№ 53
гр. Раднево, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100286 по описа за 2021 година
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Производството е образувано по искова молба на СТ. Х. Ж. срещу ХР.
М. Г.. Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици на апартамент с
идентификатор 61460.504.191.1.12 в гр. Раднево, ул. *****, с площ от 46,05
кв.м., при квоти 1/6 идеални части за ищцата и 5/6 идеални части за
ответницата. Твърди, че с решение по гр.д. № 528/2020 г. на РС-Раднево е
признато правото на собственост на ищцата върху 1/6 идеални части от
апартамента, а останалите 5/6 идеални части били собственост на
ответницата, която ползвала изцяло апартамента. Твърди, че на 30.10.2020 г.
на ответницата била връчена нотариална покана чрез нотариус Галя Дачева, с
която е поканена да и заплаща месечно обезщетение за лишаване ползването
на притежаваните идеални части от съсобствеността в размер на 50 лв., но до
момента нищо не било платено. Твърди, че била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 143/2021 г. на РС-Раднево за сумата
от 100 лв. за обезщетение за лишаване на ползването на притежаваните
идеални части от апартамента за периода от 30.10.2020 г. до 22.02.2021 г.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
вземането по заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ХР. М. Г., в
който оспорва иска по основание и размер, без да посочва конкретни
обстоятелства за това. В хода на устните състезания с депозирана по делото
молба взема становище за уважаване на иска за половината от предявения
размер и иска отхвърлянето му за останалата част. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците,
същият дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която
ги е лишил, считано от деня на писменото поискване, а правното основание на
иска винаги е чл. 31, ал. 2 от ЗС (виж т. 3 на ТР № 82 от 28.02.1975 г. по гр.д.
№ 74/74 г. на ОСГК на ВС). Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява частен
случай на общата забрана едно лице да се облагодетелства за сметка на друго
по чл. 59 от ЗЗД. Източник на вземането е едно реално положение – реалното
ползване на общата вещ от съсобственик, което обуславя разместване на
имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на вещта, по
отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен
обем (в този смисъл решение № 516 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1385/2009 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
От изложеното следва извод, че за основателността на иска, ищцата
следва да докаже, че с ответницата са съсобственици на процесния
апартамент при посочените квоти 1/6 ид.части за ищцата и 5/6 ид.части за
ответницата; че е отправила писмена покана до ответницата да й заплаща
обезщетение; че ответницата лично е ползвала целия апартамент през
процесния период от 30.10.2020 г. до 22.02.2021 г., както и ползата, която е
пропуснала след поканата /размера на средния пазарен наем/.
По отношение на въпроса за собствеността върху процесния апартамент
по делото не са представени от ищцата документи за собственост, въпреки
указанията в доклада по делото за това. Единствено е поискано изискване и
прилагане по делото на друго гражданско дело, а именно гр.д. № 528/2020 г.
на РС-Раднево. Същото обаче е вече било изискано и приложено по друго
дело между страните, което е служебно известно на съдията-докладчик –
2
приложено е по гр.д. № 159/2021 г. по описа на РС-Раднево с предмет съдебна
делба на процесния апартамент, в което производство ще се разреши
въпросът за съсобствеността върху процесния апартамент с решението по
първата фаза на делбата по реда на чл. 344 ГПК. Служебно известно е на
съдията-докладчик, че по въпросното гр.д. № 159/2021 г. по описа на РС-
Раднево е постановено решение № 260115/16.6.2021г., влязло в законна сила
на 07.07.2021 г., с което на основание чл. 344 ГПК е допусната съдебна делба
между ищцата и ответницата на процесния апартамент при квоти 1/6 идеална
част за ищцата С.Ж. и 5/6 идеални части за ответницата Х.Г.. Поради това
въпросът за съсобствеността между страните е вече разрешен с влязло в сила
съдебно решение, чиято сила на пресъдено нещо съдът ще зачете съгласно чл.
297 ГПК във вр. чл. 298 ГПК.
Видно е, че с приетото по делото решение № 260003 от 15.01.2021 г. по
гр.д. № 528/2020 г. на РС-Раднево, влязло в законна сила на 11.02.2021 г., е
признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответницата
ХР. М. Г., че ищцата СТ. Х. Ж. е собственик на 1/6 идеални части от
процесния апартамент с идентификатор 61460.504.191.1.12 и находящ се в гр.
Раднево, ул. *****, с площ от 46,05 кв.м. и е осъдена ответницата ХР. М. Г. да
предадена на СТ. Х. Ж. владението върху 1/6 идеални части от апартамента.
Решението по иска с правно основание чл. 108 ЗС разрешава със сила на
пресъдено нещо между страните единствено въпроса за собствеността на
ищцата С.Х. Манова върху апартамента, но не и въпроса за съсобствеността,
но това вече е сторено с решението по първата фаза на делбата. Важен момент
от силата на пресъдено нещо с решението по иска по чл. 108 ЗС е, че
установява, че апартамента е бил във владение на ответницата Х.Г. към дата
устните състезания по това дело, а именно дата 17.12.2020 г. /виж титулната
част на съдебното решение на л.20 от делото/. Това обстоятелство съдът също
е длъжен да го зачете съгласно чл. 297 ГПК във вр. чл. 298 ГПК.
Отделно за установяване на факта на владение на апартамента от страна
на ответницата, по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Венелин Тодоров, от чиито показания се установи, че му е известно
кой използва апартамента и това е ответницата Х.Г., която го ползвала от
много години, откакто е направен за живеене от неговите баба и дядо.
Свидетелят посочва, че през 2020-2021 година апартаментът се ползва от
3
ответницата Х.Г.. Свидетелят посочва, че ищцата чрез нотариус поканила
ответницата да и заплаща обезщетение и да и предаде владението, но никой
не се явил пред нотариуса и никой не предоставял ползването на апартамента
на ищцата. В тази връзка по делото е приета като писмено доказателство
нотариална покана рег. № 3330/2020 г. от 29.10.2020 г., на нотариус Галя
Дачева /л.4/, с която нотариална покана ищцата С.Ж. и поканила ответницата
Х.Г. да и предаде владението върху 1/6 идеални части от процесния
апартамент чрез предоставяне на ключ, а в случай на не предоставяне на
ключ, е уведомена ответницата, че дължи месечен наем от 50 лв. като
обезщетение за лишаване от ползването. Нотариалната покана е връчена на
ответницата на 30.10.2020 г. /виж нотариалното удостоверяване/. Видно от
приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол от
06.11.2020 г. /л.5/ на дата 06.11.2020 г. ответницата Х.Г. не се е явила в
кантората на нотариус Галя Дачева.
Така отправената писмена покана до ответницата има действие
занапред без ограничение във времето (в този смисъл решение № 351 от
13.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 573/2009 г., ІІІ г.о., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК). При спазване на задължителната съдебна практика следва да
се приеме, че тази покана представлява такава по смисъла на чл. 31, ал. 2 от
ЗС и има действие между страните от датата на връчването на ответницата
занапред, т.е. и за процесния период от 30.10.2020 г. до 22.02.2021 г.
От всичко установено следва извод, че ответницата е ползвала целия
апартамент за лични нужди, не е предала владението на 1/6 идеални части от
апартамента на ищцата, за което е осъдена с влязло в сила съдебно решение, с
което си поведение като съсобственик е ограничила ищцата да ползва
апартамента съобразно нейната част в съсобствеността (виж ТР № 7/2012 г.
по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС). Поради това са налице предпоставките
за уважаване на исковата претенция за заплащане от ответницата на
обезщетение за личното ползване на съсобствения с ищцата процесен
апартамент за процесния период от 30.10.2020 г. до 22.02.2021 г., през който
ответницата е ползвала лично целия апартамент.
Във връзка с ползата, която е пропуснала ищцата след поканата
/размера на средния пазарен наем/, съдът не допусна СИЕ, не само заради
изключително ниския материален интерес по делото, а и защото съдът на
4
основание чл. 162 ГПК би могъл да определи размера на обезщетението и без
да ползва вещо лице. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че
пазарът на недвижими имоти в гр. Раднево е изключително пасивен, като
почти липсват предложения в тая насока, а през последните години вещите
лица по допускани експертизи бяха в изключително затруднение да извършат
експертизи за средна пазарна цена и наем и даваха ориентировъчни такива.
Това е и допълнителна причина, поради която съдът не допусна исканата от
ищцата експертиза, тъй като евентуално заключение от вещо лице не би дала
цена, различна от тази, която и съдът може да даде по реда на чл. 162 ГПК.
Съдът, като взе предвид, че апартаментът е с площ от 46,05 кв.м. и в близост
до централната част на града, счита, че наемът на подобно жилище в гр.
Раднево варира средно около 200 лева месечно. Съответно за притежаваните
от ищцата 1/6 идеални части от апартамента, ще и се дължи месечно
обезщетение за лишаване от ползване в размер на 33,33 лв., или закръглено
около 35 лева месечно. Претенцията на ищцата е за период от 3 месеца и 23
дни /от 30.10.2020 г. до 22.02.2021 г./, което изчислено на определения среден
месечен наем от 35 лева, възлиза за претендирания период общо в размер на
133,63 лв. /изчисление - за месец октомври 2020 г. един ден лишаване на
ползването, изчислено на база 35 лева месечно, разделено на 31 дни, е в
размер на 1,13 лв.; за месец ноември и декември 2020 и месец януари 2021 г.
се дължи пълен наем от 35 лева; за месец февруари за 22 дни, изчислено на
база 35 лева месечно, разделено на 28 дни, или сума от 27,50 лв./.
Тъй като ищцата претендира сумата от 100 лв. за процесния период,
която е по-малка от установената от съда, то съгласно диспозитивното начало
в гражданския процес, искът е основателен в претендирания размер от 100 лв.
и ще се уважи в този размер на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 31, ал.
2 ЗС.
По разноските:
Ищцата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за
уважения иск. Ищцата е приложила списък на разноските по чл. 80 ГПК, в
който е изложила претенция за сумата от 50 лв. платена държавна такса и
сумата от 350 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 19.04.2021 г. Тъй като искът беше уважен
изцяло, то на ищцата ще се присъдят разноските в претендирания размер от
5
400 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ХР. М. Г., ЕГН **********, от гр.
Раднево, ул. *****, дължи на СТ. Х. Ж., ЕГН **********, от гр. Стара Загора,
ул. *****, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от
100 лв. (сто лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
1/6 ид.част от съсобствен апартамент с идентификатор 61460.504.191.1.12,
находящ се в гр. Раднево, ул. *****, с площ от 46,05 кв.м., за периода от
30.10.2020 г. до 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 24.02.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260060 от
24.02.2021 г. по ч.гр.д. № 143/2021 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА ХР. М. Г., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. *****, да
заплати на СТ. Х. Ж., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул. *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6