Р Е Ш Е Н И Е  № 72

 

гр.Тополовград, 12.12.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и седми ноември  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: А.А.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 229 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената искова молба от на „Е.М.” ЕООД – г. ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, р-н Витоша, ж.к.“М. д.“, ул.”Р. П.-К.” № 4-6, чрез пълномощник П.Д. – юрисконсулт ПРОТИВ М.С.В.  с ЕГН **********,***, понастоящем в затвора в гр.Бургас с която се претендира да бъде установено с решение на съда, че М.С.В. дължи на „Е. М.“ ЕООД сумата от 760,61 лв./седемстотин и шестдесет лева и 61 стотинки/, от която: 662,82 лв./шестстотин шестдесет и два лева и 82 стотинки/ - главница  и 97,79 лв./деветдесет и седем лева и 79 стотинки/ - договорни лихви за периода от 10.08.2016 г. до 09.07.2019 г., представляващи останало неизплатено задължение по усвоен кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски по заповедното и по настоящото исково производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в който последния оспорва размера на задължението, като твърди, че е направил последната вноска на 08.11.2016 г., клон Е. – „О.“ АД и е внесъл сумата от 125 лева и на банката дължи общо 6 вноски за периода декември 2016 г. – месец май 2017 г.,  и затова не може да дължи договорни лихви от 10.08.2016 г., след като от тогава си е погасявал вноските по кредита. Изрично в писмения отговор ответника оспорва и факта, че е бил уведомен с писмо за прехвърленото задължение. В с.з. ответникът се явява лично, поддържа направените възражения направени в писмения отговор и претендира по същество да бъде отхвърлен иска като неоснователен, поради това, че не му е била съобщена предсрочната изискуемост на кредита и прехвърлянето му.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

         На 15.05.2015 г. е сключен между ответника и „О.“ АД договор за потребителски кредит при определени параметри, съгласно който на В. е бил предоставен кредит, който е следвало да бъде изплатен по погасителен план на 24 анюитетни вноски в размер на 118,13 лева с краен срок на погасяване на кредита до 10.05.2017 г. В. след усвояване на кредита е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията.

На 31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ между „О.“ АД и „Е. М.“ ЕООД по силата на която задължението на Кредитополучателя е изкупено от „Е. М.“ ЕООД. За извършената цесия е изпратено уведомление на постоянния адрес на ответника на 14.05.2019 г., като писмото е върнато в цялост и на известието за доставка е отбелязано „в затвора“.

На 10.07.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 197/2019 г., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжникът М.С.В.. В законоустановения двуседмичен срок последния е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед. След което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането в едномесечен срок на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Настоящата искова молба е подадена в този срок.

         С оглед оспорване от страна на ответника на размера на претендираната сума по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че размера на неиздължената сума е 929,42 лева от която: 666,45 лева – главница по Договора за потребителски кредит; 18,30 лева – застрахователна премия за периода от 10.12.2016 г. до 10.05.2017 г.; 19,64 лева – редовна лихва за невнесените главници; 6,66 лева – наказателна лихва за периода от 11.12.2016 г. до 10.05.2017 г.; 218,37 лева – наказателна лихва върху невнесена главница, съгласно чл.7, ал.1 от Договора за потребителския кредит с фиксирана лихва, считано от 11.05.2017 г. до 10.07.2019 г. Изрично в констативносъобразителната част вещото лице е описало с оглед оспорването от ответника, че е внасял повече от изискуемия размер месечни вноски какъв е размера на внесената сума от длъжника, като цяло, за целия период и в таблица е посочил внесените суми как са разпределени по главница, лихва и такси. От заключението се установява също, че след 07.11.2016 г. кредитополучателя не е внасял повече вноски съгласно Договора за кредит. В с.з. вещото лице при разпита си посочва, че последните три суми посочени в заключението от 19,64 лева, 6,66 лева и 218,37 лева са все договорни лихви по силата на сключения Договор за потребителски кредит и се включват в понятието и искането посочено от ищцовото дружество, в исковата молба „договорни лихви“.

         Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра, тъй като е обективно и мотивирано.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

 От материалите по ч.гр.д. № 197/2019 г. е видно, че предявеният иск е допустим, тъй като е подаден в законния едномесечен срок и са спазени всички законни изисквания за неговото редовно разглеждане.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.

         От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно сключено договорно правоотношение по договор за кредит, който договор е породил съответна валидна правно-облигационна връзка.  

         По силата на това валидно сключено договорно правоотношение  ответника дължи претендираната сума, посочена в исковата молба.   

         За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо вземането на банката по сключения договор за кредит е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение между страните; доказан размер на предоставения от банката кредит; възникване на изискуемост по кредита и спазена законова процедура за издаване на заповед за изпълнение  срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая съдът намира, че всички тези положителни предпоставки са налице и те са доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, включително и от заключението на вещото лице направено по искане на ответната страна, с цел установяване действителния размер на вземането. 

         Въпреки, че в заключението си вещото лице посочва по-големи неиздължени суми като главница и лихви, съдът счита, че исковете следва да се уважат в претендирания размер, тъй като съдът не може да уважава повече от колкото е поискано след като предмета на делото се определя от ищеца и от обстоятелствата и исканията му посочени в исковата молба. Съдът не може да присъжда повече от претендираното.

         В случая не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че той не е уведомен за предсрочната изискуемост както той твърди и за прехвърлянето на кредита, тъй като писмото което е изпратено до постоянния му адрес в с.Срем, не е получено от него след като е бил в затвора. И на това основание претендира отхвърляне на исковете. Първо в случая не се касае за предсрочна изискуемост на вземане, тъй като видно от Договора за потребителски кредит той е сключен на 15.05.2015 г. с краен срок на погасяване на кредита 10.05.2017 г., т.е вземането на кредитора е станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора 10.05.2017 г. и към момента на прехвърляне на вземането на 31.01.2018 г. и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.07.2019 г., както и към момента на завеждане на настоящата искова молба на 21.08.2019 г., вземането предмет на настоящото производство е било вече изискуемо. За това не може да се говори за предсрочна изискуемост, за да се изисква надлежно уведомяване на длъжника като условие за настъпването на изискуемостта. Относно уведомлението за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ между „О.“ АД/стар кредитор/ и „Е. М.“ ЕООД/нов кредитор/, действително по делото се установява, че писмото което е изпратено за извършената цесия до постоянния адрес на ответника на 14.05.2019 г. е върнато в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „в затвора“. Въпреки това обаче съдът счита, че в случая може да се приеме, че е налице надлежно уведомяване за извършената цесия на ответника с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. С връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея кредитополучателят /ответника/ е получил и уведомлението изходящо от „О.“ АД/стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните вземания и става надлежно уведомен от този момент. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Във връзка с това е и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II т.о., според което правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника извършено от цедента, но не и съобщението извършено от цесионера, като доколкото закона не поставя специални изисквания за начина по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Поради което съдът счита, че цесията е породила действие по отношение на длъжника. В т.9 от решението на ВКС е посочено: „по общото правило на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това са фактите настъпили след предявяване на иска от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска предявен по реда на чл.422 от ГПК“. Няма пречка надлежното уведомяване да бъде извършено чрез пълномощник на цедента, както е в случая. Съгласно изрично пълномощно ищецът „Е. М.“ ЕООД е изрично упълномощен от цедента – „О.“ АД да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник не опорочава изпълнението.

         Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане по сключен договор за кредит между страните.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски по настоящото дело в размер на 100 лева внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице и по производството по ч.гр.д. № 197/2019 г. на ТгРС, по което са присъдени 25 лева държавна такса.  

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                         Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „Е.М.” ЕООД – г. ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, р-н В., ж.к.“М. д.“, ул.”Р. П.-К.” № 4-6, чрез пълномощник П.Д. – юрисконсулт ПРОТИВ М.С.В.  с ЕГН **********,***, понастоящем в затвора в гр.Б. КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парични задължения, както следва: сумата от 760,61 лв./седемстотин и шестдесет лева и 61 стотинки/, от която: 662,82 лв./шестстотин шестдесет и два лева и 82 стотинки/ - главница и 97,79 лв./деветдесет и седем лева и 79 стотинки/ - договорни лихви за периода от 10.08.2016 г. до 09.07.2019 г., представляващи останало неизплатено задължение по усвоен кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ответникът да заплати на ищеца  разноски по настоящото производство в размер 100 лв. /сто лева/ и разноски от заповедното производство в размер 25 лв. /двадесет и пет лева/.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: