№ 10450
гр. С., 18.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110160650 по описа за 2022 година
Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Д.“ № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4,
срещу А. И. А., ЕГН: ******, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 16, вх. Е, ет. 6, ап. 107,
следните искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 710 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № ****** от 18.06.2017 г., ведно със законната лихва от
04.07.2022 г. до окончателното изплащане; иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 вр.
чл. 99 ЗЗД за сумата от 22,89 лв., представляваща договорна лихва за периода
18.06.2017- 18.07.2017 г.; иск по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от
767,77 лв., представляваща лихва за забава за периода 19.07.2017 г. - 05.07.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
36402/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дължимите суми по договор,
сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД на 18.06.2017 г., вземанията по който
договор са прехвърлени на ищеца с подписването на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 към него. Срокът на договора
изтича на 18.07.2017 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. твърди, че заплатил задълженията по
договора за кредит преди цесията, която не породила действие спрямо него при липса
на доказателства за уведомяването му за цесията. Претендира неравноправност на
клаузите на договора за кредит по чл. 143-146 ЗЗП, както и прилагане на чл. 76, ал. 2
ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията съгласно цитирано
тълкувателно решение.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Исковете са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК на основание чл.
422, ал. 1 ГПК за суми в съответни размери съгласно издадената заповед за
изпълнение.
На 18.06.2017 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за
потребителски кредит, усвоен чрез система за електронни плащания „еPay.bg“, както
следва: на 18.06.2017 г. – сумата от 610 лв., на 24.06.2017 г. и на 30.06.2017 г. – по още
50 лв. Този фактически извод се основава на приложените към исковата молба три
договора за кредит от 18.06.2017 г., 24.06.2017 г. и 30.06.2017 г. с един и същи номер
№ ******, както и от неоспорените от ответника разписки за извършени плащания на
горепосочените дати за сумата, видно от които ответникът е усвоил сумата от 710 лв. В
тази насока е и неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза (ССЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено с оглед
съответствието му с останалите доказателства по делото.
На 18.11.2021 г. процесните задължения са прехвърлени в полза на ищеца видно
от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.11.2021 г. и потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, представляващо Приложение № 3 към
горния договор, и Препис-извлечение от Приложение № 1 към същия договор, видно
от което вземането на цедента е прехвърлено на ищеца.
При изготвянето на заключението на ССЕ вещото лице е съобразило
поредността на погасяване на дълга по чл. 76 ЗЗД при липса на друга изрична уговорка
между страните по процесния договор с приспадане съответно на разноски, лихви и
главница с оглед извършените от ответника плащания по дълга, което се установява от
представените от ответника доказателства за плащане по кредита. Така вещото лице е
заключило, че остатъкът от задължението на ответника по договор за потребителски
кредит е, както следва: 332,13 лв. – главница и 91,52 лв. – лихва за забава за периода
19.07.2017-05.07.2022 г.
Неоснователен е доводът на ответника, че не бил уведомен за цесията, тъй като с
връчване лично на ответника на приложеното към исковата молба уведомление в хода
на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника и следва да бъде
съобразено от съда, когато уведомлението изхожда от цесионера, изрично
упълномощен с правото да уведоми длъжника за цесията въз основа на пълномощно,
приложено към исковата молба, какъвто настоящият случай е (чл. 235, ал. 3 ГПК и
Решение № 114 от 07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о.).
Доколкото според чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника и третите лица,
цесията произвежда действие от момента на нейното съобщение, следва да се приеме,
че не се касае до модалитет на договора за цесия, а до предвидено в полза на длъжника
условие с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Неизпълнението му не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до
неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От
това следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото
вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за
главница по договора за заем не е погасено (Решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по
т. д. № 986/2017 г., I т. о.; Решение № 319 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4025/2008
г., IV г. о.; Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК;
2
Определение № 987 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о.).
Ответникът неоснователно оспорва, че не бил сключен процесният договор, след
като сам представя доказателства за извършени от него погашения на дълга, с което
същият извънсъдебно е признал съществуването на дълга, което се установява и от
приложения към исковата молба договор за кредит, неоспорен изрично от ответника.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете за главница и мораторна
лихва съответно до размера от 332,13 лв. – главница и 91,52 лв. – мораторна лихва и
отхвърляне на исковете до пълния предявен размер, както и цялостно отхвърляне на
иска за договорна лихва.
По разноските
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право
на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни,
както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и за тези, направени в
хода на заповедното производството, в който смисъл са задължителните разяснения по
т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Съдът
отбелязва, в протокола от открито съдебно заседание от 24.04.2023 г. погрешно е
записано, че депозитът за вещото лице е 300 лв. вместо 250 лв., за каквато сума е
внесен депозит, съответно изплатен на вещото лице по ССЕ видно от приложен
разходен касов ордер от 24.04.2023 г.
Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни
производства в минималния размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 и чл. 26 НЗПП с оглед вида и обема на извършената дейност от ищцовия
представител – подаване на искова молба и писмени молби, с процесуално
представителство в общо едно проведено открито съдебно заседание, както и
конкретната липса на фактическа и правна сложност на делото - 25 лв. за заповедното
производство и 50 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете за заповедното производство за сумата от 15,53 лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство –
сумата от 118,57 лв. за държавна такса, депозит за ССЕ и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете за исковото производство, само за което е претендирал
разноски, от 287,08 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 18.02.2023 г. при неоснователност на ищцовото възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като претендираният от ответника размер на адвокатско
възнаграждение е под минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ (ред., ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
3
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че А. И. А., ЕГН:
******, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 16, вх. Е, ет. 6, ап. 107, дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „П. Д.“ № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, сумата от 332,13 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № ****** от 18.06.2017 г., ведно със законната лихва от
04.07.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 36402/2022г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 710 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 415 ГПК иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД на за сумата от 22,89 лв., представляваща договорна
лихва за периода 18.06.2017- 18.07.2017 г., на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Д.“ № 25, офис сграда
Л., ет. 2, офис 4, за установяване, че А. И. А., ЕГН: ******, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл.
16, вх. Е, ет. 6, ап. 107, дължи на ищеца сумата от 22,89 лв., представляваща договорна
лихва за периода 18.06.2017- 18.07.2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 36402/2022 г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 33
ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, че А. И. А., ЕГН: ******, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“,
бл. 16, вх. Е, ет. 6, ап. 107, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.
2, офис 4, сумата от 91,52 лв., представляваща лихва за забава за периода 19.07.2017 г.
- 05.07.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 36402/2022 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 767,77 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. А., ЕГН: ******, адрес: гр. С.,
ж.к. „Д.“, бл. 16, вх. Е, ет. 6, ап. 107, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Д.“ № 25, офис
сграда Л., ет. 2, офис 4, следните суми:
сумата от 15,53 лв. – разноски за заповедното производство;
сумата от 118,57 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Д.“ № 25, офис
сграда Л., ет. 2, офис 4, да заплати на А. И. А., ЕГН: ******, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл.
16, вх. Е, ет. 6, ап. 107, сумата от 287,08 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4