№ 11949
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110105193 по описа за 2025 година
Първоначално във връзка с предявените искове е образувано производство по
гражданско дело 27376/2021г. по описа на СРС 138 състав по искова молба от "Т. С." ЕАД, с
ЕИК **********, срещу С. Д. К., с ЕГН **********, Н. Д. К., с ЕГН **********, и Е. С. К.,
с ЕГН **********, при условията на разделност обективно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за суми за
главница и мораторна лихва и период, изрично уточнен с допълнителна молба от
04.06.2021г., в която е посочено, че от ответника - С. Д. К., с ЕГН ********** – се
претендират 1/6 част от вземанията за главница и лихви за забава, от ответника - Н. Д. К., с
ЕГН ********** - се претендират 1/6 част от вземанията за главница и лихви за забава, от
ответницата - Е. С. К., с ЕГН ********** - се претендират 4/6 част от вземанията за главница
и лихви за забава.
С решение по № 1934 от 09.02.2023г., постановено по делото, са отхвърлени
предявените от "Т. С." ЕАД, с ЕИК **********, срещу С. Д. К., с ЕГН **********, Н. Д. К.,
с ЕГН **********, и Е. С. К., с ЕГН **********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно /при квоти
за С. Д. К., с ЕГН ********** - 1/6, за Н. Д. К., с ЕГН ********** - 1/6, и за Е. С. К., с ЕГН
********** - 4/6/ следните суми – 992.71 лв., главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г. за аб.№******, ведно със законна
лихва от 28.08.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 187.05 лв. за
периода от 14.09.2016г. до 06.08.2019г., сумата от 87.89 лв., представляваща цена на
извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г., ведно
със законна лихва от 28.08.2019г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
1
размер на 0.22 лв. за периода от 31.07.2019г. до 06.08.2019г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.09.2019г. по ч.гр.дело №49596/2019г. по описа на СРС,
Г.О., 138-ми състав. С решението е осъдена "Т. С." ЕАД, с ЕИК **********, да заплати на С.
Д. К., с ЕГН **********, Н. Д. К., с ЕГН **********, и Е. С. К., с ЕГН **********, по
400.00 лв. на всеки от тях, разноски по делото. С решението е отхвърлена молбата на "Т. С."
ЕАД, с ЕИК **********, за присъждане на разноски както в заповедното, така и в исковото
производство.
С решение № 7199/30.12.2024г. по в.гр.д. 4366/2022г. по описа на СГС III В състав
съдът е обезсилил на основание чл.270, ал.3 ГПК решение №1934 от 09.02.2023г.,
постановено по гр.дело №27376/2021г. по описа на СРС, Г.О., 138-ми състав и е върнал
делото на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по предявените
искове, съгласно мотивите на въззивното решение.
В мотивите на решението на СГС, че в разглеждания случай се установява, че
длъжниците в заповедното производство в срока по чл.414 от ГПК са подали поотделно
възражения срещу претендираните от заявителя вземания за част от главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, както и съответните лихви за забава. Във всяко от възраженията по чл.414 ГПК,
подадено от длъжниците, се съдържа изрично волеизявление от подателя му каква част от
задълженията за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за исковия период
се признават. Следователно следва да се приеме, че длъжниците не са подавали възражение
по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК за част от претендираните от заявителя вземания за
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за исковия период, които признават
и не оспорват тяхната дължимост, в която част следва да се приеме, че заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила и исковата защита е недопустима.
Следователно се налага извода, че процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК,
респективно чл.415, ал.1 ГПК, е налице само относно тези претендирани от заявителя
вземания за главница и лихви за забава, за които длъжниците са ги оспорили с подадено от
тях възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, като в конкретния случай това са част от вземания за
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия и за цена на услуга "дялово
разпределение", за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и
съответните лихви за забава.
При тези констатации въззивният съд е посочил, че първостепенният съд е следвало
да предостави възможност на ищеца - "Т. С." ЕАД в исковото производство, да изложи
конкретни обстоятелства за наличие на правен интерес от предявяването на установителните
искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу тримата длъжника за пълния размер на
вземанията за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия и за цена на услуга
"дялово разпределение", за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,
както и съответните лихви за забава, при отчитане на факта, че длъжниците не са подавали
възражение по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК за част от претендираните от заявителя
2
вземания за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за исковия период, в
която част заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила и подлежи на
изпълнение.
Настоящото производство отново е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр. С....., срещу Е. С. Г. ЕГН **********, Н.
Д. К. ЕГН ********** и С. Д. К. ЕГН **********, с адрес ......, чрез адв. Р. Д. от САК, с
която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат сумите за
доставена топлинна енергия до топлоснабден имот аб.№****** и адрес гр. С....., в условията
на разделна отговорност както следва:
по отношение на С. Д. К. за сумата от 49,03лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до окончателното
изплащане на вземането 31,18лв. - законна лихва за забава от 14.09.2016г. до 06.08.2019г.,
както и 0,07лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.07.2016г. до м.04.2018г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
– 28.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 0,04лв. - законна лихва за забава
за периода от 31.07.2019г. до 06.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 49596/2019г. на СРС 138 състав за които е налице възражение от длъжника
по отношение на Н. Д. К. за сумата от 49,03лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до окончателното
изплащане на вземането 31,18лв. - законна лихва за забава от 14.09.2016г. до 06.08.2019г.,
както и 0,07 лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.07.2016г. до м.04.2018г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
– 28.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 0,04лв. - законна лихва за забава
за периода от 31.07.2019г. до 06.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 49596/2019г. на СРС 138 състав за които е налице възражение от длъжника.
по отношение на Е. С. К. за сумата от 196,12лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, 31,18лв. - законна лихва за забава от 14.09.2016г. до 06.08.2019г.,
както и 14,65лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.07.2016г. до м.04.2018г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
– 28.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 0,04лв. - законна лихва за забава
за периода от 31.07.2019г. до 06.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 49596/2019г. на СРС 138 състав за които е налице възражение от длъжника.
Ищецът твърди, че между ответниците и “Т. С.” ЕАД не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия, поради което длъжниците са се обогатили неоснователно за
сметка на ищеца и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили неоснователно до
размера обедняването. Сочи че ответникът ползвал топлинна енергия за стопански нужди но
не изпълнил законоустановеното задължение да сключи договор. Изтъква, че в § 1, т. 43 от
ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ.,
бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със
сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото
законодателство във сферата на енергетиката. Сочи че съгласно чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ,
3
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на
основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия
се изготвят от “Т. С.” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране
/КЕВР/към Министерски съвет. За процесния период били в сила ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от “Т. С.” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Изтъква, че въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от
“Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - “ Т. С.” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагаме
като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия, са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Ето защо има право да търси заплащане и на цената на услугата
дялово разпределение. Прилагат се писмени доказателства. Иска се да бъде допусната
съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист - топлотехник, след като прегледа
наличната документация в „Т. С.“ ЕАД и ФГР и материалите по делото да даде заключение
по посочени въпроси. Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото
лице - счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството,
да отговори на посочени въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба.
Оспорва исковете като сочи, че не е облигационна връзка. Поддържат че от десетилетия са
се устроили в САЩ. Не живеят, не осъществяват стопанска дейност и/или не ползват
топлоснабден имот лично или чрез трети лица в Р.България за да е възможно да се реализира
неоснователно обогатяване, както твърди ищецът. Вземането касае само и единствено перо
„сградна инсталация“ и перо „БГВ - с изрично установено нулево потребление“,
начислявани по нормативен ред по реда на чл.61 и следващите от Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г., преповторена с настоящата Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г. за периода след 01.05.2019г- на министъра на енергетиката, при което след
изтичане на месечния срок за възражение срещу отчетите, същите са валидирани, поради
което е процесуално безсмислено тяхното оспорване. И двата поднормативни акта са
прогласени за нищожни и отменени в тези им части. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
С молба от 11.02.2025г. ищецът е уточнил размера на исковете като е посочил, че
претендира сумите само за които е постъпило възражение.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 59 от ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в
4
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г.
/ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ
за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за
продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди.
Не се спори в производството, че до процесния топлоснабден имот е доставяна
топлинна енергия в количествата и на стойностите посочени от ищеца.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че
ответника е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е
ползвал имота през исковия период и съответно са консумирала доставената от ищеца
топлинна енергия, като по този начин си е спестила разходи - доказателствената тежест за
това е била на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче по делото не е било
проведено успешно доказване.
Не са представени никакви доказателства, че именно ответника се е ползвал от
доставената топлинна енергия и по този начин именно той е спестил разходи за отопление,
респективно че неговото поведение е довело до загуби на ищеца.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
При това положение съдът не следва да разглежда направеното възражение за
изтекла погасителна давност.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат ответниците. Те не
претендират разноски.
Разноски претендира адв. Д. на когото се следват разноски в размер на 400 лева на
5
основание чл. 38, ал.1 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Т. С.” ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С....., срещу Е. С. Г. ЕГН **********,
Н. Д. К. ЕГН ********** и С. Д. К. ЕГН **********, с адрес ......, чрез адв. Р. Д. от САК, с
която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат на основание
чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ сумите за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот аб.
№****** и адрес гр. С....., в условията на разделна отговорност както следва:
1. по отношение на С. Д. К. за сумата от 49,03лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането 31,18лв. - законна лихва за забава от
14.09.2016г. до 06.08.2019г., както и 0,07лв.- представляваща сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2016г. до м.04.2018г. ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на
вземането и 0,04лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2019г. до 06.08.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49596/2019г. на СРС 138
състав за които е налице възражение от длъжника
2. по отношение на Н. Д. К. за сумата от 49,03лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането 31,18лв. - законна лихва за забава от
14.09.2016г. до 06.08.2019г., както и 0,07 лв.- представляваща сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2016г. до м.04.2018г. ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на
вземането и 0,04лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2019г. до 06.08.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49596/2019г. на СРС 138
състав за които е налице възражение от длъжника.
3. по отношение на Е. С. К. за сумата от 196,12лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2016г. до м.04.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, 31,18лв. - законна лихва за забава от
14.09.2016г. до 06.08.2019г., както и 14,65лв.- представляваща сума за разпределение
на топлинна енергия за периода от м.07.2016г. до м.04.2018г. ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на
вземането и 0,04лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2019г. до 06.08.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49596/2019г. на СРС 138
състав за които е налице възражение от длъжника.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
С..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Л. Д. от САК с л. № ********** на основание чл. 78, ал.3
вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство и 200 лева в заповедното.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7