О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..................
10.01.2022 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, в закрито съдебно заседание, проведено на десети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното съдия Т. Димитрова
адм. дело № 31/2022 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал. 4 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 80, ал. 3
от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Производството по адм. дело № 31/2022 г. на
АдмС – Варна е образувано по жалба на „ЖЕЛЕВ“ ООД, със седалище в гр. Варна, с представляващ
Кирил Живков Желев, срещу Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител на
област Варна, с която е наредено да се
изземат от оспорващото дружество два ПИ с идентификатори 10135.3515.1776 и
10135.3513.1779, заедно със сградите в тях, като е определен срок за доброволно
изпълнение – 7 дни, считано от връчване на заповедта и е определена дата за
принудително изпълнение – 25.01.2022 г. от 11:00 ч., както и втора дата за
осъществяване на принудителното изпълнение – 26.01.2022 г. от 11:00 ч.
Предмет на настоящото произнасяне на съда е
искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорвания акт, направено
с жалбата, като в нарочва молба, приложена към жалбата, оспорващият излага
следните основания: С провеждането на процедурата по ЗДС, а не по ЗПП, който е
приложим в случая, се заобикаля целта на закона (да се отнемат, както се
твърди, ползваните без основание държавни имоти), като се упражняват права от
името на трето лице – Държавно предприятие „Затворническо дело“, с което
оспорващият има сключен договор за съвместна дейност. Позовавайки се на чл. 18 ЗПП, оспорващият настоява, че с влизане в сила на ЗПП, законодателят е отнел
възможността на Държавата да упражнява правомощията си по чл. 80 ЗДС, в
случаите, когато имотите са предоставен за стопанисване и управление на
публични предприятия. Изтъква се, че в договорите за съвместна дейност изрично
е записано, че Държавата става собственик след заплащане стойността на имотите,
а към настоящия момент, въпреки извършените оценки (приети от държавата) не е
заплатена стойността на имотите, а обектите, срещу които е насочено
изпълнението не са предоставени от Държавата, а са изградени от търговското
дружество при условията на подписаните договори. Твърди се, че заповедта е
издадена при липса на компетентност и без наличие на сезиране от компетентния
орган, без правно основание и при наличие на процесуални нарушения. На следващо
място се сочи, че за да може да се прецени целесъобразността на предварителното
изпълнение, съдът следва да изследва мотивите за предприемане на процедурата по
чл. 80 ЗДС и какви са защитимите с нея интереси, респ. какви са противопоставимите интереси на жалбоподателя, които
противостоят на този обществен интерес. Настоява се, че в оспорваната заповед
липсват самостоятелни мотиви за допускането на предварително изпълнение, като
се излагат подробни доводи за неоснователност на посочените от Министъра на
правосъдието мотиви за предварителното изпълнение на заповедта.
По отношение на вредите за оспорващия се сочи
следното: Двата ПИ с идентификатори 10135.3515.1776 и 10135.3513.1779 се
владеят и държат от дружеството с основание – договори за съвместна дейност,
които не са прекратени валидно и по установения в договорите ред - изрично в
чл. 18 от договорите е предвидено, че ако след изтичане на срока на договора
страните не сключат нов такъв, построените обекти остават за Варненския затвор,
но последният дължи заплащане на тяхната стойност. Оспорващият заявява, че не
са му предлагани нови договори, нито са заплатени сградите, поради което не е
настъпил уговореният между страните факт, по силата на който сградите да
останат на Варненския затвор. Изтъква се, че Държавата е предала на оспорващия
празни терени, като последните са застроени изцяло със средства на оспорващия и
претендирайки да получи обектите по административен ред, без да е заплатила
стойността на построените обекти, Държавата нанася на оспорващия значителна и
трудно поправима вреда. Сочи се, че изготвената и приета от Държавата оценка е
на стойност около 6 милиона лева, като лишаването на дружеството от такава сума
и принуждаването му да води дела му нанася значителни вреди (само държавните
такси пред всички съдебни инстанции биха възлезли на около половин милион лева,
а заедно с останалите разходи, сумата би набъбнала на 1 млн. лева). Премахването
на изградените съоръжения би довело до частичното им унищожаване, а на други - до
загубването на по-голяма част от тяхната стойност, което е щета за стотици
хиляди, като и за самото премахване на съоръженията са необходими десетки
хиляди левове, които са невъзвръщаеми. Освен това се изтъква, че премахването
на съоръженията в кратки срокове е опасно за живота и здравето на хората, т.к.
инсталациите са пълни с горива и газ, а и Държавата би получила имот, който не
е годен за експлоатация, неизползваем по предназначение, което е нанасяне на
щета за стотици хиляди лева. Сочи се, че ще бъдат прекратени трудовите договори
на заетите с експлоатацията на обекта, а оспорващият и неговите партньори са
назначили повече от 35 служители, ще бъдат прекратени и договорите с контрагентите,
което ще доведе до вреди в десетки хиляди лева за оспорващия и за фиска от
нарушения оборот. Според оспорващия дружеството е коректен партньор и очаква
коректно отношение от Държавата за продължаване или приключване на сключените
договори за съвместна дейност, а и при нарочна среща в Министерство на
правосъдието е била постигната договорка с проф. д-р Янаки Стоилов за спиране
на производството по изземване и уреждане на облигационните отношения.
Конкретно се сочи, че за оспорващото дружество биха възникнали следните вреди:
от непредлагане на договор за наем – няма да се
реализира печалба от направената инвестиция; от незаплащане
на стойността на имотите, оценени на 6 млн. лв.; от демонтирането на
съоръженията за експлоатация на имотите – над 1 млн. лв.; от разходите за
демонтиране на съоръжения - над 300 000 лв.; от разходи за претендиране на
стойността на имотите – разходи по бъдещи съдебни дела и изпълнителни
производство – до 1 млн. лв.; от изплащането на неустойки и обезщетения – не по-малко
от 100 000 лв. Поддържа се, че възможните вреди за дружеството са
несъизмерими, както и че не е отчетено, че имотите се държат на годно правно
основание – договорите за съвместна дейност, които договори не е посочено, че
са прекратени с едномесечно предизвестие и не са коментирани предпоставките за
прекратяването, а и не е отчетено обстоятелството, че е започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между страните. Обръща се внимание, че
прекратяването на договора в случая не настъпва с изтичане на уговорения срок,
а или с продължаване на срока на договора, или със заплащането на цената на
направените подобрения. Искането е да се спре предварителното изпълнение на
процесната заповед.
Към молбата са приложени договорите за
съвместна дейност от 29.09.1998 г. и от 01.10.1998 г., разрешения за ползване
на отделните обекти, акт за узаконяване на един строеж, договори за наем,
трудови договори, договори с контрагенти.
Искането е за спиране на предварителното
изпълнение на процесния административен акт е допустимо. Искането за спиране на
предварителното изпълнение е направено в хода на висящо съдебно производство по
оспорване на Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител на
област Варна.
Предвид датата на издаване на заповедта – 05.01.2022
г., подадената на 07.01.2022 г. жалба, към която е молбата за спиране на
предварителното изпълнение, е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, въпреки
липсата на представени от ответника доказателства за датата на получаване на
съобщението за постановяване на оспорвания акт (ответникът представя
доказателства за изпращане на заповедта на имейл на оспорващия, но няма данни
за потвърждаване на получаването на имейла).
Искането е неоснователно, по следните
съображения:
За да се произнесе по искането за спиране на
предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия
казус налице ли са предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на
производството по жалбата срещу акта,
ако допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа
на нови обстоятелства.
Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето, подало жалбата - до
окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест
на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че именно допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение (а не самият административен акт) ще му причини
значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са
противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната цел с допуснатото
по силата на закона предварителното изпълнение на акта.
Когато предварително изпълнение на административен акт е допуснато по
силата на закона, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения
интерес.
В случая със Заповед № РД-22-7706-2 от
05.01.2022 г. на Областния управител на област Варна е наредено да се изземат
от оспорващото дружество два ПИ с идентификатори 10135.3515.1776 и
10135.3513.1779, заедно със сградите в тях, като е определен срок за доброволно
изпълнение – 7 дни, считано от връчване на заповедта и е определена дата за
принудително изпълнение – 25.01.2022 г. от 11:00 ч., както и втора дата за
осъществяване на принудителното изпълнение – 26.01.2022 г. от 11:00 ч. Като основание
за издаване на оспорваната заповед е посочено, че владението или държането на
въпросните имоти от „ЖЕЛЕВ“ ООД е без правно основание.
Заповедта е издадена на основание чл. 80, ал.
1 и ал. 2 ЗДС, във връзка с искане от Министъра на правосъдието, с изх. № 11-04-8/19/27.08.2021
г. като принципал на Държавно предприятие „ФОНД
ЗАТВОРНО ДЕЛО“. Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС имот - държавна собственост, който
се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или
нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния
управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или
ръководител на ведомство..
По аргумент на чл. 80, ал. 3 ЗДС, обжалването
не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго, т.е. в
случая по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, при което
наличието на необходимост от защита на ценност, от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, е презюмирано необоримо. Защитата по чл. 166 АПК
има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на
друг противопоставим интерес - "значителна или трудно поправима
вреда", която ще настъпи пряко за лицето, дължащо предварително изпълнение
на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.
Настъпването на вредите следва да е
достатъчно вероятно, като в тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е да докаже наличието
на законовите основания за това. Значителните или трудно поправими вреди не
могат да се презюмират, а следва да се конкретизират,
като се представят доказателства за тях. Освен това, по аргумент от чл. 166, ал.
2 АПК спирането на предварителното изпълнение следва да се основава
на нововъзникнали факти и обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване
на заповедта, които не са могли да бъдат известни при постановяването на акта.
Твърдените обстоятелства и представените от
дружеството доказателства не обосновават извод за наличие на основание за
спиране на допуснатото предварително изпълнение.
Доводите на оспорващия за незаконосъобразност
на оспорваната заповед (липса на компетентност, липсата на сезиране от
компетентен орган, издаването на заповедта без правно основание и при нарушение
на процесуалните правила), са ирелевантни за преценката на съда дали са налице
или не основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
Доколкото допуснатото предварително
изпълнение на процесната заповед е по силата на закона, възраженията на
оспорващия за липсата на изрично посочени в акта мотиви в този аспект, както и
доводите във връзка с неоснователността на мотивите на Министъра на
правосъдието в искането на министъра за допускане на предварителното
изпълнение, се явяват несъстоятелни. Изрично мотивиране се изисква единствено
при постановяване на разпореждане по чл. 60, ал. 2, във вр. с ал. 1 и ал. 3 АПК
от административния орган за допускане на предварително изпълнение на
административен акт.
В случая предварителното изпълнение на
процесната заповед не се установява, че би могло да причини на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима
на държавния и обществен интерес.
От една страна, претендираните вреди са от
изпълнението на заповедта, а не са следствие именно от предварителното й
изпълнение.
Материалният интерес във връзка с изградените
от оспорващия сгради, съоръжения и направените в двата имота подобрения, както
и твърденията за неуредени облигационни отношения между страните по двата
договора за съвместна дейност, не обосновава наличието на противопоставима
на обществения интерес вреда за дружеството. Оспорващото дружество разполага с
редица способи за защита на правата си. В случай на отмяна на оспорената
заповед обезщетяване за претърпените от изпълнението й вреди може да се търси в
производство по реда на ЗОДОВ.
Наличието на затруднения, съдебни или
извънсъдебни спорове, в това число и свързаните с ползването на съответна
материална база, са обстоятелства, свързани с осъществяването на всяка
търговска дейност и упражняваната от оспорващото дружество не прави изключение.
Така например и в Определение №
13065 от 21.10.2020 г. по адм. д. № 9963/2020 г., Определение № 10800 от
27.10.2021 г. по адм. д. № 10298/2021 г., Определение № 5024 от
20.04.2021 г. по адм. д. № 4061/2021 г., Определение № 11189 от
20.08.2020 г. по адм. д. № 8778/2020 г., Определение № 11304 от
27.08.2020 г. по адм. д. № 9083/2020 г., ІV отд. на ВАС. В този
смисъл твърденията (за които не са и приложени доказателства) по отношение
оценката на сградите в размер на 6 млн. лева, както и предполагаемите съдебните
разноски във връзка със защита на претендираните прави и неустойки и
обезщетения във връзка с прекратяване на договорите с контрагенти се явяват без
правно значение за преценката за наличието на основания за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта за изземване.
Твърдението на оспорващия, че премахването на
съоръженията в кратки срокове е опасно за живота и здравето на хората, освен че
е неподкрепено с доказателства, не следва да се определя като значителна или
трудно поправима вреда за дружеството. От една страна, следва да се съобрази
определеният срок за доброволно изпълнение, както и датата на насроченото
принудително изпълнение. От друга страна, че не е обосновано от оспорващия по
никакъв начин конкретно необходимото технологично време за извършване на
дейностите по освобождаване на инсталациите от горива и газ.
Не представлява значителна или трудно
поправима вреда и прекратяването на трудовите правоотношения с назначените
служители. Към искането си оспорващият прилага 3 бр. трудови договори от месец
октомври 2021 г., т.е. след като дружеството е уведомено с писмо с изх. №
РД-21-0411-8-(1) от 02.09.2021 г. за отпочване на производство по издаване на
заповед за изземване. Останалите 6 бр. трудови договори са сключени предходни
години. Следва да се посочи, че сам по себе си фактът на прекратяване на
трудовите договори на заетите с експлоатацията на обектите лица, не
представлява вреда за оспорващия, още по-малко значителна или трудно поправима.
Вреда, противопоставима
на държавния и на обществения интерес не следва и от прекратяването на
договорите с контрагентите. При положение, че сроковете и на двата договора за
съвместна дейност е изтекъл през 2018 г., а освен тези два договора, с жалбата
не се твърди наличието на друго правно основание да се държат процесните
обекти, то е изминал достатъчно дълъг срок от време, през който дружеството е
могло да прояви дължимата към делата си грижа на добър търговец, за да избегне
настъпването на вредите, които твърди, включително санкциите и неустойките във
връзка с прекратяване на договори с контрагенти.
Разходите за демонтиране на съоръженията,
както и незаплащането на стойността на обектите в
двата имота, независимо на каква стойност са, не биха могли да бъдат определени
като значителни и трудно поправими вреди. Както се посочи, за оспорващия е
налице възможност за защита по реда на ЗОДОВ при отмяна на заповедта. Непредлагането на дружеството на договор за наем не
произтича и не е последица от допуснатото предварителното изпълнение на
заповедта и не следва да се определя като вреда.
Направеното от министъра искане за изземване
на имотите до областния управител и потвърждаването му обуславят извод за
несъстоятелност на твърдението за започнала процедура за доброволно уреждане на
отношенията с оспорващото дружество.
ВАС е последователен в практиката си, че
предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително
изпълнение - какъвто е настоящият случай, е възможността предварителното
изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като
тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства - такива, които са се
осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко
следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са
ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези
нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата
на акта е на искателя, а последният не се справя с тази тежест. Тъй като става
въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. В този смисъл Определение № 10855 от
27.10.2021 г. по адм. д. № 10371/2021 г., VІІ отд. на ВАС.
В случая, на обществения интерес от изземване, предварително, преди да е влязла в сила оспорваната заповед за изземване на процесните имоти, не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед.
На основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2
и 3 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЖЕЛЕВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна,
представлявано от Кирил Живков Желев, за спиране на предварителното изпълнение
на Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител на област
Варна.
Определението може да се обжалва
пред ВАС с частна жалба в 7-дневен от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: