Решение по дело №3670/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /23.10.2019г.; гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 3670 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

         Образувано е по предявен иск от И.П.Н., ЕГН **********, срещу А.Б.Р., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000,00 лв., дължима по издаден от ответника Запис на заповед от 20.02.2016г., с падеж 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Излага се в исковата молба, че като издател на Запис на заповед от 20.02.2016г. А.Б.Р. безусловно и неотменимо се задължил на падежа 31.12.2016г. да плати на поемателя И.П.Н. сумата от 10000,00 лв. Образувано е заповедно производство и е издаден изпълнителен лист.

В срока за отговор на исковата молба ответната страна е изявила следното становище: Процесният запис на заповед е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със закона, а в условията на евентуалност се сочи, че е налице безпричинност на менителничния ефект. Излага се, че предвиждайки заплащане на сума, в размер по – голяма от 10 000,00 лв. в брой, така издаденият менителничен ефект е нищожен, поради противоречие с императивна правна норма, каквато е разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 Закона за ограничаване на плащанията в брой.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Записът на заповед съставлява едностранно волеизявление с абстрактен характер. Именно поради абстрактния си характер правата, произтичащи от менителничния ефект, са независими от каузални правоотношения, които по принцип са обуславящи за поемането на задължение. С оглед на абстрактния характер на правата, произтичащи от ценната книга, в нея не следва да се посочва основанието за поемане на менителничното задължение. По принцип дори да е посочена кауза за издаването на ефекта, тя е ирелевантна за пораждане на самото задължение. Следователно възражението в тази насока на ответника е неоснователно. Липсата на посочено каузално правоотношение в записа на заповед не е основание да се приеме, че обективираната в него сума е недължима.

               Реквизитите за съдържанието на записа на заповед са изброени в императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ, а именно – наименование „запис на заповед“, безусловно обещание да се плати определена сума, падеж, място на плащане, име на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. В записа на заповед не следва да се посочва основанието за поемането на менителничното задължение. В настоящия случай всички изискуеми реквизити се съдържат в представения по делото запис. Не е спорно между страните, че записът на заповед е подписан от ответника.

                Ответникът е въвел възражение за нищожност на записа на заповед, доколкото уреденото в него нарушава чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на разплащанията в брой. Тази норма урежда, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Нарушаването на Закона за ограничаване на плащанията в брой има за последица административнонаказателната отговорност на дееца, но няма значение нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича вземането. (Определение № 1411 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 4866 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.) Предвид това възражението за нищожност на записа на заповед е неоснователно.

                С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.

                По разноските:

                Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 1650,00 лв.

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Б.Р., ЕГН **********, дължи на И.П.Н., ЕГН **********, сумата от 10 000,00 лв. (десет хиляди лева), дължима по издаден от ответника А.Б.Р. Запис на заповед от 20.02.2016г., с падеж 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

                  ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН **********, да заплати на И.П.Н., ЕГН **********, сумата от общо 1650,00 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторени в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. 16930/2018г. разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

 

                 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му.

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................