Р Е Ш Е Н И Е
№
25.06.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8857/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.211, вр. чл.207, ал.1, т.2, от КТ.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “Д.Т.С.” ЕАД, гр. София, представлявано от Св. ***,
чрез адв. Св. Д., против В.Б.В. и В.П.В., с която се
твърди, че страните са се намирали в трудовоправни
отношения, въз основа на сключени трудови договори, както следва: с отв. В. В., за периода 05.06.2014-31.03.2016г, въз основа
на който е заемал длъжността „охранител”, с място на работа- Регионален клон
Ловеч, променено с допълнително споразумение от 01.04.2015г, от Регионален клон
Ловеч, в Регионален клон- гр. Плевен- инкасов екип в
гр. Плевен. Твърди се отв. В. е запознат с
длъжностната си характеристика и е подписал декларация за спазване на
установените правила за изпълнение на касовите операции. Твърди се, че с отв. В., е съществувал трудов договор, за периода
11.04.2012-05.04.2016г, въз основа на който е заемал длъжността „охранител”, с
място на работа- Регионален клон Ловеч, гр. Червен бряг, променено с
допълнително споразумение от 11.06.2014г, от гр. Червен бряг, в гр. Плевен.
Твърди се, че основно задължение по длъжностна характеристика за длъжността
„охранител”, е да охранява транспортираните ценни пратки, парични средства и
товари, съгласно Наръчника по качество, Наредба № 1-121/2004г и дадените устни
указания, да охранява длъжностното лице, пренасящо ценни пратки от получаването
им, до предаването им. Твърди се, че въз основа на трудовите им договори,
ответниците имат отчетнически задължения. Твърди се, че на 08.02.2016г,
ответниците, заедно с охранител Я.Л.Г., със специализиран инкасов
автомобил „Фолксваген”, с ДК№ ***, съгласно месечния график, започват своята
дейност, по предварително утвърден маршрут, за инкасиране на пратки на БАНКА
ДСК и външни клиенти. Посочва се, че малко след 15,00 часа, инкасовия
екип, без разрешение, е сменил инкасовия автомобил
„Фолксваген”, с ДК№ ***, с друг инкасов автомобил
„Мерцедес”, с ***, на паркинг в гр. Плевен, за който се твърди, че няма звукова
сигнализация на алармената система и външната странична врата на карго отделението и вратата на водача, не се заключват;
вратата на водача се затваря с резе от вътрешната страна. Посочва се, че
ценните пратки, превозвани до този момент в автомобила „Фолксваген”, са
прехвърлени в автомобила „Мерцедес”. Твърди се, че в интервала от 15.30 часа до
15.40 часа, екипът от тримата охранители, е предал пратките в „Банка ДСК” -офис
Плевен и в ДКУ /Дружество за касови услуги/ -гр.Плевен, като охранителят Я.Г.,
е напуснал работа около 16.30часа и в екип са останали само двамата ответници В.В. и В.В.. Твърди се, че ответниците инкасират обекти по вечерния
маршрут за инкасо и в 19.10 часа, са паркирали инкасовия
автомобил „Мерцедес”, на ъгъла на ***. Посочва се, че мястото за паркиране е
крайно неподходящо, не е добре осветено, отдалечено е от обекта за инкасиране и
няма пряка видимост към него. Твърди се също, че в разрез с всички нормативни
документи и инструкции, ответниците са оставили между седалките на инкасовия автомобил, чантата с инкасираните до този момент
ценни пратки, и двамата са отишли пеша до последния обект за инкасиране- офис
на „Мтел”, намиращ се в пешеходната зона в гр.Плевен.
Посочва се, че по твърдение на ответниците, при напускане на автомобила, отв. В.В., е натиснал бутона за
централното заключване и дясната врата на автомобила се била заключила. Твърди
се, че двамата ответници, са се върнали в 19.20 часа
при автомобила и са установили, че чантата с ценните пратки липсва. Посочва се,
че ответниците незабавно са се обадили на регионалния мениджър ***и са съобщили
за инцидента на номера за спешни повиквания 112. Посочва се, че на място е
пристигнал екип на МВР и е образувано досъдебно производство №Д- 262/2016г. по
описа на Районна прокуратура-гр.Плевен, срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление но чл,195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194 от НК, което с постановление от 07.04.2016г.
на прокурор в Районна прокуратура-гр.Плевен, е спряно. Твърди се, че
назначената със заповед комисия за изясняване на случая от „Д.Т.С.” ООД, е констатирала
следните нарушения, извършени от ответниците в качеството им на инкасов екип, а именно: подмяна на инкасов
автомобил без разрешение и без да има необходимост от подмяната.; паркиране на инкасовия автомобил от водача В.В.
на крайно неподходящо място за извършване на инкасова
дейност.; оставяне на ценните пратки без надзор и охрана от В.В. , който напуска автомобила; съхраняване на ценните
пратки между седалките, а не в карго помещението на инкасовия автомобил от инкасатора- отв.
В.В.; отв. В.В. като материално отговорно лице и оператор на ATM е предоставил шифри и ключове на банкомати на В.П.В.. Твърди се, че по
описания начин, ответниците са нарушили служебните си задължения на екип,
осъществяващ транспорт и охрана на ценни пратки, парични средства и товари,
като са причинили вреди. Твърди се, че ответниците са действали небрежно при осъществяване
на трудовите си задължения на 08.02,2016г, като не са съхранили предадените им
пари при транспортирането им, в нарочно определеното за това място - единствено
в сейфа в товарното помещение на специализирания инкасов
автомобил. Твърди се, че общият размер на вредите е сумата от 15013,39лв.
Твърди се, че сумата е незабавно възстановена на инкасираните външни клиенти.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди солидарно ответниците, да
заплатят на ищеца сумата от 15013,39лв., съставляваща обща стойност на
липсващите ценни пратки /парични средства/, ведно със законната лихва, считано
от датата на установяване на липата- 08.02.2016г, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Ответникът
В.Б.В., в срока за отговор, чрез адв. Д. Д., оспорва
предявеният иск. Оспорват се изложените в ИМ фактически твърдения, вкл. и тези,
че е нарушил правилата за охрана на ценни пратки и парични средства, действащи
в „Д.Т.С.” ЕАД. Оспорва се твърдението, че отв. В.
има качеството на отчетник по отношение на
охраняваните ценни пратки, както и че същите са му връчени в качеството
му на МОЛ, от страна на ищеца. Твърди се, че основното задължение за длъжността
„охрана”, е физическата охрана на ценните пратки, които са собственост на трети
лица. Оспорва се също и твърдението, че щетата, възникнала за ищеца, в размер
на 15013,39лв. е от липса, като се твърди, че щетата е в резултат на
престъпление, извършено на дата 08.02.2016г. Посочва се също, че в екипа, извършващ
охрана и транспортиране – за конкретната дата, с нарочна заповед, отв. В. е бил определен за шофьор, отв.
В..-за МОЛ- инкасатор и Я.Г.- за охранител. Твърди се също, че смяната на инкасовия автомобил, се е наложила след констатирана
техническа неизправност на автомобил „Фолскваген”,
свързана със заключване на вратите на товарното помещение. Посочва се, че
решението е взето, без за това да се уведоми регионалния мениджър. Твърди се,
че лявата врата на инкасовия автомобил Мерцедес, освен
дистанционно с електрическа ключалка, се заключва и с метално резе, като водача
на автомобила, след заключването отвътре с металното резе, слиза от дясната
предна врата и заключва дистанционно всички врати с електрическите ключалки.
Твърди се също, че задължение за съхраняване на ценните пратки в касовото
помещение на автомобила, има отв.- МОЛ В. В., като отв. В., няма задължение да следи за това. Оспорва се
твърдението, че причината за настъпването на щетата е неизпълнение на
служебните задължения от страна на ответника, като се твърди, че ищецът има
вина за това, тъй като не е създал необходимите условия за опазване на
повереното им имущество. Посочва се, че инкасовите
автомобили се съхраняват на паркинг в близост до бензиностанция Петрол на входа
на парк Кайлъка, до който имат достъп
неограничен брой лица; ремонтите се извършват в обикновен, а не в специализиран
сервиз. Посочва се също, че в нарушение на установените правила, екипите след
16,00ч се трансформират от тричленни в двучленни. Посочва се също, че за
преминаване в пешеходната зона на гр. Плевен, за обслужване на клиенти, находящи се там, е необходимо
писмени разрешение от Община Плевен за това, каквото разрешение не е било осигурено.
Поради това, инкасовия автомобил е следвало да спре
на разрешеното за това място, в близост до обекта. Твърди се също, че ищецът
има сключен договор за застраховка на повереното му имущество, и за него не са настъпили вреди от изплащането на
обезщетение на собствениците на откраднатите ценни пратки, като се твърди, че в
полза на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение.
В срока за отговор, отв. В.В., чрез адв. П. П.- САК, изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва твърдението на ищеца, че
страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов
договор, въз основа на който, отв. В. е заемал
длъжността „охранител”. Посочва се, че с подписване на допълнителното
споразумение на ТД, ответникът е включен в екип инкасо, без същият да се
запознал с длъжностната си
характеристика; посочва, че отв. В. не отговаря на
законовите изисквания за заемане на длъжността, тъй като страда от множествена
склероза, удостоверена с ТЕЛК, с трайно намалена работоспособност 70%. Посочва
се също, че отв. В., е завършил курс за оператори на
АТМ и е определен като основен оператор за обслужване на 10 терминални АТВ
устройства на Банка ДСК.- ФЦ-Плевен и по 1 бр.- в ***. Оспорва се качеството
на отв. В.
като отчетник, като се твърди, че той
реално не е изпълнявал длъжността”охранител”, по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗЧОХ,
тъй като е с определена 72% тр.нрсп.
Твърди се, че с оглед това, ТД е сключен формално; посочва се, че от
представената длъжностна характеристика не може да се установят категорично
трудовите функции на ответника, в т.ч. и
функцията му на отчетник. Посочва се също, че охраната на цени пратки и товари
се осъществява от въоръжена такава, поради което, поради факта, че отв. В. няма завършен такъв курс, не може да се приеме, че
същият е заемал длъжността охрана и е имал отчетнически функции. Твърди се
също, че не е налице липса, в размер на 15013,39лв, като с ИМ не са ангажирани
доказателства за това. Твърди се също, че не е
налице причинно- следствена връзка между поведението на отв. В. и липсата. Посочва се, че липсата е в резултат на
престъпление и не е с неустановен произход, а само че извършителят е
неизвестен. Прави се възражение за освобождаване на отв.
В. от отговорност, тъй като от страна на работодателя е налице неизпълнение на
задълженията са осигури условия за изпълнение на отчетническите функции по
съхранение на ценните пратки. Твърди се, че липсата се дължи на
действия/бездействия на ответника, поради обстоятелства за които е отговорен
работодателя- чл. 83 от ЗЗД. Оспорва е също и твърдението на ищеца, че сумата
от 15013,39лв., е възстановена на външни клиенти.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, с определение №552/15.02.2018г.,
е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че са
се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на
сключен трудов договор, към датата на настъпване на твърдяната липса-
08.02.2016г.
Със същото определение, е прието
за съвместно разглеждане, направеното от ответниците възражение, с правно
основание чл.83, ал.1 от ЗЗД, за намаляване на тяхната от отговорност.
Видно от представените с ИМ писмени
доказателства, се установява, че между ищеца- като работодател и отв. В.В., е сключен трудов
договор, от 05.06.2014г., въз основа на който В. е заемал длъжността „охранител”,
с място на работа- регионален клон Ловеч; с работно време- 8 часа при сумарно
изчисляване, съгласно утвърден график. Въз основа на допълнително споразумение
от 01.04.2015г, към ТД, мястото на работа на отв. В.,
е изменено от регионален клон Ловеч, гр***на Банка ДСК, на регионален клон Плевен, гр. Плевен, инкасов екип, считано от 01.04.2015г. Видно от
представената по делото длъжностна характеристика на длъжността „охранител”, се
установява, че същата има следните основни задължения: извършване на физическа
охрана при транспортиране на ценни пратки, парични средства и товари; приемане,
пренасяне, транспортиране и предаване на ценни пратки и парични средства, чрез
специализиран инкасов автомобил и осигурена физическа
охрана; обслужване на АТМ като получава готови запечатани касети за зареждането
на касовата наличност от Инкасов център на Д.Т.С. или
ДКУ, реагиране на инциденти, при осигурена физическа охрана управление на МПС.
В длъжностната характеристика е посочено също, че охранителят охранява транспортираните ценни
пратки, парични средства и твари, съгласно Наръчника за качество, Наредба
№І-121/2004г. и дадените указания, както и охрана на длъжностното лице,
пренасящо ценни пратки и парични средства, от получаването им до доставянето им
.Посочено е също, че транспортирането на ценните пратки извършава само в определената
зона на инкасовия автомобил /касово помещение/.
Длъжностната характеристика е подписана от страна на отв.
В. В., и е удостоверил получаването на екземпляр от същата на 23.06.2015г. По
делото е представен също и трудов договор, сключен с отв.
Вл. В., от 11.04.2015г., въз основа на който същият заема длъжността „охранител”, с място
на работа- регионален клон Ловеч, в гр.
червен бряг, с работно време- 2 часа при
сумарно изчисляване, съгласно утвърден график. Въз основа на допълнително
споразумение от 11.06.2014г., към ТД, мястото на работа на отв.
В., е изменено от регионален клон Ловеч, на регионален клон Плевен, гр. Плевен,
с 8 часов работен ден, считано от 6.06.2014г. Представена е длъжностна характеристика
на длъжността „охранител”, с идентично съдържание, на описаната по- горе, подписана
от страна на отв. В., удостоверено връчване на
екземпляр от същата на 25.06.2015г. представени и приета са съответни
декларации, подписани от страна на двамата ответници,
с които декларират, че се задължават да
спазват точно оустановените правила за изпълнение на
касови операци, съобразно нормативните и вътрешните
правила на Д.Т.С. ЕООД.
По делото е представена
инструкция- л.30- за организацията и осъществяването на дейността на звената
за охрана и транспортиране на ценни
пратки и товари в „Д.Т.С.” ЕАД, гр. София. В същата е посочено- чл.3, ал.1, че
транспортирането на ценни пратки и товари се извършва от служители на звената
за охрана при транспортиране на ценни пратки и товари, разпределени в тричленни
и двучленни екипи, в състав- охранител, шофьор и материално отговорно лице.
Посочено е, че служителите осъществяват дейността си, по предварително изготвен
месечен график, като екипите и съставите им се определят непосредствено преди
транспортирането и се отразяват в ежедневните ведомости, с които се отчита
дейността на екипите. По делото- л. 155, е представен график за м. февруари.
2016г, в който е посочено, че за 08.02.2016г, е определен екип, от служителите-
В.В., В.В. и Я.Г., при 8- часов работен ден.
По делото се установява също, че трудовите
договори с ответниците са прекратени- съответно– с отв.
В.- считано от 31.03.2016г и с отв. В.- считано от
5.04.2016г., с посочена причина за прекратяването- поради изтичане на срока на
предизвестие и чл. 326, ал.1 от КТ.
По делото се установява, видно от
отразеното в констативен протокол- л. 41, че на 08.02.2016г, посоченият екип- състоящ
се от В. В.- водач на инкасовия л.а. Фолскваген, с рег.№ ***, Я.Г.- като охранител и Вл. В.- като инкасатор, съгласно утвърдения месечен график,
са започнали своята дейност, по предварително утвърден маршрут. В интервала ок.
15,30ч-15,40ч., екипът е предал пратките в Банка ДСК и в ДКУ- Плевен, и след
това, Я.Г. е приключил работата си на деня, като в екипът са останали В. В. и Вл. В., които инкасират обекти по вечерния маршрут за
инкасо. В протокола е посочено, че
двамата паркират инкасовия автомобил Мерцедес
, на ъгъла на ***, в гр. Плевен, зад сградата на Банка ДСК, в 19,10ч., и отиват
да инкасират последния за деня обект – офис на МТел, находящ се в пешеходната част на града, срещу Драматично-
куклен театър ***. Посочено е, че служителите оставят между седалките на инкасовия автомобил чантата с инкасираните пратки и при
връщането си в 19,20ч. установяват, че чатната липсва. В протокола е посочено
също, че общият размер на липсващите ценни пратки е сумата от 15013,39лв.- посочени поотделно за всеки
обект. Към протокола са приложени съответните ежедневни ведомости за транспорт
и охрана на парични средства и ценни пратки, за дата 08.02.2016г., подписани от
страна на В. и В., в които са отразени декларираните суми, от страна
на инкасираните обекти, при получаването
им. По делото се установява също, че двамата служители незабавно са уведомили
регионалния мениджър и на тел.112.
По делото е представена докладна
записка- л. 45, изготвена от ***В.- директор Дирекция Инкасо и АТМ, в която е
посочено, също, че след 15,00ч., екипът,
по предложение на Я.Г., е сменил инкасовия автомобил
Фолксваген, с инкасов автомобил Мерцедес, без смяната
да е съгласувана с някого. Посочено, е че външната странична врата на карго отделението и вратата на водача на Мерцедеса не се
заключват, вратата на водача се затваря с резе от вътрешната страна; л.а. няма
звукова сигнализация на алармена система. В докладната е посочено също, че след
обаждането от страна на двамата служители –В. и В., на място е дошъл епик на
МВР, който не е констатирал каквато и да е външна намеса върху автомобила. В
докладната е посочено, че нарочно назначената комисия е констатирала следните
нарушения: подмяна на инкасовия автомобил, без
съгласуване и без разрешение; паркиране на инкасовия
автомобил от водача В.В. на крайно неподходящо място
за извършване на инкасо; оставяне на ценните пратки без надзор и охрана от В.В., който напуска автомобила; съхраняване на пратките между
седалките, а е не в карго помещението на инкасовия автомобил и др.
По делото се установява също,
факта на образуването на ДП№ ЗМ-99/2016г. по описа на Второ РУ- ОД на
МВР-Плевен- ДП№Д-262/2016г. по описа на РП-Плевен, приложено към настоящето
дело, образувано срещу неизвестен извършител, за това, че на 08.02.2016г, в гр.
Плевен, чрез използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи-14000лв., от владението на В.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.
194, ал.1 от НК. Установява се също, че производството по ДП№Д-262/2016г. по
описа на РП-Плевен, е спряно, с влязло в сила постановление за спиране от
07.04.2016г., поради неустановяване на извършителя на престъплението. От
изготвената по ДП трасологична експертиза се
установява, че след оглед и изследване на л.а. Мерцедес, върху патронника
на лявата врата е извършена интервенция,
като е направен опит за разбиване със специално разработено приспособление, под
формата на ключ, което е извършено преди неизвестен период от време; върху
патронника на дясната врата на
автомобила, не са установени следи от интервенция, и е направен извода, че е
отключван само с предназначен за него ключ.
По делото се установява също
факта на сключването на договор за застраховка № ***, действащ към датата на настъпване
на щетата- 08.02.2016г, сключен между Д.Т.С. застрахован и ЗАД ”ВИГ”-като
застраховател, с предмет- застраховане отговорността на застрахования за транспортиране на ценни
пратки. Видно от представеното удостоверение от застрахователя ЗАД”ВИГ, изх.№
200297/26.03.2018г, се установява, че за периода 01.01.2016-23.03.2018г, няма
изплащане застрахователно обезщетение по сключения договор за застраховка.
По делото се установява също
факта на изплащане на сумите, на собствениците на ценните пратки, съобразно
отразеното в констативния протокол, чрез съответните платежни нареждания от
10.02.2015г. -л. 105-106.
По делото се установява също,
съобразно изявлението на ищеца, чрез
процесуалният му представител, в с.з. на 27.03.2018г, че отделни заповеди за
определяне на екипа не са издавани, както и факта, че ищеца няма разрешение от
Община Плевен, за достъп на инкасовия автомобил до
пешеходната зона на града .
По делото се установява също, че отв. В., със заповед от 12.01.2015г, е определен да
обслужва АГМ на Банка ДСК, въз основа на завършен курс за оператори на АТМ.
По делото като свидетели са разпитани лицата: ***В., ***, Т.Г., Я.Г., С.Н.
и К.Г., от показанията на които се установява следното:
Св. ***В. посочва, че от страна
на екипа- В. В., Вл. В. и Я. Г., е имало нарушение на
правилата за съхранение на ценните пратки, като в случая, те са поставени между
седалките, а не в предназначеното за това, отделно карго-
помещение. Свидетелят посочва, че по график, екипът е следвало да бъде
тричленен, и на него не му е известно защо Г. е напуснал екипа; посочва, че за
това никой не е бил уведомяван. Св. В. посочва също, че ако екипът е двучленен-
само от инкасатор и охранител, последния остава в автомобила, за да охранява
пратките. Посочва също, че екипът е двучленен, когато се инкасират по- малки
като обем и стойности пратки. Посочва също, че по данни от Я.Г., инкасовият автомобил е сменен по негово предложение, тъй
като му е бил по- удобен. Посочва също, че инкасовия
автомобил Мерцедес, е имал технически проблеми, поради което основния автомобил
е бил Фолксвагена. Посочва също, че и двата автомобила няма алармени системи,
тъй като има GPS сигнализация.
Св. В. посочва също, че не е имало проблем с преминаването на пешеходната зона
на града, поради което не е взимано нарочно разрешение за това от Община
Плевен. Посочва също, че автомобила винаги е спирал пред офиса на Банка ДСК
срещу Театъра, на пешеходната улица. Св. В. посочва, че по данни на самите ответници- служители, след произшествието, е установено, че
ценните пратки са оставени между седалките на автомобила, а не в карго отделението. Посочва, че в тази връзка е разговарял с
двамата поотделно, и обясненията им били сходни, в една насока, но не може да
пресъздаде точно изявленията им, но е установил от тях, че ценната пратка не е
била поставена на определеното за това място. Свидетелят посочва също, че ключ
за карго отделението следва да има само инкасатора- в
случая отв. В.; при предоставяне на автомобила за
ремонт, се оставя само ключ за автомобила, но не и за карго отделението. Посочва,
че и двава автомобила не са имали проблеми със
заключването, като ла.а Мерцедес е имал други технически проблеми. Посочва че инкасовия автомобил Мерцедес се е заключвал с централно
заключване отвътре, като тна двете предни врати има
резета отвътре. Свидетелят посочва, че след произшествието лично е огледал
автомобила, и е установил, че шофьорската врата е заключена отвътре, с резе;
посочва също, че ключа на карго отделението е
работел, но не може да каже, дали е било заключено. Посочва също, че във Второ
РУ е гледал видеозапис от близка камера, на който се вижда как един човек-
висок и слаб, отива до автомобила, към вратата на пътника /предна дясна/,
отваря вратата бързо, и навежда се към двете седалки; посочва, че ключ не се
вижда, както и че записът е бил с лошо качество. Св. В. посочва също, че
ключовете на инкасовите автомобили са два- един
основен и един резервен, като резервния ключ се съхранява в стая в Банка ДСК,
на общодостъпно място. Свидетелят посочва също, че не е необходимо всички от
екипа, съобразно Наредба № 121, да бъдат въоръжени, като въоръжен следва да бъде
само охранителя- в случая отв. В.. Уточнява, че отв. В. няма разрешително за оръжие.
Св. ***– служител на ищеца-
директор дирекция „касови операции”, посочва, че той, заедно със св. В., след обаждането от
двамата ответници, са отишли на място във Второ РУ-
Плевен. Посочва, че при оглед на автомобила, е установено, че шофьорската врата
се затваря с резе, а дясната врата не се заключва по никакъв начин, дори и чрез
централно заключване, но не може да уточни как е стигнал до този извод.
Посочва, че заключва се само карго помещението със
секретен ключ. Посочва също, че е участвал в проверката на случая, като е
установил, по твърдения на ответниците, че инкасовя
автомобил, е сменен, тъй като на Фолксвагена не се заключва карго-
отделението. Посочва също, че от ръководството не са уведомявани, че третия
член на екипа- Я.Г., е напуснал работа. Посочва, че след като са останали
двама- инкасатора следва да отиде да извърши инкасото, а охранителя- остава в
автомобила. Посочва, че в случая охранителя- шофьор- отв.
В., не е останал в автомобила, а е придружил инкасатора- отв.
В.. Св. ***посочва също, че е установил, че пратките са оставени между
седалките на инкасовия автомобил, от обясненията на
самите служители, след инцидента.
Св. Преслав ***посочва, че към м.
02.2016г, е заемал длъжността „охранител” към ищеца и е запознат с организацията
на работата. Посочва, че екипите са тричленни, и член на екипа не може
самоволно да напусне, без да уведоми за това ръководството- в
случая С.Н.. Посочва също, че инкасовия автомобил
преминава през пешеходната зона на града, но няма разрешение за това. Посочва
също, че не е работил с посочените два инкасови
автомобила- Фолксваген и Мерцедес, а други, но идентични такива. Посочва, че инкасовите автомобили имат карго
отделение, което е бронирано и към което няма достъп от вън, и в което задължително
се поставят ценните пратки. Св. ***посочва, че
към м. 02.2016г, е бил в друг екип и с друг маршрут, но му е известно,
че инкасовия
автомобил спира пред денонощния трезор на ДКУ-Плевен, където се знае, че има видеонаблюдение. Посочва, че след инцидента е поел
този маршрут, и неговият екип е спирал
там.
Св. Я.Г.- третия член от екипа, посочва,
че на посочената дата- 08.02.2016г, когато е станала кражбата, е бил разпреден
на работа до 16,30 часа, след което е трябвало да почива; посочва, че след този
час започва вечерното инкасо. Св. Г. посочва, че тази почивка е регламентирана, и е освободено
от координатора, който сутрин е посочвал, кой ще останел за вечерното инкасо и
кой ще почива, като за този ден, е бил негов ред да почива. Посочва също, че това
разпределение е обичайна практика в дружеството, но допълнително уточнява, че
са работили по 12 часа, но тъй като са се водили на 8 часа, и не са им
заплащали извънреден труд, предполага, че това е бил начина за компенсация. Посочва, че са работили до
20,00ч., тъй като е имало обекти, които работят след работно време и трябва да
се инкасират до 20,00 часа. Посочва, че инкасиранте пратки се съхраняват в трезора на ДКУ-Плевен. Посочва, че по негово предложение
е сменен инкасовия автомобил, тъй като Мерцедеса е по- голям, а за следващия ден са
имали по график 11 банкомата, след което отв. Вл. В. е поискал да се смени автомобила, тъй като е нямало
да имат време за това. Посочва, че не са се обадили на никого за смяната на инкасовия автомобил. Посочва, че смяната на автомобилите по
принцип се извършва по преценка на екипа, но за това следва да се уведоми ръководството.
Посочва също, че инкасовите автомобили не са били
съвсем изрядни, но са имали отделно помещение за съхранение на ценните пратки,
което се е заключвало, и по негова преценка е било изрядно. Посочва също, че
ключа за карго помещението се държи от инкасатора.
Посочва също, че разпределението, кой каква функция ще изпълнява, се определя
от ръководството, като се редуват- един ден е инкасатор, на другия- шофьор.
Посочва че за това има изготвен списък от страна на С. Н., като отговорник на техния
екип е бил Вл. В., тъй като е би най- старши. Посочва
също, че сутрин С. Н. се е обаждал по телефона и им е правел инструктаж, като
идвал и на място, като за проведеният им инструктаж ежедневно са с подписвали
поименно. Посочва също, че до този момент никога не е имало случай, ценните
пратки да се оставят между седалките на автомобила, и не може да си обясни защо
отв. Вл. В. го е направил,
тъй като е бил педант в работата си. Св. Г. посочва, че е е
имало точно определени честа за спиране на инкасовия
автомобил, като се преценява на момента, но най- близо до инкасирания обект. Посочва
също, че обичай но за вечерното инкасо
са в двучленен екип.
Св. С.Н., посочва, че към м.
02.2016г, е работил към ищцовото дружество, на длъжност
организатор, като е организирал дейността на екипите на инкасото, като са се
съставяли съответните графици, с които са се определяни екипите и маршрутите. Посочва
че след като изготви маршрута, го изпраща на гр. касиер- Т.Г., като са
изпращани в края на предходния работен ден,
за следващия. Посочва, че за процесната дата-
08.02.2016г., в екип са били В. В., Вл. В. и Я. Г., като
за вечерта са останали само отв. В. и В.; уточнява,
че винаги вечер остават по двама, за да оставят пратките в ДКУ. Посочва, че е бил
уведомен, че Я.Г. няма да бъде вечерта в
екипа, тъй като се чул преди това с тях; единствено не е било уведомен, че ще
бъде сменен инкасовия автомобил. Посочва, че при
двучленен екип, шофьора е и охранител, като всяка от трите функция- шофьор,
инкасатор и охранител, са така направени,
че служителите да бъдат взаимнозаменяеми. Посочва, че му е известно, че отв. В. няма разрешително за оръжие, тъй като има ТЕЛК.
Св. К.Г., посочва, че е бил част
от екипа заедно с двамата ответници и св. Я. Г., като работното им време е било
сутрин от 07,30 до 20,00-21,00ч., зависи кога ще се инкасира последния обект. Посочва
се, че по принцип екипа е тричленен, но вечер става двучленен, като се знае
предварително кой ще бъде вечерта, но задължително са шофьор и инкасатор.
Посочва, че по принцип шофьора остава в
автомобила, като спира възможно най- близо до обекта, а инкасатора отива.
Посочва обаче, че в случаите, когато е бил с отв. Вл. В. като инкасатор, се е налагало да слиза с него, за да
го охранява, тъй като той не е имал оръжие. Посочва, че за конкретния обект- офиса на МТел срещу Театъра, са спирали автомобила на ок.100-
Св. Т.Г. посочва, че към м. 02.2016г, е работила като гр. касиер в
Банка ДСК. Посочва че организацията на
дейността се прати от Д.Т.С. а нейната работа е била да даде парите на екипа, аз
зареждане на АТМ. Посочва, че
графика е получавала по имейл. Посочва, че след работно време е имало
дежурни, които са приемали ценните пратки,. Посочва също, че ценните пратки се приемат само от едни член
от инкасовия екип, който има съответно пълномощно- за
деня.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страната следното:
Съобразно нормата на чл. 207,
ал.1 т.2 от КТ, Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,
отговаря спрямо работодателя, в случаите на липса, в пълен размер, заедно със
законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се
установи - от деня на откриването на липсата. За да възникна отговорността по
реда работника или служителя , въз основа на цитираната норма, е необходимо да
е налице своеобразен фактически състав, включващи наличие валиден трудов
договор между страните, възлагане на отчетнически функции, като специфична част
от трудовите задължения на работника и установяване на липса- като вреда с
неустановен произход, настъпила именно при осъществяване на тази отчетническа
функция, и поверени на работника в това му качеството. При отчетническата
отговорност, по реда на чл. 207, ал.1, т.2 от КТ, виновното поведение на отчетника
се презумира, както и причинно- следствената връзка
между поведението на работника и настъпването на щетата /липсата/, предвид по-
високата отговорност на отчетниците, поради което, тези факти не подлежат на доказване
от страна на работодателя. От друга страна, отчетникът има възможността да обори
въведената от закона презумпция за виновност, като докаже, че не е настъпила
липса, или че не е причинена от него виновно, респ. същата е настъпила поради
обстоятелства, за които е виновен работодателя. В тази връзка са дадените от
съда указания, във връзка с разпределената доказателствена тежест, вкл. и по
приетото за съвместно разглеждане възражение по реда на чл. 83, ал.1 от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе, съдът
е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, същите са
се намирали в трудовоправни отношения, към датата на настъпване на твърдяната липса- 08.02.2016г. От
събраните и обсъдени по- горе писмени и гласни доказателства, и установеното
фактическо изпълнение на тези трудови функции, съдът намира, че в случая
ответниците В. В. и Вл. В., са осъществявали отчетнически,
по своя характер и по смисъла на КТ, функции, по събиране, съхраняване и отчитане
на парични средства. Изрично в длъжностната характеристика на заеманата от ответниците
длъжност, макар и озаглавена като „охранител”, са включени задълженията по
приемане, пренасяне, транспортиране и предаване на ценни пратки и парични
средства, чрез специализиран инкасов автомобил и
осигуряване физическа охрана; обслужване на АТМ като получава готови запечатани
касети за зареждането на касовата наличност. От показанията на разпитани свидетели
се установява, че на практика всеки от членовете на екипа е взаимнозаменяем, и
всеки може да изпълнява длъжността „инкасатор”, респ. охрана и шофьор, като
конкретната функция се определя съобразно предварително изготвен месечен
график. Поради това, независимо, че към конкретната дата и час, само отв. Вл. В. е имал качеството на
инкасатор, съдът прима, че и двамата ответници имат
качеството отчетници, по смисъла на КТ и същите носят солидарна отговорност по
чл. 208, ал.1, т.2 от КТ. От показанията на св. Т. Г., се установява, че освен
инкасо, екипът е осъществявал и
зареждане с пари на АТМ, които тя лично е предавала на съответното лице,
което за деня има пълномощно за това. Безспорно по делото се установи, че на процесната дата- 08.02.2016г, екипът се е състоял от трима служители-
отв. В., отв. В. и св. Я.Г.,
който ок. 16,00ч. е приключил работата за деня си. По делото се установи също,
че преминаването на екипа от тричленен в двучленен, е обичайна практика, при
извършване на вечерното инкасо, като съществуването на двучленен екип, е
предвидено с издадената от ищеца Инструкция, обсадена по- горе. В тази връзка
категорични са показанията на св. Я.Г., Кр. Г., Т. Г. и С. Н.- който именно е изготвял графика на
работа на екипите, и съдът кредитира
същите изцяло. Съдът не кредитира показанията на св. ***В. и ***, в тази им
част, в която твърдят, че Г. самоволно е напуснал екипа. По делото безспорно се
установи също, че екипът от В., В. и Г., без съгласуване
и без предварително разрешение, е сменил инкасовия
автомобил Фолксваген, и е взел другият инкасов
автомобил- Мерцедес. От показанията на свидетелите Г., Кр.
Г., С. Н., ***В. и Преслав Маринов, обаче се установява, че и двата инкасови автомобила са били в употреба, същите са били
пригодени като инкасови, чрез отделяне на карго- помещение, което се заключва отделно и в което
следва да се поставят инкасираните ценни пратки. Свидетелите са категорични в
показанията си, че тези карго – помещения – и на двата инкасови
автомобила – се заключват и са били в изправност. По делото безспорно се
установи, че на инкасовия екип, е правен ежедневен
инструктаж, относно начина на съхранение на ценните пратки, за което категорични са показанията на св. Я.Г., Кр. Г. и С. Н.. В тази връзка, въпреки че от страна на
ищеца не е представена ежедневна ведомост за провеждане на инструктаж, съдът
приема, че такъв реално е провеждан. В тази връзка следва да се отбележи, че от
страна на ответниците, е подписана и нарочна декларация, с която удостоверяват,
че са запознати с установените правила за изпълнение на касови операции. От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира
за безспорно установен и факта, че двамата ответници-
в екип -В. като шофьор и охранител и В.- като инкасатор, не са изпълнили
установените им задължения по транспорт и съхранение на взетите ценни пратки. По
делото се установи, че инкасираните ценни пратки, са поставени от инкасатора В.,
между седалките на инкасовия автомобил, а не в
специалното за това карго- помещение, а при
инкасиране на последния обект- офис на МТел /срещу
ДКТ ***/, шофьорът В., е напуснал инкасовия
автомобил, за да придружи инкасатора. В тази насока са показанията на св. В. В.,
О. ***и Я.Г., които взаимно си кореспондират в тази част, както и от приетите
докладна записка и констативен протокол. Следва да се отчете също и факта, че
самите ответници не оспорват тези факти, поради което
съдът намира същите за безспорно установени. Както бе посочено по- горе,
основно задължение при инкасиране на ценните пратки, е същите да бъдат
съхранявани в специалното за това карго- помещение,
независимо от инкасовия автомобил, който се използва,
за което помещение се установи- конкретно за ла. Мерцедес, че е било в пълна
изправност, и се е заключвало. Категорични в тази насока са показания на св. В.
В., О. ***, Я. Г., Кр. Н..
Съдът намира за безспорно
установен и факта на настъпването на липсата, в посоченият от ищеца размер-
15013,39лв.- съставляваща стойността на инкасираните пратки от екипа- В.- В., при вечерното инкасо на 08.02.2016г, при изпълнение на
трудовите задължения на същите, по събиране,
съхраняване и транспортиране на паричните средства и ценни пратки.
Безспорно е по делото, че е установена
липсата на ценните пратки, от инкасовия автомобил, от
самите ответници, които са уведомили ръководството и
тел. за спешни случаи- 112. В тази
връзка няма спор между страните, като в
случая се оспорва дали вредата има характер на липса по смисъла на КТ- като щета
с неустановен произход, както и относно размера на същата. Във връзка с размера
на щетата, по делото са представени категорични писмени доказателства в тази
насока, обсъдени по – горе- л.42 и л. 43- ежедневна ведомост за транспорт и
охрана на парични средства и ценни пратки. Видно от съдържанието на същите,
съставени на процесната дата, в тях е отразено-
инкасираният обект, час, № на ценната пратка, и декларираната сума, ведно с
подписи на предал и приел; посочени са
иманата на инкасатора, на шофьора и инкасовия
автомобил. Съобразно тези доказателства, съдът намира за установен размера на
щетата- посочената сума от 15013,39лв.
С оглед на събраните по делото
доказателства,съдът намира, че в случая, сам по себе си факта на образуване на досъдебно
производство, срещу неизвестен извършител, спряно към датата на приключване
на съдебното дирене по настоящето дело,
не може да обуслови отпадане отговорността на отчетника за липса, като
обективно обстоятелство, по смисъла на ПП№/1955,т.14 на ВС. Твърденията, че в
случая вредата е с установен произход- а именно кражба, е част от правоизключващите възражения на ответниците, въведени с
отговора на спрямо реализирането на
пълната им имуществена отчетническа отговорност, което подлежи на съответното
пълно, главно доказване от тях. Както бе
посочено по- горе, в производството по чл. 207, ал.1, т.2 от КТ,
доказателствената тежест да установи, че действието/ бездействието, не е
извършено виновно, е върху ответника. Съдът приема, че постановлението на
прокурора за спиране на наказателното производство, в което деянието-
отнемането на чужди движими вещи- е окачествено като кражба, не обвързва съда
относно тези констатации. Постановлението на прокуратурата не е писмено
доказателство, което може да се вземе предвид от гражданския съд, разглеждащ
гражданско правен спор по повод нанесени вреди от липси, причинени при
отчетническа дейност, доколкото Постановлението на прокурора е акт на
държавническо правомощие, а производството по чл. 207 КТ
е спор между равнопоставени страни, и твърдените от тях
положителни за тях факти, подлежат на съответното доказване по реда на ГПК, и
ответниците не могат да се позовават на констатациите в прокурорското
постановление. Съдът намира, че в случая
твърденията на ответниците, че щетата е
резултат от действия на трети, неизвестни лица, се явяват недоказани, още
повече, че по делото категорично се установи, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на конкретни
техни задължения по съхранение на инкасираните ценни пратки, като същите не са
съхранявани на определеното за това място – в карго
отделението на инкасовия автомобил. Евентуално, при
установяване на извършване на престъпление от трето лице, е приложима нормата
на чл. 203, ал.2 от КТ.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че в случая е налице фактическият състав на чл. 207, ал.1, т.2 от КТ, за ангажиране на пълната имуществена отчетническа отговорност на отв. В. В. и Вл. В., за липса,
настъпила в резултат на неизпълнение на
трудовите им задължения, по време на
извършване на трудовите им
функции- 08.02.2016г.
Във връзка с направеното в отговора
на ИМ, от страна на отв. В. В., възражения, за изплащане
на застрахователно обезщетение, по сключен договор, за застраховка, по делото
се събраха доказателства, че такова обезщетение не е изплащано на ищеца, поради
което, съдът намира възражението за неоснователно. Као неоснователно и ирелевантно към предмета на делото, съдът счита
възражението относно факта, има ли изплащане на сумите, от страна на ищеца към увредените
лица. Въпреки че по делото бяха
представени доказателства в тази насока,
съдът намира, че този факт не подлежи на доказване, доколкото не е част
от фактическият състав на чл. 207, ал.1, т.2 от КТ, и възстановяването на
щетите няма отношение към отговорността на отчетника.
С оглед изложеното, следва да
бъде разгледано по същество приетото за съвместно разглеждане, възражение от
ответниците, по реда на чл. 83, ал.1 от ЗЗД, за намаляване тяхната
отговорността, поради изпълнение на
работодателя, по трудовия договор, за осигуряване условия за изпълнение
на отчетническата функция, по съхранение на имуществото, в съответствие с
характера на работата; да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за
опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности. С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че това възражение е
недоказано и съответно неоснователно. По делото не се събраха категорични
доказателства, относно неизпълнение на работодателя на задълженията по трудовия
договор, за осигуряване на условия за изпълнение на отчетническата функция. По
делото се установи, че екипите са разполагали със съответни инкасови
автомобили, оборудвани със специално карго помещение,
което се е заключвало; същите са надлежно и ежедневно инструктирани за начина на работа. По делото е приета
тактика на действие на двучленен екип, одобрена от управителя на ищцовото дружество-л.-36-38, в която е предвидено, че в
този случай, екипът се състои от двама охранители,- единият изпълняващ и
функциите на инкасатор, а другия- на шофьор. В същата е посочено, че при
спиране до инкасираният обект, инкасатора слиза сам, а охранителят, изпълняващ
функцията на шофьор, не напуска инкасовия автомобил. Служителите-ответници, са запознати с начина на работа, и
решението им, шофьора- отв. В., да придружи отв. В.- като инкасатор, съставлява съответно нарушение на
установените правила и не може да доведе до намаляване на тяхната отговорност,
доколкото работодотелят не отговаря за това.
Във връзка с направеното в
отговора на ИМ, от страна на отв. В. В., възражения,
за изплащане на застрахователно обезщетение, по сключен договор, за
застраховка, по делото се събраха доказателства, че такова обезщетение не е
изплащано на ищеца, поради което, съдът намира възражението за неоснователно.
Като неоснователно и ирелевантно към предмета на
делото, съдът счита възражението относно факта, има ли изплащане на сумите, от
страна на ищеца към увредените лица.
Въпреки че по делото бяха представени доказателства в тази насока, съдът
намира, че този факт не подлежи на доказване, доколкото не е част от
фактическият състав на чл. 207, ал.1, т.2 от КТ, и възстановяването на щетите
няма отношение към отговорността на отчетника.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2, от КТ е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като
ответниците бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от
15013,39лв., съставляваща
стойността на установена липса, ведно със законната лихва, считано от
констатирането й- 08.февруари.2016г. както бе
посочено по- горе, съобразно нормата на
чл. 208, ал.1, т.2 от КТ, отговорността на ответниците в случая е
солидарна .
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени и направените по делото разноски, по представеният списък по чл.80 от ГПК, в размер на 2100,54лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.211, вр. чл.207, ал.1, т.2, от КТ В.Б.В., ЕГН **********,***, и В.П.В., ЕГН **********,***,
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “Д.Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-130, представлявано от ******- изп.
директор, сумата от 15013,39лв., съставляваща
стойността на установена липса,
ведно със законната лихва, считано от констатирането й- 08.февруари.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Б. ***, ЕГН **********,***, и В.П.В., ЕГН **********,***,
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “Д.Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***-130, представлявано
от ******- изп. Директор, направените
деловодни разноски в размер на 2100,54лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: