№ 4915
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20231100500264 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11166 от 14.10.2022г., постановено по гр. дело № 21837/2022г. по описа
на СРС, 46-ти състав е признато за установено спрямо Ю. И. Л. и А. М. А., че дължат на
„Топлофикация - София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 396,84 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за БГВ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 26.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 52,21 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019г. до 15.03.2021г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 25,07 лева - главница за периода от м.05.2018г. до м. 03.2020г.,
ведно със законна лихва от 26.03.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №17166/2021г. на СРС, като е
отхвърлен иска за разликата над присъдения размер от 396,84 лева до пълния претендиран
размер от 895,33 лева – главница, в.т. и за частта за ТЕ за сградна инсталация, иска за
мораторна лихва върху главницата за разликата над присъдения размер от 52,21 лева до
пълния претендиран размер от 117,80 лева, претенцията за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата и 5,61 лева - мораторна лихва върху сумите за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 15.02.2021г. С
решението Ю. И. Л. и А. М. А. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД
съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 17166/2021г. на СРС в размер
на 34,45 лева, както и за първоинстанционното производство в размер на 287,12 лева. С
1
решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Р. Л. Д. на основание
чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 162,18 лева, а на адв.
Р.Ц.А. на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на
162,18 лева.
Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете спрямо А. А. са
уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба.
Изложени са съображения, че решението е неправилно и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и се явявало необосновано. Счита, че няма качеството на
клиент на дружеството- ищец. Поддържа, че само и единствено другият ответник бил
титуляр на партидата, както и че той бил подал заявление за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че само ответникът живеел в
имота, както и че фактурите и изравнителните сметки излизали на негово име в цялост.
Сочи, че не била сключвала индивидуален договор с ищеца. Липсвало документ по делото,
че била поискала да бъде открита партида на нейно име. От събраните по делото
доказателства се установявало, че не била живяла в имота през процесния период, както и че
повече от 10 години била непозната на адреса, не го посещавала, а сметките били заплащани
от ответника Л.. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, следвало да се приеме, че било налице предприето от ответника Л.
конклудентно действие за заявяване на партида на негово име, което сочело на сключен
договор за продажба на топлинна енергия за жилището, което той единствено ползвал
еднолично. Твърди, че не била пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
исковете срещу нея. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД. С молба от 05.05.2025г. са посочили, че считат въззивната
жалба за неоснователна и недоказана. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Техем
сървисис“ ЕООД.
В проведеното съдебно заседание на 08.05.2025г. процесуалният представител на Ю.
Л. е заявил, че единственият човек, с който има облигационна отношение „Топлофикация
София“ ЕАД на този адрес е Ю. Л.. Нямало никакво основание да се търсели суми от
бившата му съпруга, която повече от 20 години не била на този адрес и не била подавала
заявление за откриване на партида на нейно име. В представено в проведеното съдебно
заседание писмено становище е посочено, че не е подал въззивна жалба и е изплатил сумите
по перо БГВ, чиято дължимост по верен и редовен отчет не бил оспорвал и не бил станал
причина за завеждане на делото. Изложени са съображения за недължимост на суми за
„сградна инсталация“.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
2
фактическа и правна страна:
Решение № 11166 от 14.10.2022г., постановено по гр. дело № 21837/2022г. по описа на
СРС, 46-ти състав в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над присъдения
размер от 396,84 лева до пълния претендиран размер от 895,33 лева – главница, в.т. и за
частта за ТЕ за сградна инсталация, исковете за мораторна лихва върху главницата за
разликата над присъдения размер от 52,21 лева до пълния претендиран размер от 117,80
лева, претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата и 5,61 лева -
мораторна лихва върху сумите за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 15.02.2021г., както и в частта, с която са уважени исковете спрямо Ю. И. Л.,
като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд намира, че не е сезиран с нарочна
въззивна жалба от Ю. Л., доколкото същият изрично е заявил, че не е подал въззивна жалба
и е платил сумите по пера БГВ. Изложил е съображения за недължимост на сумите за
сградна инсталация като видно от диспозитива на обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищеца за заплащане на суми за
топлинна енергия за сградна инсталация и в тази част решението като необжалвано е влязло
в сила. В мотивите си СРС е посочил, че процесният имот не е топлоснабден за доставка на
топлинна енергия, различна от БГВ, като е съобразил представените от ответника Л. снимки,
приемайки същите за самоотчет, и е определил дължимата цена на доставена топлинна
енергия единствено за БГВ.
Предмет на въззивното производство е въззивната жалба, подадена от А. М. А. срещу
Решение № 11166 от 14.10.2022г., постановено по гр. дело № 21837/2022г. по описа на СРС,
46-ти състав в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретния случай с оглед доводите, наведени във въззивната жалба, следва да бъде
разгледан единствено въпроса за наличието на облигационно правоотношение между
„Топлофикация София“ ЕАД и А. М. А.. По този въпрос настоящият въззивен състав намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
3
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия.
В конкретния случай с протоколно определение от 11.10.2022г. първоинстанционният
съд на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че А. А. и Ю. Л. са съсобственици на процесния
топлоснабден имот. Между страните не е спорно и обстоятелството, че ответниците са
бивши съпрузи.
От събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява посоченото от
жалбоподателя, че ответникът Ю. Л. е сключил договор за продажба на топлинна енергия с
„Топлофикация София“ ЕАД, доколкото не е прието като доказателство по делото заявление
за откриване на партида на негово име за процесния имот. Неоснователен е и довода, че
било налице предприето от ответника Л. конклудентно действие за заявяване на партида на
негово име за процесния имот. Такива обстоятелства по делото не се установяват, напротив,
прието е заявление от 30.10.2014г., с което Ю. Л. е посочил, че се отказва от договора с
дружеството-ищец /л. 76 и следващите от делото/. Така по делото не се установява Ю. Л.
/след прекратяване на брака му с А. А./ да е подал молба-декларация за откриване на
партида на негово име за процесния имот. Предвид което приложима е разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и всеки от съсобствениците следва да отговаря съобразно притежаваните квоти
в съсобствеността по арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС. Така и Решение № 4366 от 4.08.2023г. на СГС
по в. гр. д. № 10457/2021г., Решение № 2566 от 18.05.2023г. на СГС по в. гр. д. №
6098/2022г., Решение № 261932 от 23.03.2021г. на СГС по в. гр. д. № 2068/2020г., както и
Решение № 7140 от 22.04.2025г. по гр. дело № 3254/2024г. по описа на СРС, 140-ти състав,
постановено между същите страни. По делото не са въведени твърдения, респ. не са
ангажирани доказателства съсобствеността между страните да е била ликвидирана в рамките
на процесния период.
На следващо място, евентуални споразумения между ответниците относно
обстоятелството кое лице фактически ползва имота са непротивопоставими на ищцовото
дружество. В този смисъл следва да се посочи, че счетоводното отразяване в ищцовото
дружество и при третото лице-помагач е ирелевантно по отношение на възникването на
облигационно правоотношение между страните.
Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153,
4
ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и
ответниците са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от
ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно,
установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и
ответниците за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на
стойността на ползваната услуга. Предвид което въззивницата А. А. е материално
легитимирана да отговаря по предявените искове за заплащане на цената на топлинната
енергия за процесния имот и период съобразно притежаваните от нея квоти в
съсобствеността. В случая до притежаваните от нея 1/2 идеални части от процесния
апартамент.
Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на
съдебното решение в частта, в която са уважени предявените искове за мораторна лихва
върху цената на топлинната енергия и за цената на услугата дялово разпределение.
Въззивният съд е обвързан само с доводите във въззивната жалба и при липса на такива по
аргумент на чл. 269, изр. 2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за
обосновани при правилен анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на
материалния закон. Правилно СРС е приел, че ответниците са изпаднали в забава по
отношение на задълженията си за заплащане на цена на топлинна енергия, както и че се
дължи цена на услугата дялово разпределение и предявените установителни искове за
мораторна лихва и цена на услуга дялово разпределение са основателни до размерите, за
които са уважени.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход от спора, право на разноски има единствено въззиваемото дружество,
което претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11166 от 14.10.2022г., постановено по гр. дело №
5
21837/2022г. по описа на СРС, 46-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 ГПК сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6