Р Е Ш Е Н И Е № 260058
гр.Пловдив,
22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета
година, в състав
СЪДИЯ: Росица Кюртова
секретар: Мая Крушева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №822 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.125, ал.3 и чл.127 ТЗ.
Ищецът Ю.Н.В.-Т.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Н.Ш.,
съдебен адрес ***, ***, твърди, че Г. И. Т.е бил съдружник в ответното
дружество до датата на смъртта си – 15.07.2018 г., когато членственото
му правоотношение е прекратено на основание чл.125, ал.1, т.1 ТЗ. Твърди, че
приживе същият е притежавал 50 дяла от капитала на дружеството, всеки с
номинална стойност 50 лв., на обща стойност 2 500 лв. Останалите 50 % от
капитала тогава са били притежание на Г.С.С.. Твърди,
че дружественият дял на Г. Т.е наследен от ищцата – негова съпруга, и от дъщеря
му Я.Г.Т.. Твърди се, че наследниците не са приети като съдружници, съответно
подадено е заявление за вписване в ТР на промени относно дружеството, състоящи
се в поемане дяловете на починалия съдружник от преживелия такъв, както и в
преобразуване на дружеството в ЕООД. Твърди се, че е взето решение за изплащане
на наследниците на паричната равностойност на притежаваните от Г. Т.дружествени
дялове, определена въз основа счетоводен баланс към 31.07.2018 г. Твърди се
още, че ответното дружество е „предприятие – майка“ по смисъла на Закона за
счетоводството, тъй като пряко упражнява контрол спрямо група предприятия –
преки негови дъщерни предприятия и дъщерни на неговите дъщерни предприятия,
които също са включени в групата. Аргументи за това се извеждат от
обстоятелството, че ответното дружество е едноличен собственик на капитала на
девет на брой еднолични дружества с ограничена отговорност, изброени в исковата
молба, управлявани от едни и същи лица. Дъщерни на някои от деветте дъщерните
предприятия са още две дружества, едно от които – „ПЪЛДИН ХОЛДИНГ“АД,
притежаващо участия в пет на брой акционерни дружества, посочени в исковата
молба. Така дъщерни на ответното дружество са общо 16 дружества, контролирани
от ответника. Като изтъква конкретни разпоредби от Закона за счетоводството,
ищцата поддържа, че ответникът е задължен да съставя т.нар. “консолидирани
финансови отчети“, съответно поддържа, че зачитането на принципа на
справедливостта изисква в имуществото по смисъла на чл.127 ТЗ да бъде включено
и имуществото на дъщерните предприятия, респективно дружественият дял на
починалия съдружник следва да бъде определен въз основа на междинен
консолидиран баланс към 31.07.2018 г., съобразен с изискванията на ЗСч, НСС 27
и НСС 28, който да отразява имущественото и финансово състояние на
предприятията, включени в консолидирането, все едно, че те са едно предприятие.
Твърди се още, че, макар да е взето решение за уреждане на имуществените
последици от прекратяване членството на Г. Т., ответникът не е съставил
междинен счетоводен баланс – нито индивидуален, нито консолидиран такъв. Ищцата
поддържа, че има право да получи ½ част от дружествения дял на
прекратилия участието си в ответното дружество неин починал съпруг, която част
същата оценява на сумата 1 200 000 лв., взимайки предвид данните за
имущественото състояние на ответника и дъщерните му дружества. Въз основа на
изложените твърдения, формулира петитум ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата 300 000 лв., частично от 1 200 000 лв.,
представляваща равностойност на полагащата й се ½ част от дружествения
дял на Г. Т., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. След допуснато по реда на чл.214 ГПК изменение на иска
същият е увеличен до сумата 790 000 лв., частично от 1 200 000 лв. Претендират
се деловодни разноски.
Ответникът
„МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ЕООД, (към датата на исковата молба „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД),
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.П., ****, представлявано от Г.С.С., оспорва иска. Не оспорва, че посоченият от ищцата
съдружник е починал, както и, че същият е наследен от ищцата и една дъщеря.
Посочва, че на 30.07.2018 г. е проведено извънредно общо събрание на
съдружниците в „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД, на което е взето решение да не се приемат
нови съдружници, а имуществените последици от смъртта на починалия съдружник Г.
Т.да се уредят съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. Посочва още, че е изготвил междинен
счетоводен баланс към 31.07.2018 г., но счетоводният баланс на дружеството към
посочената дата е с отрицателна стойност поради превишаване на пасивите над активите,
съответно не е налице чист актив, от който да се изплати дела на починалия
съдружник. Оспорва поддържаното от ищцата, че следва да съставя консолидиран
финансов отчет. Признава, че е едноличен собственик на капитала на посочените
от ищцовата страна девет на брой дружества, както и това, че с тях формира
„група предприятия“ по смисъла на ЗСч. Поддържа, обаче, че групата е „малка“ по
смисъла на чл.21, ал.1, т.1 и ал.2 ЗСч, за това съгласно чл.32 ЗСч за
предприятието-майка не съществува задължение да съставя консолидиран отчет.
Оспорва поддържаното от ищцата, че ответното дружество упражнява контрол по
смисъла на НСС 27 по отношение „ПЪЛДИН ХОЛДИНГ“АД, тъй като дъщерното на
ответника предприятие „ЗЕТ БИ“ЕООД притежава по-малко от 50 % от акциите с право
на глас в това акционерно дружество. Оспорва по отношение това дружество да е
налице някоя от хипотезите по т.4.2 НСС 27. Евентуално счита, че няма основание
делът по чл.125, ал.3 ТЗ да се определя въз основа на консолидиран баланс, тъй
като прекратилият участието си съдружник не притежава дял от имуществото на
останалите дружества в групата. Поддържа и, че методиките, по които се съставя
счетоводен баланс по чл.125, ал.3 ТЗ и консолидирания счетоводен баланс, са
различни. По изложените съображения моли искът да се отхвърли.
В
допълнителната искова молба ищцата поддържа, че дружествения дял по чл.125,
ал.3 ТЗ следва да се определи въз основа междинен консолидиран счетоводен
баланс, като възразява, че в групата на ответника е включено предприятие от
обществен интерес, поради което съгласно чл.32 ЗСч ответникът следва да изготвя
консолидиран баланс. За такова предприятие сочи „ПЪЛДИН ХОЛДИНГ“АД, акциите на
което твърди, че се търгуват на регулирания фондов пазар - §1, т.22, б.а) ДРЗСч. Поддържа, че това дружество е дъщерно на ответното,
тъй като се управлява от съвет на директорите, в състава на който са изцяло
дружества, чийто капитал принадлежи на ответника. Оспорва представения с
отговора междинен баланс към 31.07.2018 г., като поддържа, че същият не отразява
вярно и обективно имущественото състояние на ответника към посочената дата.
В
отговора на допълнителната искова молба се поддържат възраженията, направени
вече в първоначалния отговор.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищцата Ю.Н.В.-Т. и Я.Г.Т.,
са наследници по закон на Г. И.Т., ЕГН **********, първата от които – преживяла
съпруга, а втората – дъщеря. Установява се, че наследодателят им е починал на 15.07.2018
г.
Няма
спор, а това се установява и от вписванията в търговския регистър по партида на
ответното дружество, че приживе Г. И. Т.е бил съдружник и управител на „МУРАТОВ
ПРОПЪРТИ“ООД. Вписаният капитал на дружеството е 5 000 лв., понастоящем
капиталът е притежание на едноличния собственик Г.С.С.,
а до това вписване от м.декември 2018 г. капиталът е разделен между двама
съдружници, един от които Г. Т.с размер на дяловото участие 2 500 лв., или
50 % от капитала.
Установява
се, че на 30.07.2018 г. е проведено извънредно общо събрание на съдружниците в
„МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД, на което са присъствали съдружникът Г.С. и наследниците
на починалия съдружник Г. Т.– Я.Т. и Ю.В.-Т.. На това събрание са взети
следните решения: 1.) за заличаване на съдружника Г. Т.поради смърт; 2.) за
заличаване на Г. Т.като управител; 3.) за неприемане на нови съдружници в „МУРАТОВ
ПРОПЪРТИ“ООД; и 4.) за поемане дяловете на починалия съдружник от съдружника Г.С.,
преобразуване на дружеството в еднолично, приемане на нов учредителен акт,
както и за това имуществените последици да се уредят съгласно чл.125, ал.3 ТЗ,
като се изготви счетоводен баланс към края на месеца на прекратяване на
членството на Г. Т.и на наследниците на същия се изплати равностойността на
паричния дял на техния наследодател.
Изготвен
е от ответника счетоводен баланс на „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД към 31.07.2018 г. –
приложен на л.201 по делото. Общата стойност на актива по този баланс, в т.ч.
дълготрайни материални активи (земи и сгради), акции и дялове в предприятия от
група, вземания и парични средства, се равнява на 771 000 лв. Общата
стойност на пасива, формиран от „други задължения“, без собствения капитал, се
равнява на 818 000 лв. Собственият капитал е отрицателна величина и е
равен на -47 000 лв.
Във
връзка с оспорването от страна на ищеца на записванията в горния баланс на
задължения в размер 818 000 лв., от ответната страна са представени девет
на брой договори за продажба на вземания от 01.01.2012
г., по които „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД, представлявано от Г. Т., е цесионер, а цедент е „ДЖИ АЙ ДЖИ“ЕООД,
ЕИК *********. С договорите за цесия се прехвърлят вземания по договори за
заем, сключени в периода от 23.12.2003 г. до 01.07.2010 г., с длъжници: „КЕЙ ПИ
ДЖИ“ЕООД, ЕИК ********* (за сумата 4 900,70 лв. по един договор за заем); „БИСС
– 91“АД, ЕИК ********* (за сумата от общо 26 730,68 лв. по два договора за
заем) и „ПОДЕМСТРОЙМАШ“АД, ЕИК ********* (за сумата от общо 443 757,02 лв.
по шест договора за заем). С договорите за цесия купувачът се е задължил да
заплати цена за придобитите вземания в общ размер 475 388,40 лв. в срок
тридесет дни от датата на събиране на всяко вземане. Представени са уведомления
за извършените цесии от „ДЖИ АЙ ДЖИ“ЕООД до „КЕЙ ПИ ДЖИ“ЕООД, БИСС – 91“АД и „ПОДЕМСТРОЙМАШ“АД,
върху които са поставени изходящи и входящи номера от 03.01.2012 г. Представени
са още протоколи от проведени общи събрания на съдружниците на „МУРАТОВ
ПРОПЪРТИ“ООД в периода от 26.10.2015 г. до 17.07.2018 г., на които са взети
решения за допълнителни парични вноски, пропорционално на притежаваните от
съдружниците дялове, средствата от които (в общ размер 339 392,36 лв.) да
бъдат ползвани от дружеството в определен срок, за което дружеството няма да
заплаща лихва (л.373-л.391).
Във
връзка с горните договори за цесия от ищцовата страна се повдигат следните
възражения: че придобитите със същите договори за цесия вземания не са намерили,
а следва да намерят отражение в активната част на баланса, изготвен от
ответника в края на м.юли 2018 г.; че вземането на цедента
за получаване на цената, дължима от ответника за придобитите вземания, е
погасено по давност, поради което задълженията за същата цена не е следвало да
бъдат отразявани в пасивната част на баланса; че погасени по давност са
прехвърлените вземания по договори за заем; че длъжниците не са уведомени за
цесиите от прехвърлителя на вземанията. Възразява се,
че договорите за цесия са нарочно съставени за целите на настоящия процес, в
уверение на което се изтъква, че задълженията по тях не са отразени в баланса като
задължения към свързани лица, каквито страните по същите договори и длъжниците
по прехвърлените вземания са. Съответно от ответната страна се изтъква, че
придобитите вземания са събрани в голямата си част към датата на процесния
баланс – несъбрана е сума в общ размер 6 229,92 лв. Възразява се вземането
за плащане на цената по договорите за цесия да е погасено по давност, с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на същото. Изтъква се и, че давността се
прилага само по възражения на длъжниците, каквито не са постъпвали, както и, че
длъжниците са уведомени за цесиите, което е видно от поставените на
уведомленията от цедента входящи номера, и в уверение
на което е това, че длъжниците са заплащали задълженията си към цесионера.
Приети
са основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата
е изчислила активите на ответното дружество към 31.07.2018 г. (л.509 и сл.) в
общ размер 771 035,25 лв., в т.ч. поземлени имоти, дялови участия и
вземания. Активите са оценени по т.нар.историческа цена – цената към момента на
придобиването им, изразяваща съществуващите в този момент условия на пазара.
Дълготрайните активи, подлежащи на амортизация, са оценени по балансова
стойност, съставляваща разлика между цената на придобиване и начислената към
момента амортизация. За земята амортизация не е начислена, тъй като земите са неамортизируеми активи. Включени са вземания по договори за
цесия от 01.01.2012 г., в размер съответно:
1 318,54 лв. с длъжник „ПОДЕМСТРОЙМАШ“АД, 4 900,70 лв. с длъжник „КЕЙ
ПИ ДЖИ“ЕООД, и 10,68 лв. с длъжник „БИСС – 91“АД. Изчислени са и пасивите на
ответното дружество към 31.07.2018 г. Включени са задължения в общ размер
474 388,40 лв. към „ДЖИ АЙ ДЖИ“ЕООД по договори за цесия от 01.01.2012 г., падежът за плащане на които е настъпил в
периода от м.декември 2014 г. до 2019 г. (През 2019 г. е настъпил падежът за
плащане на задължения, както следва: в размер 4 900 лв. по договор за
цесия на вземане с длъжник „КЕЙ ПИ ДЖИ“ЕООД, в размер 1 318,54 лв. по договор
за цесия на вземане с длъжник „ПОДЕМСТРОЙМАШ“АД и в размер 10,68 лв. по договор
за цесия на вземане с длъжник „БИСС – 91“АД.) Включени са и задължения за
връщане на допълнителни парични вноски, правени от съдружниците Г.С. и Г. Т., в
общ размер 340 192,35 лв. Общата стойност на пасивите според заключението
е 818 081,45 лв. (л.520 и л.521), като в съдебно заседание на 29.09.2020
г. вещото лице пояснява, че в пасивната част на баланса следва да се включват
всички възникнали и непогасени задължения, независимо дали са с настъпил или не
падеж за плащане. В приложение 3 към основното заключение (л.528 и сл.) е
изготвен междинен счетоводен баланс на „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД към 31.07.2018 г.
със сума на актива 771, сума на пасива (без собствения капитал и финансирания и
приходи за бъдещи периоди) 818, съответно собственият капитал е отрицателна
величина „-47“. По искане на ищцовата страна е съставен баланс, в който от
стойността на пасивите са приспаднати задълженията по деветте представени по
делото договори за цесия от 01.01.2012 г. Според този
вариант на междинния баланс собственият капитал е положителна величина, равна
на 428 хил.лв., съответно дружественият дял на ищеца, представляващ 50 % от
имуществото на дружеството, е с парична равностойност 214 171,10 лв. В допълнително заключение от 06.07.2020 г. (л.477
и сл.) са отразени извършени плащания от длъжниците по прехвърлените в полза на
ответника вземания с процесните договори за цесия от 01.01.2012
г. От страна на длъжника „БИСС – 91“АД са извършени плащания към ответника в
периода от 21.11.2014 г. до 23.05.2018 г. и към 31.07.2018 г. непогасеният
остатък е в размер 10,68 лв. Длъжникът „КЕЙ ПИ ДЖИ“ЕООД е с непогасен дълг в
размер 4 900,70 лв. към 31.07.2018 г. (това е цялото прехвърлено вземане),
а длъжникът „ПОДЕМСТРОЙМАШ“АД е започнал да погасява задълженията си към
ответника на 21.11.2014 г., до 11.02.2016 г. е заплатил общо 443 757,02
лв., като към 31.07.2018 г. непогасеният остатък от дълга му е равен на
1 318,54 лв. Задълженията по договорите за цесия са счетоводно отразени
при длъжниците като такива към ответното дружество през 2012 г.
Събрани
са и други доказателства – писмени, съдебно-техническа експертиза и
допълнителни заключения на горната счетоводна експертиза, които съдът не
обсъжда, тъй като не са относими към направените по-долу правни изводи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Няма
спор, а това се установява и от приетото по делото удостоверение за наследници,
че ищцата е наследник (преживяла съпруга) на лице, което до смъртта си е било
съдружник в ответното дружество. Втори наследник по закон на същото лице е
неговата дъщеря. Дъщерята и преживялата съпруга са наследници на дяловете,
притежавали от техния наследодател в ответното дружество, при права всяка по
½ част съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството.
Правото по чл.125, ал.3 ТЗ е имуществено право, което е наследимо, следователно
при същото съотношение наследниците на Г. И. Т.са придобили и правото на
последния да получи равностойността на дяловете поради прекратяване на
участието му. Последното съответно е прекратено чрез смъртта на основание
чл.125, ал.1, т.1 ТЗ.
Въз
основа на горното, ищцата се легитимира като лице, правоимащо да получи
равностойността на дела на починалия съдружник по силата на наследяването. Що
се отнася до действителната стойност на дела, същата следва да бъде определена
по счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на
членството – в случая към 31.07.2018 г. По отношение изчисляването на
посочената стойност е формирана трайна съдебна практика, според която същата
следва да се определи въз основа на т.нар.чист актив, а такъв е налице когато
има превишаване на сумата на активите над тази на пасивите. В компонентите за
формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на
баланса на собствения капитал, резервите и финансовия резултат – Решение №100/07.02.2013
г. по т.д.№665/2011 г. на ВКС, I т.о. и
много други.
От
доказателствата по делото се установява, че ответникът е съставил междинен
счетоводен баланс към 31.07.2018 г. (л.201), според който чист актив към
посочения момент няма – налице е превишение на сумата
на пасивите над тази на активите на дружеството.
Първият
спорен по делото въпрос е дали делът по чл.127 във връзка с 125, ал.3 ТЗ следва
да бъде определен въз основа на т.нар.индивидуален счетоводен баланс на „МУРАТОВ
ПРОПЪРТИ“ООД или въз основа консолидирания баланс на групата от предприятия,
спрямо които ответникът упражнява контрол и е „предприятие – майка“ по смисъла
на Закона за счетоводството. На този въпрос, според съда, следва да се отговори
в полза на индивидуалния счетоводен баланс на дружеството по следните
съображения:
Съгласно
чл.24, ал.1 Закона за счетоводството финансовите отчети трябва да представят
вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от
дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Съгласно
чл.27 ЗСч предприятията съставят три вида отчети: 1.) годишен финансов отчет към 31 декември на
отчетния период; 2.) консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния
период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от
Търговския закон (в дял ІІІ на част ІІ ТЗ са всички търговски дружества); 3.) междинни
финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато
това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието. Съответно
финансовият отчет се състои най-малко от счетоводен баланс и отчет за приходите
и разходите – чл.29 ЗСч. Балансът по чл.125, ал.3 ТЗ е междинен и обхваща
период от началото на съответната година до края на месеца, в който е настъпило
прекратяване на членството, респективно съставянето му се изисква по закон. От
стриктното граматическо тълкуване на нормата на чл.27 ЗСч следва, че е
недопустимо да се съставят междинен консолидиран отчет и/или баланс –
консолидираните отчети по чл.27, т.2 са само годишни – към 31.12 на отчетния
период. От нормите в раздел ІІІ и раздел ІV на гл.ІІІ ЗСч следва, че този вид
отчет и/или баланс е отчет и/или баланс не на едно, а на група предприятия,
включени в консолидацията. Съгласно §1, т.7 ДР ЗСч "консолидиран финансов
отчет" е финансов отчет, който представя имущественото и финансовото
състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в
собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те
са едно предприятие. От тази норма следва, че консолидираният финансов отчет и
частите му се основават на една фикция, която е въведена за нуждите на
отчетността, за нуждите на успешното управление на групата и за информираността
на външни потребители на счетоводна информация – инвеститори, кредитори и пр.,
и която не може да промени обстоятелството, че този отчет всъщност е компилация
от отчетите за дейността на няколко самостоятелни правни субекта и отразява
имущественото състояние към даден момент на група от самостоятелни правни субекта.
Консолидацията не е самостоятелен правен субект, нито имуществото на субектите,
включени в нея, е имущество на консолидацията. Съответно съгласно чл.127 ТЗ
съдружникът има дружествен дял от имуществото на дружеството, в което е
съдружник, и съобразно този имуществен дял се уреждат последиците от
прекратяване на членството му – чл.125, ал.3 ТЗ. След като починалият съдружник
не е член на останалите предприятия в групата, в пълно несъответствие с
принадлежността на субективното материално право според чл.125, ал.3 ТЗ би било
равностойността на дружествения му дял да се определя въз основа на консолидиран
баланс. Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ е императивна и като такава не подлежи
на разширително тълкуване и не допуска изключения от
правилото – в този смисъл Определение №165/03.04.2019 г. на ВКС по
т.д.№2549/2018 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение
№186/22.06.2018 г. по т.д.№167/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. В
последното е казано още, че притежанието на акции и/или дялове от ответното
дружество в други дружества е основание единствено за остойностяването им в
актива на междинния счетоводен баланс, съобразно който се определя стойността
на дружествения дял (което в конкретния случай е сторено от ответника в
изготвения от него индивидуален баланс на л.201 от делото). В подобен смисъл е
и Решение №80/11.12.2020 г. по т.д.№620/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., според което
релевантен за определяне на стойността на дела на прекратилия участието си
съдружник в дружество майка е индивидуалният му счетоводен баланс, а не
консолидираният счетоводен баланс на икономическата група. (Отговорът на
поставения правен въпрос е даден, независимо от това дали дружеството е
задължено да съставя консолидиран финансов отчет или не.)
Ето
защо съдът не споделя виждането на ищцовата страна за това, че делът на
починалия съдружник следва да бъде определен въз основа междинен консолидиран
баланс на групата от предприятия, в които ответникът участва. Поради това и не
се налага обсъждане и анализиране на спорните въпроси относно това дали т.нар.
група е „малка“ по смисъла на закона и налице ли е хипотеза, при която същата
следва да съставя консолидиран счетоводен отчет. Не са обсъдени и заключенията
на вещото лице по счетоводната експертиза в различните им варианти на изготвени
консолидирани отчети и съответните на тях изводи за наличие, респективно в
каква стойност, на превишение на активната им част над
тази на пасивите.
Следващият
спорен въпрос, който се поставя, е дали съставеният от ответника междинен счетоводен
баланс на „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД (л.201) отразява вярно и честно имущественото и
финансово състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието към
края на месеца на настъпилата смърт на съдружника. В аспекта на събраните
доказателства и след анализ на релевираните от ищцата
възражения в тази насока, съдът намира, че на този въпрос следва да се отговори
утвърдително. На първо място, прието е заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, според което към 31.07.2018 г. пасивите на дружеството (без
собствения капитал и резервите) са надвишавали активите с 47 единици, съответно
собственият капитал на дружеството е бил отрицателна величина, при което
т.нар.чист актив не се формира. Съдът кредитира първия вариант на изготвеното в
тази насока заключение, според който в пасивната част на баланса са включени и
оспорените от ищцовата страна задължения, тъй като възраженията, направени от
ищцовата страна против включването им, са неоснователни. Не се споделя
основното възражение, че представените по делото договори за цесия, по които
ответникът е задължено лице да плати уговорената цена за придобитите вземания,
са съставени нарочно за целите на настоящия процес, поради простата причина, че
същите договори са подписани за цесионера от
починалия съдружник и наследодател на ищцата Г. Т.. С оглед разпоредбата на
чл.181 ГПК тези документи имат за достоверна дата най-късно датата на смъртта
на последния и са съществували към 31.07.2018 г., когато е съставен оспореният
счетоводен баланс. Освен това, според счетоводната експертиза цесиите са
отразени счетоводно при длъжниците по прехвърлените вземания през 2012 г., а
плащанията от тяхна страна към ответника датират от 2014 г., което е в насока
на това, че въпросните договори са съществували и през 2012 г., съответно не
може да се приеме, че чрез антидатиране на договорите
Г. Т.е искал да увреди наследниците си, като ги лиши от дружествен дял. Не се
споделя възражението на ищеца, че придобитите с договорите за цесия вземания е
следвало да намерят отражение в активната част на същия баланс, тъй като от
счетоводната експертиза се установи, че към 31.07.2018 г. голяма част от
вземанията са събрани, а неплатеният остатък в общ размер 6 229,92 лв. е
включен в активите от вещото лице. Погасените вземания не участват при
формиране на активите в баланса. Установява се от счетоводните записвания, че
тази остатъчна сума е събрана през 2019 г., а по-голямата част от вземанията са
погасени в периода от 21.11.2014 г. до 23.05.2018 г. чрез плащане от
длъжниците. Получените парични средства са отразявани в отчетите за парични
потоци за същия период, което се установява след справка в годишните финансови
отчети на дружеството, обявени в търговския регистър. Например през 2014 г.,
когато според експертизата са постъпили голям по размер плащания от длъжниците
по прехвърлените вземания, в отчета за паричните потоци на ответника са
отразени парични постъпления в общ размер 540 000 лв., съответно отразени
са и плащания, в т.ч. на собствениците за възстановяване на допълнителни
парични вноски в размер 514 000 лв. Следователно придобитите вземания са
били погасени, а получените парични средства от длъжниците са разпределени
между съдружниците, поради което и не са намерили отражение в процесния баланс
нито като вземания, нито като налични парични средства. (В писмените бележки на
ищеца е направено още едно възражение относно активната част на баланса – за
това, че там следва да бъде отразена не само стойността на дяловете и/или
акциите от капитала на дъщерните дружества, а и т.нар.положителна репутация,
представляваща разлика между първоначалната стойност на придобиването и дела на
предприятието майка в справедливата стойност на нетните активи на дъщерното
предприятие. Това възражение съдът намира, че не е своевременно въведено в
процеса – заявено е за първи път в писмените бележки, поради което и не е
включено в предмета на спора, не е изследвано чрез събиране на доказателства с
участието на двете страни, а очевидно изследването му налага най-малко
възлагане на задача към счетоводната експертиза, каквато нито една от страните
не е поставяла, не е поставяна и от съда с оглед липсата на възражения в тази
насока. Ето защо подобно възражение не следва да бъде обсъждано.) Неоснователно
е възражението, че задълженията по деветте представени по делото договори за
цесия от 01.01.2012 г., намерили отражение в
пасивната част на баланса, следва да бъдат изключени, тъй като съответстващите
им вземания на цедента за уговорената цена, платима
от цесионера, са погасени по давност. В договорите за
цесия е уговорен срок за плащане на цената – до 30 дни от датата на събиране на
всяко вземане. А според счетоводната експертиза погасяването на вземанията от
длъжниците по договорите за заем е започнало най-рано през месец ноември 2014
г. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Респективно съгласно чл.114,
ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането на цедента за цената на продадените
вземания по процесните договори е станало изискуемо най-рано през м.декември
2014 г. (30 дни след събиране на вземанията) и общата погасителна давност
изтича през м.декември 2019 г. Или към 31.07.2018 г. процесните задължения не
са погасени (нито чрез плащане, нито по давност) и няма причина да бъдат
изключвани от пасивната част на баланса. Що се отнася до възражението, че
прехвърлените вземания по договори за заем са били погасени по давност, съдът
намира, че няма пречка погасени по давност вземания да бъдат предмет на договор
за цесия, когато липсват възражения на длъжниците, тъй като давността се
прилага само по възражение на длъжника. Още повече, че в случая задълженията по
договорите за заем са били погасени от длъжниците в полза на цесионера и това погасяване е действително, тъй като може
да бъде изпълнено и погасено по давност задължение по аргумент от нормата на
чл.118 ЗЗД. По въпроса за уведомяването на длъжниците по договорите за заем за
прехвърлянето на вземанията следва да се имат предвид представените по делото
уведомления с изходящ и входящ номер, счетоводните данни за това, че ответникът
е отразен счетоводно като кредитор в записванията на длъжниците през 2012 г.,
от когато датират договорите за цесия, както и счетоводните данни за извършени
плащания в полза на цесионера, при което следва да се
заключи, че цесиите са проявили действие по чл.99, ал.4 ЗЗД. А по възражението
в писмените бележки, че с договорите за цесия са прехвърлени несъществуващи
вземания, тъй като не е доказано съществуването на договори за заем, следва да
се отговори, че, на първо място – такова възражение не е правено до сега в
процеса – възраженията на ищеца в тази насока са изчерпани в първото съдебно
заседание след представяне на договорите за цесия като доказателства за
вписванията в пасивната част на баланса, проведено на 09.07.2019 г. – л.395 и
сл., когато подобно възражение не е направено. На следващо място – съществуването
на подобни правоотношения може да бъде доказвано не само с преки доказателства,
каквито биха съставлявали самите договори за заем (последните са представяни от
страната, но не са били приети като преклудирани), но и с всякакви други
доказателства, в т.ч. косвени, каквито са събраните по делото счетоводни данни
за това, както при ответника, така и при длъжниците (чиито записвания са
изследвани и по повод консолидацията), че длъжниците са осчетоводили цесиите,
както и, че са върнали заемните средства на ответника като цесионер.
В обобщение, съдът намира, че няма причина, поради която задълженията за
плащане на цената по договорите за цесия да бъдат изключени от счетоводния
баланс на дружеството към 31.07.2018 г. Заедно със задълженията за връщане на
допълнителни парични вноски (по отношение на които спор не се формира и за
които са представени доказателства по делото) според счетоводната експертиза
към последната дата пасивите на ответното дружество са общо 818 единици, а при
активи в размер 771 единици (за последното никой не спори), чистият актив е
отрицателна величина и дял по чл.127 ТЗ не се формира, поради което искът с
правно основание чл.125, ал.3 ТЗ е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на спора ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото производство, в т.ч. възнаграждение по чл.7, ал.8
и ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в общ размер 9 610 лв. Същият е платил депозит за вещо
лице в общ размер 160 лв. Страната има право на разноски и за производството по
обезпечение на бъдещ иск, за което е образувано т.д.№714/2018 г. на ПОС, ТО, ХХ
с. – т.5 от ТР по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК,
като се установява, че за защитата си в обезпечителното производство ответникът
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 7 500 лв. (л.323 и сл.),
такса за частна жалба в размер 15 лв. и такси по изпълнителни дела във връзка с
вдигане на отменените обезпечителни мерки в общ размер 984,90 лв. Общият размер
на разноските на ответната страна е 18 269,90 лв. и с оглед крайния изход
на делото тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.125, ал.3 и чл.127 ТЗ, предявен от Ю.Н.В.-Т., ЕГН **********,***
А, против „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.П., ****, представлявано от Г.С.С., за заплащане
на сумата 790 000 лв., частично от 1 200 000 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 22.10.2018 г., до окончателното плащане,
представляваща равностойност на полагащата се на Ю.В.-Т. като наследник по
закон ½ част от дружествения дял на Г. И. Т.– съдружник в „МУРАТОВ
ПРОПЪРТИ“ООД с размер на дяловото участие 50 % от капитала, чието членство е
прекратено със смъртта му на 15.07.2018 г.
ОСЪЖДА Ю.Н.В.-Т.,
ЕГН **********,*** А, да заплати „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.П., ****, представлявано от Г.С.С., сумата 18 269,90
лв. (осемнадесет хиляди двеста шестдесет и девет лева и 90 ст.) – деловодни
разноски в производството по т.д.№822/2018 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: