Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Русе, 31.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, седми наказателен състав, в
публично заседание на втори април
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
Мирослав Йорданов
при секретаря
Наталия Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията АНДело № 87 / 2019 г., по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Т.К. против Наказателно постановление № 38-0000998 /
17.12.2018 г. на началника на ОО “АА” гр.Русе, с което за нарушение по чл.19,
ал.1, т.7 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 2 000 лв. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление поради нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Претендира се обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено.
Жалбоподателят редовно
призован, изпраща свой процесуален
представител, който поддържа изложените в жалбата аргументи.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и изложените от страните доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.11.2018 г. в гр.Русе около 20:05 ч. жалб. К. *** товарен автомобил, като извършвал
международен обществен превоз на товари от България за Чехия. В района на ГКПП „Дунав мост“ служители от
Областен отдел “АА” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за обществените
превози. Жалбоподателят бил спрян за
проверка, при която не представил удостоверение за психологическа годност. По тази
причина срещу него бил съставен АУАН. Впоследствие
след извършената проверка в масивите
на ИА „АА“ наказващият орган установил, че К. не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност към момента на съставяне на АУАН. При тези констатации било постановено обжалваното пред
съда наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се приема за установена въз основа на събраните
в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима, а
разгледана по същество се явява основателна .
Условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници са регламентирани
с НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари. Съгласно чл.19,
ал.1, т.7 от наредбата, при извършване на международен превоз на товари в
превозното средство трябва да се намира удостоверението за психологическа годност на
водача. Същевременно изискванията за психологическа годност и условията и редът
за провеждане на психологическите изследвания на водачите на таксиметрови
автомобили са регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В процесния случай жалбоподателя е извършвал международен
превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност. При
съобразяването на осъществените по делото факти следва извода, че към момента
на проверката от компетентните за това органи жалбоподателят не е бил
психологически годен да извършва такъв превоз, поради това, че не е притежавал
валидно свидетелство за психологическа годност. Това обстоятелство обуславя
извода за извършено нарушение по чл. 58,
ал.1, т.3 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари, съгласно която водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата - НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. Именно това е и извършеното от жалбоподателя нарушение, а не на
разпоредбата на чл.19, ал.1, т.7 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, която предполага издадено
вече удостоверение за психологическа годност на водача, което трябва да се
намира в превозното средство при извършване на
международен превоз на товари. По тези съображения нарушението е следвало да
бъде квалифицирано като такова по чл. 58, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, за да съответства и
на словесното му описание, тъй като в наказателното постановление изрично е посочено
обстоятелството, че от извършената проверка в масивите на ИА „АА“ наказващият
орган е установил, че К. не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност към момента на съставяне на АУАН.
Наред с изложеното е налице и неправилно приложение
на санкционната норма. При конкретния казус жалбоподателят е наказан на
основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно посочената разпоредба, водач, на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, при първо нарушение се наказва с глоба от 2000 лева. Както
стана ясно, жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 от НАРЕДБА
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. С
приетия подзаконов нормативен акт по приложението на Закона за автомобилните превози е въведено изискване
водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и
товари, да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, а именно НАРЕДБА № 36
от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. Законът за движението по пътищата освен, че
задължава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез
съответната наредба да определи изискванията за психологическа годност на водачите
на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото им изследване,
предвижда и наказание по чл.178в, ал.5 - глоба в размер от 500 лв. за водач,
който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без
валидно удостоверение за психологическа годност. Тази норма се явява
специална спрямо общата по чл.93, ал.1, т.3 от ЗАП, поради което изключва
нейното приложение. С оглед изложеното АНО е следвало да санкционира водача на
основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
Допуснатите пороци изразяващи в неправилната
квалификация на извършеното нарушение и неправилното приложение на санкционната
норма водят до незаконосъобразността на наказателното постановление, а оттам и
до неговата отмяна.
По така изложените съображения и на основание и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000998 / 17.12.2018 г. на началника
на ОО “АА” гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: