№ 643
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330200980 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от Д. Д. с ЕГН/ЛНЧ **********, чрез
адв.Т.Т. против Наказателно постановление № 22-1030-000248 от 24.01.2022г.
издадено от М.В.М., на длъжност Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се сочи че издаденото наказателно постановление /НП/ е
неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна.
Посочено че подробни мотиви в подкрепа на твърдяното в жалбата ще се
представят допълнително, след запознаване с материалите по преписката.
Преди даване ход на делото са представени допълнителни мотиви /писмена
защита/ от адв.Т. към жалбата на Д. Д., в която са изложени доводи по
същество на искане за отмяна на НП. Представят се доводи за неизъвршване
на нарушение виновно, тъй като жалбоподателят се е ползвал от
1
международно признат договор – Виенската конвенция, по късно допълнена в
гр.Женева под формата на Европейско споразумение/ и ползваното от него
СУМПС е международно признато от страните ратифицирали тези
конвенции. Представят се води за съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, а именно чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.21, ал.2 от НПК тъй като жалбоподателят е чужд гражданин, за когото
няма доказателства че владее говоримо и писмено български език. Представят
се доводи и за колизия в издаденото НП следваща се от описание на
нарушението и разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗДвП което е довело до
неяснота защо му е съставен АУАН за едно нарушение а е наложено
наказание с НП за друго нарушение. Съгласно представените допълнителни
мотиви към жалбата, това е довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Прави се искане и за присъждане на разноски.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
адв.Т.Т., който поддържа жалбата. Не ангажира събирането на нови
доказателства. В пледоарията си заяви че поддържа искането за отмяна на НП
по мотивите представени по делото. Акцентира върху факта че лицето е
чуждестранен гражданин, както и че е следвало да се ползва преводач при
съставянето на АУАН и при връчване на НП. Изрази становище за
неправилно приложение на санкционна норма тъй като лицето е с валидно
СУМПС, признато от Виенската конвенция по която страни са РБългария и
Украйна. Поиска присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована, в съдебно
заседание не се представлява. Преди даване ход на делото е представена
молба-становище с която се изразява становище за правилно и
законосъобразно издадено НП. Моли се съда да остави жалбата на Д. Д. без
уважение като неоснователна и да се потвърди НП. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
2
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 22.12.202г. около 14 часа на път ІІ-86, км.16+600 /магазин Ново мес/
възникнало ПТП. Мястото било посетено от полицейски служители от сектор
Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, които констатирали че участници в ПТ
са: 1. МПС рег.№ ****, марка Фолксваген, модел Бора с водач Д. Д. с ЕГН
********** и 2. МПС рег.№ ****, марка Дачия, модел Дъстер което е
напуснало местопроизшествието. Местопроизшествието е било заснето със
служебен таблет. Съгласно изготвена докладна записка рег.№ 1030р-
35860/23.12.2021г.: „Участник 2 при излизане от локално движение м-н
„НОВО МЕС“ посока гр.А-д отнема предимство на участник 1 движещ се по
път с предимство като се сблъскват странично.
На 12.01.2022г. от свидетел ИВ. Г. Т., на длъжност **** в сектор ПП при
ОДМВР Пловдив е бил съставен против жалбоподателя акт да установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия АД, бланков номер 153955 за
това, че на 22.12.2021г. около 14,00 часа, път ІІ-86, км.16+700 в посока на
гр.Асеновград управлява л.автомобил Фолксваген с рег.№ ****, собственост
на А.С.Ч. ЕГН ********** от гр.Р. като: 1. Като чужденец постоянно
пребиваващ в Република България с разрешение за пребиваване № **** от
24.06.2020г. управлява посоченото МПС в срок поведе от една година от
датата на издаване на документи за пребиваване с което виновно е нарушил
чл.162, ал.2 от ЗДвП. В съставения АУАН е отбелязано че е съставен във
връзка с докладна записка рег.№1030р-35860/23.12.2021г.на сектор Пътна
полиция – Пловдив. При съставянето на акта са присъствали двама свидетели
надлежно индивидуализирани с три имена и адрес. В съставения АУАН е
ръкописно изписано „ имам възражение и ще ги представя в най кратък срок“.
Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателя. На дата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка явяваща се неразделна
част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи
не са били представени писмени възражения относно съставения АУАН и
посоченото в него административно нарушение.
3
На основание констатациите в акта е издадено против жалбоподателя
атакуваното НП за това, че на 22.12.2021г. около 14:40 часа, в община
Родопи, на път Втори клас № ІІ-86-км.16+700, в посока гр.Асеновград, като
водач на лек автомобил Фолксваген Бора, ****, България при обстоятелства:
Управлява л.а.Фолксваген Бора с рег. № ****, собственост на А.С.Ч.
********** от гр.Р., като: 1. Като чужденец постоянно пребиваващ в
Република България с разрешение за пребиваване № **** от 24.06.2020г.
управлява посоченото МПС в срок повече от една година от датата на
издаване на документа за пребиваване. АУАН е съставен във връзка с
докладна записка с рег.№ 1030р-35860/23.12.2021г. на сектор Пътна полиция
Пловдив е извършил: 1.Чужденец дългосрочно пребиваващ в Р.България
управлява МПС със СУМПС не издадено от държава от ЕС, ЕИП или
Швейцария след изтичане на 1 година от издаване на документ за
пребиваване с което виновно е нарушил чл.162, ал.2 от ЗДвП. С издаденото
НП на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева. В НП е
посочено, че размерът на наложената глоба за извършеното нарушение е в
минимален размер, предвид извършената справка за дисциплината на водача,
от която е видно, че същият не е системен нарушител. Издаденото НП е
връчено на жалбоподателят на 01.02.2022г. Поради не съгласие с наложената
глоба и посоченото като административно нарушение, в срок пред Районен
съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят И.Г. Т. посочи,
че като инспектор в сектор ПП При ОДМВР Пловдив му е било възложено да
отработи по административен ред жалба, подадена от Д. Д. за настъпило
ПТП. Свидетелят посочи, че в хода на проверката е установил че Д. Д. е
постоянно пребиваващ в страната чужд гражданин, на страна извън ЕС и че е
управлявал МПС извън срока предвиден в разпоредбата на чл.162 от ЗДвП за
което е бил съставен АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелят Т. тъй като същите са логични, последователни, без вътрешни
противоречия и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по
4
закон.
На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът
обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните правила както
при съставянето на АУАН така и при издаването на НП. Актосъставителят и
АНО са съставили и издали административни актове в нарушение на
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН връзка с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК
срещу лице чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее
говоримо и писмено български език. Съгласно посочените правни норми
актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. В
тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че
нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт. Процесът по
установяване на административно нарушение и налагане на съответното
наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие
със законодателството на Р.България. Наличието на затруднения в
администрацията, независимо от причините, не може да се преценява във
вреда на санкционирания. В чл.1 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ се определят общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните
нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и
осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води
на български език. Съгласно ал.2 на чл.21 от НПК, „Лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези
случаи се назначава преводач.“ Предявяването на акта е, за да се запознае
нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за
упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е
привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е
привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което
5
допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията
на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна
процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление. Следва
да се има предвид, че Съдът приема за недопустимо преводът да се извърши
от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което
участва в производството в друго качество в производството –
актосъставител, връчител, свидетел, административно-наказващ орган.
Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за
обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата,
при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента
на връчване на АУАН, контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт
заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу
което е издаден АУАН. В акта лицето следвало да запише, че е бил
осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което
да положи подписа си. По същия начин, с превод, осигурен от заклет
преводач, назначен от Наказващия орган, следва да се връчи и Наказателното
постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му
е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се
наказва. Тъй като законът не съдържа изискване относно формата на превода
- устна или писмена, следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие
на заклет преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно
на НП, би могло на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП,
съставени на български език и превод на същите на съответния разбираем за
нарушителя език. Писменият превод също следва да бъде извършен от заклет
преводач: за АУАН - назначен от контролните органи на ДАИ, а за НП -
назначен от наказващия орган. Обстоятелството дали лицето владее
български език следва да се установи от контролните органи при личния
контакт с нарушителя. При връчването на лицето следва изрично да се
задават въпроси, от които да се установи владее ли български език и разбира
ли в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е
наказано. Ако лицето заяви, че владее български и контролния орган се убеди
в това, следва да запише тази констатация в АУАН. При съставянето на
АУАН поставил началото на настоящето производство е налично ръкописмо
изписване, което жалбоподателя оспорва като извършено под диктовка от
страна на контролния орган, поради което и съобразено с посоченото по-горе
6
съдът счита че не е надлежно доказателство за владеенето на българския език
от жалбоподателя Д. до ниво позволяващо да узнае в какво е обвинен, какви
му са задълженията при това обвинение, както и неговите права в
образуваното административно производство.
Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на
защита на нарушителят не са били осъществени от контролния орган –
актосъставителя, нито от АНО съдът намира, че допуснатото нарушение на
процесуалните правила е от категорията на съществените. То е такова, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и
възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в
невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност
са се осъществили фактите и обстоятелствата срещу които ще се защитава. На
следващо място, същото е неотстранимо в настоящото производство, поради
което съдът намира че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло без
да се разглежда делото по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на раз-
носки по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
настоящето производс-тво е налично направено искане от страна на
жалбоподателят за присъждане на разноски, с представяне на доказателства
за размера на направените разноски от 300 лева, които са в размер на
минималния определен от Закона за правната помощ, поради което и следва
съдът да се произнася в тази насока с настоящето решение.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-000248 от 24.01.2022г.
издадено от М.В.М., на длъжност Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор
7
Пътна полиция с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП на Д. Д. с ЕГН/ЛНЧ ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.162, ал.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. с ЕГН/ЛНЧ
********** сумата от 300 /триста/ лева направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8