РЕШЕНИЕ
№ 1072
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120106682 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.415, във вр. чл.422 от ГПК
вр. чл.79, ал. 1, чл.92 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от Александър Василев
Димитров и Младен Маркоски, чрез адв. Росица Гефен и адв. Димитър
Шалъфов, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че К. Н. А. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас****, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
сумата от 1222, 92 лв., представляваща главница, дължима съгласно сключен
между страните договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6345712, като част
от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер *********,
ведно с приложенията към него и съответните общи условия на дружеството,
обективираща задължения за периода от 26.07.2021 г. до 26.01.2022 г.,
включващи следните такива: 254,73 лева - главница за неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, 385 лева - главница,
представляваща неплатени суми по договора за продажба на изплащане,
583,19 лева - неустойка, дължима поради едностранното прекратяване на
договора по вина на абоната; сумата от 199,13 лева - сборна мораторна лихва
върху посочените вземания за периода от 21.08.2021 г. до 01.08.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
1
в съда - 17.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които
вземания е издадена Заповед №2734 от 19.09.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№5583/2023 г
В исковата молба се твърди, че страните са сключили рамков договор
№*********, по силата на който ищецът предоставял на ответницата
електронни съобщителни услуги по системен партиден номер М6345712. В
предмета на договора били включени и други услуги, които предоставял
оператора, като те се описвали в приложения, които представлявали
неразделна част от договора. Срокът на процесния договор съгласно чл.8, т.2
от Приложение 1 „Срок на ползване, прекратяване“ бил 24 месеца и изтичал
на 22.05.2022 г.
Твърди се, че между страните бил сключен и договор за продажба на
изплащане №*********, по силата на който „А1 България“ ЕАД прехвърлила
на ответницата правото на собственост върху една или няколко вещи, видно
от приложен приемно – предавателен протокол, който удостоверявал
прехвърлянето на собствеността към купувача на устройсто Samsung Gal A12,
като последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски при
разсрочено плащане. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, считано от
момента на подписване, а именно датата 07.06.2021 г., като била заплатена
първоначална вноска в размер на 17, 50 лв.
Сочи се, че претендираното вземане произтичало от неплатени суми,
дължими по посочения договор за периода от 26.07.2021 г. до 26.01.2022 г., за
които били издадени счетоводни документи. По силата на сключения договор
и във връзка с предоставяните електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане, ищецът издавал ежемесечно фактури, като съгласно чл.26.5 от
общите условия ответницата разполагала с 15-дневен срок след издаването на
всяка фактура да заплати посочената в нея сума, през който период от време
вземането било ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. В
исковата молба са описани 26 броя фактури, издавани за периода от
26.07.2021 г. до 25.01.2022 г. с посочен за всяка падеж.
Сочи се, че на основание чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на
договора, същият се считал за едностранно прекратен от страна на ищцовото
дружество в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната
била повече от 124 дни. Съгласно чл.92 от ЗЗД и договорените между
страните условия /чл.7.1 от договора/, абонатът дължал на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за
който договорът се прекратявал, по стандартен за дружеството размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Тъй като абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не можела да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка.
2
С допълнителна уточнителна молба е посочено, че дружеството нямало
задължение да уведомява длъжника за прекратяване на договора по чл.54.12
от ОУ, като независимо от това длъжникът бил уведомен на 27.10.2021 г. чрез
кратко съобщение на мобилния му телефон.
Посочено е, че сумата в размер на 583, 19 лв., претендирана като
начислени неустойки е формирана, както следва:
По договор с партиден номер М6345712 за услуга 201001763694 е
начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по
ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която
неплатената сума е в размер на 100, 00лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга 201001763694 е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в
размер на 42, 00лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга 201001763694 е
начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по
ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която
неплатената сума е в размер на 100, 00лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга 101002269487 е
начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по
ценова листа предоставен WiFi Router за посочения номер, по която
неплатената сума е в размер на 100, 00лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга 101002269487 е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в
размер на 17, 97лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер
на 37, 88лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в
размер на 37, 47лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер
на 79, 89лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в
размер на 39, 99лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство
3
Handset Samsung Gal A12 128GB Bla+HF TTE, по която неплатената сума е в
размер на 25, 99лв.
По договор с партиден номер М6345712 за услуга е начислена
неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения, по която неплатената сума е в размер на 2.00лв.
Посочено е, че мораторната лихва в общ размер на 199, 13 лв. е
формирана като сбор от следните суми:
- 45.40 лв., мораторна лихва върху сумата от 254, 73 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, е
начислена за периода от 21.08.2021 г. до 01.08.2023 г.;
- 64.26 лв., мораторна лихва върху сумата от 385, 00 лв., претендирана
като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане е
начислена за периода от 21.08.2021 г. до 01.08.2023 г.
- 89.47 лв., мораторна лихва върху сумата от 583.19 лв., претендирана
като неустойки за прекратяването на рамковия договор в частта му за
услугите по партида № M6345712. Лихвата е начислена за периода от
24.08.2021 г. до 01.08.2023 г.;
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът,
дължи на „А1 България“ ЕАД, сумата в размер на 1222, 92 лв.,
представляваща главница, дължима съгласно сключен между страните
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М6345712, като част от рамков
договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, ведно с
приложенията към него и съответните общи условия на дружеството,
обективираща задължения за периода от 26.07.2021 г. до 26.01.2022 г.,
включващи следните такива: 254,73 лева - главница за неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, 385 лева - главница,
представляваща неплатени суми по договора за продажба на изплащане,
583,19 лева - неустойка, дължима поради едностранното прекратяване на
договора по вина на абоната; сумата от 199,13 лева - сборна мораторна лихва
върху посочените вземания за периода от 21.08.2021 г. до 01.08.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда - 17.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед №2734 от 19.09.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№5583/2023 г. Претендират се и разноските, направени в исковото и
заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор №********* от 22.05.2022 г., сключен
между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и К. Н. А., по силата на който ищцотовото
4
дружество се задължило да предоставя на ответницата електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи.
В чл.4.5 било уговорено, че влидането в сила, срокът и прекратяването на
договора за всяка услуга, в това число дължими неустойки или обезщетения,
се посочвали в съответното приложение. По делото е представен и такъв
договор, сключен между същите страни на 07.06.2021 г.
По делото е представен и договор за продажба на изплащане
№50113115, сключен на 07.06.2021 г. между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и К. Н.
А., по силата на който ищцовото дружество прехвърля на ответницата
правото на собственост върху една или няколко вещи /които се определят с
приемо – предавателен протокол, който се състава и с който се удостоверява
получаването на индивидуализираната вещ. Уговорено е, че купувачът
заплаща първоначална вноски и 23 месечни вноски с включена лихва в размер
на 5, 05 % годишно, като е приложен и погасителен план. Първоначалната
вноски е в размер на 17, 50 лв., а общата сума на оставащите вноски е 402, 51
лв.
Приложен е и приемо – предавателен протокол за закупено крайно
устройство от 07.06.2021 г., с който се удостоверява предаването на апарат
Samsung Gal A12 128 GB и номер на услугата /SIM карта/ **********/.
Приложено е резюме на договора, както и списък с гарантираните
телевизионни програми към договора.
Видно от Приложение №1 от 22.05.2020 г. към Договор №*********,
ищцовото дружество е предоставило допълнителни услуги по пакет „А1
Разширен 25“ за 23, 99 лв. месечно, промоционална цена за срок от 2 години.
Видно от Допълнително приложение към приложение №1 от 07.12.2020
г. към Договор №*********, ищцовото дружество е предоставило
допълнителни услуги „Екстра А1 Wallet Unlimited“ за 1, 00 лв. месечно.
Видно от Допълнително приложение към приложение №1 от 07.12.2020 г.
към Договор №*********, ищцовото дружество е предоставило
допълнителни услуги „A1 Net Protect“ за 1, 00 лв. месечно. Видно от
Приложение №1 от 07.12.2020 г. към Договор №*********, ищцовото
дружество е предоставило допълнителни услуги „A1 One 10“ за 10, 99 лв.
месечно, промоционална цена за срок от две години. Видно от Приложение
№1 от 07.06.2021 г. към Договор №*********, ищцовото дружество е
предоставило допълнителни услуги „A1 Сърф 10“ за 10, 99 лв. месечно,
промоционална цена за срок от две години.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5583/2023 г. на БРС, на 19.09.2023 г. в
полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано заедно от Александър Василев Димитров и Младен
Маркоски, чрез адв. Росица Гефен и адв. Димитър Шалъфов, е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника К. Н. А. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас****, за следните суми:
сумата от сумата от 1222, 92 лв., представляваща главница, дължима съгласно
5
сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер
М6345712, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален
номер *********, ведно с приложенията към него и съответните общи
условия на дружеството, обективираща задължения за периода от 26.07.2021
г. до 26.01.2022 г., включващи следните такива: 254,73 лева - главница за
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 385 лева -
главница, представляваща неплатени суми по договора за продажба на
изплащане, 583,19 лева - неустойка, дължима поради едностранното
прекратяване на договора по вина на абоната; сумата от 199,13 лева - сборна
мораторна лихва върху посочените вземания за периода от 21.08.2021 г. до
01.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда - 17.09.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 559, 44 лева съдебно-деловодни разноски –
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Препис от заповедта
е бил връчен на длъжника, като последният е подал възражение срещу нея в
срока по чл.414 от ГПК, поради което на заявителя е била указана
възможността за предяви установителен иск за вземането си, в резултат на
което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По отношение на сумата, претендирана във връзка с договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги № ********* по системен
партиден номер М6345717:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи наличието на облигационна връзка с
ответника - договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги №
********* по системен партиден номер М6345717, както и договор за
продажба на изплащане №*********, изпълнение на задълженията му по тези
договори, размера на претенцията си, както и настъпване на падежа по
договора. По отношение на предявения иск за мораторна лихва, следва да
докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния
размер и периода на забавата.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са
сключили договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги №
********* по системен партиден номер М6345717, както и договор за
продажба на изплащане №*********, като това обстоятелство не се оспорва
от ответника по делото. Липсва оспорване на представените договори и
приложенията към тях, поради което съдът кредитирайки така представените
писмени доказателства, приема, че между страните е налице облигационно
правоотношение във връзка с така описаните договори.
По делото липсва каквото и да е оспорване на изпълнението на
посочените договори, като в самите приложения, включително и в договор за
продажба на изплащане №*********, е описано предаването на СИМ карта на
6
ответницата. Съдът намира, че е ноторно известно, че предаването на СИМ
карта дава достъп на лицето до съответната електросъобщителна мрежа,
поради което и предвид липсата на спор относно това, съдът следва да
приеме, че изпълнението по договора е доказано по делото, като за него се
дължи съответно възнаграждение по цени, описани в договора и
приложенията към него. Нещо повече, видно от приложените писмени
доказателства, след сключване на договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги № ********* по системен партиден номер М6345717 на
22.05.2020 г., ответницата е сключила договор за продажба на изплащане
№********* на 26.07.2021 г., което е и индиция именно за изпълнение на
предходно сключения договор от 22.05.2020г., доколкото именно предметът
на същия е бил предоставяне на описаните в приложенията към него
електронносъобщителни услуги.
Следователно от сключените договори, по които са издадени и
процесните фактури, на ответника са доставени съответните услуги, за които
се дължи уговореното между страните възнаграждение. Претендираните
суми, за които са издадени фактурите, описани в исковата молба, съвпадат с
цените, уговорени в представените по делото приложения към договора за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, поради което съдът приема,
че размерът на иска за главницата е доказан по своя размер.
По отношение на сумата, претендирана във връзка с договор за
продажба на изплащане №*********:
С договора за продажба на изплащане от 07.06.2021 г., приложен по
делото, страните са се уговорили ищецът да прехвърли собствеността на
ответника на мобилно устройство „Samsun Gal A12“, който от своя страна се е
задължил да заплати обща цена на устройството в размер на 402, 51 лева на
23 броя вноски, както и първоначална вноска в размер на 17, 50 лева. Видно
от приложения по делото приемо – предавателен протокол, ответницата е
получила държането на вещта. Няма данни по делото за плащане на цената на
устойството. Поради изложеното, основателен се явява предявеният иск за
тази сума.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
паричното си задължение към ищеца, като е заплатила дължимите суми или
са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства.
Последната не е сторила това, като не е ангажирала доказателства,
установяващи изпълнение на задължението й за плащане на претендираното
парично задължение. По този начин същото се явявява доказано от ищеца във
вида и размера, претендиран с исковата молба, а именно в размера от 254,73
лева - главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги, както и 385 лева - главница, представляваща неплатени суми по
договора за продажба на изплащане.
По отношение на сумата, претендирана за неустойки, начислени за
прекратяване на рамковия договор /съгласно и подадената уточнителна молба
7
– л.15-16 от делото/:
Съдът намира, че предявеният иск в общ размер от 583, 19 лв. е
неоснователен. По същество, видно от твърденията, изложени в исковата
молба, както и в подадената допълнителна уточнителна молба, е видно, че се
претендират неустойки с различен характер, но всички те се претендират във
връзка с прекратяването на рамковия договор в частта му по услугите по
партида №М6598500.
Настоящият състав приема, че договорът не е бил прекратен на
посочената от ищцовото дружество дата, доколкото по делото липсват
доказателства за отправяне на известие/уведомление до насрещната страна по
облигационното правоотношение за това. Единствено в подеданата
уточнителна молба /л.15-16 от делото/, ищецът излага твърдения, че
ответницата е уведомена за прекратяването на договора с изпращането на
СМС до последната, но по делото липсват каквито и да било доказателства за
това, както и за получаване на съобщението.
В т. 54. 12 от приложимите Общи условия се предвижда, че договорът
на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е
продължила повече от 124 дни. Въпреки, че в посочената договорна клауза е
уговорено „прекратяване“ на договора, съдът приема, че по същество
посочената клауза има предвид именно неговото разваляне по смисъла на
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Прави впечатление, че с посочената клауза се уговаря възможност за
прекратяване на договора, която включва очевидно неизпълнение на
задълженията на длъжника по него /клаузата изрично предвижда, че
договорът се прекратява от „забавата на плащането на дължимите суми“/.
Съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени,
развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Прекратяване на двустранни договори се
извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в
закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не
противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за
прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се
преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е
прекратен договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на
доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се
твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора
/Така Решение №42/11.05.2015 г. по т.д.№1357/2013 г. на ВКС, I т.о./.
В законодателството са уредени различни способи за прекратяване на
една облигационна връзка между страните. Така например разпоредбата на
чл.89 от ЗЗД урежда възможност за прекратяване на една облигационна
връзка при наличие на безвиновна невъзможност за изпълнение на
договорните задължения. Това прекратява настъпва по силата на закона, без
да има нужда от нарочно отправяне на предизвестие. Прекратяване на
8
облигационно правоотношение е уредено и в Търговския закон /напр. чл.306,
307, 308 от ТЗ/. Следва да се посочи, че страните също биха могли да
уговорят условия и самостоятелни основания за прекратяване на договора,
сключен между тях.
Общото между всички изброени хипотези обаче включва липса на
виновно неизпълнение на задълженията на страните по договора. След като се
касае до виновно неизпълнение на задълженията на длъжника по договора, то
посочената хипотеза има предвид не прекратяване на договора, а неговото
разваляне. По същността си развалянето също представлява прекратяване на
договора, но е частен случай, който включва именно възможността на една от
страните по договора да се освободи от облигационната си връзка с другата,
неизправна страна. Именно тази хипотеза е уредена в цитираната от ищеца
клауза от общите условия. Следва да се има предвид, че съдът определя
клаузата не въз основа на нейното наименование, а въз основа на
действителното й съдържание /Така и Решения на ВКС, ІV г.о. № 268/
15.10.2013 г. по гр.д.№ 1301/2012 г., Решение № 403/ 30.01.2014 г. по гр.д.№
1790/2013 г. и др./.
Развалянето на договора представлява потестативно право, чиито начин
да бъде упражнено е уговорен в разпоредбите на чл.87, ал.1 и сл. от ЗЗД.
Общото във всички хипотези е, че се изисква изявление на кредитора,
отправено до длъжника, което следва да бъде получено от последния, за да
породи своя ефект. Действително в практиката на ВКС е застъпено
разбирането, че разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД е такава с диспозитивен
характер. Така например се приема, че страните са свободни сами да
определят условията, при които настъпва разваляне на същия с едностранно
волеизявление на изправната до неизправната страна /Така Решение № 31 от
13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 47 от
31.03.2011 г. по т. д. № 706/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.
Въпреки това обаче, доколкото се касае до упражняване на
потестативно право, за да породи то ефект и последици, същото винаги и без
изключение следва да бъде нарочно упражнено от съответната страна по
облигационното правоотношение. Именно поради това /както е прието и в
практиката на ВКС/, би могло да се предвиди, че не е нужно предоставянето
на подходящ срок за изпълнение, но винаги би следвало да се отправи
волеизявление на едната страна, отправено до неизправната страна по
облигационното правоотношение. Тоест това е хипотеза на волеизявление,
което следва да има адресат и същият да го получи, за да може то да породи
своя ефект в правната сфера на лицата. Именно поради това и потестативните
права се определят като такива, при които титулярът им може да предизвика
едностранно правна промяна в чужда правна сфера, независимо от волята на
насрещната страна по правоотношението, като последната е длъжна да търпи
настъпилата правна промяна.
По тези съображения, настоящият състав приема, че посоченият
договор не е бил прекратен на твърдяната дата. Доколкото процесните
9
договори и приложенията към тях са сключени в писмена форма, изявлението
за прекратяването им също следва да са в такава форма и с него следва да се
даде подходящ срок за изпълнение, доколкото липсва предвидено отклонение
от общото правило, предвидено в закона. Ищецът не е ангажирал
доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че същият не е
упражнил надлежно правото си да прекрати договора преди изтичане на срока
му.
Следва да се посочи също така, че по отношение на претендираните
неустойки за невърнато оборудване, липсват каквито и да било доказателства
за отправяне на покана до ответницата за връщане на оборудване,
предоставено й от ищцовото дружество. Съвсем на самостоятелно основание
и независимо от изложеното по – горе, съдът счита, че по същество, в
голямата си част претендираните неустойки са нищожни поради
противоречието им със закона и по – конкретно превидените в ЗЗП условия,
тоест клаузите, с които същите са уговорени са неравноправни.
По тези съображения съдът приема за недоказано надлежното
прекратяване на процесните договори, поради което и искът за заплащане на
неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за мораторна лихва:
В допълнително подадената уточнителна молба /л.15-16/ е посочено, че
45.40 лв., мораторна лихва върху сумата от 254, 73 лв., претендирана като
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, е
начислена за периода от 21.08.2021 г. до 01.08.2023 г.; 64.26 лв., мораторна
лихва върху сумата от 385, 00 лв., претендирана като неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане е начислена за периода от
21.08.2021 г. до 01.08.2023 г.;89.47 лв., мораторна лихва върху сумата от
583.19 лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия
договор в частта му за услугите по партида № M6345712. Лихвата е начислена
за периода от 24.08.2021 г. до 01.08.2023 г.
Съдът приема, че искът за заплащане на сумите в размер на 45, 40 лв. и
64, 26 лв. е основателен, доколкото посочените суми представляват
мораторна лихва, формирани върху главниците, които се явяват основателни.
Искът за мораторна лихва, изчислена върху сумата, претендирана като
неустойка, в размер на 89, 47 лв. се явява неоснователен, доколкото съдът
намира, че искът е неоснователен за главното вземане.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство е заплатена сумата в размер на 79 лв. за държавна
такса, а в заповедното сумата в размер на 28, 44 лв. В представения по делото
списък с разноски е посочено, че се претендира сумата в размер на 973, 21 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, но по делото, включително в
рамките на заповедното производство, липсват каквито и да било
представени доказателства за заплащане на посочената сума. Съгласно
10
Тълкувателно решение №6/2012 Г. по т.д. №6 по описа за 2012 г. на ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая нито едно от посочените изисквания не е изпълнено,
поради което съдът не следва да присъжда в полза на ищцовото дружество
претендираните суми за адвокатско възнаграждение.
При това положение, съдът приема, че ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 56, 51 лв., представляващи
направените в исковото и заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 от ГПК, че К. Н. А. с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас****, дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от
Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, чрез адв. Росица Гефен и
адв. Димитър Шалъфов, сумата от общо 639, 73 лв., представляваща
главница, дължима съгласно сключен между страните договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер М6345712, като част от рамков договор, идентифициран с
неговия уникален номер *********, ведно с приложенията към него и
съответните общи условия на дружеството, обективиращи задължения за
периода от 26.07.2021 г. до 26.01.2022 г., включващи следните такива: 254,73
лева - главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги, както и 385, 00 лева - главница, представляваща неплатени суми по
договора за продажба на изплащане, както и сумата от 109, 66 лева - сборна
мораторна лихва върху посочените вземания за периода от 21.08.2021 г. до
01.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда - 17.09.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед №2734 от 19.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. №5583/2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата в
размер на 583,19 лева - неустойка, дължима поради едностранното
прекратяване на договора по вина на абоната, както и за мораторната лихва за
сумата в размер на 89, 47 лв. /разликата над уважения размер до пълния
претендиран/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК К. Н. А. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас****, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“
11
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309,
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от общо 56, 51 лв. /петдесет и
шест лева и петдесет и една стотинки/ лв., представляваща направените в
исковото и заповедното производство съдебно – деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12