№ 135
гр. Радомир, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100158 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през лятото на 2020 г. ответникът Г. Г., след
предварително направена резервация, се настанил заедно с лицето Р.Л. и двете им кучета в
хотел „Оазис Дел Маре“, гр. Царево, стопанисван от „Холидей инвест 2009“ ЕООД. Двамата
нощували в хотела в периода от 04.09.2021 г. до 07.09.2021 г. в стая № 312. На 07.09.2021 г.
рано сутринта Г. Г. и Р.Л. напуснали хотела без да заплатят ползваните хотелски услуги на
стойност 969,00 лева. За всички тези обстоятелства били налице надлежни документи -
справка от хотелската програма за направени резервации, извадка от регистъра на
настанените туристи за 04.09.2021 г. и адресни карти.
За извършените хотелски услуги били издадени фактура № .1 г. в размер на 909,00 лева,
с основание „настаняване по пакет и туристически данък“ и фактура № . г. в размер на 60,00
лева, с основание „други услуги“ за настаняването на домашните любимци.
Още в деня на напускането - 07.09.2021 г., управителят на хотела разговарял няколко
пъти по телефона с ответника и изпратил съобщения на телефона му. Ответникът обяснил,
че погрешка е пропуснал да заплати услугите и ще извърши плащането по банкова сметка,
посочена от управителя. На 23.09.2021 г. ищцовото дружество изпратило покана за
доброволно плащане на ответника на постоянния му адрес чрез услугата „Телепоща“, но
писмото се върнало като непотърсено.
Поради липса на изпълнение от страна на ответника, „Холидей инвест 2009“ ЕООД
депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС - Радомир, въз основа на което било образувано
1
ч. гр. д. № 1141/2021 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес
на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
969,00 лева - задължение по издадени фактури за ползвани туристически услуги в хотел
„Оазис Дел Маре“, гр. Царево за периода от 04.09.2021 г. до 07.09.2021 г., лихва за забава в
размер на 22,88 лева за периода от 08.09.2021 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба, ответникът чрез назначения му особен представител
оспорва предявения иск по основание и размер, с твърдения, че макар в исковата молба да е
посочено, че туристическите услуги са ползвани от ответника и лицето Р.Л., не ставало ясно
защо искът е предявен единствено срещу ответника Г. Г. и кой от двамата какви услуги е
ползвал. Не ставало ясно и чия собственост са били двете кучета, за чийто престой се
претендира сумата от 60,00 лева.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Холидей Инвест 2009“ ЕООД е подало на 14.12.2021 г. до
Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК против ответника Г. Г. Г. за дължими суми за предоставени туристически услуги.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 1141/2021 г. на РС – Радомир,
по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
441/15.12.2021 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Холидей Инвест 2009“ ЕООД е предявил
настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети фактура № .1 г., издадена от „Холидей Инвест 2009“
ЕООД, с получател Г. Г. Г. за сумата от 909,00 лева, с основание „настаняване по пакет и
туристически данък“ и фактура № . г. в размер на 60,00 лева, с основание „други услуги“ за
настаняването на две кучета.
Видно от представените по делото история на резервации и регистър за настанени
туристи за 04.09.2021 г. в хотел „Оазис Дел Маре“, гр. Царево, както и адресна карта, е, че
2
ответникът Г. Г. е резервирал стая 312 в хотел „Оазис Дел Маре“, гр. Царево, като същият е
бил настанен на 04.09.2021 г. заедно с Р.П.Л. за 3 бр. нощувки на обща стойност 909,00 лева,
като е дължал заплащането и на сумата от по 10,00 лева на вечер за престоя на две кучета на
клиента. Ответникът е напуснал хотела на 07.09.2021 г., без да заплати дължимите суми за
престоя си.
По делото е представена и покана, изпратена до ответника чрез услугата „Телепоща“, с
която последният бива уведомен, че не е заплатил дължимата сума в общ размер на 969,00
лева за тридневния му престой в хотел „Оазис Дел Маре“, гр. Царево, като видно от
приложеното известие за доставяне, същата не е била потърсена от ответника.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ валидно сключен между страните договор за
предоставяне на туристически услуги, изразяващи се в настаняване и предоставяне на
туристически услуги на ответника за периода от 04.09.2021 г. до 07.09.2021 г. в
туристически обект - хотел „Оазис Дел Маре“, гр. Царево, стопанисван от ищеца; 2/
доказване на обстоятелството, че ищецът е изправна страна по договора; 3/ настъпила
изискуемост на вземането за възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за предоставяне на туристически услуги за периода от 04.09.2021 г.
до 07.09.2021 г., възникнало след извършена резервация от страна на ответника и
приемането ѝ от хотелиера.
При анализа на втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск -
доказване на обстоятелството, че ищецът е изправна страна по договора, следва да се посочи
следното:
Въз основа на сключения договор за туристически услуги, ответникът, придружаван от
лицето Р.Л., както и от двете им кучета, се е настанил в хотел „Оазис Дел Маре“, гр. Царево
на 04.09.2021 г. и е напуснал хотела на 07.09.2021 г., като видно от приложената по делото
история на резервациите, същият е следвало да заплати за престоя сумата от 909,00 лева,
както и 60,00 лева за престоя на домашните любимци. Тъй като именно ответникът Г. Г. е
направил резервацията и е сключил договора за предоставяне на туристически услуги, съдът
приема, че цялата дължима сума следва да се претендира единствено от него, тъй като той е
3
страна по възникналото облигационно правоотношение. В тази връзка възражението,
направено в отговора на исковата молба, че ищцовото дружество не може да претендира
единствено от ответника цялата дължима сума, е неоснователно. За пълнота следва да се
посочи, че вътрешната договореност между ответника и лицето Р.Л. не е предмет на
настоящия правен спор.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска - настъпила изискуемост на
вземането за възнаграждение, следва да се посочи, че приложима е нормата на чл. 69 ЗЗД,
според която, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. В случая се касае за предоставяне на туристически услуги, като от естеството на
предоставяната услуга е видно, че същата следва да бъде заплатена до напускането на
туристическия обект, освен ако е уговорено противното. Ответникът не доказа наличието на
договорка за заплащане на исковата претенция на по-късен етап, с оглед на което
настоящият съдебен състав намира, че изискуемостта на вземането е настъпила на
07.09.2021 г. - денят, в който ответникът е напуснал туристическия обект.
С оглед всички гореизложени съображения и предвид липсата на ангажирани от страна
на ответника доказателства за извършено плащане на дължимата сума, настоящият състав на
съда намира предявения иск за основателен и доказан.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от 02.03.2022 г. -
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Кой е този ден, сочи чл. 84
ЗЗД. Когато задължението е без срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава от деня, в
който бъде поканен от кредитора. В настоящия случай вземането е изискуемо от 07.09.2021
г. - денят, в който ответникът е напуснал туристическия обект. Изчислена от съда по реда на
чл. 162 ГПК, лихвата за забава за периода по исковата молба, а именно от 08.09.2021 г. до
01.12.2021 г., е в размер на 22,88 лева, което налага извод за основателност на предявения
акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 901,05 лева, от които
100,00 лева – внесена държавна такса, 301,05 лева – възнаграждение за особен представител
и 500,00 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г. Г., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Владимир, общ. Радомир, обл. Перник, че дължи на „Холидей Инвест 2009“ ЕООД,
4
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. Царево, ул. „Черно море“ № 21 сумата от
969,00 лева (деветстотин шестдесет и девет лева) - задължение по издадени фактури за
ползвани туристически услуги в хотел „Оазис Дел Маре“, гр. Царево за периода от
04.09.2021 г. до 07.09.2021 г., лихва за забава в размер на 22,88 лева (двадесет и два лева и
осемдесет и осем стотинки) за периода от 08.09.2021 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. Владимир, общ. Радомир, обл.
Перник ДА ЗАПЛАТИ на „Холидей Инвест 2009“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление гр. Царево, ул. „Черно море“ № 21 сумата от 901,05 лева (деветстотин и един
лева и пет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5