О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 29.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХІІ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА в.н.ч. дело № 1171
по описа на СГС за 2021г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С Определения от 16.03.2021г. на СРС, НО, 20
състав не е уважил искането на подсъдимия и неговите защитници за прекратено на основание чл.248,ал.1 т.3 от НПК
съдебното производство по НОХД № 14759/2020г. по описа на СРС, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и съответно е насрочил делото за разглеждане
по общия ред.
Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 и чл.341, ал.2 от НПК е подадена жалба
от защитата на подсъдимия, с който се
иска от въззивната инстанция да отмени атакувания
съдебен акт като неправилен и връщане на делото на СРП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.
Според защитата обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Използваният от прокурора израз „площ,
предназначена за преминаване на пешеходци – продължение на тротоара на бул.
„Цар Освободител“ от страната на паметника „Цар Освободител“ и пресичаща целия площад, включително и пред паметника
„Цар Освободител“, не позволява на подзащитният им да
разбере каква фактическа обстановка приема обвинението, за да квалифицира
деянието като извършено с квалифициращ признак на „пешеходна пътека“.
Твърдението на съда, че е налице легална дефиниция в Допълнителните разпоредби
на ЗДвП не е достатъчна, тъй като
формалното посочване на текста на разпоредба не освобождава прокурора от
задължението му да опише фактическите признаци на конкретното нарушение и да се
обоснове защо приема, че същото е осъществено. Посочва се, че навсякъде в
обстоятелствената част прокурорът си служи с понятието „площ-предназначена за
преминаване на пешеходци“ и едва в диспозитива е
налице понятието „пешеходна пътека“, което поставя в противоречие двете части
на обвинителния акт. Обстоятелството, че при предявяване на материалите по
досъдебното производство, защитата и обвиняемия не са направили искания,
не може да бъде основание за отказ съда
да разгледа възраженията. В жалбата се твърди, че съдържанието на обвинителния
акт е недостатъчно, тъй като прокурорът
не е положил усилия да посочи конкретно доказателствата и доказателствените
средства, които са формулирали
обвинението. Спазването на това изискване на закана е необходимо, за да може
обвиняемото лице да упражни в пълен обем
правото си на защита. Прави се уточнение, че в случая не се релевират
нарушения при допускане, събиране и проверка на доказателствата, а възражения
за непълнота на обвинителния акт. Според защитата следва да бъде посочено кои
доказателства кои конкретни факти установяват. В заключение се твърди, че
обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.
Въззивният състав след запознаване с делото, намери за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустими, подаден е в
установения от закона срок, с правно основание чл.249,ал.3 вр.
чл.248,ал.1,т.3 от НПК.
При разглеждането й по същество настоящият
съдебен състав намери същата за неоснователен, поради следните съображения:
Чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Основното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му - описанието на извършеното
престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние –
време, място, начин на извършване, форма на вина и др. Правната
квалификация на деянието – словесно и цифрово следва да бъде посочена в
заключителна част на обвинителния акт съгласно чл. 246, ал. 3 НПК т.е. в обвинителния
акт следва да е налице единство между обстоятелствена и диспозитивна
част – съответствие между фактическата и правна страна на деянието.
С
атакуваното определение СРС е констатирал, че обвинителният акт отговаря на
изискванията на закона, като е коментирал изложените от защитата доводи във
връзка с направеното от тях искане за прекратяване на съдебното производство,
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Първата инстанция е приела,
твърденията на защитата за несъответствие между
обстоятелствената и заключителната част, касаещи квалифициращ признак ,а
именно осъществяване на деянието на пешеходна пътека , за неоснователни. Това
становище се споделя и от настоящия съдебен състав. Ясно прокурорът е изложил в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че мястото на настъпилото ПТП е
„площ, предназначена за преминаване на пешеходци – продължение на тротоара на
бул. „Цар Освободител“ от страната на паметника на „Цар Освободител“, където
именно обвиняемият, управлявайки лек автомобил е бил спрял, за да изчака
преминаващите по булеварда ППС, преди да се включи в движението в посока към
бул. „Васил Левски“. Безспорно е , че продължението на тротоара се счита за
пешеходна пътека, предвид легалната дефиниция на същото в ЗДвП. В тази връзка
съдът намира, че прокурорът е посочил фактите очертаващи престъплението, за които
спрямо обвиняемия е повдигнато обвинение и същите фактите съответстват на
дадената в заключителната част на обвинителния акт правната квалификация. Първата
инстанция правилно е констатирала, че не е налице противоречие между двете
части на обвинителния акт и съответно не са налице в тази насока процесуални
нарушения, водещи до ограничаване на правата на обвиняемия.
Въззивният състав се съгласява с изложеното от районния съд
становище в атакуваното определение във връзка с наведения довод на защитата
за липсата на конкретна обвързаност на
събраните по делото доказателства и доказателствени
средства с установените факти. Действително в обвинителния акт не е посочено
кое от доказателствата кои факт установява, но това обстоятелство не може да
бъде прието за съществено нарушения на процесуалните правила. Следва да се
отбележи, че подобно изискване към обвинителния акт не е поставено в закона. В
разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК изчерпателно е определено минималното
съдържание на обстоятелствената част, в което следва да е посочено
престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на
извършването му, пострадалото лице, размера на вредите, данните за личността на
обвиняемия, налице ли са условията на чл.53 от НК, обстоятелствата, които имат
отношение към отегчаване или смекчаване на отговорността на обвиняемия, доказателствения материал, от които се установяват
посочените обстоятелства. Съгласно Тълкувателно решение №2/20012г на ОСНК на
ВКС някои реквизити на обстоятелствената
част на обвинителния акт не съставляват
елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и съответно липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да
се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза. В тази
връзка е указано на съдилищата винаги, когато се преценява съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт да се подхожда в светлината на
въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните
признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. Съвсем друго е
изискването, поставено от закана към
мотивите на присъдата, съгласно чл.305, ал.3 от НПК, където следва установените
обстоятелства да бъде посочено, въз основа на кои доказателствени
материали са възприемат. В този смисъл съдът намира, че за прокурора задължение
е да посочи въз основа на кои доказателства изгражда своята обвинителна
теза и това е така , защото прокурорът
следва да изясни обвинителната си теза, като изложи факти относно осъщественото
престъпление и да приведе изложените в
обстоятелствената част на акта факти в съответствие с правната квалификация, но
не и да обвързва конкретни доказателствени матирали с
конкретно възприети от него факти.
В
обобщение въззивната инстанция намира, че
съдържанието на обвинителния акт съответства на чл.246 от НПК. Изложените от
прокурора факти в обстоятелствената
част, обосновават елементи от състава на престъплението, за което обвиняемият е
предаден на съд . налице е формулирана ясна позиция на обвинението относно при
какви обстоятелства е осъществено деянието. Конкретизирането на тези факти е в необходимия
обем за обезпечаване възможността на обвиняемият
/респективно подсъдимият/ се защитава срещу фактите, чието фактическото
отразяване на елементите от състава на престъплението рамкира обвинението и в този
смисъл настоящият обвинителен акт създават всички предпоставки за
гарантиране правото на защита на правоимащите
процесуални субекти.
Не на последно място следва да бъде отбелязано,
че именно съдебната фаза на процеса е централна в наказателното производство,
където страните в пълен обем реализират своите права. В нея освен проверка на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът с оглед задълженията си по чл.13 от НПК взема и всички мерки в пределите на своята
компетентност, за да осигури разкриване на обективната истина, в т.ч събира
служебно доказателства по искане на страните. .
Приемайки,
че посочените в жалбата съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
несъответствие на обвинителния акт с разпоредбата на чл.246, от НПК не са
допуснати и не се препятстват възможността на обвиняемия и защитата да
възприемат характера на предявеното обвинение и съответно да реализират
адекватно своите права, въззивният състав счита, че
атакуваното определение от 16.03.2021г по нохд
№14759/2020г. на 20 състав, НО, СРС , с което е оставено искането на защитата
за прекратено съдебното производство, поради допуснати в досъдебното
производство отстраними и съществени процесуални
нарушения, следва да бъде потвърдено и
делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводството
С
оглед гореизложеното, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, 12-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 16.03.2021г. по НОХД № 14759/2020г. по описа на СРС, НО, 20 състав.
Определението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.