№ 5222
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110126253 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е
№ от 15.03.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II Гражданско отделение, 53-и състав
в публично заседание на 13.12.2023 г. (тринадесети декември две хиляди двадесет и трета
година) в състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при секретаря Биляна Петрова
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ гр. д. № 26253 по описа за
2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството
Производството е по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 2 ГПК.
1.1 Страни
Ищец е ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД с ЕИК: *** и със седалище и адрес на управление в гр.
София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от НДЧ, ИИГ, ПАШ,
Теодор И. И. и НЙП, в качеството им на членове на управителния съвет,
1
Чрез процесуалния му представител адв. Д. О. Д.
Ответник е ЗАД „ОЗК – З-е“ АД с ЕИК: *** и със седалище и адрес на управление в
гр. София, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от АПЛ и РК Д., в качеството си на членове на съвета на директорите.
Представлявано от юрк. СМП.
1.2. Развитие на производството
Производството е образувано по искова молба с вх. № 136190/16.05.2023 г., с която е
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането в
размер на 1 812, 73 лв., представляващо заплатено застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие – щета на влекач марка „Рено“, модел „Т“, с
регистрационен номер СВ6608РВ на дата 01.02.2022 г. на главен път I-5 в района на
км 13+200 в посока от гр. Русе към гр. Бяла.
Претендира се и присъждане на законна лихва върху посочената сума, считана от
датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъществена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, като е постъпил отговор на
искова молба с вх. № 183720/27.06.2023 г.
С Определение № 27258 от 03.08.2023 г. по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК Съдът се е
произнесъл по всички предварителни въпроси и допуснал събирането на доказателства
въз основа на направените от страните доказателствени искания. Със същия акт Съдът
е изготвил доклад по делото на основание чл. 146 ГПК. Докладът е обявен за
окончателен сд Протоколно определение от 25.10.2023 г. след изслушване на страните.
В хода на производството бяха проведени две открити съдебни заседания на
25.10.2023 и 13.12.2023 г., в които страните бяха представлявани от надлежно
упълномощени процесуални представители. В о.с.з. на 25.10.2023 г. беше разпитан
свидетелят Р. И. К. и беше изслушано вещото лице по назначената съдебно-
автотехническа експертиза Й. Й.. С Протоколно определение от 13.12.2023 г. е
отменено Определение № 27258 от 03.08.2023 г., с което е допуснато събирането на
свидетелски показания от Н. Л. Й., поради неявяването му два поредни пъти за разпит.
2. Твърдения и искания на страните
2.1 Претенция на Ищеца
Ищецът твърди, че на 01.02.2022 г. на главен път I-5 в района на км 13+200 в посока
от гр. Русе към гр. Бяла е настъпило ПТП между влекач марка „Рено“, модел „Т“, с
регистрационен номер СВ6608РВ и МПС марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с
регистрационен номер СА***РВ по вина на водача на последния автомобил, който в
нарушение на правилата за движение по пътищата е отнел предимството на
изпреварващия го влекач марка „Рено“. В резултат на удара на последния са
причинени щети по предната броня, лява и дясна степенка. Посочва се, че между
ищеца и собственика на влекача е сключен застрахователен договор за застраховка
„Каско“, поради което въз основа на направена застрахователна претенция от з-ия
ищецът е възстановил натура посочените щети. Извършените ремонтни дейности от
осигурен от ищеца сервиз са в размер на 3605, 26 лв.
Излага се доводи за суброгиране в правата на з-ия след възстановяването в натура.
2
Твърди се, че на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е връчена на 05.12.2022 г.
покана за заплащане на сумата в размер на 3630, 26 лв. Сочи се, че последният е
заплатил частично претенцията в размер на 1817, 63 лв. Счита, че остатъка от сумата е
дължима от ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника
съществуването на вземане в размер на 1812, 73 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се
разноски.
2.2 Искания на Ответника
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че същият е неоснователен,
необоснован и недоказан. Посочва, че не са налице всички елементи от фактическия
състав за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, както и причинно-следствената връзка между него и нанесените на влекач марка
„Рено“ вреди. Прави възражение за съпричиняване от водача на последния. Сочи, че
обезщетението, изплатено за възстановяване на вредите е в завишен размер и не
отговаря на действително претърпените такива. Оспорва искането за присъждане на
законна лихва. Претендират се разноски.
3. Обстоятелства, установени в хода на съдебното дирене
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приобщената към настоящото дело преписка по ч. гр. д. № 6940/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53-и състав се установява, че на
08.02.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. След извършена проверка на подаденото заявление и представените с него
писмени доказателства на основание чл. 411, ал. 3 ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 6070 от 22.02.2023 г. В законоустановения
едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника. В изпълнение на указания на
съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил настоящия установителен иск
относно вземането.
Между ищеца в качеството му на застраховател и „ВФС Б-я“ ЕООД с ЕИК: *** в
качеството му на з- е сключен застрахователен договор за имуществено з-е „Каско
стандарт“ с предмет влекач марка „Рено“, модел „Т“, с регистрационен номер
СВ6608РВ, лимит на отговорността 55 040, 97 лв., застрахователен период от
21.02.2021 до 20.02.2022 г. и размер на застрахователната премия в размер на 602, 82
лв., платима на четири равни вноски, първата от която към датата на сключване на
договора.
Видно от приложената по делото Застрахователна полица № 5С095970215/2,
застрахователното покритие включва „Пълно каско“, „Помощ на пътя“ и „Доверен
сервиз“. Съдържанието на тези клаузи е описано към общите условия на договора.
Към клаузата „Пълно каско“ се включва застрахователният риск пътно-транспортно
произшествие, дефинирано като събитие, възникнало в процеса на движение на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора повреда на пътното
3
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални среди.
В общите условия са определени начинът на заявяване на застрахователна претенция
и възможностите за заплащане на застрахователно обезщетение и възстановяване в
натура.
По делото е приложен К. протокол за ПТП с пострадали № 65/20, съставен от ССИ,
служител на ОДМВР – Русе, от който се установява, че на 01.02.2022 г. в 10:00ч. на
главен път I-5 в района на км 13+200 в посока към гр. Бяла, община Русе е настъпило
ПТП между МПС марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с регистрационен номер
СА***РВ, управлявано от Р. И. К., и МПС марка „Рено“, модел „Т“, с регистрационен
номер СВ6608РВ, управляван от Н. Л. Й..
В графа „Видими щети“ по отношение на МПС марка „Рено“ са посочени „предна
броня, маска и степенка в дясно“. В обстоятелствената част на протокола, касаеща
причината за ПТП, се описано, че „Участник № 1 /МПС марка „Ситроен“/ при
извършване на маневра за изпреварване отнема предимството на изпреварващия го
Участник № 2 /МПС марка „Рено“/, вследствие на което се сблъскват“. На водача на
МПС марка „Ситроен“, Р. И. К. е съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП.
При проверка по регистрационен номер на МПС марка „Ситроен“ в Единната
информационна система на Гаранционен фонд се установява, че към датата на
настъпване на процесното ПТП водачът е притежавал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Видно от приложеното по делото Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение № 59-06000-0177/22 от 02.02.2022 г. от „ВФС Б-я“ ЕООД, пред ищеца е
образувана застрахователна претенция, като е избран начин на обезщетяване „в
сервиз, посочен от застрахователната компания“.
С възлагателно писмо от 07.02.2022 г. ищецът е възложил на автосервиз „Кроност“
ООД отстраняването на вредите на процесното МПС.
На 27.10.2022 г. „Кроност“ ООД е предал МПС на представител на ищеца, видно то
приложения приемо-предавателен протокол. На 03.11.2022 г. е издадена фактура №
35071 за сумата в размер на 3605, 26 лв. с основание „Щета 59-06000-0177/22 на
автом. СВ6608РВ“. Същата е заплатена от ищеца, видно от приложеното платежно
нареждане от 09.11.2022 г.
По делото е приложен и Опис-заключение по претенция № 59-06000-
0177/22/02.02.2022 г. от 31.01.2023 г., съставен от служител на ищеца, в който са
описани подробно извършените ремонтни дейности по процесното МПС.
На 30.11.2022 г. на ответника е изпратена Покана за регресна претенция за заплащане
на сумата в размер на 3630, 26 лв., от които 3605, 26 лв. – застрахователно
обезщетение и 25 лв. – ликвидационни разходи по обработка на претенцията.
Поканата е връчена на служител на ответника на 5.12.2022 г., видно от известието за
доставяне.
Свидетелят Р. И. К. разказва, че на 01.02.2022 г. се е движил непосредствено зад лек
автомобил, като е знаел, че зад него се движи влекачът марка „Рено“, тъй като чул
спирачките му няколко пъти да „изсвирят“ зад него. Поради това помислил, че водачът
на МПС няма да предприеме маневра за изпреварване и в първия възможен момента,
предприел маневра като погледнал преди това в страничното огледало, за да се увери,
4
че платното е свободно. След изнасяне в насрещното платно обаче установил, че
влекачът марка „Рено“ също е предприел такава маневра и в резултат на това се
сблъскали, като неговият автомобил бил изхвърлен от пътното платно.
От допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че от техническа
гледна точка ПТП е предизвикано от поведението на водача на МПС марка „Ситроен“,
който е предприел маневра за изпреварване без да се увери, че лентата за движение от
лявата му страна е свободна и няма да създаде опасност за останалите участници в
движение, като вредите, причинени на влекача марка „Рено“, са в резултат на удара му
с МПС марка „Ситроен. От т. 3 на заключението на вещото лице и видно, че
стойността на вредите, определени по пазарна цена към датата на настъпване на ПТП е
в размер на 3964, 30 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
дадените от свидетеля показания съответстват на посочения механизъм на настъпване
на ПТП, определен в заключението, като допуска да е възможно водачите и на двата
автомобила да са предприели неправилно маневри, но заради разликата в скоростта да
е настъпил ударът.
4. Правен анализ
4.1 По допустимостта на иска
Искът е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок от лице, притежаващо
необходимата процесуална легитимация срещу пасивно легитимиран ответник в
компетентен по правилата за родова и местна подсъдност съд, поради което същият се
явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.
4.2 По основателността на иска
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за з-ето вр. чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ предвижда специално суброгационно право на
застрахователя по имуществената застраховка, когато делинквентна има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, да встъпи директно в правата на з-ия срещу
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ и да предяви регресните
си права направо към него.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществената застраховка,
следва кумулативно да са налице следните елементи: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на деликтно основание
срещу причинителя на вредата, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото
з-е да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на з-ата вещ;
и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между
делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е
съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Първият елемент от фактическия състав предполага наличието на сключен между
страните застрахователен договор в писмена форма за действителност с нормативно
уреденото по чл. 345 КЗ съдържание. Видно от приложената застрахователна полица,
5
изискването за форма е спазено. Алеаторността на договора предполага като условие
за действителност към момента на сключването му да е налице застрахователен
интерес по смисъла на чл. 349 КЗ. От данните по делото се установява, че такъв е бил
налице, доколкото периодът на застрахователно покритие е от 21.02.2021 до
20.02.2022 г., а увреждането е настъпило на 01.02.2022 г. Следователно към момента
на сключване на договора е била налице единствено възможност от настъпване на
застрахователно събитие, което е извън волята на двете страни и не е могло да бъде
предвидено неговото настъпване. В тази връзка съдът счита, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие между страните е било налице валидно
застрахователно правоотношение.
Втората предпоставка изисква да бъде изпълнен фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно да е налице противоправно действие
на деликвентна, от което да са настъпили вреди, които се намират в причинно-
следствена връзка с извършеното от делинквента действие. Вината се предполага.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за движението по пътищата водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен:
т. 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;
т. 2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или
да изменя посоката на движение.
От събраните по делото доказателства се установява, че водачът на МПС марка
„Ситроен“ е предприел маневра изпреварване без да изпълни законоустановеното си
задължение по чл. 42, ал. 1 ЗДвП, поради което с действията си е предизвикал
настъпилото ПТП. Последното се установява от приложения к. протокол, който се
ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ГПК относно
удостоверените волеизявления на страните и в този смисъл задължава съда да приеме
направените в него констатации от органа на МВР. В тази връзка например Решение
№ 71 от 16.08.2017 г. по т. д. № 60343/2016 г., ВКС , където се посочва, че „ Даденото
тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като
такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа.“
Отделно следва да се отбележи, че в показанията си свидетеля Й. не отрича
направените в акта констатации, като се осланя на житейската презумпция, че след
като чува звука от спирачките на движещото се след него МПС, то водачът му няма да
предприеме маневра по изпреварване.
С допуснатото по делото заключение на вещото лице е установено, че вредите, за
които съдът счита, че действително са настъпили, по МПС влекач марка „Рено“
технически са причинени от удара с МПС марка „Ситроен“, поради което съдът прави
извода, че е налице пряка причинно-следствена връзка между вредите и
противоправното действие.
6
Предвид горното съдът счита, че е налице и вторият елемент от фактическия състав, а
именно за з-ия е възникнало право на вземане на деликтно основание срещу
причинителя на вредата – з- по застраховката „Гражданска отговорност“. В тази
връзка отхвърля като неоснователно възражението на ответната страна по отношение
на механизма на ПТП и липсата на причинно-следствената връзка между него и
нанесените на влекач марка „Рено“ вреди.
Третата кумулативна предпоставка е застрахователят по имущественото з-е да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на з-ата вещ. От
събраните по делото доказателства се установява, че вредите за възстановени в натура
чрез ремонт в избран от застрахователя автосервиз, което е допустимо на основание
чл. 406 КЗ. В този случай стойността на разходите за необходимия ремонт се
определят въз основа на проформа фактура, издадена от сервиз – чл. 390, ал. 2, т. 2 КЗ,
като тези стойности следва да са в рамките на възстановителната стойност по чл. 400,
ал. 2 КЗ.
Видно от приложените по делото фактура № 35071 от 3.11.2022 г. и платежно
нареждане от 9.11.2022 г., както и приемо-предавателен протокол от 27.10.2022 г. за
предаване на процесното МПС на застрахователя, последният действително е
възстановил в натура претърпяната от з-ия вреда.
По отношение на стойността на вредите следва да се отбележи, че съгласно
заключението на вещото лице възстановителната стойност по пазарна оценка към
момента на настъпване на вредата на з-ото имущество е в размер на 3 964,30 лв., а
заплатеното на автосервиза от застрахователя е 3 605, 30 лв. или под пазарната цена. В
тази връзка съдът счита, че следва да отхвърли направеното от ответника възражение
по отношение на размера на иска.
Последният елемент от фактическия състав предполага наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента към момента на настъпване на
застрахователното събитие. От приложената по делото справка от електронната
система на Гаранционен фонд, се установява, че към датата на настъпване на ПТП
МПС марка „Ситроен“ е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, поради което ангажирането на отговорността на
застрахователя е допустимо.
Предвид горното съдът счита, че следва да уважи предявения иск в пълния размер, в
който е предявен от ищеца съобразно диспозитивното начало, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК (08.02.2023 г.) до окончателното заплащане на
присъдената сума.
5. Разноски
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи
претендираните разноски. По делото са представени доказателства за действително
сторените разноски в рамките на заповедното и исковото производство, поради което
ответникът следва да заплати разноски в размер на 800,78 лв., от които 372, 50 лв.
съдебно-деловодни разноски и 428,28 лв. адвокатско възнаграждение.
По отношение на направеното искане за присъждане на сумата в размер на 150 лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за свидетел, следва да се има предвид, че с
Протоколно определение от 13.12.2023 г. е отменено Определение № 27258 от
03.08.2023 г., с което е допуснато събирането на свидетелски показания от Н. Л. Й.,
поради неявяване на свидетеля два поредни пъти за разпит, като с Разпореждане от
7
20.12.2023 г. Съдът изрично е постановил да се възстанови заплатената сума на ищеца,
поради което в тази част искането за разноски е неоснователно.
МОТИВИРАН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК
във вр. с чл. 411 КЗ, че ЗАД „ОЗК – З-е“ АД с ЕИК: *** и със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет.
5, дължи на ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД с ЕИК: *** и със седалище и адрес на управление в
гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, сумата в размер на 1 812, 73 лв.,
представляваща вземане във връзка със заплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за настъпили вреди на влекач марка „Рено“, модел „Т“, с
регистрационен номер СВ6608РВ на дата 01.02.2022 г. на главен път I-5 в района на
км 13+200 в посока от гр. Русе към гр. Бяла, община Русе, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното заплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК – З-е“ АД с ЕИК: *** и със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД с ЕИК: *** и със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, в
качеството им на членове на управителния съвет, сумата в размер на 800, 78 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8