РЕШЕНИЕ
№ 6007
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20221100107770 по описа за 2022 година
иск с пр.осн. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:
Ищецът - Ц. Д. Г., твърди, че на 11.06.2021г., сключили с ответника - "Б.Б.И."
ЕООД, Договор за паричен заем, имащ за предмет предоставянето на заемна сума в размер
на 30 000 лева. Ищцата била заемодател.
Съгласно чл. 4 от Договора, срокът за връщане на предоставената заемна сума бил до
11.06.2022г., но плащане не последвало.
Била изпратена и Нотариална покана peг. ном. 5843, том 3, акт. ном. 81 по описа на
Нотариус 340 в НК, Районен съд София, но престация отново не последвала.
Съгласно чл. 3 от Договора, страните уговорили възнаградителна лихва в размер на
2% годишно, изчислена върху получената заемна сума, която сума не е заплатена от страна
на заемополучателя. Към датата на настъпването на падежа за плащане (връщане) на
получените по договора за заем парични средства, тази сума била в размер на 600 лева.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати
- сума в размер на 30 000 лева, представляващи заемна сума по Договор за заем от
11.06.2021г., ведно със законната лихва; и
- сумата от 2 % (два процента) годишно, т.е. 600 лева (за периода от 12.06.2022г. до
21.07.2022г.).
Ответникът - „Б.Б.И.“ ЕООД, оспорва иска. Договор на 11.06.2021г. не бил
сключван. Била сключена различна сделка. Излага и допълнителни мотивация в тази насока.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Договорът за заем от 11.06.2021г., описан в исковата молба е представен по делото.
Сумата е 30 000 лева. Срокът за връщане е до 11.06.2022г. и е уговорена възнаградителна
лихва от 2 % на година (чл. 1 - чл. 4).
От банково извлечение е видно, че сумата е заплатена на 17.06.2021г. (л. 8).
До ответника е изпратена Нотариална покана peг. ном. 5843, том 3, акт. № 81 по
описа на Нотариус 340 в НК, Районен съд София, получена на 05.07.2022г.
Между страните е водена ел.кореспондения във връзка със заема (л. 50-1). Тя се
потвърждава и от показанията на св. М. и св. Т.. Г-жа Т. тогава работела в дружеството
(2021г.). Имало ревизия от страна на НАП, като тя представила договорите, което или били
сканирани, или предадени на ръка. По сделките имало множество корекции: Документите към
НАП в хода на ревизията съм изпращала към счетоводството и те са ги предоставяли на НАП. Не мога да кажа
дали са излезли от мен. Не мога да кажа в какъв вариант са били предоставяни на НАП. Мога да кажа със
сигурност, че бяха нанасяни доста корекции по тези договори, но не мога да кажа дали е бил договора в същия
вариант (л. 176 – гръб).
От страна на ответника е представен почти идентичен договор. Разликата е в датата
на сключване (17.06.2021г.) и падежа (17.06.2028г.).
И двете сделки са оспорени – първата относно авторството и по-точно липсата на
подписа на представляващ ответника, а втората – относно съдържанието ù и подписа на
ищцата (по реда на чл. 193 от ГПК). Открита е процедура по оспорване.
От страна на заемополучател няма подпис, това го сравних в делото и там седеше на „вярно с оригинала“
драснато моя подпис. Подписа, положен от дясно на лист 7 е мой, това не е подпис на К. Г. (становище на
процесуалния представител на ищеца, изложено в о.с.з. от 25.04.2023г.).
На ответното дружество са предоставени множество заеми през 2021г.-2022г. (писмо
от НАП – л. 81). Процесната сделка (датата е 11.06.2021г.), е под № 6. Платежното
нареждане е от 14.06.2021г. (пореден аргумент относно крайния извод на съда). Самият
договор е идентичен с този, представен от ищеца (л. 88). Както бе посочено, ревизията е
била на ответното дружество.
Този документ е оспорен от ответника, но, доколкото е официален, доказателствената
тежест пада върху него (арг. от чл. 193, ал. 3 от ГПК – става въпрос само за писмото на
НАП). Всъщност, видно от изложеното по-долу, на държавен контролен орган умишлено е
представен съществено коригиран частен документ.
В тази връзка са допуснати няколко СЕ:
1. две СКТЕ, изготвени от в.л. П., неоспорени от страните и приети от съда. От тях се
установява, че кореспонденцията между страните обхваща и процесния договор, която е със
съдържание, съответно на копието на ищеца (л. 109, л. 112). Явно са обсъждани и други
2
суми, но датите на сключване и на падежа съвпадат. Достъп е предоставен и от кантората на
адв. Г..
Не може да се установи обаче дали са правени редакции.
2. ССчЕ, изготвена от в.л. Д., неоспорена от страните и приета от съда. От нея, както
и от разпита на в.л. в о.с.з. от 07.10.2023г., се установява, че сумата е заплатена на
17.06.2021г. и е осчетоводена от ответника като дългосрочен заем. Вещото лице обаче не
може да гарантира кога е направен счетоводният запис.
3. две СГЕ, изготвени от в.л. Ц.. Има частично оспорване от страна на ответника (л.
174 – гръб).
- подписът, положен в мястото за "ЗАЕМОДАТЕЛ:" на Договор за заем, сключен на
17.06.2021 г. между Ц. Д. Г., ЕГН ********** от една страна и от друга - „Б.Б.И." ЕООД,
представляван от управителя К. Т. Г. с дата на връщане: 17.06.2028 г. - оригинал, представен
от ответника и копие, находящо се на л. 31, приложено към Отговор на искова молба с вх. №
68483/20.10.2022 г. - обект на експертизата, е изпълнен от Ц. Д. Г..
- подписът, положен в мястото за "ЗАЕМОДАТЕЛ:" на Договор за заем, сключен на
11.06.2021 г. между Ц. Д. Г., ЕГН **********, от една страна и от друга - „Б.Б.И." ЕООД,
представляван от управителя К. Т. Г. с дата на връщане: 11.06.2022 г. - копие, представено от
НАП с Писмо изх. № 94-Ц-49/11.07.2023 г. и вх. на СГС N9 66844/14.07.2023 г. - обект на
експертизата, е копие на подпис, който не е изпълнен от Ц. Д. Г..
- не може да се даде отговор на въпроса, дали подписът, положен в мястото за
„ЗАЕМАТЕЛ:" на Договор за заем, сключен на 11.06.2021 г. между Ц. Д. Г., ЕГН
**********, от една страна и от друга - „Б.Б.И." ЕООД, представляван от управителя К. Т. Г.
с дата на връщане: 11.06.2022 г. - копие, представено от НАП с Писмо изх. № 94-Ц-
49/11.07.2023 г. и вх. на СГС № 66844/14.07.2023 г, е или не е положен от К. Т. Г., поради
причини, изложени в изследователската част на настоящия протокол.
- подписът, положен в мястото за „ЗАЕМАТЕЛ:" на Договор за заем, сключен на
11.06.2021 г. между Ц. Д. Г., ЕГН ********** от една страна и от друга - „Б.Б.И." ЕООД,
представляван от управителя К. Т. Г. с дата на връщане: 11.06.2022 г. - обект на експертизата,
е копие на подпис, който вероятно не е изпълнен от К. Т. Г..
Според ТР, "Б.Б.И." ЕООД, ЕИК *******, е собственост на Адвокатско дружество „Г.
и А.“, ЕИК/ПИК ******* Държава: БЪЛГАРИЯ.
от правна страна:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено (чл. 240, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от
ЗЗД).
Страните са сключили договор за сумата от 30 000 лева. Проблемни са датата на
сделката и падежът.
3
Първият договор (л. 7), всъщност не е подписан от ответната страна.
Относно документа, предоставен на НАП – подписът на ищцата може и да е копие,
предвид размяната на документацията между съконтрахентите, а впоследствие и на НАП.
Няма значение как е изпълнен подписът на заемополучателят. Документът е изпратен от
негов служител на проверяващия орган. Това означава, че сделката в този ù вид е призната.
Поведението на втория свидетел не е оспорено и до момента (арг. в тази насока могат да се
почерпят и от Решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК).
Представеният с исковата молба договор е подписан от страна на заемодателя, което
означава, че е налице потвърждаване (арг. от чл. 35 и чл. 40 от ЗЗД). Освен това сумата е
заплатена, което само по себе си е конкурентно потвърждаване.
Адвокатското дружество, в тази ситуация, е действало като търговец или най-малкото
като граждански съконтрахент. От тази гледна точка не е налице никакво нарушение на ЗА
(довод в тази насока е изложен на л. 61). Никаква адвокатска тайна не е нарушена.
От компютърната експертиза, както и от гласните доказателства, се установява, че
ел.кореспонденцията е такава, каквато е представена по делото. Съображението е че е
изследвана и техниката на ответника. По тази причина теоретичната възможност за
корекции, спомената от в.л. П., е ирелевантна.
Преговорите са били за договор от 11.06.2021г. и падеж през 2022г. Електронната
кореспонденция е хипотеза на обикновена писмена кореспонденция (чл. 3-5 от Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, във вр. и с чл. 184 от ГПК).
Тук са необходими няколко уточнения.
- при наличие на подписан договор, очевидно електронната кореспонденция
онагледява преговори;
- ако обаче не може да се установи подписан документ, но има плащане от ищеца и
уведомяване на държавен орган от страна на насрещната страна, то крайният вариант на
преговорите, макар и в електронна форма, би имал правната природа на договор, който
всъщност е подписан (чл. 8 и чл. 13 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги);
- съдът обаче приема, че договорът, изпратен на НАП е подписан или по-точно
волеизявленията на страните са потвърдени.
Очевидно някой служител на дружеството е подписал г-жа Г., а, с оглед последвалата
проверка от НАП, тя не е възразила. Изпълнението на представител без представителна
власт не поражда действие (Р. 1856-1956-IV ГО), освен ако кредиторът се е възползвал от
него или го е потвърдил - чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Договорът от 17.06.2021г. е подписан от ищцата, но първата страница е подменена,
съобразно посоченото по-горе. Оспорването на съдържанието на този документ е
основателно. Становището на в.л. Ц., че подписът на ищцата на договора, изпратен на НАП,
не е автентичен (тъй като е копие) е логично, ако се приеме, че цялата сделка е
манипулирана от страна на служител на ответника. Това не означава обаче, че не го
4
обвързва.
От изложеното следва, че ответникът дължи главницата и възнаградителната лихва.
Или, искът е неоснователен.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски - 3 074 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, „Б.Б.И.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: Област София (столица), общ. Столична, гр. София,
район Средец, п.код 1000, ул. „******* ет. 1, ап. оф. 1, представлявано от управителя К. Т. Г.,
ЕГН **********, съд.адр.: гр. София 1000, р-н „Средец“, ул. „******* ет. 1, офис 1,
Адвокатско дружество „Г. и А.“, тел: +359 *******, чрез адв. К. Т. Г., член на САК, вписана в
Регистъра на адвокатите на Софийската адвокатска колегия с личен номер ******* от „Г. и
А.”, Адвокатско дружество, e-mail: ********, *********** (ЕПЕП – л. 77; ССЕВ – л. 132),
да заплати на Ц. Д. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, 1618, бул. „*******, чрез адв. А.
Б. Б. - САК, тел.: *******, следното:
- сума от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи заемна сума по Договор за
заем от 11.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2022г. до окончателното ù
изплащане; и
- сумата от 600 (шестстотин) лева, възнаградителна лихва за периода от 12.06.2022г.
до 21.07.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 3 074 (три хиляди и седемдесет и четири) лева, сторени деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 205 от НПК да се изготви копие от материалите по делото
(протоколи; актове на съда и решението; волеизявления на страните, включително
искова молба и отговор; и експертизи) и да се изпратят на СРП за преценка дали е
налице документно престъпление
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6