Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/21.04.2020 г.
гр. София
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при участието на
секретаря Анелия Груева като
разгледа т. д. № 1158 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск по
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 на „К.г.” ООД, *** община,
БУЛСТАТ ********.
Ищецът „К.г.” ООД, ЕИК *******излага,
че е съдружник в дружество по ЗЗД с наименование „Градска магистрала",
създадено на 02.04.2013 г. с договор за създаване на дружество по ЗЗД, заедно с
„И.П.С.“ АД, „И.К.“ АД и „Р.“ ООД. Целта на ДЗЗД „Градска магистрала“ е участие
и изпълнение на обществена поръчка, с предмет „Рехабилитация на бул.
„Цариградско шосе“ от надлез над бул. „Г. М. Димитров“ до надлез над бул.
„Александър Малинов“, включително прилежащите съоръжения“, с възложител С.О..
Между дружеството и С.О. е сключен Договор Nо СО-РД-55-112 от 24.02.2014 г., с
предмет „Рехабилитация на бул. „Цариградско шосе“ от надлез над бул. „Г. М.
Димитров“ до надлез над бул. „Александър Малинов“, включително прилежащите
съоръжения“. Поддържа, че възложителят С.О., се задължил да заплаща на изпълнителя
ДЗЗД „Градска магистрала", договореното възнаграждение в размера, по
начина и в сроковете, уговорени в договора. В исковата молба се твърди, че
изпълнителят ДЗЗД „Градска магистрала“ качествено и в срок е извършил
строително- монтажните работи, в съответствие с одобрените проекти и
изискванията на възложителя. Ищецът сочи, че в края на м. ноември 2017 г., след
окончателното изпълнение на всички възложени СМР по един от подобектите по
договора, а именно по чл. 2.2.4. „Пешеходен подлез при Окръжна болница",
представляваният от ищеца изпълнител - ДЗЗД „Градска магистрала", издал и
изпратил за плащане към С.О. две фактури, а именно: фактура №
**********/15.11.2017 г. на стойност 104 548,66 лева с ДДС и фактура №
**********/29.11.2017 г. на стойност 78 205,39 лева с ДДС, на обща стойност от
182 754,05 лева, като фактурите били придружени от всички изискуеми съгласно
договора документи. Излага, че след получаването на описаните фактури, от
страна на С.О. на 29.12.2017 г., по банковата сметка на изпълнителя ДЗЗД
„Градска магистрала“, са извършени частични плащания и по двете фактури, както
следва: по фактура № **********/15.11.2017 г. - в размер на 73184,06 лева с
ДДС, а по фактура № **********/29.11.2017 г., е извършено частично плащане в
размер на 54743,77 лева с ДДС, или общо в размер на 127 927,83 лева. Твърди, че
остатъка по двете фактури е в размер на 54 826,22 лева и не е платен от
ответника до момента на подаване на настоящите искове. Оспорва се отказа на
ответника да заплати по аргумент, че е изпълнен наложен от частен съдебен
изпълнител запор на правото на вземане на единия съдружник в ДЗЗД “ И.К.“ АД от
сумите. Сочи, че, съгласно договора, С.О. не извършва плащане на всеки от
съдружниците поотделно, тъй като договорът е сключен с дружеството по ЗЗД и
вътрешното разпределение на отговорността и дейностите по изпълнение на
договора между съдружниците е без значение за възложителя, съответно
възложителят няма правно основание да задържа размера на преценената от него
припадаща се на съдружника „И.К.“ АД част от дължимото на дружеството по ЗЗД
възнаграждение по договора за изработка. Сочи, че в самия договор за създаване
на дружеството по ЗЗД е предвидено, че ако някоя от страните изпадне в
несъстоятелност или прекрати съществуването си поради някаква причина, другата
страна встъпва в правата ѝ по това споразумение и поема задълженията
ѝ, произтичащи от договора за изпълнение на проекта, като по отношение на
съдружника „И.К.“ АД е открито производство по несъстоятелност още към момента,
в който С.О. е получила запорното съобщение. Евентуално, оспорва като
необосновано задържането на сума в размер на 30 % от дължимото уговорено
възнаграждение за Изпълнителя, като сочи, че коефициентът не съответства на
дяловото участие на съдружника „И.К.“ АД в ДЗЗД, тъй като с Анекс към договора
за създаване на ДЗЗД от 17.07.2014 г. съдружниците са постигнали съгласие за
промяна на дяловете на страните в дружеството. С оглед постигнатото съгласие,
дяловото участие на дружествата „И.П.С.“ АД и „И.К.“ АД са в размер на по 2 %
всяко, поради което счита, че задържаната сума от общата стойност на плащането
следва да бъде в тази пропорция, а не в удържаните 30 %.
Моли съдът да осъди
ответника да заплати на ДЗЗД „Градска магистрала“ сума в размер на 54 826,22
(петдесет и четири хиляди осемстотин двадесет и шест лева и двадесет и две
стотинки) с ДДС, представляваща главница по издадени и неплатени фактури за
извършени СМР по Договор с рег. индекс СО-РД- 55- 112 от 24.02.2014 г., евентуално – да заплати на ДЗЗД сума в размер
на 51198,95 лева, представляваща разликата между задържаната сума от 54 826,22
лева и действително полагащия се дял от 2 % на съдружника „И.К.“ АД в размер на
3 655,08 лева, съгласно договореното дялово разпределение между съдружниците в
подписания между тях анекс. Претендира присъждане и на законната лихва върху
сумите, считано от 20.06.2019 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до
окончателното събиране на вземането.
Ответникът С.О. оспорва
предявения иск като недопустим, тъй като с него се иска разпределяне на
полученото от дружеството имущество, което обаче е обща неделима собственост
между всички съдружници, което противоречи на чл. 359, ал. 3 ЗЗД. Наред с това
счита, че „К.Г.“ ООД не притежава активна процесуална легитимация за водене на
исковете, доколкото не е представил доказателства в този смисъл. Твърди, че
вписаните в регистър БУЛСТАТ анекси към Договора за създаване на ДЗЗД „Градска
магистрала“ са непротивопоставими на С.О., доколкото не са ѝ представяни
удостоверения за вписване на анексите в регистъра.
Сочи, че съгласно поставените
изисквания участникът в обществената поръчка следвало да сключи споразумение,
от което да е виден представляващият член на обединението, както и че той е
упълномощен да поема задължения, да получава указания за и от името на всеки
член на обединението, като не се допускат промени в състава на обединението
след подаване на офертата, което сочи да е установено правило в ЗОП. Възразява,
че с представеният с писмо peг. № СО-2600-7077/14.10.2014 г. Анекс към Договор
за създаване на дружество по ЗЗД от 16.09.2014 г. не е поискана промяна на
офертата за участие на ДЗЗД „Градска магистрала“ в обществената поръчка, която
оферта била задължително приложение към документацията за възлагането на
обществената поръчка.
Ответникът сочи, че когато
договорът е сключен по ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на
обществената поръчка - условията по която е открита, обявена и приключила с
одобрението на кандидата за изпълнението ѝ. Изменението в съществени
параметри на поръчката- договор за ДЗЗД, в хода на изпълнението на договора, е
недопустимо, а промяната им след сключване на договора, твърди, че може да бъде
разглеждана като заобикаляне на закона. Във връзка с това, моли Съдът да обяви
за нищожни съгласно чл. 26 от ЗЗД Анекс към Договор за създаване на дружество
по ЗЗД от 17.07.2014 г. и Анекс към Договор за създаване на дружество по ЗЗД от
16.09.2014 г., съдържащи промяна на дяловете на съдружниците и представителство
на дружеството към Договор за създаване на дружество по ЗЗД от дата 02.04.2013
г., поради заобикаляне на закона.
Ответникът излага, че
гражданското дружество е нарушило правилото на чл. 21 от сключения помежду им
договор, съгласно което изпълнителят няма право да прехвърля вземанията си без
съгласието на С.О., тъй като Анекс към създаване на дружество по ЗЗД,
представен ѝ на 14.10.2014 г., представлявал изменение на вземанията в
ДЗЗД, без поискано и изразено съгласие за промяната от С.О..
Твърди се, че, със запорно
съобщение по изп.д. № 20177830400380, ЧСИ И.Ч., peг. № 783, е наложил запор
срещу„И.К.“ АД, като е посочил, че запорът следва да се изпълни срещу вземането
на ДЗЗД „Градска магистрала“ в рамките на дяловото участие на длъжника „И.К.“
АД от С.О.. Ответникът твърди, че в момента на налагане на запора „И.К.“ АД е в
производство по несъстоятелност, с назначен временен синдик Е.Т., по чиято
нарочна молба вх. рег. № СОА18-ТД26-2035/13.02.2018 г. С.О. е превела сумата от
54 826,22 лв. по обособена за масата на несъстоятелността банкова сметка *** „И.К.“
АД към „Общинска банка“ АД. Поради това счита, че се е освободила от
изпълнението на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД, тъй като добросъвестно е изпълнила
задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се
явява овластено да получи изпълнението.
С допълнителната искова
молба ищецът оспорва направените възражения. Излага, че с предявената искова
молба ищецът не е поискал своя дял от общата собственост, а при условията на
активна солидарност е претендирал изпълнение на цялото вземане на изпълнителя
ДЗЗД „Градска магистрала“ по сключения договор със С.О.. Счита, че в случая
ответникът, чрез заплащане на сумата в размер на 54 826,22 лева към синдика Е.Г.Т.,
предварително е извършил рекапитулация и е разпределил имуществото, което
принадлежи на дружеството по ДЗЗД и което е неделима собственост. Излага, че
имуществото, придобито от дружеството, в действителност представлява обща
собственост на съдружниците, но същото се разпределя между участниците съгласно
техните вътрешни договорености, а според чл. 11, ал. 1 от Договора за създаване
на дружество по ЗЗД от 02.04.2013 г., съдружниците уговорили всички разноски,
печалби и загуби да се разпределят между съдружниците в съответствие с тяхното
пропорционално участие. Сочи, че последващата промяна в дяловете на
съдружниците в гражданското дружество е изрично предвидена в чл. 10, ал. 6 от
подписания Договор за създаване на дружество по ЗЗД, а С.О. е официално
уведомена с писмо с вх.№ СО-2600-7077/14.10.2014 г. за сключения Анекс от
17.07.2014 г. за промяна на дяловете в ДЗЗД между съдружниците, като не е
възразила относно това разпределение и съответно е приела изцяло и без
забележки изпълнението на Договора за възлагане на обществена поръчка от страна
ДЗЗД „Градска магистрала“. Сочи, че вътрешното разпределение на дяловете между
съдружниците по никакъв начин не се отразява на валидността на подадената оферта,
нито на изпълнението на договора. Не счита, че е налице заобикаляне на закона,
тъй като не е осъществена каквато и да е било промяна в нарушение на изисквания
на действащата нормативна база в Република България, както и на задълженията по
договора за обществена поръчка. Във връзка с твърденията в отговора на исковата
молба относно наложения от ЧСИ Ч.запор, ищецът твърди, че ответникът, който е
бил уведомен за извършеното преразпределение на дяловото участие в ДЗЗД три
години по-рано, е следвало да уведоми наложилия запора, че дяловото участие на
длъжника е в размер на 2 % и съответно да изпълни запора по отношение на тези
два процента на „И.К.“ АД от имуществото на гражданското дружество. Ищецът
счита, че въз основа на полученото уведомление от С.О., синдикът е изискал
превеждане на тъкмо тази сума, поради което С.О. недобросъвестно – без да
положи необходимата грижа, е изпълнила задължението си към синдика, поради
което не може да се позовава на чл. 75, ал. 2 ЗЗД и да се освободи от
задължението за плащане.
Ответникът е депозирал в
срок отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа направените в
отговора на исковата молба твърдения, доказателствени искания и възражения.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка
с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за
създаване на дружество по ЗЗД от 02.04.2013 г. за участие за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Рехабилитация на бул. „Цариградско шосе“ от
надлез над бул. „Г. М. Димитров“ до надлез над бул. „Александър Малинов“,
включително прилежащите съоръжения“, с възложител С.О., ДЗЗД е създадено с
участието на „И.П.С.“ АД, „И.К.“ АД, „Р.“ ООД и “К.Г.” ООД.
Според чл. 3 от договора,
водещ съдружник е „И.П.С.“ АД, като водещият съдружник е упълномощен да
задължава и получава указания за и от името на всеки един от партньорите в
дружеството за цялостно изпълнение на договора, като изпълнението на договора,
включително и плащанията, са отговорност на водещия съдружник и плащанията по
договора ще се извършват чрез откритата на ДЗЗД банкова сметка (***. 4 от
договора). Изпълнителният директор на водещия съдружник е упълномощен да
ръководи цялостната дейност за и от името на всеки партньор поотделно, на
всички партньори заедно и на дружеството като цяло по време на тръжния процес,
и в случай на възлагане на договора и по време на изпълнението му, да получава
инструкции при изпълнение на договора,
както и плащанията. Според чл. 9 от договора страните се съгласяват да носят солидарна отговорност, заедно и
поотделно пред възложителя за участието в ДЗЗД за периода за участие в
процедурата по кандидатстване по ЗОП, както и за периода на изпълнение на
договора за обществена поръчка. Участниците в ДЗЗД са се споразумели при
успешно участие в процедурата по ЗОП, да изпълнява работата по проекта в
съответствие с разпределението на работата.
Правните взаимоотношения между членовете и ДЗЗД във връзка с
разпределението на работата се уреждат с отделни договори за услуги срещу
възнаграждение (чл.10, ал.3). Страните се задължават с допълнително
споразумение да определят размера и начина на дяловите вноски в ДЗЗД на всеки
един от членовете. При изпълнение на договорите по чл. 10,ал.3 от договора от
02.04.2013 г. страните се съгласяват всички членове на ДЗЗД да използва
собствените си дълготрайни активи и материални запаси, да поема собствените си
разходи, пасиви и ще се финансира сам. Страните са се договорили за следните
дялове на членовете в ДЗЗД: „И.П.С.“ АД – 40%, „И.К.“ АД – 30%, „Р.“ ООД – 10 %
и „К.Г.“ ООД – 20 %. Участниците в ДЗЗД са се споразумели, че всички разноски,
печалби и загуби по договора с възложителя и изпълнение на проекта ще се
разпределят в съответствие с тяхното пропорционално участие. Съгласно
чл.11,ал.3 от договора страните са отговорни заедно и поотделно за изпълнението
на работите в съответствие с условията на договора. Според чл. 16 от договора
ако някоя от страните изпадне в несъстоятелност или прекрати съществуването си
поради някаква причина, или се изпадне в невъзможност да изпълни договорните си
задължения преди завършване на работите, другата страна встъпва в правата й по
споразумението и поема задълженията й, произтичащи от договора.
По делото са представени
анекс към договор за създаване на дружество по ЗЗД от 17.07.2014 г. и анекс от 16.09.2014 година.
С първия анекс страните променят чл.10 (6) от договора, като
определят нови дялове на всички участници в сдружението - „И.П.С.“ АД – 2%, „И.К.“
АД – 2%, „Р.“ ООД – 1 % и „К.Г.“ ООД – 95 %.
С втория анекс се променя адресът на ДЗЗД,
както и водещият съдружник, като водещ съдружник става К.Г. ООД. Определен е и
нов упълномощен представител, който да подписва всички документи, да
представлява всички участници в ДЗЗД и самото ДЗЗД – П.К. – управител на новия
водещ съдружник. Разпореждането с всички средства по сметките на ДЗЗД,
разплащането с членовете на ДЗЗД се извършва от П.К..
Видно от писмо до СО, СО е
уведомена за анекса от 17.06.2014 г. на 14.10.2014 година.
В резултат на реализирана
процедура по ЗОП, между СО (Възложител) и ДЗЗД Градска магистрала (Изпълнител) на
24.02.2014 г. е сключен на основание чл. 74 от ЗОП и при условията на чл. 14,
ал.1, т.1 от ЗОП договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014 година (стр. 17 - 25 по делото). Посочено е, че
изпълнителят като ДЗЗД включва „И.П.С.“ АД, „И.К.“ АД, „Р.“ ООД и „К.Г.“ ООД. Предмет
на договора е „Рехабилитация
на бул. „Цариградско шосе“ от надлез над бул. „Г. М. Димитров“ до надлез над
бул. „Александър Малинов“, включително прилежащите съоръжения“. Общата стойност
на договора е 8 753 439,06 лева, като в чл. 2.1-2.2.5 са описани отделните
елементи на цената. Плащането е предвидено да се осъществява на части, според
съответните дейности и етапи на извършването им, описани в чл. 3 от договора,
като плащането по сметка на Изпълнителя. Подробно са описани задължения на
изпълнителя – ДЗЗД - чл. 13 от договора.
Изпълнителят има и право да получи стойността на възнаграждението, в размери, и
по начин и срокове, предвидени в закона – чл.19, т.2.
По
делото са представени документи във връзка с изпълнението на задълженията на
изпълнителя по подобект “Пешеходен подлез под бул. Цариградско шосе” при
Окръжна болница - протокол
(обр.19) № 5 за приемане на извършени СМР, Двустранна сметка (сметка 22) № 5 от
15.11.2017 г. за заплащане на извършени СМР, протокол (обр.19) № 6 за приемане
на извършени СМР, двустранна сметка (сметка 22) № 6 от 29.11.2017 г. за
заплащане на извършени СМР; протокол за установяване на годността за ползване
на строеж (частта, етапа от него): ремонт на подлез по бул. „Цариградско
шосе"- Нови асансьори при „Окръжна болница- 3 бр., издаден от Отдел
„Строителен контрол", дирекция „Строителство и устройствен контрол"
при ДНСК; констативен акт (обр.15) от 17.11.2017 г. за установяване на
годността за ползване на строеж (част, етап от него); разрешение за ползване № СТ-
05- 397/ 30.03.2018 г., издадено от ДНСК.
За
безспорно е прието между страните по делото, че работата, предмет на договор
СО-РД-55-112/24.02.2014 г. е изпълнена точно и приета от възложителя.
За
изпълнената работа по подобект “Пешеходен подлез под бул. Цариградско шосе” при
Окръжна болница са издадени за плащане към възложителя – СО две фактури, а именно: фактура №
**********/15.11.2017 г. на стойност 104 548,66 лева с ДДС и фактура №
**********/29.11.2017 г. на стойност 78 205,39 лева с ДДС. И двете фактури са
издадени от ДЗЗД «Градска магистрала».
Между
страните не се спори, че по двете фактури са получени частични плащания - по
фактура № **********/15.11.2017 г. - в размер на 73184,06 лева с ДДС, а по
фактура № **********/29.11.2017 г. - в размер на 54743,77 лева с ДДС, или общо
в размер на 127 927,83 лева.
От
справка в ТР по партидата на „И.К." АД се установява, че с решение No 2040
от 01.11.2017 г. по т. дело No 375/2017 на СГС е открито производство по
несъстоятелност на дружеството, с начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2014 година.
Със
същото решение като временен синдик на дружеството е назначена Е.Г.Т..
От
справка в ТР по партидата на «И.П.С.» АД, ЕИК *******се установява, че с решение
от 30.10.2015 г. на ОС – Кюстендил, е открито производство по несъстоятелност
на дружеството, с начална дата на неплатежоспособността - 25.06.2014 година.
Установява
се по делото, че със запорно съобщение по изп.д. № 20177830400380 ЧСИ И.Ч., peг.
№ 783, ЧСИ е уведомил ответника СО, че налага запор върху вземанията на „И.К."
АД, като е посочил, че запорът следва да се изпълни срещу вземането на ДЗЗД
„Градска магистрала“ в рамките на дяловото участие на длъжника „И.К.” АД от СО
(писмо от 19.12.2017 г. – стр. 93 по делото). Видно от писмото, СО като трето
задължено лице е уведомило ЧСИ, че няма основание да изпълни сумата по
запорното съобщение.
По
делото са представени писма от НАП във връзка с т. 4 от решение 593/20.07.2016
г. на МС за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по
договори (в сила от 21.08.2016 г., отм. с т. 17 от Решение № 592 от 21 август
2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по
договори - ДВ, бр. 71 от 28 август 2018 г., в сила от 03.09.2018 г.) (стр.
122-129 по делото).
В
изпълненията на указанията на публичен изпълнител Д.Г.от 04.12.2017 г.,
възложителят СО е уведомил временния синдик на «И.К.» АД (н) Е.Т., че при СО е
задържана сума в размер на 54 826,22 лева, възлизаща на 30 % по фактурите на
ДЗЗД Градска магистрала, БУЛСТАТ 76637716, със съдружник И.К. АД (н), ЕИК ********.
С молба
от синдика Е.Г.Т., вх.рег.№ СОА18-ТД26-2035/13.02.2018г. е изискала сумата от
54 826,22 лв. да бъде преведена по откритата обособена банкова, сметка на
длъжника „И.К."АД към „Общинска банка“ АД.
С платежно
нареждане 2403702/23.02.2018r.BORD00645300 ответникът СО е превел сумата по
банковата сметка, посочена от синдика, която сума е постъпила в масата на
несъстоятелността на „И.К."АД (н).
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 266, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на остатък от дължимото възнаграждение по договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014 година в размер на 54
826,22 лева.
Договор
Nо СО-РД-55-112/24.02.2014
г. има характеристиките на договор за изработка.
Не
се спори, че са изпълнени задълженията на изпълнителя по договoра от 24.02.2014 г. и, че възложителя е приел работата и
дължи плащане на исковата сума от 54 826,22 лева.
Спорът
по делото е дали ищецът – К.Г. ООД е легитимиран да предявява иска за заплащане
на дължимата от ответника като възложител стойност на изработеното.
На
първо място, с оглед твърденията на ответника, че искът е недопустим, тъй като
ищецът не е легитимиран да иска изпълнение по договoра от 24.02.2014 г., тъй като договорът е сключен между
СО и ДЗЗД, участник в което е ищовото дружество, следва
да се отбележи следното:
Съгласно
практиката на ВКС (решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. на ВКС,
ТК, І отделение, решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г., ТК, І
ТО на ВКС), страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а
отделният съдружник, респ. съдружници, тъй като гражданското дружество по ЗЗД
не е юридическо лице, а е форма на обединяването на две или повече лица за
постигане на обща стопанска цел, при него правата и задълженията се придобиват
от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Ако
съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество,
в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са
кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна
сметка сделки. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците, във
вътрешните отношения техните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в
дружеството (чл. 359, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗД). В този случай отношенията между
страните могат да се уредят като всеки от кредиторите може да иска от длъжника
изпълнение само за съответната част от задължението, може да бъде извършено
упълномощаване на един или повече от кредиторите да действа от името на всички,
а другата възможност е т.н. „активна солидарност“.
Наличието
на разделност на задължението на възложителя по отношение на участниците в ДЗЗД
или на активна солидарност е въпрос на доказване по делото. При твърдения за
наличие на активна солидарност (каквито е направил ищецът в случая) проверката
на съда дали действително е уговорена активна солидарност, е свързана с
основателността на предявения иск, а не на неговата допустимост (така изрично
решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г., ТК, І ТО на ВКС). В
случай, че Съдът намери, че не е налице активна солидарност, то тогава ще
следва разделност на правата, при която всеки кредитор може да иска изпълнение
на съответна част от задължението. Следователно, дори и да не се установи наличие
на уговорка за активна солидарност, предявяването на иска от един от
съдружниците в ДЗЗД не води до недопустимост на иска, а до неговата частична
неоснователност. Активната солидарност е институт, относим към
материалноправната, а не към процесуалноправната легитимация на страните в
спора (така решение № 76 от 16.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 849/2019 г., I
ТО, ТК). Поради това и ищецът не предявява два евентуално съдеинени иска,
доколкото втората претенция е свързана с частично отхвърляне на иска, т.е представлява
част от иска, която не се претендира на различно основание.
Поради това и възражението
на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.
Ищецът по делото „К.Г.“ ООД
твърди, че предявява иска за заплащане на остатъка от дължимата стойност на
извършената и приета работа по договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014 година от името на
всички участници по гражданското дружество, тъй като са налице уговорки, сочещи
на активна солидарност между всички участници в ДЗЗД «Градска магистрала» в
договора за СМР със СО.
При
активната солидарност изпълнението от длъжника на единия от кредиторите,
погасява задължението му спрямо останалите кредитори. Активната солидарност за
разлика от пасивната (чл. 121 от ЗЗД) не произтича от закона. Активна (кредиторова)
солидарност в отношенията между участниците в гражданското дружество по чл. 357
и сл. от ЗЗД, и длъжника, по сключен между тях договор, може да възникне само
ако бъде уговорена в договора.
В
съдебната практика да е възприето за допустимо извеждането й по тълкувателен
път, дори да не се установят конкретни изрични, безспорни, съвпадащи
волеизявления на страните - кредитори и длъжник - в същия смисъл. Поради това и
по аргументи от цитираното решение № 76 от 16.07.2019 г. на ВКС по т. д. №
849/2019 г., I ТО, ТК, тъй като се касае за съвпадане волите на страните по
сделката, неотносими към обосноваването на активна солидарност са клаузите от
договора за учредяване на гражданското дружество (или анексите към същото) за
определяне на което и да е от дружествата като водещ партньор, правомощия на
същия, респ. обхвата на предоставеното му право на управление и
представителство на гражданското дружество пред трети лица, вкл. пред
възложителя. С предоставените представителни права не се променят страните по
правоотношението, вкл. не се учредяват права на процесуална субституция, в
полза на представляващия водещ партньор, за упражняване правата на останалите
съдружници от негово име. Активна солидарност не се извежда и от пасивната
солидарност между съдружниците в гражданското дружество, досежно дължимата от
тях престация, както и от неделимостта на тяхната престация към възложителя или
от неделимостта на престацията на възложителя.
По
изложените съображения, следва да се прецени дали е налице валидна уговорка за
наличие на активна солидарност на базата на договора Nо СО-РД-55-112/24.02.2014 г., сключен между СО
като възложител и ДЗЗД «Градска магистрала» като изпълнител.
С
оглед съдържанието на договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014
г. – обстоятелството, че е сключен от името на ДЗЗД „Градска магистрала“,
представлявано от законния представител на водещия партньор, без това да е
отразено дори в договора за СМР (че сред четирите дружества, участници в ДЗЗД
има водещ партньор), уговореното
възнаграждение и начин на плащане –
Раздел II, според което възложителят заплаща на изпълнителя, с посочването
само на една банкова сметка ***, сочи на извод, че с договора за изработка -
строителство, ответникът - СО се е
задължил по отношение на ДЗЗД „Граднска магистрала“, а не по отношение на някой
от участниците в гражданското дружество. При сключването на договора с
консорциума възложителят е приел като поето задължение заплащането на цялото
възнаграждение спрямо всеки от съдружниците, а не поотделно спрямо всеки от тях
- съобразно дяловото им участие.
Поради това и претенцията за
заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение направена от всеки от
участниците в консорцуиума би била основателна, ако няма плащане.
С оглед това становище на
Съда, ирелевантни са възражения на ответника СО, че два от анексите по договора
за ДЗЗД са нищожни, тъй като с тях се заобикаля закона, тъй като се прави
изменение на договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014
година - прехвърля се вземане на ДЗЗД.
Атакуваните
анекси от 17.07.2014 г. и 16.09.2014 г. касаят вътрешните отношения между участниците
в ДЗЗД и не засягат отношенията с възложителя. Не се създава нов субект, не се
прехвърлят вземания от ДЗЗД „Градска магистрала“ на трето лице (т.е не е налице
нарушение на чл. 21 от договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014 г.). Поради това и е ирелевантно какво е дяловото участие на всеки
от участниците в ДЗЗД, доколкото не се променят самите участници в ДЗЗД. Тъй
като се установи, че е налице, според настоящия съдебен състав, активна
солидарност между участниците в ДЗЗД „Градска магистрала“, въпросът за дяловете
на отделните участници в ДЗЗД и съответно кой е водещият съдружник е ирелевантен
за отношенията с възложителя. И съгласно
чл. 43, ал.7 от ЗОП (отм.) преобразуването на изпълнител не е основание за
прекратяване на договора за обществена поръчка, а само за санкцията по чл. 43,
ал.8. Ответникът, като възложител, не се е позовал на наличие на обстоятелства
по чл. 47, ал.1, т.2 от ЗОП (отм.), съответно по ал. 2 и не твърди, че договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014 г. е прекратен по
право, поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
едно, а и впоследствие на две от дружествата – участници в ДЗЗД, след датата на
сключване на процесния договор за строителство, а и Съдът не намира, че са
налице основания да се приеме това.
Същевременно, дори и да не се зачете
действието на посочените анекси, ищецът в конкретния случай предявява иска си в
качеството си на участник в ДЗЗД, а не на водещ партньор. Т.е ирелевантни за
възложителя по договора за изработка са последващи изменения в договора за
гражданско дружество, когато засягат вътрешните отношения между участниците и
не водят до промяна в персоналния състав на ДЗЗД. Посочените изменения не могат
да се приемат, че представляват съществени изменения на договора за обществена
поръчка (съгласно разясненията, дадени в решение № 82 от 19.02.2011 г. по т.д.
№ 658/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО)
За пълнота,
с оглед твърденията, че посочените анекси не са отразени своевременно в
регистъра БУЛСТАТ, следва да се отбележи следното:
Редът и начинът за регистрация в регистъра
БУЛСТАТ и обхвата на информация, който той съдържа, както и взаимодействията му
с другите регистри и информационни системи са уредени в Закон за регистър
БУЛСТАТ. Този регистър се води и поддържа от Агенцията по вписвания към министъра.
На задължителна регистрация подлежат неперсонифицираните дружества по ЗЗД - Нормата
на чл. 3, т. 6 от ЗРБУЛСТАТ, включително и по чл.7, ал.1, т. 17 - съдружниците,
но вписването и регистрацията по Булстат има определена цел - участие с
уникален единен идентификационен код в стопанския оборот. В ЗРБУЛСТАТ не е
предвидено, че вписването има правопораждащо действие и/или оповестително
действие спрямо третите лица, за разлика от вписването в Търговския регистър,
което е регламентирано с чл. 7 от ЗТР. Ако законодателят е целял да придаде
оповестително действие спрямо третите лица на вписванията на данни в Регистър БУЛСТАТ,
това щеше да е предвидено изрично в закона, който е специален. В случая няма
такава разпоредба и не е допустимо прилагане на разпоредба от друг специален
закон по аналогия за регламентираните отношения по Закона за Регистър Булстат.
А и по делото се установява, че ответникът е
бил уведомен изрично за анекса от 17.07.2014 г. (писмо, вх. номер на СО от
14.10.2014 г.). А от съдържанието на констативния акт за установяване годността
за приемане на строежа от 17.11.2017 г. се установява, че възложителят явно е
бил запознат с промята и на водещия партньор, направено с анекса от 16.09.2014
година – като водещ партньор е посочен именно дружеството «К.Г. ООД, което е
станало такъв именно в резултат на анекса.
По делото се установява, че ответникът като
възложител е заплатил цялата искова сума по сметка на синдика на друг от
участниците в гражданското дружество – «И.К.» АД (н). Спорният въпрос е дали с
това плащане се погасява дълга на възложителя към изпълниетля ДЗЗД «Градска
магистрала».
Съдът намира, че това плащане следва да се
приеме, че е надлежно плащане на кредитор, доколкото по изложените по-горе
съображения се установи, че между участниците в гражданското дружество има
уговорена активна солидарност, т.е плащането на който и да е от участните в
ДЗЗД освобождава длъжника. Кредиторът «И.К.»
АД (н) е бил представляван към момента на плащане от временния синдик Е.Г.Т.,
поради което плащането по специалната сметка на дружеството в несъстоятелност
има погасителен ефект.
Твърденията на ищеца, че делът на другия
участник в процеса, който се установи, че е получил плащането от името на
всички участници в сдружението, е по-малък от получената сума, следва да се
разгледат в евентуален спор между участниците в ДЗЗД при уреждане на вътрешните
им отношения, но не и в настоящото производство. От една страна, самият ищец
твърди, че е налице активна солидарност между всички участници в ДЗЗД «Градска
магистрала», което означа, че всеки от тях може валидно да търси и получава
изпълнение в пълен обем от страна на възложителя, а от друга страна, оспорва
предприетите от възложителя действия в тази насока – да плати целият дължим
остатък.
По изложените съображебия, Съдът намира, че вземането
на ищеца вече е погасено поради плащане от длъжника – ответника в
производството и искът се явява неоснователен.
Относно
разноските по делото
С оглед
този изход на спора, на ищеца не се дължат разноски.
Водим от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.г.” ООД,
ЕИК ********, съдебен адрес: *** ******** срещу С.О., БУЛСТАТ ********, адрес:
гр. София, ул. ********иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за сумата от
54 826,22 лева – неизплатен остатък по фактура № **********/15.11.2017 г. и
фактура № **********/29.11.2017 г., издадени във връзка с договор Nо СО-РД-55-112/24.02.2014
година, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: