№ 189
гр. Русе , 10.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100173 по описа за 2021 година
Ищецът И.. Г. Й. е предявил протИ. ЮЛ. П. Р. иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че ответникът с влязла в сила присъда е признат за
виновен в това, че на 05.06.2017 г. по непредпазлИ.ост му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на дясна
голямопищялна кост. В първите дни изпитвал силни болки, не можел да става
от леглото, а впоследствие се придвижвал с патерица. Болки изпитвал до края
на 2017 г. и придвижването му било трудно и мъчително. Получил
деформация на дясната колянна става, с изразен болков синдром при клякане
и свИ.ане. Състоянието му не е възстановено и понастоящем. Тъй като жИ.еел
сам разчитал на помощ от съседите си – хранене, домакинство, хигиенни
нужди, пазаруване. Всичко това дало отражение на психиката му – от здрав и
трудоспособен човек, се превърнал в човек, силно зависим от грижите на
други хора. Налагало се смяна на колянната му става, но не разполагал с
финансови средства. Моли съдът да постанови решение, по силата на което да
осъди ЮЛ. П. Р., да му заплати обезщетение на за причинените
неимуществени вреди в размер на 40000 лева, ведно със законната лихва от
05.06.2017 г., обезщетение от 20 лв. за имуществени вреди (такса за СМО),
ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. Претендира и разноските по делото
и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Ответникът ЮЛ. П. Р. е депозирал отговор, в която не оспорва СПН по
1
влязлата в сила присъда, признава иска по основание, но го оспорва по размер
– счита, че е налице съпричиняване поради закъсняло и неадекватно лечение,
както и че претенцията не отговаря на критериите за справедлИ.ост.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД № 216/2018 г. по описа на РС – Русе е видно,
че с влязла в сила присъда ответникът ЮЛ. П. Р. е признат за виновен в това,
че на 05.06.2017 г. по непредпазлИ.ост причинил на И.. Г. Й. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на дясна
голямопищялна кост.
По делото е разпитан свидетелят Р. Н. Т. – познат на ищеца, който
изнася данни, че в резултат на инцидента през юни 2017 г. на последния била
поставена гипсова шина на целия десен крак до бедрото. Не можел да стъпва,
бил почти неподвижен. Искал да му направят операция за смяна на става, но
нямал финансова възможност и кандидатствал за кредит. След като му
отказали, се примирил, че ще страда. И понастоящем изпитвал затруднения с
бързото придвижване, болки от климатика и др. Когато бил на легло се
налагало негови познати да му пазаруват и да го обгрижват.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на протИ.оправното
деяние, възстатновителният период е около 6-8 месеца, като след
приключването му у пострадалия е останало ограничение в обема на
движение и валгусна нестабилност на дясна колянна става, имал болки и към
момента не е настъпило пълно възстановяване, а занапред не се очаква да
настъпи спонтанно. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
оператИ.ното интервенция, свързана с поставяне на метален имплант възлиза
на няколко хиляди левове и не се поема от здравната каса.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съобразно
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по приетата експертиза, предвид специалните
знания на същото и като изготвено компетентно и обектИ.но отговарящо на
поставените въпроси, както и показанията на разпитания свидетел, тъй като
2
същите са логични и последователни, сочат непосредствено възприети от
него факти и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно чл. 300 от
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.оправност и
виновността на дееца. Поради това не се нуждаят от доказване фактът на
извършеното деяние, неговата протИ.оправност и виновността на ответника.
При установената, посочена по-горе фактическа обстановка, е
безспорно, че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане,
визиран в чл. 45 ЗЗД, поради което са и налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. Забраната по смисъла на чл. 45 ЗЗД за виновното
причиняване на вреди предвижда и задължение за причинителя да обезщети
увреденото лице. Установява се също, че посочената вреда е в пряка
причинно-следствена връзка с протИ.оправните действия на ответника и
непосредствена последица от поведението му.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание.
Що се касае до размера на обезщетението, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедлИ.ост. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията, възникнали от инцидента. В случая следва да се
съобрази, че болките и страданията на ищеца не се ограничават само до
3
изжИ.ените в момента на счупването на колянната става и последвалия дълъг
период на медицински манипулации и лечение, а продължават и към момента
на настоящото производство, като спонтанно възстановяване не се
предвижда. От медицинската документация, показанията на свидетеля и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
вследствие на повредата ищецът още изпитва затруднения с придвижването
си и му предстои операция за смяна на колянна става.
Като съобразява характера и тежестта на уврежданията,
продължителността на възстановителния период, липсата на пълно
възстановяване, зависимостта от грижите на други хора, трудоспособната
възраст на ищеца и неблагоприятната в тази насока прогноза, свързана с
предстояща операция и смяна на колянна става, съдът намира, че искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан и претенцията
следва да се уважи в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане. Над този размер искът следва
да се отхвърли.
Основателен е и искът за имуществени вреди от 20 лв., които
представляват извършени разходи за медицински освидетелстване и са в
причинно-следствена връзка с деянието. Върху тази главница също се дължи
законна лихва от датата на деликта.
При този изход на спора в полза на пълномощника на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В тежест на ответника е и дължимата държавна такса в размер на 1000
лева, както и 218 лв. – разноски за съдебно-медицинска експертиза, които
следва да се заплатят по сметка на РОС.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ. П. Р., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на И.. Г.
Й., ЕГН ********** от гр. Русе, сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане,
4
за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 216/2018 г. по описа на
РС – Русе, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и 20 лв. – обезщетение за
имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 05.06.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 25 000 лв. до
40 000 лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА ЮЛ. П. Р., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати по
сметка на Окръжен съд – Русе 1000 лв. държавна такса и 218 лв. разноски за
съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА ЮЛ. П. Р., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на В.В.
от АК – Русе адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1280.60
лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5