№ 777
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „С.В.“ АД по изпълнително дело
№20228600400068 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния
изпълнител, обективиран в постановление №9298 от 04.02.2022 г. да бъдат намалени
приетите за събиране разноски по Тарифата към ЧСИ. Излага оплаквания, че определянето
на възнаграждение по реда на чл.10 НМРАВ в настоящия случай не би било съобразено с
постигане на легитимна цел. Твърди, че по изпълнителното дело е извършено само едно
действие – подаване на молба за образуване на изпълнително дело, а и предмет на
изпълнение е парично задължение в размер на 50,00 лв. Твърди, че са заплатили целия дълг
в началото на срока за доброволно изпълнение на 02.02.2022 г. Предвид изложеното моли
съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за
разноските съгласно направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело Е.С.Й. е подала възражение в законовия срок, в
което излага становище, че претендираното адвокатско възнаграждение е не само за
образуване на изпълнително дело, но и за воденето му. Твърди, че освен посочените в
молбата за образуване изпълнителни способи, такива са посочени впоследствие и с нова
нарочна молба. Моли съда да остави без уважение жалбата.
ЧСИ В.М. е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в
които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Намира, че цитираното в
жалбата решение на СЕС не отменя НМРАВ, а дава възможност правоприлагащият орган да
прецени във всеки конкретен случай дали не се създава условие за нелоялна конкуренция и
дали се осигурява изпълнението на посочените в чл.101 пар.1 ДФЕС легитимни цели.
Твърди, че в случая взискателят е делегирал на съдебния изпълнител правомощията по
чл.18 ЗЧСИ. Излага твърдения, че освен образуване на изпълнително производство
взискателят е отправил и искане за извършване на имуществено проучване на длъжника и за
налагане на запор на определена банкова сметка. Сочи, че дългът е събран посредством
налагането на процесния запор в срока за доброволно изпълнение. Предвид изложеното
1
намира, че е налице основание за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение на
взискателя както за образуване, така и за водене на изпълнително дело. Счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
В кантората на ЧСИ В.М. с рег. №860 от РКЧСИ е образувано изпълнително дело
№20228600400068 на 28.01.2022 г. по молба с вх. №5425/28.01.2022 г. от Е.С.Й.. Делото е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.01.2022 г. от Софийски районен
съд, 171 състав, по гр.д. №38579/2020г., срещу „С.В.“ АД, което дружество е осъдено да
заплати на взискателя сумата от 50,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение. Предмет на образуваното изпълнително производство е имуществено,
парично притезание в полза на взискателя „С.В.“ ЕАД, обективирано в посочения
изпълнителен титул. Според приложения по делото оригинал на изпълнителен лист,
длъжникът е осъден да заплати сумата от 22,40 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.дело №74849 / 2015 г., както и сумата от 216,55 лв.- разноски по
гр.д. №33162/2016 г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на разноските
по изпълнителното производство, в това число за адвокатско възнаграждение на един
адвокат в размер на 400,00 лв., като са делегирани правомощия по чл.18 ЗЧСИ за
удовлетворяване на вземането. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
не е посочил извършването на конкретни действия и способи на изпълнение.
Приложен е и договор за правна защита и съдействие за образуване и водене на
изпълнително дело пред ЧСИ с договорено възнаграждение в размер на 400,00 лв., платени
в брой.
Изготвена е покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. №7441/28.01.2022
г., с която ЧСИ В.М. на 28.01.2022 г. по имейл адрес „legal@sofiyskavoda.bg“ е уведомила
длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане, дължимите такси и
разноски. Към поканата ЧСИ е приложила и копие от изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изп. дело срещу „С.В.“ АД.
На 31.01.2022г. е постъпила молба от взискателя с вх.№5588/31.01.2022 г., в която е
посочил да бъде извършено имуществено проучване на длъжника, както и установяване на
наличието на банкова сметка на длъжника в „Инг Банк H.B. - клон София“ и налагането на
запор до размера на вземането.
На същата дата е изпратено запорно съобщение до същата банка, в което е указано на
основание чл.508 ал.3 ГПК да преведе дължимите суми в едноседмичен срок по сметка на
съдебния изпълнител.
До длъжника е адресирано и съобщение за наложения запор, но няма данни дали е
получено.
На 01.02.2022 г. е постъпил отговор на покана за доброволно изпълнение от
длъжника с искане да бъде намален размерът на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение и да се преизчисли размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Видно от приложено по делото извлечение от банковата сметка на съдебния
изпълнител на 02.02.2022г. по банков път е постъпила сумата от 708,00 лв. за погасяване на
задължението по изпълнителното дело.
Молбите с вх. №5916/01.02.2022 г. са изпратени за становище до взискателя, като
същите са оставени без уважение с постановление с изх. №9298/04.02.2022 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна
2
срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния
изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от
частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР
№ 3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника
за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа
на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни
задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за
доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 28.01.2022 г., видно от
приложената разпечатка на имейл. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на
28.01.2022 г. двуседмичният срок съгласно чл.436 ал.1 ГПК за обжалване на разноските по
изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ, приключва на 11.02.2022 г. По
отношение на разноските за такси в изпълнителното производство не важи разпоредбата на
чл.78 ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на органа по принудителното изпълнение като
предпоставка за упражняване на правото на жалба срещу отказа на намаляване на размера
им.
В законовия срок е направено искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера
на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. По
отношение на обжалването на разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е
допустима, тъй като същата се разглежда по реда на чл.248 ГПК.
В поканата сумата за разноски по изпълнителното дело са включени 400,00 лв. за
адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че
сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на
взискателите за адвокат над минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай процесуалният
представител на взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба за
образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува
изпълнително дело и сам да определя най-подходящия изпълнителен способ за събиране на
вземанията му. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на
изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е
нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен
способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното
посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по
т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на
производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива
случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10
НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Двата вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и
ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно
изпълнително производство. Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга
си в срока за доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна
защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по него.
3
Предвид фактът, че длъжник е „С.В.“ АД, което е дружество е изцяло собственост на
Столична община, платежоспособен титуляр е на банкови сметки и е активен участник в
гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови
сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни
указания и съдействие от взискателя. Поначало се предполага в съдебната практика, че
такъв тип дружества разполагат с необходимия финансов ресурс, за да изпълнят
регулярните си парични задължения. В процесния случай взискателят е посочил конкретен
изпълнителен способ с последваща молба, която в случая е конкретизиране на молбата за
образуване, тъй като до момента на подаването и пред ЧСИ последният не е пристъпил към
реализиране на каквито и да е изпълнителни действия. Това, че взискателят с нова молба е
посочил конкретен способ за принудително изпълнение, не е вследствие на неуспешно
реализиране на първоначално посочен в молбата за образуване, а следва да се приема като
изпълнение на първоначалното му задължение, уредено в чл.426 ал.2 ГПК. Подаването на
нова молба от взискателя поражда съмнения за злоупотреба с процесуалното право, уредено
в чл.426 ал.2 ГПК – да определя начина на изпълнение. Злоупотребата с право е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл.57 ал.2 КРБ). Съгласно чл.3 ГПК, участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Прогласената от закона легитимна цел на избор на няколко способа за изпълнение е
оправдана единствено при реална необходимост, т.е. ако е реална заплахата, че при
посочването само на един „начин на изпълнение“ удовлетворяването на притезанието му ще
бъде затруднено. В случая при неприлагане на никакъв първоначален способ, посочването
на конкретен толкова скоро след образуването на изп. дело е ясна индикация, че целта на
втората молба е да се даде само формален повод за претендиране на адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие. По този начин се нанася имуществена вреда на ответника в размер на
претендираните 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение на това основание.
Следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на съдебен изпълнител В.М.
в случая, която не е дала възможност на длъжника доброволно да погаси задълженията си
по изпълнителния титул. ЧСИ е връчила на третото задължено лице „И.Б. Н.В. – Клон
София“ запорно съобщение на 31.01.2022 г. Смисълът, заложен в правната норма на чл.507
ГПК, е да се обезпечи вземането, предмет на изпълнителния титул, но и да се даде
възможност на длъжника да плати в срока за доброволно изпълнение. Затова запорът на
вземания по банкови сметки по същността си е „обезпечителен“. Едва при липса на
доброволно изпълнение след изтичане на законовия 14-дневен срок съдебния изпълнител
има правомощието да иска да му бъдат преведени запорираните суми, да извършва
разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за което е разпоредбата на чл.428
ал.2 ГПК, според която поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение
към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към
принудително изпълнение. Преди изтичане на 14-дневния срок (в случая на 11.02.2022 г.)
ЧСИ е наложил запора на банкови сметки с разпореждане да бъдат преведени указаните
суми и е получила същите по сметката си. В срока за доброволно изпълнение законът
позволява на съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на дълга, без
да извършва имуществено разместване., а в случая в срока за доброволно изпълнение са
събрани дължимите суми.
Предвид изложеното адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде
събрано само за претендираното на основание чл.10 т.1 НМРАВ, поради което настоящия
съдебен състав го намалява на сумата от 200,00 лв.
По отношение на оспорването на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР
към ЗЧСИ жалбата е неоснователна. Разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че
4
визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 ал.1 ГПК, поради което те се
събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително
действие (решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г., ІV ГО на ВКС).
Поради това направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в понятието
„материален интерес“ по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по
смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително
действие - чл.78 ал.1 т.1 ЗЧСИ). Общо дължимата сума по изпълнителния лист е в размер на
50,00 лв. Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като в
конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б. „б“ – 14,40 лв. с ДДС.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в поканата за доброволно изпълнение
размерът на пропорционалната такса е неправилно определен от съдебния изпълнител и
следва да бъде намалена от 54,00 лв. на 14,40 лв.
Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно
е постановила отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, поради
което размерът му следва да бъде намален на сумата от 200,00 лв., а пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ – на сумата от 14,40 лв., т.е. отказът на ЧСИ В.М. следва да бъде
отменен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „С.В.“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „*******, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, по
изпълнително дело №20228600400068 на ЧСИ В.М. с рег. №860 от РКЧСИ, срещу отказ на
съдебния изпълнител, обективиран в постановление №9298 от 04.02.2022 г. за намаляване на
приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя Е.С.Й., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, жк. „******* - чрез адв. Х.,
както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, и
вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „С.В.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя Е.С.Й., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, жк. „******* - чрез адв. Х., от 400,00 лв. на 200,00
лв., както и пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ от 54,00 лв. на 14,40 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6