РЕШЕНИЕ№47
гр.
Кюстендил, 24.06.2019г.
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател:
Росица Савова
при участие на секретаря Р. С., като разгледа
докладваното от съдия Савова т.
дело №87 по описа за
„* АД, ЕИК * , е предявила срещу „*” ЕООД, ЕИК * и К.И.З., ЕГН **********, установителен иск –
да бъде признато за установено, че „*” ЕООД, ЕИК * и К.И.З., ЕГН **********,
при условията на солидарна отговорност дължат на „* АД, гр. С., следните суми:
•
*лева (* –
главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.04.2017г, до изплащане на вземането;
•
*лева (* –
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016г. до 13.02.2017г.
вкл.;
•
*лева (* – договорена лихва за забава върху
просрочена главница за периода от 14.12.2016г, до 20.04.2017г. вкл.;
•
*лева (* –
неустойка за периода от 14.12.2016г. до 20.04.2017г, вкл.;
•
*лева (* – такса за връчване на нотариална покана;
за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело
№713/2017г.на РС – Дупница.
Твърдения,
на които се основава искът, са следните:
На
10.08.2010г.между „* АД, ЕИК *от една страна и от друга страна „* ЕООД,
ЕИК *, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне
на банков кредит- овърдрафт по разплащателна сметка № 105/10.08.2010, в размер
на *лева (*лева), предназначен за оборотни средства, със срок на издължаване –
09.08.2012г. Към договора за кредит са сключени 7 бр. анекси и споразумения, с
които крайният срок за издължаване по кредита е продължен до 17.03.2017г.
За обезпечаване на задълженията по Договора за
кредит на 09.08.2012г. между „* АД /Кредитор/ и К.И.З. /Поръчител/ е сключен Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да
отговаря солидарно спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на „*“ ЕООД
по Договор за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна сметка №
*от ***г. С подписването на Анекс № 3 от 09.08.2013г., Анекс № 4 от
07.08.2014г., Анекс № 5 от 07.08.2014г„ Анекс № 6 от 17.08.2015г. и
Споразумение от 24.02.2016г. поръчителят К.И.З. е дал своето съгласие за
продължаване на срока на кредита и се е съгласил с всички останали условия по
предоговарянето.
Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
вноски по главница и лихви по кредита са допуснати просрочия от 17.10.2016г.
С покана за доброволно изпълнение и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, изпратена до „*“ ЕООД /Кредитополучател/ с изх.
№ 019/02.02.2017г. „* АД е поканила кредитополучателя в 7 – дневен срок от
получаване на поканата да погаси просрочените си задължения. Поканата е
получена лично от управителя на „* ЕООД на 06.02.2017.; но в указания срок
кредитополучателят не е заплатил просрочените си задължения, поради което
Банката е упражнила правото си на предсрочна изискуемост на задължението на
кредитополучателя и кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 14.02.2017г.
С нотариална покана за доброволно изпълнение с per.
№ 478, том 1 от 07.03.2017г. на нотариус С. М., поръчителят – К.И.З. е поканен
в 7 –дневен срок от поканата да заплати задълженията си към Банката по Договор
за банков кредит № 105 от 10.08.2010г.; ведно с анексите и споразуменията към
него. Поканата е получена лично от поръчителя К.И.З. на 20.03.2017г.
Банката е подала на 21.04.2017г. заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу „*”
АД, ЕИК */кредитополучател/ и К.И.З. EFH ********** /поръчител/, като по частно
гражданско дело № 713/2017г. На 24.04.2017 г. са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК и изпълнителен
лист
Въз основа на издадените по ч. гр. д. № 713/2017г.
на Районен съд – Дупница изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК е образувано изпълнително дело № 312/2017г. по описа на ЧСИ Е. Х..
Със съобщение по ч. гр. д. № 713/2017г. по описа на
Районен съд – гр. Дупница, получено в „* АД на 17.07.2017., Банката е уведомена
за разпореждане на съда относно постъпило възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение, което е обусловило предявяването на настоящия
установителен иск, предявен на 14.08.2017г.
Ответниците
оспорват предявените искове.Възраженията на ответната страна са следните:
Липсва доказателство за отправена
покана от банката- ищец до длъжника К.И.З. в качеството му на поръчител, т.е.
да се удостовери фактът на обявена (станала известна на длъжника) предсрочна
изискуемост на задължението спрямо него- едва с получаването на 20.03.2017г. на
Нотариалната покана изх.№049/07.03.2017г., адресирана лично до К.И.З. става
ясно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 14.02.2017г.
В договора липсва методика, по която
банката да изчислява БЛП. Не е посочено по каква причина и на какво основание е
допустимо изменение на БЛП, както и при какви критерии, съобразявани от банката,
това е допустимо
Налице е нередовност на извлечението от
сметка – от представеното извлечение от
счетоводните книги не става ясно как е формиран размерът на претендираните
лихви и неустойки, какъв е размерът на БЛП и съответно начинът, по който са
определени. Не може да се прецени кога и как са погасявани главници, лихви и
неустойки,липсва посочване на размера на лихвите, изразен в проценти, и начина,
по който са формирани.Извлечението от сметка не отразява точно задължението по
кредита. Общата сума на направените
преводи по това Споразумение е в размер на *лева, а в нарушение на чл. 76, ал.
1 от ЗЗД направените преводи не са насочвани за погасяване на вноски по
главници и лихви.
Налице са неравноправни клаузи, поради
което се иска прогласяване нищожността на следните клаузи от договора за
кредит, а именно: чл. 3; чл. 4, ал. 3 и ал. 4; чл. 9, ал. 13.Клаузите в
договора за кредит, предмет на делото, не са индивидуално уговорени по смисъла
на чл. 143 ЗЗП. Тези клаузи са във вреда на потребителя и не отговарят на
изискването за добросъвестност и равновесие между страните
С уговореното в чл. 3 и чл. 4 от
договора за кредит, банката на практика начислява лихви върху лихви –
анатоцизъм, а уговорката за анатоцизъм по своето естество е нищожна.; респ. с допълнителните анекси и споразумения банката е
капитализирала просрочени лихви .
Изтекъл е преклузивният 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и банката не може да
претендира посочените в заявлението суми от поръчителя- -т.е.налице е отрицателна процесуална предпоставка спрямо поръчителя.
Прави се възражение за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД-.
накърняване на добрите нрави- поради нееквивалентност на престациите, несъразмерност
между предоставената услуга и получената цена на предоставения кредит,
значително неравноправие между правата и задълженията на потребителя на
кредитната услуга и банката.
Прави се възражение за прихващане със сумите,
преведени по сметка на ищеца за погасяване на кредита от момента на неговото
усвояване до обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 10.08.2010г. съгласно Договор за
предоставяне на банков кредит - овърдрафт по разплащателна сметка №
105/10.08.2010г., подписан между "* АД (Кредитор) и „*" ЕООД
(Кредитополучател), е усвоена от „*" ЕООД (Кредитоподучател) сума в размер
на *лева (*лева) за оборотни средства. Тъй като кредитът е овърдрафт , според
вида му кредитополучателят с всяко погашение по главницата е имал право отново да усвоява суми до
максималния размер, при което общата
сума на погашенията, но без да се отчитат и усвояванията , превишава
многократно размера на кредита- оборотите по кредита са около *лв.(срвн. заключение
№ 6500/12.09.2018г.на в.л.Г.В.).
За обезпечаване на задълженията по
Договора за кредит на 09.08.2012г. между „* АД /Кредитор/ и К.И.З. /Поръчител/
е сключен Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава
да отговаря солидарно спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на „*“
ЕООД по Договор за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна
сметка № 105 от 10.08.2010г.(л.26 и сл.от делото).В чл.6 е договорено прекратяване на поръчителството в
следните случаи:с погасяване на задълженията по основния договор;при обявяване
на основния договор за недействителен и ако в срок от шест месеца след падеж на
погасителна вноска по основния договор, Кредиторът не е поискал изпълнение то
длъжника и не е предявил иск срещу него.
Кредитът е превърнат от овърдрафт в в
стандартен, като към момента за това 08.08.2013г. дължимите суми са били *лв. главница
и *лв.лихви (срвн.заключение № 2124/22.03.2019г.на в.л.Г.В.). Със 7
бр.анекси срокът за погасяване е бил удължаван– до 17.03.2017г.Съобразно
последното споразумение от 24.02.2016г. за погасяване на останалите задължения
по главница- чл.1 от това споразумение, крайният срок (окончателния падеж)
настъпва съгласно чл.2. от същото споразумение - след 12 (дванадесет) месечни
вноски в размер на *лв. (* лева) и една последна (тринадесета) изравнителна, с
която ще се погаси остатъкът от главницата. Погасяването на същите започва
считано от 17.03.2016г.
Видно от заключение №
6500/12.09.2018г.на в.л.Г.В., последното плащане по кредита е на 14.12.2016г., като
са погасени *лв. - неустойки; *лв. -
договорена лихва за забава върху просрочена главница и *лв - договорна
възнаградитедна лихва върху редовна главница; при което размерът на дължимите
суми по Договора за предоставяне на банков кредит - овърдрафт №105/10.08.2010г,
към 21.04.2017г. -датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в Районен
съд -Дупница , е , както следва:
Непогасена главница - *лв.; договорна възнаградителна лихва върху
редовна главница съгласно чл.З, ал. 1 по Договора за кредит - *лв.; договорена лихва за забава върху просрочена главница,
съгласно чл.4,ал.3 от договора – **лв.; неустойки, съгласно чл.4, ал.4, от
Договора за кредит- в размер на **лв., като са направени разноски - такса за
връчване на нотариална покана - ** лв,.
Към дата на предсрочна изискуемост 14.02.2017г., данните, съдържащи се в
цитираното заключение , са следните:
Непогасена редовна главница - *лв. + *лв.просрочена
главница; договорна възнаградителна
лихва в/у редовна главница - *лв;договорна лихва за забава в/у просрочена главница - *.; неустойки - ** лв., т.е.разликата със сумите по заявлението е в размера на
договорената лихва за забава. Усвоените, но непогасени суми кореспондират с
представеното извлечение от счетоводните книги
(срвн. 38 и протокол от с.з.на 20.09.2018г.)
В заявлението
са включени допълнително и държавната такса (*лв.) и юрисконсултското възнаграждение (*лв.).
Компонентите, от които е образуван
лихвеният процент , съобразно договора са:Лихва по кредита - формирана от общ лихвен процент в размер,
равен на Базов лихвен процент (БЛП) на Банката плюс договорена надбавка;Базов
лихвен процент (БЛП) - сумата от цената на пасивите в баланса на *АД в проценти
и процентното разпределение на нелихвените разходи от отчета за доходите в
годишно изражение. БЛП се изчислява по Методика за определяне на Базов лихвен
процент на *АД, като същия е приложим за кредити, предоставяни в национална и
чуждестранна валута. Кредитът е сключен на 10.08.2010г. при следните лихвени
условия - БЛП + 2 пункта - общо лихвата по него 11.20 %.От 10.08.2010г
до 09,08.2013 г. кредитът е олихвяван с 11.20%.
С Анекс № 3 от 09.08.2013 г.
лихвеният процент по кредита е намален;
като се образува от само БЛП, и от 09.08.2013 г. до 14.02.2017 г. (датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем), лихвата по кредита е намалена (образувана
е само от БЛП) и олихвяването е с лихва 9,20
%.- т.е липсва увеличение на лихвения процент- същият е в размер, както
първоначално е уговорен между страните, а
с Анекс № 3 от 09.08.2013 г. лихвеният процент по кредита е намален, като се
образува от само БЛП.
Както се установява от заключение №
2124/22.03.2019г.на в.л.Г.В., Съобразно последното споразумение от 24.02.2016г. за погасяване на останалите
задължения по главница, крайният срок (окончателния падеж) настъпва съгласно
чл.2. от същото споразумение след 12 (дванадесет) месечни вноски в размер на ** лв. (* лева) и една последна
(тринадесета) изравнителна, с която ще се погаси остатъкът от главницата, като
последната изравнителна вноска в размер на *лв. (общо *лв.). Погасяването на
същите започва считано от 17.03.2016г.,(докато-както се посочи към 08.08.2013г.
дължимите думи са, както следва: редовна главница - *** лв. лихва в/у
редовна главница - *лв., т.е. общо
дължима сума:*лв.).В това споразумение – л.24-25 от делото,страните са
договорили всички други клаузи да
останат непроменени и в сила до окончателното издължаване (чл.8), а поръчителят
отв.З. с подписването му дава съгласието си за удължаване на срока за
издължаване на кредита.
Покана за доброволно изпълнение ,
респ.за обявяване на кредита за предсрочно изискуем , е връчена на дружеството
– ответник на 06.02.2017г.(л.29-31 от
делото).В нея като просрочени са визирани следните суми просрочена главница за
периода 17.10.2016г.-17.01.2017г.- *в.; просрочена лихва върху редовната
главница за периода 20.10.2016г.-02.02.2017г.- **лв., наказателна лихва върху
просрочената главница за периода 20.10.2016г.-02.02.2017г. -**лв. и неустойка в
размер на **лв., общо ***лв.Даден е 7-дневен срок от получаване на поканата да
бъдат погасени задълженията, като в противен случай кредитът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем съгл.чл.60,ал.2 от ЗКИ и чл.8,ал.1,т.1 от договора , при
което цялата главница в размер на **лв.ще бъде обявена за предсрочно
изискуема,ведно с начислените лихви и неустойки към датата на погасяването.
Връчена е и нотариална покана до отв.К.З.
, в която същият е уведомен за връчването на покана до „***” за предсрочна
изискуемост – на 06.02.2017г.,както и че това дружество не е погасило
задължението, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
14.02.2017г. и към 06.03.2017г.задължението – просрочена главница- е в размер
на ***лв.; просрочена лихва върху редовната главница за периода
20.10.2016г.-14.02.2017г.-**лв.; наказателна лихва върху просрочената главница
за периода 20.10.2016г.-06.03.2017г.- **лв. и неустойка в размер на **лв.Отразено
е, че поканата е получена лично на 20.03.2017г.
Видно
от приложеното ч.гр.д.№713/2017г.на ДнРС ,заявление от банката – ищец е
подадено на 21.04.2017г., като на
24.04.2017г. е издадена заповед по чл.417 ГПК срещу двамата ответници за
солидарно заплащане на сумите *лева (* –
главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.04.2017г, до изплащане на вземането; *лева
(*** – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016г. до
13.02.2017г. вкл.; *лева (* – договорена лихва за забава върху просрочена
главница за периода от 14.12.2016г, до 20.04.2017г. вкл.;*лева (**) – неустойка
за периода от 14.12.2016г. до 20.04.2017г, вкл.; *лева (* – такса за връчване
на нотариална покана, както и държавна такса **лв. и *лв.юрисконсултско
възнаграждение.
След
подадени на 30.06.2017г. възражения от длъжниците по заповедта , съдът е
уведомил банката-заявител , като съобщението е получено на 17.07.2017г., а
исковете са предявени на 14.08.2017г.
При горната фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предмет
на предявени в настоящото производство положителни установителни искове са
оспорени чрез възражения по реда на чл.414 ал.1 ГПК материални вземания,
обективирани в издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Вземанията на търговското дружество-ищец
( заявител в заповедното производство) произтича от договор за кредит, а
исковата молба е депозирана в 1-месечния
срок по чл.415,ал.1 ГПК .
Съдът счита, че е
налице валиден договор за банков кредит
овърдрафт, превърнат в стандартен, по който длъжник е ответното търговско
дружество „**”. Съдът не споделя
доводите за нищожност на клаузи от Договора за кредит поради
неравноправност. Твърдяната неравноправност се извлича от чл. 143 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), но
настоящия казус не попада в обсега на този закон, доколкото двете страни по процесния договор за кредит
са търговци, а § 13 от ДР на ЗЗП посочва , че
потребител е физическо лице,
каквото лице кредитополучателят не е; респ.и целта на кредита е за оборотни
средства, които кредитополучателят да използва в своята търговска дейност, за
разлика от потребителските договори, при които заемните средства са
предназначени за лично потребление. Освен това не е налице увеличение на
лихвения процент спрямо договорения в
течение действието на договора.
Условията за
настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора са посочени в
чл. 8,ал.1т.1 от договора, като предвиждат възможността банката да превърне
кредита в предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е от условията на
договора или приложенията към него, както и при допуснато просрочие по
издължаване на кредита и/или начислените
лихви, каквото преди поканата до длъжника
безспорно е възникнало (било е налице)- предвид неизпълнение на вноската
на това основание още от 17.10.2016г.
Удостоверяването на
датата на връчване на поканата до дружеството-длъжник предхожда датата, от която банката е
определила началния момент на предсрочната изискуемост –14.02.2017г.;респ.преди
този момент е изтекъл и даденият срок за изпълнение, в който не са постъпили
суми за погасяване на задължението. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането (или друго
уговорено обстоятелство) и упражненото от кредитора право да обяви целия дълг
за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до
длъжника. С достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и
ако обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната
изискуемост, изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Чрез събраните
доказателства, в т.ч.приетото заключение на в.л.Г.В., е установен размерът на
задълженията към момента на посочената от кредитора дата на предсрочна
изискуемост , респ.към момента на подаване на заявлението, като установените в
исковото производство размери съвпадат с тези по издадената заповед, предвид
което исковите претенции спрямо длъжника по договора – ответното дружество , са
основателни.Страните са договорили начина на формиране на главница – в
споразумението от 24.02.2016г.(в тази насока са данните и в заключенията на
в.л.В.), поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
С разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според
която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от
постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК, от когато се дължи и
лихва върху главницата. При констатацията за съвпадение на всички суми – за главница , договорни и
наказателни лихви и неустойка, които са съобразени с договореностите, искът
кследва да се уважи в заявения размер,съвпадащ и със заявлението,респ.заповедта
по чл.417 ГПК, вкл. и досежно разноски,свързани с предсрочната изискуемост
(вкл.за нотариална покана), дължими по договора съгл.чл.4,ал.1 от същия.
Пасивната легитимация
на другия ответник се свързва с
допълнително сключения договор за поръчителство.Поръчителят, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД,
не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в
шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е преклузивен, за който съдът е
длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т. 4в на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Искът, предявен по реда на чл. 415
и 422 ГПК,
е продължение на защитата, предприета по чл. 417 ГПК,
след направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което
спазването на срока се преценява към датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд. Ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно
изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално
право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в
производството по реда на чл. 415
и чл. 422 ГПК,
както е в случая. Дори и без изричен довод, съдът служебно в исковото
производство и сам дължи преценка за спазването на срока по чл. 147, ал. 1
предл. 1 ЗЗД, защото се касае за наличие на процесуална предпоставка
за съществуване правото на иск.
Ако кредиторът не се
грижи за интересите си и бездейства - нито води иск срещу главния длъжник за
вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна
изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се променя и
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпването
на падежа й ( така- срвн. Решение № 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
50394/2016 г., IV г. о.).
В случая и при усл.на
чл.20а от ЗЗД освен това следва да се анализира съдържанието на уговорените в
писмения договор за поръчителство права и задължения на страните по него и да бъде съобразено, че в този договор за поръчителство, от който
произтича отговорността на ответника-физическо лице, страните са договорили
изрично прекратяване на поръчителството , ако в 6-месечен срок след падеж на
погасителна вноска по основния договор кредиторът не е поискал изпълнение от
длъжника и не е предявил иск срещу него. Констатациите са, че такава просрочена
вноска е тази с падеж 17.10.2016г., като същата е била основание за обявяване
на предсрочна изискуемост, без да се изчаква просрочие и на други вноски.Ето
защо, 6-месечният срок тече от
посочената дата и изтича на 17.04.2017г., докато заявлението по ч.гр.дело № 713/2017г.на
ДнРС е депозирано на 21.04.2017г.-
т.е.след изтичането му
С изтичането на
срока е погасено самото поръчителство.
Ето защо, искът срещу К.З., се явява недопустим. Издадената по чл. 417 ГПК
заповед в частта, с която този ответник е осъден да заплати на банката-ищец
визираните суми плюс разноски в заповедното производство, следва да бъде
обезсилена с настоящото решение, както изрично е указано в т. 13 от ТР 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС( в тази насока и Решение №
213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о).
При така постановения
резултат, ответникът – търговско дружество ,следва да заплати сторените от
ищеца разноски – в размер на *лв.( срвн.и списък по чл.80 ГПК), а на отв.З. се
дължат разноски, които са в размер на *лв.за възнаграждение за вещо лице ;
респ.при усл.на чл.38 ЗА във вр.с Наредба№
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
адв.Д. се дължи възнаграждение за процесуално представителство на отв.З. в
размер на * лв.
Мотивиран от горното,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, * ЕООД, ЕИК * ,гр.Д., ул..”*”№**
, дължи на „*“ АД, ЕИК * С.,ул.”**”№*, следните суми:
•
*лева (* –
главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.04.2017г,
до изплащане на вземането;
•
*лева (* –
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016г. до 13.02.2017г.
вкл.;
•
*лева (* – договорена лихва за забава върху
просрочена главница за периода от 14.12.2016г. до 20.04.2017г. вкл.;
•
*лева (* –
неустойка за периода от 14.12.2016г. до 20.04.2017г, вкл.;
•
*лева (* –
такса за връчване на нотариална покана;
за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело
№713/2017г.на РС – Дупница.
ОСЪЖДА „* ЕООД, ЕИК *
, да заплати на „* АД, ЕИК **
, разноски за заповедното производство в размер на *лв.(*) държавна такса ; *в (*лева)юрисконсултско
възнаграждение, както и *лв.(****.) съдебноделоводни разноски, сторени в
исковото производство за настоящата
инстанция.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело 87/2017г.по
описа на ОС-Кюстендил в частта, относно исковите претенции , с които се иска признаване за установено ,
че К.И.З., ЕГН **********, при условията на солидарна отговорност дължи заедно
с отв. „*” ЕООД , на „* АД, гр. С., горепосочените суми: *лева (* – главница,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.04.2017г, до изплащане на вземането; *лева (* – договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2016г. до 13.02.2017г. вкл.; *лева (** – договорена лихва за забава върху просрочена
главница за периода от 14.12.2016г, до 20.04.2017г. вкл.;*лева (* – неустойка за
периода от 14.12.2016г. до 20.04.2017г. вкл.; *лева (* – такса за връчване на
нотариална покана; за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
по ч.гр.дело №713/2017г.на РС – Дупница, като
ОБЕЗСИЛВА заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, от 24.04.2017г., издадена по ч.
гр. д. № 713/2017г. на РС-Дупница и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист , в частта с която К.И.З. ( с
посочени данни) е осъден да заплати на „*
АД, горепосочените суми, както и разноски по заповедното производство- *лв.държавна
такса и * лв.юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА „ „* АД,
ЕИК * да заплати на К.И.З., ЕГН **********,***, разноски в размер на **лв.(*) за
настоящото производство, както и на адв.Ю.Д. *** от ЗА сумата 4*в. (*) адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд: с частта жалба
в 1-седмичен срок в частта, имаща характер на определение за прекратяване на
производството, а в останалата част – с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
връчването му.
Окръжен
съдия: