№ 83
гр. Бяла , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100031 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, чрез адв.В.Г. от САК,
против К. СТ. К. с предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на ответника К. СТ. К., че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД за сумата в размер на 93.84 лв.
/деветдесет и три лева и 84 ст./ - представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договори, сключени между
ответника и „БТК” ЕАД, и мораторна лихва за забава в размер на 28.33 лв.,
съгласно издадена ЗИПЗ по чл.410 ГПК.
Претендира разноските по заповедното и исково производство.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника,
чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
Становището му е че искът е допустим, но неоснователен, тъй като видно от
данните по исковата молба ч.гр.д. за издаване на заповед за изпълнение под
№ 771 е образувано на 28.10.2020г. година, към който момент претенцията на
ищеца е погасена по давност, която за периодичните платежи е
тригодишна.На това основание счита,че предявеният установителен иск за
претендираните вземания следва да се отхвърли като погасен по давност.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
1
********* и К. СТ. К., ЕГН ********** е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
дата 28.07.2017. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
********** по избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна
абонаментна такса в размер на 21,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, при
което абонатът е бил задължен да заплати еднократна такса преместване на
услуга, цена 4.90 лева с ДДС и Еднократна такса оборудване 24 месечен
договор с цена 5,90 лева с ДДС. Въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с клиентски номер ********** от дата
28.07.2017. г. между ответника К. СТ. К.. ЕГН ********** и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. ЕИК: ********* са издадени Фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна
услуга, на стойност 93.84 лв. (деветдесет и три лв. и 84 ст.), представляващи
незаплатени месечни абонаментни такси, както и активационна еднократна
такса, а именно: фактури №№ **********/08.08.2017г., **********/
08.09.2017г., **********/08.10.2017 г. за периода от 08.07.2017 г. до
07.10.2017г.
Съгласно сключения договор за електронни съобщителни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него.
По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги. В процесния договор за услуги, страните са договорили дата на
фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е 22-ро число от
месеца. Съгласно Общите Условия /чл.29/ дължимите месечни суми са
платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 15 дни от
издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащането на дължимата сума.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника,
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора, приложено по делото. „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
2
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Към настоящото производство е приложено ч. гр. д. № 771/2020г. на
БРС, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение №
260054/28.10.2020г. в полза на ищеца за сумата 93.84 лв. главница,сумата от
28.33 лв. мораторна лихва за периода от 24.10.2017г. до 13.10.2020г.,както и
сумата от 205 лв.,представляваща разноски по делото.
Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5
от ГПК, с оглед на което е предявен настоящия иск.
По делото не са представени доказателства от ответника, въпреки
разпределената доказателствена тежест, че е изпълнил задължението си да
плати претендираната сума, като главница за доставена, но незаплатена
далекосъобщителна услуга,с оглед на което съдът приема,че същата е
дължима. Това обстоятелство налага да произнасяне по направеното с
отговора на ИМ възражение за изтекла погасителна давност.
При разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на
вземанията – за главница, за договорни възнаградителни лихви и за
обезщетение за забава в размер на законовата лихва следва да се има предвид
разрешението, дадено с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на
ОСГК. Съгласно посоченото решение периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД са "вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги и за тях се прилага тригодишна давност. Понятието "периодични
плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. По делото не е спорно, че претендираната сума е за
предоставени далекосъобщителни услуги, както и, че същите имат характер
на периодични плащания и вземанията по тях се погасяват с кратката
тригодишна давност. Съгласно приложената фактура/л.25 от делото/,
крайният срок за плащането й е 25.10.2017г. и от тази дата вземането е
станало изискуемо. Следователно тригодишният срок за предявяване на
вземането изтича на 25.10.2020 г. Видно от приложената по делото куриерска
справка /л.15 от заповедното производство/, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е било подадено на 27.10.2020г., т.е два дни след
изтичането на крайният срок за предявяване на вземането.
Тук е необходимо и следното уточнение: Характерът на вземането на
3
цесионера е идентичен с характера на цедираното вземане, тъй като вземането
- предмет на договора за цесия преминава от предишния кредитор върху
новия кредитор с всички привилегии и принадлежности и с всички
недостатъци, с които е обременено, поради което на цесионера могат да се
правят всички възражения, които длъжникът е могъл да направи на цедента
по време, когато цесионният договор е бил сключен. Прехвърленото вземане
следва характера на вземането към момента на неговото възникване и
цедирането на вземането не променя неговия характер – в този смисъл
Определение № 8 от 4.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 751/2010 г., II т.о., ТК. Ето
защо договорът за цесия не прекъсва погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. В този смисъл за погасена по давност следва
да се приеме и претенцията за заплащане на обезщетение за забава (лихва за
забава) за периода от 24.10.2017г. до 13.10.2020г.- дата, предхождаща датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда в размер на 28.33 лева –
аргумент и от Решение № 2648 от 10.X.1978 г. по гр. д. № 1767/78 г., I г. о.,
според което лихви не се дължат въобще само тогава, когато искът за
главното взимане е погасен по давност.
При този изход на спора в тежест на ищеца са направените по делото
разноски.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като погасени по давност предявените от „ЮБЦ“
ЕООД,ЕИК *********, чрез адв.В.Г. от САК, против К. СТ. К.,ЕГН
********** искове, с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД ,за признаване за установено по отношение на ответника К. СТ. К.,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД за сумата
в размер на 93.84 лв. /деветдесет и три лева и 84 ст./ - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори,
сключени между ответника и „БТК” ЕАД и мораторна лихва за забава в
размер на 28.33 лв., начислена за периода 24.10.2017г. до 13.10.2020г.,за
които суми е издадена ЗИПЗ №260054/28.10.2020г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№771/2020г. по описа на РС Бяла.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4