Р Е Ш Е Н И Е
№.......769............ 21.10.2011 год. Гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На пети октомври през две хиляди и единадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1324 по описа на ШРС за 2011 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността.
Депозирана е искова молба от М.С.И., с ЕГН**********,
с адрес за призоваване: Дом за стари хора “Стефан Смядовски”, гр.Шумен срещу И.Й.Ж.,
с ЕГН**********. Ищцата твърди, че е
собственик на недвижим имот, представляващ жилище №91, вх.4, ет.5, бл.11,
находящо се на ул*** в гр.Шумен. Същото било закупено от нея на 11.12.1991
год., като крайно нуждаеща се по реда на Наредбата за държавните имоти. Към
момента на закупуване на жилището била разведена. От момента на закупуването му
живеела сама в апартамента, като това продължило до месец октомври, когато
поради влошеното й здравословно състояние била настанена в Дом за стари хора
“Стефан Изворски” в гр.Шумен. Синът й останал в нейното жилище, което обитава и
към настоящия момент. Излага, че понастоящем е в състояние да се грижи сама за
себе си и желае отново да се върне в жилището си, но ответникът отказва да го
напусне.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено, че ищцата е изключителен собственик на жилище –
апартамент №91, вх.4, ет.5, блок 11, находящо се в гр.Шумен, ул.”***” №42,
състоящо се от стая, кухня, сервизни помещения със застроена площ от 40.08
кв.м, с прилежащото му избено помещение №10 с полезна площ 2.48 кв.м, ведно с
2.95200% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
местото от 44.53 кв.м, при съседи на жилището: от ляво – апартамент №90, от
дясно – апартамент №92, от горе – апартамент №94, от долу – апартамент №88 и на
избеното помещение: от ляво – изба №9, от дясно – изба №11, с идентификационен
номер 83510.658.9.91 на самостоятелен обект в сграда и да осъди ответника да й предаде владението върху
посочения недвижим имот.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
назначен от съда процесуален представител - адв.Сн.Иванова от ШАК, като поддържат
изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са
представени писмени доказателства. Счита предявения срещу него иск за допустим,
но неоснователен. Оспорва изцяло
твърдението на ищцата, че не е полагал грижи за нея. Твърди, че я е придружавал
по време на лечението й в различни болнични заведения, както и че в продължение
на една година се грижел за домакинството в жилището. В същото време излага, че
било невъзможно да живее в собственото си жилище, находящо се в кв.Дивдядово,
тъй като същото било необитаемо, с паднал покрив и негодно за живеене. Моли
съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск,
като неоснователен.
В съдебно заседание ответникът
се явява лично и с упълномощен представител – адв.Н.Трифонова от ШАК, като
поддържат отговора и молят съда да постанови решение, по силата на което да
отхвърли предявения иск и да им присъди направените по делото разноски.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Ищцата М.С.И. е собственик на недвижим имот, представляващ
жилище №91, вх.4, ет.5, бл.11, находящо се на ул*** в гр.Шумен. Същото било
закупено от нея на 11.12.1991 год., като крайно нуждаеща се по реда на
Наредбата за държавните имоти. От момента на закупуването му живеела сама в
апартамента, като това продължило до месец октомври, когато била настанена в
Дом за стари хора “Стефан Изворски” в гр.Шумен. Ответникът – И.Й.Ж. бил нейн
син и тъй като преди няколко години катастрофирал тя го приютила в апартамента,
за да се грижи за него. След възстановяването си обаче последния отказал да
напусне имота, въпреки, че притежавал собствено жилище в кв.Дивдядово на
гр.Шумен, като разчитал на финансиране от страна на майка си, тъй като бил
трайно безработен. Отношението към майка му било изключително арогантно. Ищцата
е на 67 години, сляпа с дясното око, с микседем и бъбречни болести, с високо
кръвно налягане и призната инвалидност в размер на 91.18 %. След постъпването й
в дома за стари хора, синът й останал в нейното жилище, което обитава и към
настоящия момент. Тъй като ищцата възстановила здравето си и преценила, че вече
е в състояние да се грижи сама за себе си решила отново да се върне в жилището
си, но ответникът отказва да го напусне.
По този повод му отправила Нотариална покана чрез нотариус Ася Асенова
да освободи жилището , но такива действия не били предприети от негова страна.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на
свидетелката *** и от приетите като писмени доказателства по делото: Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
11.12.1991 год, Схема №2943/18.03.2011 год. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 83510.658.9.4.91, Приходна квитанция №39705/25.03.2011 год.,
Приходна квитанция №39706/25.03.2011 год., Приходна квитанция с.ББ10,
№75009/27.12.2010 год., Квитанции за заплатена ел.енергия – 3 броя, Нотариална
покана рег.№1784/23.02.2011 год., Разписка от 28.02.2011 год. за получаване на
нотариална покана, Констативен протокол от 14.03.2011 год., Удостоверение
изх.№ДОИ-692 от 15.03.2011 год., Експертно решение №0799/061/18.04.2002 год.,
Квитанция към ПКО №131, Квитанция към ПКО №1210, Квитанция към ПКО
№234/15.03.2011 год., Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО001601/17.03.2011
год., Епикриза ИЗ №26955, Епикриза ИЗ
№5882, Епикриза ИЗ №15638/НО1719 от 17.12.2008 год., Епикриза ИЗ №6678,
Епикриза ИЗ № 2347, Епикриза към ИЗ №865/2008, Резултат от изследване ДЕХОКГ
№1078/26.09.2006 год., Епикриза ИЗ №8527, Амбулаторен лист №1582/08.09.2009
год., Амбулаторен лист №625/02.04.2009 год., Месечна сметка №**********, Покана
за плащане от 11.04.2011 год., Фактура №********** от 05.03.2011 год., Месечна
сметка №**********, Медицинско удостоверение от 21.09.2011 год., издадено от
АПМП „САНА-ММ” ООД, д-р ***, Сведение от 05.10.2011 год. от д-р ***,
Амбулаторен лист №002713/21.09.2011 год.
Съдът намира, че показанията на свидетелката ***
следва да бъдат кредитирани напълно, доколкото същата има преки и дългогодишни
впечатления върху поведението на ищцата, както и върху отношенията между нея и
сина й и дадените от нея показания кореспондират напълно с останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство са
три кумулативно дадени предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на вещта,
обект на спорното материално право, че вещта се намира във владение или
държание на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. От
материалите по делото и по-конкретно от приетите като писмени доказателства
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 11.12.1991 год, Схема №2943/18.03.2011 год. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.658.9.4.91, Удостоверение за
данъчна оценка изх. №ДО001601/17.03.2011 год., се установява по безпорен начин,
че ищцата е собственик на посочения по-горе недвижим имот, поради което съдът
намира, че е налице първата от посочените три кумулативно изискуеми
предпоставки. За да бъде уважен иска
законът изисква да е налице упражняването от страна на ответника владение или
държание и то да е без правно основание. Съдът приема, че в настоящия случай по
делото е безспорно доказано владение на имота от страна на ответника. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че този факт не се отрича и от страна на
ответника, който в съдебно заседание заявява, че не може да освободи жилището,
тъй като неговото собствено жилище, находящо се в гр.Шумен, в кв.Дивдядово се
нуждае от ремонт и няма къде да отиде. Това обстоятелство е потвърдено от
ответника и в представения от негова страна отговор на исковата молба, което
съдът намира, че следва да бъде преценено, като признание на факта, че имота се
владее от него. В подкрепа на направения извод в тази насока са и показанията
на свидетелката Радка Андонова, която в разпита си в съдебно заседание на
05.10.2011 год. свидетелства, че й е известно, че към настоящия момент сина на М.
живее в нейния апартамент и че тя към настоящия момент живее в Дома за стари
хора.
От материалите по делото се налага и извода , че
липсва каквото и да е правно основание, на което ответникът да владее или държи
имота, поради което следва да се приеме, че същият го владее без основание. От
негова страна също не са представени доказателства и не са изнесени твърдения,
които да оборват или да поставят под съмнение извода, че владее имота на ищцата
без правно основание.
Съдът не кредитира твърденията на ответника, че
ищцата е във влошено здравословно състояние и че същата не може да се обслужва
сама и да се грижи за себе си, което налага неговото присъствие в жилището. В
този смисъл съдът съобрази представените от страна на ищцата писмени
доказателства, а именно: Медицинско удостоверение от 21.09.2011 год., издадено
от АПМП „САНА-ММ” ООД, д-р ***, Сведение от 05.10.2011 год. от д-р ***,
Амбулаторен лист №002713/21.09.2011 год., от които става ясно, че към настоящия
момент ищцата е в стабилизирано здравословно състояние и че същото й позволява
да се обслужва и предвижва сама, без чужда помощ. В подкрепа на изложеното са и
показанията на свидетелката Радка Андонова, която свидетелства, че има преки
впечатления върху поведението на ищцата, често се вижда с нея и е категорична,
че И. може да се обслужва сама и че се е обслужвала сама дори след претърпяната
сърдечна операция. Дори да приемем, че ищцата има нужда от чужда помощ, което
не се доказва в настоящото производство, имайки в предвид влошените отношения
между нея и сина й, то същото не може да се приеме, че е основание за неговото
присъствие и оставане в жилището на ищцата.
Поради изложеното, съдът намира, че от събраните и
обсъдени по-горе доказателства се установява по безспорен начин, че ищцата е
собственик на въпросния недвижим имот, както и че същият се владее от ответника
и то без правно основание, поради което предявеният от ищцата иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, имайки предвид,
че ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
производството и че делото е решено в нейна полза, то ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ШРС дължащата се държавна такса, съобразно с
цената на иска, в размер на 133.49 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на И.Й.Ж., с ЕГН**********,***, че М.С.И., с ЕГН**********,***
и настоящ адрес и адрес за призоваване: гр.Шумен, Дом за стари хора „Стефан
Изворски” е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент №91, вх.4, ет.5, блок 11, находящ
се в гр.Шумен, ул.”***” №42, състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения със
застроена площ от 40.08 кв.м, с прилежащото му избено помещение №10 с полезна
площ 2.48 кв.м, ведно с 2.95200% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху местото от 44.53 кв.м, при съседи на жилището: от ляво
– апартамент №90, от дясно – апартамент №92, от горе – апартамент №94, от долу
– апартамент №88 и на избеното помещение: от ляво – изба №9, от дясно – изба
№11, с идентификационен номер 83510.658.9.91 на самостоятелен обект в сграда.
ОСЪЖДА И.Й.Ж., с ЕГН**********,*** ДА ПРЕДАДЕ на М.С.И., с ЕГН**********,***
и настоящ адрес и адрес за призоваване: гр.Шумен, Дом за стари хора „Стефан
Изворски” владението върху недвижим
имот, представляващ апартамент №91,
вх.4, ет.5, блок 11, находящ се в гр.Шумен, ул.”***” №42, състоящ се от стая,
кухня, сервизни помещения със застроена площ от 40.08 кв.м, с прилежащото му
избено помещение №10 с полезна площ 2.48 кв.м, ведно с 2.95200% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху местото от 44.53 кв.м,
при съседи на жилището: от ляво – апартамент №90, от дясно – апартамент №92, от
горе – апартамент №94, от долу – апартамент №88 и на избеното помещение: от
ляво – изба №9, от дясно – изба №11, с идентификационен номер 83510.658.9.91 на
самостоятелен обект в сграда.
ОСЪЖДА ответника И.Й.Ж., с ЕГН**********,*** да заплати по сметка на ШРС сумата от
133.49 лева /сто тридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса, съобразно с цената на иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: