№ 482
гр. Варна, 03.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900140 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Уинд Стрийм“ ООД,
ЕИК ********* срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което
производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане
в качеството на подпомагаща го страна на „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Триадица“, № 8 и „Енергиен системен оператор“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цар Борис III“
201, което съдът преценява като допустимо и основателно, поради което
следва да бъде уважено.
С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът
намира, че на основание чл. 374 ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че следва да се премине към
разглеждане на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявените
искове за процесуално допустими.
1
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
КОНСТИТУИРА „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул. „Триадица” №8 и „Енергиен системен оператор“ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цар Борис III“ 201, като
трети лица – помагачи на страната на ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, гр. Варна.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да
представи 2 броя преписа от исковата молба, допълнителната искова молба и
отговора на допълнителната искова молба, ведно с приложенията им, за
връчване на третите лица помагачи, както и нарочни молби по чл.219 от ГПК
за конституирането им, съдържащи обосновка на правния интерес от
привличането, като при неизпълнение определението за конституирането им
ще бъде ревизирано.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на третите лица-помагачи препис от исковата молба,
отговора, допълнителната искова молба и допълнителния отговор, ведно с
приложенията им и препис от молбата на ответника с правно основание
чл.219 от ГПК, след представянето им от ответника.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
31.05.2024г. от 15.30 часа , за която дата и час да се призоват ищеца и
ответника, като им се връчи копие от настоящото определение, на ищеца – и
препис от допълнителния отговор. Третите лица – помагачи да се призоват
след постъпване на преписите от съдебните книжа.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано по предявен от „УИНД СТРИЙМ” ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (с предходно наименование
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД), ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с
правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата 266 894.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като
разлика между стойността на отдадената и произведена ел. енергия от
вятърна електрическа централа, находяща се поземлен имот 001052 в с.
Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2
MW за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г. и тази, която би отдала при
мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по
Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013 г. да осигури на
ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на
номиналната присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2021г.,
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, ищецът е собственик на процесната ВяЕЦ с
номинална мощност от 3 MW, като фактическото й присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ответника, с предишно наименование
„Е.ОН България Мрежи” АД, е извършено през ноември 2010г. На
2
30.09.2013г. между страните е сключен договор при Общи условия за достъп
на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-
224-10.10.2013г. Още след присъединяването на централата на ищеца към
електроразпределителната мрежа, ответникът е наложил постоянно
ограничение поради хардуерна конфигурация в Главна разпределителна
уредба /ГРУ „Крис“/, осъществено в релейната защита, отнасящо се до три
ветрогенератора, включително процесната ВяЕЦ, което не им позволява да
работят едновременно на номинална мощност от по 3 MW. Периодичното
активиране на защитата в ГРУ, водещо до имуществени загуби и потенциално
увреждане на устройствата, е наложило постигането на уговорка между
собствениците на трите генератора кое устройство при каква мощност да
работи поради наложеното им от ответника ограничение от 7 MW. По тази
причина, след необходимите софтуерни настройки, от 19.01.2011 г. ищцовата
ВяЕЦ е започнала да работи при мощност от 2 MW.поради което с
поставянето под напрежение на генератора, централата започнала да
произвежда електрическа енергия с 2/3 от капацитета на инсталираната си
мощност. Твърди се, че така въведеното ограничение представлява
неизпълнение по чл.79 ЗЗД на договорните задължения на ответното
дружество да осигури достъп до електроразпределителната мрежа на пълната
присъединена мощност, поради което се претендира обезщетение за
претърпените от ищеца пропуснати ползи, изчислени като разлика между
стойността на отдадената и произведена от централата ел.енергия и тази,
която би отдала при мощност 3 MW.
Ищецът счита, че обуславящ за размера на претендираните вреди е
размерът на нетното специфично производство (НСП), дефинирано в §1, т. 29
ДР на ЗЕВИ. С т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е прието, че
НСП е в размер на 2000 kWH за 1 kW инсталирана мощност или съобразно
номиналната мощност на централата – 6000 MWh годишно. С Решение № Ц-
010/30.03.2011 г. на ДКЕВР /КЕВР/ преференциалната цена за MWh е
определена на 188,29 лв. Ищецът твърди, че за 2018 г. е произвел 5 436 MWh,
като счита, че дори при работа на ВяЕЦ при максималния капацитет от 3
MWh не би достигнал НСП за 2018 г., а би произвел само 5 999 MWh. По тази
причина е остойностил възможното за производство количество по 188,29 лв.
За периода 01.03.2018 г. – 30.09.2019 г. между него и „Е. ОН.България
Продажби“ АД (понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД) е сключен
Договор № 109/25.10.2010 г. за изкупуване на произведената от процесната
ВяЕЦ ел. енергия. Доколкото централата е попадала в категорията на тези,
работещи до 2 250 часа, то чл. 18, ал. 3 и 4 от договора препращат към
определената в Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР /КЕВР/ цена от
188,29 лв. Ищецът поддържа, че на основание § 34, ал. 1 ПЗР на ЗЕ е сключил
с новосъздадения с изменението на чл. 36б ЗЕ /обн. ДВ. бр. 103 от 2018 г./
Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ /ФСЕС/ Договор № ВЕИ-
319/23.08.2019 г. за компенсиране с премия за произведените количества ел.
енергия до размера на определеното НСП, въз основа на което е била
определена преференциалната за тези производители цена. Съгласно § 34, ал.
8 ЗИДЗЕ с влизането в сила на договора – 01.10.2019 г. е бил прекратен
горепосоченият Договор № 109/25.10.2010 г. С Решение № Ц-17/01.07.2019 г.
на КЕВР, раздел XIX, т. 1.6 е била определена премия в размер на 104,14 лв.
за MWh до достигане на НСП. С оглед предоставената му посредством
изменението на чл. 100, ал. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г./
3
възможност като производител, притежаващ обект с обща инсталирана
мощност от и над 1 MW, да продава цялата или част от произведената си ел.
енергия чрез търговец на ел. енергия на свободния пазар, на 10.09.2019 г.
ищецът е сключил с „Енерджи МТ“ ЕАД договор за покупко-продажба на ел.
енергия със срок на действие съгласно допълнително споразумение № 1 –
01.10.2019 г. – 30.10.2019 г. при цена 88.00 лв. за MWh. На 07.10.2019г. е
сключил договор със „Синергон Енерджи“ ЕООД за покупко-продажба на ел.
енергия и участие в стандартна балансираща група с общо средно претеглена
цена не по-ниска от 88,20 лв. за MWh. За 2019 г. ищецът също счита, че
процесната ВяЕЦ не би достигнала НПС при работа на пълна мощност от 3
MW, поради което изчислява размера на пропуснатите си ползи за м.
септември 2019 вкл. съгласно цената по Договор № 109/25.10.2010 г., а тези за
м. октомври, ноември и декември 2019 г. - като сбор от уговорените с
координаторите на балансиращата група цени, посочени в съответните
договори и фактури към тях и 104,14 лв. – премия от ФСЕС. Относно вредите
за 2020 г. пояснява, че предвид обявеното на 13.03.2020 г. извънредно
положение в страната, на 25.03.2020 г. е сключил със „Синергон Енерджи“
ЕООД Анекс № 1 към договора от 07.10.2019 г., като в т. 1 от анекса е била
определена цената за доставката. На 08.06.2020 г. между него и „Синергон
Енерджи“ ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на ел. енергия и
участие в балансираща група с фиксирана цена 76.00 лв. за MWh, действащ и
към датата на подаване на исковата молба. С Решение № Ц-27/01.07.2020 г. на
КЕВР за периода 01.07.2020 г. – 30.06.2021 г. /предвид Решение за поправка
№ Ц-31/10.07.2020 г. на КЕВР/ е определена премия от 104,84 лв. за MWh до
достигане на НСП. Ищцовото дружество поддържа, че при работа с мощност
от 3 MW, ВяЕЦ би достигнала НСП в края на м. ноември 2020 г., а не в
началото на м. декември 2020 г. Относно размера на пропуснатите през 2021
г. ползи ищецът заявява, че същият е формиран от сбора от цената по
договора от 08.06.2020 г., сключен със „Синергон Енерджи“ ЕООД – 76.00 лв.
за MWh и премията от ФСЕС от 104,84 лв. или общо 180,84 лв. за MWh.
В депозирания в срок писмен отговор ответникът
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението на ищеца
да реконструира килия Конаре и да представи съответните документи за
въвеждане в експлоатация, договорът не е влязъл в сила и съответно е
неоснователна претенцията за вреди от неговото неизпълнение. Според
ответника едно от условията на предварителния договор, поставени от „НЕК“
АД, за присъединяване на 9 MW на ВЕЛ „Конаре“ към електропреносната й
мрежа е била реконструкцията на килия „Конаре“. По тази причина в анекси
към договора за присъединяване от 30.04.2008г., 19.01.2011г. и 30.04.2009 г.
страните са договорили до преоборудване на присъединителното съоръжение
ответното дружество да прилага ограничение до съответно 5 MW и 6 MW на
общо отдавана мощност. Уговорката е била, че до реконструкцията това
ограничение ще бъде търпяно. Ответникът заявява, че тези договорки не са
отпаднали и със сключването на Договора за достъп през 2013 г., чието
действие дори е поставено в зависимост от изграждането на присъединителни
съоръжения от ищеца. Излага се, че ответното дружество не е ограничило
достъпа на ищеца до мрежата, а това ограничение е въведено по съглашение с
производителите, собственици на другите ВяЕЦ, присъединени към извод
Крис. Твърди се, че не е налице виновно неизпълнение на ответното
дружество, препятстващо реконструкция на килия Конаре, доколкото същото
4
е действало добросъвестно, изпълнило е всички искания на „НЕК“ ЕАД във
връзка със съгласуване на проектите за реконструкция, но отговор от „НЕК“
ЕАД не бил получен. Оспорва се също наличието на непосредствена
причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилите
за ищеца вреди, доколкото в случая ограничението и неговия размер е
следствие на договореност с трети лица. Твърди се също, че така настъпилите
вреди са били предвидими, тъй като при сключване на договора ищецът се е
съгласил ограничението на извода да бъде прилагано до реконструкция на
килия „Конаре“ и се е задължил да я осъществи. Излага се и че ищцовата
ВяЕЦ е работила при непълен обем по решение на нейния собственик,
съгласувано със собствениците на останалите две ВяЕЦ, а не поради виновно
поведение на ответника. Оспорва се и размерът на твърдените вреди, като се
сочи, че производството на електрическа енергия от ВяЕЦ зависи от
множество обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и
контролирани – скорост на вятъра, техническа изправност на съоръжението и
др., което води до невъзможност да се установи по безспорен начин сигурно
увеличаване на имуществото на ищеца и неговия конкретен размер. Оспорва
се ищцовото твърдение, че за 2019г. – 2021г. ВяЕЦ не е могла да достигне до
съответния НСП. Твърди се също, че посочената цена по договори със
„Синергон енерджи“ ЕООД и „Енерджи МТ“ ЕАД е неприложима, доколкото
същата се определя на база заявено количество и график за производство,
поради което производство извън този график би довело до намаляване на
цената.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, с която ищецът оспорва да е поемал договорно задължение да извърши
реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция „Генерал Тошево“, съответно
оспорва и твърдението, че ограничението на релейната защита е следствие на
неизпълнение на задължението за реконструкция, както и на въведено
вътрешно ограничение в работата на ВяЕЦ. Счита, че договорът за достъп
валидно обвързва страните по спора, а ответникът е следвало да изчерпи
всички свои възражения по действието му още в производството по т. д. №
322/2017 г. на ВОС, поради което възможността за релевирането им в
настоящото такова, според ищеца, се явява преклудирана. Излага, че макар
ГРУ да е била изградена от самия ищец, то това е било сторено въз основа на
задължителните указанията на ответника с оглед чл. 60 и чл. 61 от Наредба №
6/09.06.2004 г. на МЕЕР /отм./ Едно от тях е било наличието на една обща
релейна защита за трите ВяЕЦ. Сочи, че разпределението на мощностите
между собствениците на трите ВяЕЦ е било наложено от поставеното от
ответника ограничение от 7 MW, а не по тяхно собствено желание. Счита
реферираното от ответника трикратното анексиране на договора за
присъединяване за неотносимо към спора, доколкото допълнителните
споразумения имат самостоятелен предмет. Наред с това, сочи че вмененото с
тях задължение противоречи на чл. 71, ал. 4 Наредба № 6/2004 г. на МЕЕР
/отм./, което обуславя приложимостта на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Доколкото
обемът на договора за присъединяване е изпълнен изцяло и поради това е
прекратен по силата на закона, цитираните анекси се явяват нищожни поради
невъзможен предмет – несъществуващ в правния мир договор. Оспорва
твърдението на ответника, че поставеното ограничение е било приложено в
изпълнение на условието на „НЕК“ АД за реконструкция на килия „Конаре“
съгласно предварителния договор от № ЕП-106/2011 г. Ищецът счита, че
последният е бил прекратен на 16.04.2013 г. поради бездействието на
5
ответника за реконструкция на килия „Конаре“. Договорът за достъп е
сключен след прекратяването на предварителния договор, поради което
уговорките в него са неотносими към спора. Недоказано според ищеца е
останало и твърдението, че при сключването на договора за достъп не е било
възможно процесната ВяЕЦ да бъде присъединена при мощност от 3 MW,
както и че е била необходима реконструкция на килията. Досежно размера на
пропуснатите ползи ищецът пояснява, че при изчисляването им са взети
данните от три от четирите ВяЕЦ във ветропарка, работещи към момента на
подаване на допълнителната искова молба на пълна мощност от 3 MW.
Пояснява и че разликата в заявеното и реализираното количество ел. енергия
съгласно договореното с „Енерджи МТ“ ЕАД не влияе на приетата от
страните стойност за 1 MWh ел. енергия. По отношение на договорите,
сключени със „Синергон Енерджи“ ЕООД се поддържа, че няма фиксирано
количество, подлежащо на изкупуване или клауза, предвиждаща, че цената е
функция на произведеното количество, имайки предвид и че цената подлежи
на намаляване при реализиране на ел. енергия, различна от заявената.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който
заявява, че с оглед пределите на СПН на решението по т. д. № 322/2017 г. на
ВОС, уговорките постигнати в анексите са относими, като счита за
преклудирани възраженията на ищеца за изграждане на ГРУ по указания на
ответника; за постигнатото съгласие на собствениците на трите ВяЕЦ; за
ограничаването от ответника на достъпа към разпределителната, а не към
преносната мрежа и това за нищожност на анексите, сключени към договора
за присъединяване. Оспорва, че през процесния период е било налице
неизпълнение на задължението му да осигури мощност от 3 MW, тъй като
СПН по иска за реално изпълнение по т. д. № 322/2017 г. обхваща факта на
виновното му неизпълнение на договора за достъп едва към датата на
приключване на устните състезания пред ВАпС – 07.12.2021 г. На база
относимата нормативна уредба при изграждането на бъдещото ГРУ,
ответникът е следвало да съгласува единствено проектните работи по ред,
установен в договора за присъединяване. В последния са били посочени
всички параметри на бъдещата ГРУ, като ищецът се е съгласил с тях. В
евентуалност, ответникът поддържа становището си, че задължителното
присъединяване на всички заявили желание ВяЕЦ и забавата на „НЕК“ АД в
уреждането на отношенията по присъединяване на нови ВяЕЦ към
преносната мрежа е довело до влошаването на нейното състояние, респ. до
ограничаване на мощността и поставянето на изискване за реконструкция на
килия „Конаре“. Прави възражение за съпричиняване на вредите поради
наложеното самоограничение. Излага подробни съображения за
неоснователност на възражението за нищожност на анексите, сключени към
договора за присъединяване. Във връзка с възражението на ищеца, че
договорът за присъединяване, сключен между „НЕК“ АД и ответника, се е
прекратил с изтичане на срока му, поради неупражнената от ответното
дружество възможност за извършване на реконструкцията, ответникът
заявява, че съгласно относимите императивни правила, той би имал
възможността за осъществяването й едва след сключване на окончателен
договор с „НЕК“ АД. Досежно изложеното от ищеца, че за присъединяване на
мощност от 9 MW не е необходима реконструкция на килия „Конаре“,
ответникът пояснява, че доколкото собственик на електропреносната мрежа е
„НЕК“ АД и изискването за реконструкцията е въведено от него, то той не е
имал възможност да влияе върху условията, поставяни от „НЕК“ АД.
6
Позовава се на липса на причинно-следствена връзка между поведението на
ответника и настъпилите вреди поради липсата на поставено от ответника
ограничение на мощността с която ищцовата ВяЕЦ е щяла да оперира.
Евентуално се излагат съображения за правомерност на наложеното
ограничение, с оглед предвидените в ОУ към договора за достъп
възможности, позволяващи на ответното дружество да прилага мерки за
запазване сигурността на енергийната система и изключващи отговорността
му за нанесени на производителите на ел. енергия вреди, вкл. пропуснати
ползи. Изтъква се и че в нарушение на ОУ ищецът не е уведомил в
съответния срок ответника за ограничението, което си е наложил след
съгласуването му със собствениците на другите ВяЕЦ и за претендираното
обезщетение от търпените вреди. В евентуалност възразява, че
неуведомяването на ответника води до съпричиняване на вредите от самия
ищец. Липсата на информиране той разглежда и като допълнителен аргумент
за непредвидимост на вредите. Възразява се и че в ОУ е предвиден ред за
изчисляване на дължимото обезщетение, включващ допълнителни
изисквания, освен тези предвидени в чл. 82 ЗЗД. Оспорва се и задължението
по чл. 1, ал. 1 от договора за достъп да е изискуемо към процесния период и
да е налице виновно неизпълнение на тази клауза. Поддържа се оспорването
на претендирания размер на вредите, с твърдения, че съгласно чл. 5 от
договора за достъп ответникът дължи обезщетение при ограничаване на
производството в условията и размерите, посочени в ОУ. Твърди, че
производство на мощност 2 MW може да се дължи не на ограничение на
ВяЕЦ, а на липса на ветрови потенциал да работи на по-висока мощност.
Произведено количество на 2 MW показва само, че е била налице сила на
вятъра за ползване на 2 MW, но не и че в конкретен моменти или времеви
диапазон силата на вятъра е била такава, че да задейства мощност от повече
от 2 MW, дори и при липса на ограничение.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните
правнорелевантни факти: наличието на облигационна връзка между него и
ответника по договорите за достъп и за присъединяване, по силата на който
ответникът е следвало да осигури мощност от 3 MW при подаването на ел.
енергия от ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа; качеството си на
изправна страна по договорите; налагането на ограничение от ответника в
ГРУ в процесния период, непозволяващо използването на номиналната
мощност на процесната ВяЕЦ; настъпване на пропуснати ползи, вкл. че за
процесния период ВяЕЦ е могла да произведе посоченото в исковата молба
количество ел. енергия при мощност 3MW; сигурност в увеличаването на
ищцовото имущество; размера на вредите; предвидимостта на същите при
пораждане на облигационното правоотношение между ищеца и ответника при
сключване на договора за достъп; причинно-следствена връзка между
неизпълнението на договорното задължение от ответника и настъпилите
вреди.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и
7
правопогасяващите си възражения, вкл. изправността си по договора за
присъединяване и анексите към него и по договора за достъп;
обстоятелството, че ограничаването на генерираната мощност на ВяЕЦ
произтича от уговореното с ищеца в анексите към договора за
присъединяване; наличието на съгласие между страните, че ограничението ще
отпадне и максимално допустимата генерирана мощност ще бъде увеличена
до инсталираната мощност след реконструкция от ищеца на килия „Конаре“ в
подстанция Генерал Тошево, собственост на НЕК; поставянето на условие от
„НЕК“ ЕАД за извършването на реконструкцията преди отпадане на
ограничението на мощността; възможността за извършването на
реконструкция едва след сключването на окончателен договор между
ответника и „НЕК“ ЕАД; извършването от страна на ответника на всички
необходими действия за сключването на такъв и за реализирането на
реконструкцията на килия „Конаре“; бездействие от страна на третите лица
въпреки предприетите действия от страна на ответника, възражението за
съпричиняване на вредите поради наложено от ищеца самоограничение.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: 1./ ищецът е собственик на ВяЕЦ,
разположена във ветропарк „Крупен“, присъединена към
електроразпределителната мрежа чрез кабелен електропровод до ГРУ 20 kV,
находяща се в ПИ със стар идентификатор 001058; 2./ сключването на
30.04.2009 г. между „Енерго Про Мрежи” АД (с актуално наименование
„Електроразпределение Север” АД) и „Уинд Стрийм” ЕООД (с актуално
наименование „Уинд Стрийм” ООД) на Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007 -
3058/17.09.2007 – 4013 – ВГ - 22.04.2009 г.
ОБЯВЯВА на страните за служебно известен и ненуждаещ се от
доказване факта на влизането в сила на Решение № 260117/10.06.2021 г. по т.
д. № 322/2017 г. на ВОС, частично отменено с Решение № 7/07.01.2022 г. по
в. т. д. № 579/2021 г. на ВАпС, последното недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 50539/08.08.2023 г. по к. т. д. № 1569/2022 г. на
ВКС, I ТО.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 от ГПК на страните, че не са налице
факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от
страните писмени доказателства.
ДА СЕ РАЗШИЯТ от делото приложените към отговора на исковата
молба незаверени копия от документи (поради представянето им в четлив и
заверен вид с молба 3304/07.02.2024г.) и същите да се приложат към корица, а
делото да се преномерира.
УКАЗВА на ответната страна в срок до първото по делото заседание да
представи по делото Общите условия на „Електроразпределение Север“ АД.
8
ДОПУСКА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице
по която, след запознаване с материалите по делото, оглед на процесната
ВяЕЦ и присъединителните съоръжения и ГРУ „Крис“ и след снабдяване с
допълнителна информация и необходимите справки, да даде отговор на
следните въпроси:
1. Коя е точката на присъединяване на ищцоватя ВяЕЦ към
електроразпределителната мрежа?
2. Било ли е наложено постоянно ограничение в отдаваната от ищцовата
ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа ел. енергия под
инсталираната мощност, осъществено в релейната защита, находяща се в
ГРУ „Крис“, за периода от датата на поставяне на ВяЕЦ под напрежение
до момента и в частност през процесния период? Къде е наложено
ограничението – на централата или на извода, от кого и поради какви
технически изисквания?
3. Каква е била максималната активна мощност за периода 01.03.2018 г. –
01.03.2021 г., по която ВяЕЦ е могла да отдава ел. енергия към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД в
точката на присъединяване по смисъла на чл. 1, ал. 1 от договора за
достъп, сключен между ищеца и ответника?
4. В периода 01.03.2018 г. – 01.03.2021 г., колко ветрогенератора са били
присъединени към извода на въздушния електропровод, на който е било
наложено ограничението – секцията към която е била свързана ВяЕЦ на
ищеца, и с каква производствена мощност е бил всеки един от тях?
5. От техническа гледна точка, възможно ли е било всички
ветрогенератори, присъединени към тази секция, да работят
едновременно на номиналната си мощност и да отдават ел. енергия към
ЕРМ?
6. Как технически подаването на ел. енергия от ВяЕЦ към
електроразпределителната мрежа е било ограничено до тази мощност и
това ограничение следствие ли е било на наложеното постоянно
ограничение в релейната защита в ГРУ? Ограничението в релейната
защита единствена причина ли е за наложеното вътрешно софтуерно
ограничение в работата на генератора?
7. Предвид производствените характеристики на ветрогенераторите,
присъединени към извода на въздушния електропровод, на който е било
наложено ограничението, по какъв начин от техническа гледна точка е
било възможно да бъде разпределено между тях наложеното постоянно
ограничение и можело ли е същото да бъде поето от един
ветрогенератор?
8. Може ли да се определи и по какъв начин скоростта на вятъра,
регистриран в периода 01.03.2018 г. – 01.03.2021 г., в мястото на
ищцовата ВяЕЦ? Въз основа на така определената скорост на вятъра, да
се даде заключение по месеци в табличен вид за възможното
производство на ел. енергия от процесната ВяЕЦ през периода
01.03.2018 г. – 01.03.2021 г. при производствена мощност от 1 MW,
9
която съставлява разликата над 2 MW до 3 MW? Налице ли са други
фактори освен скоростта на вятъра, които да влияят на количеството
произведена ел.енергия от ВяЕЦ, какви са те и каква е относителната им
тежест?
9. Съпоставимо ли е произведеното от ищцовата ВяЕЦ количество
ел.енергия за процесния период с изчисленото по т. 8?
10. Технически годни средства за регистриране на вятъра ли са ветромерите,
позиционирани на генераторите по въпрос 8 и могат ли да се използват
данните от тях за нуждите на настоящата експертиза?
11. Каква е сумата, която ищецът би получил за периода 01.03.2018 г. –
01.03.2021 г. вкл., за количеството активна енергия, която ВяЕЦ е могла
да отдаде в електроразпределителната мрежа на ответника съгласно
заключението по въпрос 8 при производствена мощност от 1 MW, която
съставлява разликата над 2 MW до 3 MW, умножена по приложимата
към съответния месец цена? Отговорът на въпроса следва да бъде даден
в табличен вид за всеки отделен месец от процесния период.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 1000 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение с представяне на доказателства за внасянето на
сумите в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж. П. Х., който да се уведоми за поставените
задачи след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по
делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум една седмица преди датата на
съдебното заседание с преписи за страните.
УКАЗВА на вещото лице, че в едноседмичен срок от уведомяването
следва да уведоми съда в случай че не разполага с необходимата
квалификация за изготвяне на заключението.
УКАЗВА на вещото лице, че при необходимост може да поиска
издаването на съдебни удостоверения за снабдяване с необходимите изходни
данни за изготвяне на заключението или да направи искане за служебното им
изискване от съда, по реда на чл.186 от ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че в двуседмичен срок от уведомяването с
писмена молба следва да отправи искане до съда за съдебно удостоверение
или за служебно изискване на необходимите справки, в която да посочи
подробно какви данни са му необходими и от кои трети лица същите следва
да бъдат предоставени.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание
чл.192 от ГПК за задължаване на третото неучастващо в процеса лице „Хаос
Инвест“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 36, да представи данни за регистрираната в
притежаваните от него ветрогенератори в района на с. Могилище, община
Каварна, област Добрич скорост на вятъра за периода 01.03.2018 г. –
01.03.2021 г., по съображения, че същото не отговаря на изискванията за
редовност – липсва представена нарочна молба по чл.192 от ГПК; че по този
ред подлежи на изискване съществуващ документ, който се намира в държане
10
на трето лице, а не такъв, който третото лице да бъде задължено тепърва да
изготви и че е насочено към събиране на изходни данни за изготвяне на
допуснатата СТЕ, което е от компетентността на вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно- компютърна експертиза, доколкото с оглед отхвърляне на искането
по чл.192 от ГПК същата се явява лишена от предмет.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл.
192 ГПК за задължаване на третите неучастващи в процеса лица „Вестас
България“ ЕООД, ЕИК ********* и „Ем Би Си Уинд Фарм“ ООД, ЕИК
********* да представят намиращи се в тях данни за броя на регистрирани
аварийни спирания, броя на допустимите аварийни спирания, които не биха
увредили полезния живот на централата и за датата, на която е приложена и
на която е премахната стойността за ограничаване на мощността на вятърната
турбина, по съображения, че по този ред подлежи на изискване съществуващ
документ, който се намира в държане на трето лице, а не такъв, който третото
лице да бъде задължено тепърва да изготви.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на допълнителната
искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11