РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Силистра, 29.10.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 339 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателите Ф.М.С., ЕГН **********, В.М.С., ЕГН **********, и Г.Г.М., ЕГН **********, сезират съда с искане за отмяна на заповед № ЗК-1806 / 22.11.2019 г. на кмета на Община Силистра, позовавайки се на нарушения на материалния и процесуалния закон, като претендират направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на Община Силистра – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С оспорената в настоящото производство заповед № ЗК-1806 / 22.11.2019 г., на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на «[...] незаконен строеж, наименуван: „Канализационна инсталация на обект "Цех за производство и продажба на закуски“, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 66425.500.7035 по КК и КР на гр. Силистра, с административен адрес: гр. Силистра, ул. „Генерал Столетов“ № 12А, в срок от 30 /тридесет/ календарни дни». В мотивите на заповедта е отбелязано, че тя се издава въз основа на проверка, извършена «във връзка с решение № 123 от 04.10.2019 г. на Върховен касационен съд на Република България по гр.дело № 3424 / 2018 г. и сигнал с № Вх.К-9986 / 28.10.2019 г. от Ж. Т. Ж.».
Жалбоподателите развиват довод за нарушение на чл. 124, ал. 1 АПК. Доводът е основателен с оглед на изложените в следващите редове съображения
С молби от 09.03.2011 г. и 04.09.2014 г. Ж. Т. Ж. е сигнализирал пред РДНСК – Силистра за процесния строеж. Първият сигнал не е бил уважен от РДНСК – Силистра (л. 287 – 292 от делото), а вторият е бил препратен на кмета на Община Силистра, който също е счел сигнала за неоснователен (л. 51 – 52 от делото).
Последвал е нов сигнал, входиран в Община Силистра на 28.10.2019 г. под номер Вх.К-9986, с който отново е бил повдигнат въпросът за процесния строеж. Този път сигналът бива преценен като основателен – с оглед на решение № 123 / 04.10.2019 г. на ВКС по гр.дело № 3424 / 2018 г., |I г.о., посредством което е отхвърлен иск по чл. 109 ЗС, предявен от жалбоподателите срещу Ж. Т. Ж.; в мотивите на решението е прието, че процесната канализационна инсталация – в зоната на свързване – е изградена в нарушение на нормативните изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 АПК, сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. В случая нито става думи за изпълнение на решение, нито има нови факти от обективната действителност, настъпили в периода между последния и предпоследния сигнал, т.е. спорният строеж е съществувал през този период, без да е променян съществено. В правната действителност също няма релевантна промяна, тъй като решение № 123 / 04.10.2019 г. на ВКС по гр.дело № 3424 / 2018 г., |I г.о., не формира сила на пресъдено нещо относно законността или незаконността на строежа. Изводът на ВКС в тази насока е правен и е закрепен в мотивите на решението като част от преюдициалните разсъждения на гражданския съд. Тези преюдициални разсъждения нямат никакво самостоятелно юридическо значение и не произвеждат задължение за зачитане от публичноправните органи. Защото само решението (не и неговите мотиви) пораждат правна сила, обвързваща „всички съдилища, учреждения и общини в Република България“ (чл. 297 ГПК). Следователно, въпреки че вече се е произнесъл по сигнал относно спорния строеж, ответникът е разгледал повторно по същество сигнал срещу същия строеж, без да е настъпила релевантна промяна във фактическата и правната реалност. Това означава, че обжалваната заповед и издадена в нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 124, ал. 1 АПК, което представлява порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Въпросният порок обуславя унищожаемостта на оспорения административен акт, поради което последният подлежи на отмяна.
При този изход на делото учреждението на ответника дължи на всеки от жалбоподателите направените по делото разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10,00 лв. (общо 30 лв.).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ЗК-1806 / 22.11.2019 г., издадена от кмета на Община Силистра.
ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на Ф.М.С., ЕГН **********, сумата от 10,00 (десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на В.М.С., ЕГН **********, сумата от 10,00 (десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на Г.Г.М., ЕГН **********, сумата от 10,00 (десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: