На
това основание в съд.заседание на 27.06.2017г.съдът остави без уважение
направените от ищцата доказателствени искания за събиране на доказателства в
тази насока.
По изложените до тук съображения съдът
намира,че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и погасен по давност.
При
този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3
ГПК , ищцата следва да заплати на ответниците
направените по делото разноски.В тази част бе направено възражение по чл.78
ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното на адвокат К. възнаграждение.Видно е,че
в случая всеки от ответниците е сключил самостоятелен договор за правна защита
и съдействие с адвокат В.К. на 29.11.2016г.,като в производството пред ПРС са
представени 3 договора за правна защита /л.65,л.68 и л.71 от първоначално
образуваното гр.д.№7831/2016г.на ПРС/.Във всеки от трите договора е посочено,че
е договорено и изплатено в брой на пълномощника от всеки от ответниците
адвокатско възнаграждение в размер на 1650лв.С оглед данъчната оценка на
имота,цената на иска е 34 228,40 лв.Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения/изм.ДВ бр.41/2007г.в сила от
23.05.2017г./ при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.адв.възнаграждение е 830
лв.плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.Изчислено по този ред адвокатското възнаграждение в минимален размер
възлиза на сумата 1 556,85лв.Заплатеното на адвокат В.К. възнаграждение в
размер на 1 650лв. от всеки от ответниците надхърля минималния размер с
93,15лв.На основание чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от всеки от ответниците
възнаграждение следва да се намали до минималния размер,съгласно наредбата от
1 556,85лв.В този смисъл ищцата следва да заплати на всеки от ответниците
деловодни разноски за адв.възнаграждение в размер на 1 556,85лв.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн.чл.135 ал.1
във вр.с ал.2 ЗЗД иск от М.И.К.,ЕГН ********** от гр.Плевен,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Д.Н. ***,офис 10 срещу И.П.Д., ЕГН ********** ***; А.И.К.,ЕГН
********** *** и П.С.Д. , ЕГН ********** *** , със съдебен адрес за
призоваване на всички ответници:адвокат В.К. *** относно претенцията да
бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищцата М.И.К. договорът
за покупко-продажба на недвижим имот от 24.11.1988г.,обективиран в
нот.акт №86,том VІ,нот.дело №1086/1988г.на нотариуса при ПРС ,по силата на
който А.И. Д. и П.С.Д. са продали на сина си И.П.Д./тогава малолетен/,чрез
неговия особен представител И. С. К. следния недвижим имот:АПАРТАМЕНТ №25,
находящ се в гр.Плевен,на *************,на ІІІ-ти етаж,*******,построен върху
държавна земя в стр.кв.250 ,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения
със застроена площ на жилището от 61,44кв.м.,заедно с принадлежащите таванско помещение №5 със застроена площ от
6,49 кв.м.и избено помещение №20 със застроена площ 3,48 кв.м., ведно с 1,525 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,при съседи за
апартамента:изток-вед.ап.№9,запад –стълбище и А. И. ***,ул.“******“,при съседи на таванското помещение: изток-коридор,запад—общо
помещение,север-ул. “*****“, юг-ведомствен таван; при съседи на избеното
помещение:изток-П. и П. А., север-вед.изба №21,юг-Х. И. ,а съгласно схема на
СГКК/27.06.2016г. имотът представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56722.660.502.2.4,с административен адрес:гр.Плевен,
***************,намиращ се в сграда №2,разположена в ПИ с идентификатор
56722.660.502,предназначение на самостоятелния обект:жилище,апартамент,брой
нива на обекта 1,площ 61,44 кв.м., ниво 1 ,при съседни самостоятелни обекти в
сградата:на същия етаж: 56722.660.502.2.5; под обекта:56722.660.502.2.1 и над
обекта:56722.660.502.2.7 КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на
осн.чл.78 ал.3 във вр.ал.5 ГПК М.И.К.,ЕГН ********** от гр.Плевен,със съдебен адрес за
призоваване: адвокат Д.Н. ***,офис 10 ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д., ЕГН ********** ***
със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.К. *** деловодни разноски в размер на 1 556,85лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 във вр.ал.5 ГПК
М.И.К.,ЕГН ********** от гр.Плевен,със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Д.Н. ***,офис 10 ДА ЗАПЛАТИ на А.И.К.,ЕГН
********** *** със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.К. *** деловодни
разноски в размер на 1 556,85лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 във
вр.ал.5 ГПК М.И.К.,ЕГН ********** от
гр.Плевен,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Д.Н. ***,офис 10 ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.Д. , ЕГН ********** *** със
съдебен адрес за призоваване:адвокат В.К. *** деловодни разноски в размер на 1 556,85лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :