Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
град
Горна Оряховица, 05.03.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева
и в присъствието на прокурора ……....................….…, разгледа докладваното
от съдията Станчев АНД № 890 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.Х.К.
обжалва наказателно постановление № 18-0268-000778/06.06.2018 г., издадено от
началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико
Търново, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 250 лв. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за нарушаване на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
същия кодекс. Посочва, че по време на проверката от 28.05.2018 г. представил на
контролните органи полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за проверявания автомобил със срок на валидност
от 10.04.2018 до 09.04.2019 г., както и вносна бележка за платена първа вноска
от разсрочената застрахователна премия. Описаното в постановлението
непредставяне на полица за сключена застраховка не съответствало на посочената
като нарушена законна разпоредба. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В хода на съдебните
прения жалбоподателят поддържа жалбата.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА ПРИ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
В началото на месец
април 2018 г. жалбоподателят закупил лек автомобил „М.” с номер на рамата *** и предходна регистрация в чужбина. На 09.04.2018 г. К. сключил за този автомобил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
застрахователното покритие от 00:00 часа на 10.04.2018 г. до 23:59 часа на
09.04.2019 г. В издадената застрахователна полица, удостоверяваща сключването
на договора, бил посочен номерът на рамата на автомобила, но не и българският
му регистрационен номер, тъй като автомобилът все още не бил регистриран в
страната. Едновременно със сключването на договора жалбоподателят платил и
първата от четирите вноски на разсрочената застрахователна премия. Според
уговореното в договора падежът на следващата (втората) вноска от премията е
10.07.2018 г.
Жалбоподателят представил полицата по сключения на 09.04.2018 г. договор
за задължителна застраховка при регистрацията на автомобила в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Велико Търново. На 15.05.2018 г. било издадено
свидетелството за регистрация на автомобила, за който бил определен български
регистрационен номер ***.
На 28.05.2018 г. в 10:40
часа жалбоподателят М.Х.К. управлявал посочения по-горе автомобил по улица „И.“
в град Горна Оряховица. На посочената улица бил спрян за проверка от служители на
сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица. В хода на проверката жалбоподателят
представил издадената на 09.04.2018 г. полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При проверка чрез служебния таблет
по българския регистрационен номер на проверявания автомобил полицейските
служители установили, че за този автомобил няма сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Свидетелят И.Р.М. –
младши автоконтрольор при РУ-Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в
негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия Д №
499362/28.05.2020 г. за нарушаване на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. К. подписал съставения акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 06.06.2018 г.,
след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля М. акт за
установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново издал обжалваното
наказателно постановление № 18-0268-000778/06.06.2018 г., с което наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 250 лв.
на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ за нарушаване на разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
Препис от
наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 25.11.2019 г. На 02.12.2019 г. жалбата на К. против постановлението била
заведена в РУ-Горна Оряховица.
При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение актосъставителят иззел
свидетелството за управление на жалбоподателя и свидетелството за регистрация
на автомобила. Непосредствено след съставянето на акта К. сключил нов договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на застрахователното
покритие от 12:25 часа на 28.05.2018 г. до 23:59 часа на 27.05.2019 г. След
това се върнал при полицейските служители, представил им новата полица, срещу
което получил свидетелството си за управление и свидетелството за регистрация
на автомобила.
От служебно изготвената справка чрез отдалечен достъп до Информационния
център на Гаранционния фон (с.27) се установява, че сключеният от жалбоподателя
на 09.04.2018 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е отбелязан в информационната система на фонда като прекратен,
считано от 00:00 часа на 11.05.2018 г.
Видно от изисканата
справка (л.30), застрахователят подал информация в Информационния център на Гаранционния
фонд за прекратяването на договора от 09.04.2018 г. на 10.05.2018 г. в 08:46
часа, като посочил за причина за прекратяването смяна на собственика.
В служебно изисканата
справка (л.34) застрахователят „***“ АД посочва, че договорът за застраховка от
09.04.2018 г. бил сключен при условията на разпоредбата на чл. 489, ал. 5 от КЗ, съгласно която „при придобиване на моторно превозно средство, което е с
чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на
моторното превозно средство по реда на действащото българско законодателство
задължително се сключва застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно средство, като такава
застраховка не може да се издава повторно“. Според застрахователя след
изтичането на 30-дневния срок застрахованият М.Х.К. не представил свидетелство
за регистрация на МПС с български регистрационен номер и не сключил анекс към
застрахователния си договор, поради което застрахователната полица била
прекратена, считано от 00:00 часа на 11.05.2018 г.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията
на жалбоподателя, показанията на свидетелите И.Р.М., В.Н.В. и И.М.К. и приетите
писмени доказателства, описани подробно в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така
установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице,
което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно на две основания – първо, защото
на жалбоподателя е наложено непредвидено в закона административно наказание, и
второ, защото жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е
наказан.
С обжалваното
наказателно постановление жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от същия кодекс. За
посоченото нарушение законът предвижда налагането на административно наказание
глоба в размер на 250 лв. Вместо така определеното от закона административно
наказание глоба наказващият орган е наложил на К. административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лв. Изразът „имуществена санкция“ е
употребен на три места в заключителната част на наказателното постановление, като
никъде в постановлението не е употребена думата „глоба“. Поради това съдът
приема, че в случая не става дума за допусната техническа грешка в текста на
постановлението, а че написаното в същото отразява вярно действителната воля на
наказващия орган да наложи на жалбоподателя административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лв. Съгласно общата разпоредба на чл. 83,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания административното
наказание имуществена санкция се налага в предвидените в закона случаи на
юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към
държавата и общините при осъществяване на тяхната дейност. Жалбоподателят К. е
физическо лице, а от събраните доказателства не се установява той да е придобил
и да използва процесния автомобил при осъществяване на дейност като едноличен
търговец. Предвид изложеното съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя
административно наказание имуществена санкция за нарушение по чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ, наказващият орган е нарушил материалния закон.
Наказващият орган е
нарушил материалния закон и като е достигнал до неправилния извод, че към
посочените в наказателното постановление дата, час и минута (28.05.2018 г.,
10:40 ч.) жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ като собственик на регистрирано в страната моторно превозно средство,
което не е спряно от движение, да сключи договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от същия кодекс. За да
приемат, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото задължение, актосъставителят
и наказващият орган са се доверили на справката, извършена чрез отдалечен
достъп до базата данни на Информационния център на Гаранционния фонд.
От анализа на
служебно изисканите справки от Гаранционния фонд и от застрахователя се
установява, че към посочените по-горе дата, час и минута на нарушението за
автомобила на жалбоподателя е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Противно на посоченото
от застрахователя в цитираната по-горе справка (л.34), сключеният от жалбоподателя на
09.04.2018 г. договор за задължителна застраховка за процесния автомобил е бил
в сила към момента на проверката – 28.05.2018 г., 10:40 ч. От доказателствата
не се установява към този момент да е било настъпило предвидено в закона или в
договора основание за прекратяване на договора за застраховка. Посоченото от
застрахователя „***“ АД пред Информационния център на Гаранционния фонд
основание за прекратяване на договора „смяна на собственик“ (справката на л.30)
не е съществувало към момента на подаване на уведомлението за прекратяване на
застраховката (10.05.2018 г., 8:46 часа), както и към по-късния момент на
проверката (28.05.2018 г., 10:40 ч.), тъй като от данните в полицата на л.5 и в
справката за регистрацията и собствеността на л.33 се установява, че в периода
от сключването на договора за застраховка до момента на проверката промяна в
собствеността на автомобила не е настъпвала. Освен това законът изключва
изрично и с императивна правна норма правото на застрахователя да прекрати
договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при промяна на собствеността на застрахованото моторно превозно
средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство (чл. 491, ал. 5
от КЗ).
Събраните
доказателства не дават основание да се приеме, че към датата на проверката е
било осъществено и второто основание за прекратяване на договора, посочено от
застрахователя в справката на л.34. Противно на поддържаното в тази справка,
договорът за задължителна застраховка от 09.04.2018 г. не е сключен при
условията на чл. 489, ал. 5 от КЗ. Видно от полицата (л.5), страните са
постигнали съгласие да сключат договор за задължителна застраховка със срок на
застрахователното покритие от една година, а не за посочения в цитираната
разпоредба от КЗ срок от 30 дни. При сключването на договора жалбоподателят е
платил първата вноска от разсрочената застрахователна премия, като според
уговореното между страните падежът на следващата (втората) вноска от премията е
10.07.2018 г. Следователно към датата на подаване на уведомлението към
Информационния център на Гаранционния фонд (10.05.2018 г.) и към датата на
проверката (28.05.2018 г.) договорът за застраховка не е бил прекратен нито поради
изтичане на срока по чл. 489, ал. 5 от КЗ, нито поради неплащане на вноска с
настъпил падеж от застрахователната премия, нито поради настъпването на друго
предвидено в закона или в договора прекратително основание.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че подаденото на 10.05.2018 г. от застрахователя „***“ АД към
Информационния център на Гаранционния фонд уведомление за прекратяване на
сключения на 09.04.2018 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за притежавания от жалбоподателя автомобил,
отразено надлежно в информационната система на фонда, е създало привидност за
прекратяване на действието на договора, считано от 00:00 часа на 11.05.2018 г.,
която не отговаря на действителното правно положение. Както към 11.05.2018 г.,
така и към датата на проверката – 28.05.2018 г., сключеният от жалбоподателя на
09.04.2018 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил е бил в сила. Поради това следва да се
приеме, че към момента на проверката К. не е нарушил разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и не е осъществил състава на административното нарушение по чл.
638, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
Предвид изложеното
по-горе обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0268-000778/06.06.2018
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна
Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което на М.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховането за нарушаване на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок
от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..…………