№ 489
гр. Пазарджик , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200268 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ул. „М.“ №12, ет.2, ап.4, представлявано от управителя
Д. СТ. Д., против Наказателно постановление № 13-002448 от 27.01.2021 г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на
основание чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до
незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения материалния и
процесуалния закон, с оглед на което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
пледира за отмяна на НП, като излага обосновани доводи в писмена защита.
Претендира присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател за
заплатен адвокатски хонорар.
1
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и пледира същата да
се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като
законосъобразно, като аргументира същото в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът след като провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата и в становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакуваното НП за това, че в
качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 14.10.2020 г.,
около 10,45 часа, в обекта на контрол- Бърза закуска „GREEN APPLE“, находящ
се в гр. Пазарджик, на ул. „Черни връх“ № 3, не е уредил отношенията при
предоставяне на работна сила, като трудови отношенията, а именно сключване на
писмен трудов договор между двете страни с лицето Л. Я. И., заварена да
престира труд като „работник кухня“.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ.
То било установено първоначално на 14.10.2020г.- при проверка на място в
обекта на дружеството и окончателно на 21.10.2020 г.- при преглед на
дружествената документация в сградата на ДИТ- Пазарджик, когато не бил
представен трудов договор за горепосочения работник.
Проверката била извършена по повод получен сигнал от ТД НАП Пловдив,
че дружеството „С.“ ЕООД не извършвало дейност, но наемало
работници/служители. При извършената проверка на място в горепосочения
търговски обект били заварени да престират труд няколко човека, които
извършвали различни дейности, сред които и Л. И.. Установено било, че в обекта
е въведеното в експлоатация фискалното устройство, от което контролните органи
извели фискален бон, който сочел, че търговската дейност се осъществявала от
„Д.“ ЕООД.
На работещите в обекта били раздадени декларации по чл.402 ал.1 т.3 КТ, в
2
които те декларирали трудови правоотношения със „С.“ ЕООД, в това число и И.,
която собственоръчно попълнила декларацията си и я подписала. В декларацията
били посочени елементи на трудово правоотношение с дружество „С.“. При
направена справка за сключени трудови договори в информационната система на
ИА ГИТ се установило, че много преди датата на проверката- още на 11.06.2020 г.
бил сключен трудов договор между гореспоменатия работник и „С.“ ЕООД, за
който работодателят своевременно подал уведомление и бил регистриран в НАП,
а копие от уведомлението било връчено на лицето. Установено било, че нямало
сключен трудов договор между Р. Й. и „Д.“.
На 21.10.2020 г. св. А.Л. представила в ДИТ- Пазарджик поискани
документи, а именно: трудови досиета, без справка за регистрацията на трудовите
договори на работниците и служителите на дружеството „С.“ ЕООД, трудови
досиета на работниците и служителите на „Д.“ ЕООД, книги за начален и
периодичен инструктаж на „С.“ ЕООД за обект „Златното пиле“, инструктажни
книги на „Д.“ ЕООД, без заверка от 16.10.2020 г., правилник за вътрешния трудов
ред на двете дружества, заповеди за организация на инструктажа, оценка на риска,
графици за работа за периода м. юни-м. октомври 2020 г., включително,
разплащателни ведомости за периода м. юни-м.септември 2020 г., включително на
„С.“ ЕООД, разплащателни ведомости за периода м. септември за „Д.“ ЕООД,
измервания факторите на работната среда, включително ел. измервания, договори
със „Служба трудова медицина“, за което били съставени констативни протоколи
от същата дата.
Въз основа на представените документи и извършените справки,
контролните органи приели, че към момента на фактическата проверка-
14.10.2020 г. в горепосочения обект, лицето Л. И. е престирало труд в полза на
дружеството-жалбоподател като „работник кухня“, без между страните да е
сключен трудов договор, като отразили в протокол ПР 2031200/27.10.2020 г.
Във връзка с това против „Д.“ ЕООД бил съставен АУАН № 13-
002448/27.10.2020 г. в присъствието на пълномощника на дружеството-
нарушител- А.Л., на която бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта
не били направени възражения.
Въз основа на акта на 27.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на управителя на санкционираното дружество по пощата на
01.02.2021 г. (виж известие за доставяне на л.18). Жалбата против НП била
3
депозирана чрез АНО до РС- Пазарджик лично от управителя на санкционираното
дружество и била входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик на 08.02.2021 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Т.Д. и
свидетелите Л. И. и А.Л.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображенията:
На първо място следва да се каже, че при извършената от съда цялостна
проверка за законосъобразност на НП, не се установиха допуснати СПН в
проведеното АНП. Последното е започнало със съставяне на АУАН, в
присъствието на пълномощник на дружеството-нарушител, който е бил надлежно
упълномощен от управителя на дружеството да го представлява (виж пълномощно
на л.27). АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по закон, а по отношение на директора на ДИТ- Пазарджик
(органът издал НП) и надлежно упълномощаване от изпълнителния директор на
ИА ГИТ- София (виж заповед на л.28). И двата акта са съставени в
законоустановения срок по чл.34 от ЗАНН. Същите отговарят и на изискванията
на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити и
пълно, ясно и точно описание на нарушението с посочване на всички
обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Посочени са дата и място на
извършване на нарушението, дата на неговото установяване, изпълнително деяние
и всички изискуеми факти.
На следващо място, не са спорни по делото обстоятелствата, че на 14.10.2020
г. в обекта за контрол- заведение Бърза закуска „GREEN APPLE“ жалбоподателят
е извършвал търговска дейност. Не е спорно и това, че в кухнята е била заварена
да работи св. И.. Безспорно е и това, че въведеното в експлоатация фискалното
устройство в обекта е било регистрирано от „Д.“ ЕООД. Установено е несъмнено,
че в обекта са се приготвяли и продавали сандвичи, дюнери, пица на парче и
други. Няма спор и затова, че към процесната дата св. И. е имала сключен договор
4
за длъжността „работник кухня“ (виж договор на л.9), но не с дружеството-
жалбоподател „Д.“, а със „С.“ ЕООД.
Спорният момент в конкретния казус е дали св. И. заварена да престира труд
в обекта е работила за санкционираното дружество- „Д.“ ЕООД.
Не се спори, а и се установява от представените от дружеството още в хода
на АНП договор за преотдаване под наем на идеална част на недвижим имот-
процесният обект на контрол и споразумение за съвместно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, че именно „Д.“ е извършвало
търговска дейност в обекта на контрол. Не се оспорва обстоятелството, че св. И. е
работела в обекта в деня на проверката. Спорно е както се посочи, дали „Д.“ е
било работодател и следвало ли е да сключи с Л. И. трудов договор в писмена
форма.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „работодател“, дадена в §1 т.1
от ДР на КТ, се установява, че това е правният субект, който стопанисва
собствеността върху оръдията и предметите на труда и наема чужда работна сила,
за да я прилага към тях. Това е лицето, на което се престира работната сила и
което разполага и стопанисва веществените условия на труда, за прилагането към
които му се престира работната сила. Нему работникът предоставя работната си
сила и от него търси правата си- трудово възнаграждение, обезщетения, отпуски и
др. Той е лицето, което я ползва за извършването на определена работа в свой
интерес и я поставя под свое разпореждане, в процеса на нейното потребление.
За това в случая от изключителна важност е да се определи в полза на кое от
двете дружества завареното да работи лице е предоставяло труда си.
Според настоящия съдебен състав с оглед представените по делото
доказателства, е че работодател по отношение на Л. И. се явява дружеството „С.“
ЕООД. Първо още преди проверката- на 11.06.2020 г. е бил сключен трудов
договор между цитирания работник и „С.“ ЕООД, за който това дружество като
работодател своевременно е подал уведомление и бил регистриран в НАП, а копие
от уведомлението е било връчено на лицето. По силата на този договор между
страните е възникнало валидно трудово правоотношение, като на работника е
възложено да изпълнява длъжността „работник в кухня“. По време на проверка
лицето е било заварено да работи именно на тази длъжност.
5
Обектът, в който е полаган труда е ползван от „С.“ ЕООД по силата на
сключен договор за наем с „Д.“ ЕООД (л.13-14). Трудовото възнаграждение е
заплащано от св. А.Л.- домакин-касиер в „С.“ ЕООД. Обстоятелството, че в обекта
търговска дейност е осъществявало и дружеството-жалбоподател „Д.“ ЕООД
(л.15-16) не налага извод, че завареното да работи лице е престирало труд в негова
полза. Това е така, тъй като не съществува нормативна забрана един търговски
обект да се ползва съвместно от няколко правни субекта дори такава възможност
имплицитно се извежда от чл. 18 от ЗЗБУТ. Не съществува нормативна забрана
лицето, което предлага и продава определен вид хранителни продукти в
стопанисван от него търговски обект, да възложи приготвянето им на друг правен
субект, за което да ползва работната сила на наети от този субект лица, в рамките
на надлежно възникналите между тях трудови правоотношения. Обстоятелството,
че „С.“ ЕООД е предоставяло на друго юридическо лице- търговец, продукта на
ползвания от него труд, е ирелевантен за настоящия казус въпрос. Трудово
правната връзка между „С.“ ЕООД и работника е надлежно възникнала въз основа
на валиден и своевременно регистриран в НАП трудов договор. Не съществува
нормативен регулатор, уреждащ административен или съдебен ред, който да
пренебрегне неоснователно както този договор, така и свободната воля на
страните по него.
С оглед на изложеното АНО неправилно е приел, че договор за същата
работа, на същото място където е престиран трудът, е трябвало да бъде сключен с
другото юридическо лице „Д.“ ЕООД. Ако се възприеме този начин на мислене, то
ще значи да се позволи на административния орган да се намесва в
облигационните отношения между двете дружества, респ. да се игнорира
свободната воля на договаряне между равнопоставени правни субекти, което
обаче е недопустимо.
По тези съображения наказателното постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията
на дружеството-жалбоподател за присъждане в негова полза на сторените
разноски за заплащане на адвокатски хонорар, претендирани в размер на 400 лева
за процесуално представителство. Искането е своевременно направено в хода на
съдебното производство. Заплащането в брой е надлежно удостоверено с
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.45). Размерът на
възнаграждението е съобразен с минималния предвиден по чл.7 ал.2 т.2 във вр.
6
чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и с броя на проведените съдебни заседания и броя на разпитаните
свидетели, както и анализа на представените многобройни писмени доказателства,
поради което възражението за прекомерност на претендирания хонорар се явява
неоснователно. Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр.София , тъй като тя има
статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ“ обн. в ДВ бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия, териториалните
дирекции „Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията.
Пак с оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик
в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002448 от 27.01.2021 г. издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на „Д.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. „М.“
№12, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Д. СТ. Д., на основание чл.414 ал.3
от КТ за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
„Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. „М.“
№12, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Д. СТ. Д., разноски в размер на 400
(четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8