МОТИВИ : Производството по делото е по реда на Глава ХХIV-та от НПК.

            Чрез обвинителен акт (Вх. № 6647 от 29.08.2019 година) Районна прокуратура Габрово е внесла за разглеждане в едноименния районен съд материалите по бързо полицейско производство № 1752-ЗМ-479 по описа за 2019 г. на Районно управление Габрово, като е предявила против подсъдимия К.К. обвинение за това, че около 13,00 часа на 21.08.2019 година, по улица „Лазурна” в град Габрово, управлявал МПС – лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио” с Рег. № ЕВ 88-46 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,47 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подс. К.К. е потвърдил, че разбира същността на обвинението, което е предявено против него. Той се признава за виновен по отношение на това обвинение и дава обяснения, чрез които излага описание на фактическата обстановка по извършването на свързаното със същото престъпление, за което се явява предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подс. К.К., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към датата, инкриминирана с внесения от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт, подсъдимия К.К. не е бил осъждан за извършени престъпления от общ и частен характер. До нея той не е бил и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. по реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК, и поради тези обстоятелства към края на месец август 2019 година е притежавал чисто съдебно минало.

Към инкриминираната дата подс. К.К. се е явявал правоспособен водач, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Той притежава свидетелство за правоуправление от категориите „В”, М” и „АМ”, което е със срок на валидност до 08.03.2026 година. От приложената в досъдебното производство справка е видно, че до момента същият не е бил наказван по административен ред с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на норми от ЗДвП, допуснати при управлението на МПС.

Св. В.Г. и А.А. ***. Съгласно утвърден план за провеждане на специализирана полицейска операция, на 21.08.2019 г. двамата работели по контрол и безопасност на пътното движение, осъществявано на територията, обслужвана от РУ Габрово. Във връзка с това в ранните следобедни часове на 21.08.2019 година те се намирали в района на кръстовище, образувано от пресичането на улиците „Лазурна” и „Венец” в същото населено място. 

Около 13,00 часа на 21.08.2019 година свид. А. спрял за проверка лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио” с Рег. № ЕВ 88-46 АВ, който се движел по ул. „Лазурна” в гр. Габрово. След спирането той изискал документ за самоличност и свидетелство за правоуправление на МПС, каквито не били представени от водача на автомобила. Въз основа на съобщените от последният данни и ЕГН А. извършил справка в информационните масиви на МВР, при която установил, че колата била управлявана от подс. К.И.К. ***. Тъй като същият бил със силен мирис на алкохол и заявил пред полицаите, че е изпил една бира, се наложило да бъде изпробван за наличието на такъв с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с Инв. № ARDN-0157. Проверката приключила с положителен резултат, като уреда отчел концентрация на алкохол в издишания от К. въздух, възлизаща на 2,47 на хиляда. Подсъдимия не оспорил показанията на техническото средство и потвърдил в писмен вид, че ги приема. Впоследствие, след като бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр. Габрово, той отказал да даде кръв за изследване въпреки съзнанието за тази възможност, предвидено в указанията на подписания и получен от него медицински талон. Поради изложеното на подс. К.К. е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение – Серия Д, № 462483, който е бил подписан и получен от водача без последният да направи възражения по отношение на неговото съдържание. При съставянето на акта от подсъдимият не е изземвано свидетелство за управление на МПС, тъй като такова не е било носено от него към този момент. Същото (съобразно материалите, приложени на л. 15-16 от НОХД № 897/2019 г. на Районен съд - Габрово) е било иззето едва на 28.08.2019 г.,  при издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП с № 19-0892-000249 на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово във връзка с отразените в акта обстоятелства, след като е предадено доброволно от страна на К..

С оглед на отчетеният чрез техническото средство положителен резултат при извършената проверка за употреба на алкохол, в РУ Габрово при условията на чл. 356 от НПК е било образувано бързо полицейско производство – под № 1752 ЗМ-479/2019 г. В хода на воденото по него разследване К. е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343б, ал. 1 от НК. След края на разследването събраните по досъдебното производство доказателствени материали са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, като въз основа на тях и съответния обвинителен акт е образувано и производството по настоящото НОХД № 897 по описа за 2019 година.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия, като се приема от съда за установена по безспорен начин от обясненията, дадени от К. на съдебното следствие; от тяхната съпоставка с показанията на свидетелите А.А. и В.Г., от събраните при разследването по досъдебното производство писмени материали (уведомително писмо – л. 1; докладна записка и акт за установяване на адм. нарушение – л. 2-3; справка картон на водач, талон за изследване № 0035904 и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – л. 5-7; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л. 10; справка за съдимост – л. 15; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.16), както и от приложената на л. 25-29 от НОХД № 897/2019 г. на Районен съд Габрово Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП с № 19-0892-000249, издадена на 28.08.2019 г. от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. К.И.К. е осъществил състава на престъплението по предявеното против него обвинение. Предприетото на 21.08.2019 г. управление на автомобила от него не е предмет на спор, а свързаните със същото обстоятелства се установяват както от самопризнанията в обясненията на самият К., така и от показанията на двамата свидетели – В.Г. и А.А., дадени в рамките на съдебното производство. С оглед на това следва да се заключи, че подс. К. е осъществил и състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като писмените материали и показанията на тези полицейски служители сочат, че на тази дата той е управлявал автомобила след употреба на алкохол, чиято концентрация (надхвърляща 1,2 на хиляда) е била установена с показанията на надлежно одобрено техническо средство за измерване, т.е. съгласно нормативно предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) от закона ред. Безспорно е, че данните по отношение на нея не са получени с химическо изследване, а чрез измерване на алкохолните пари, които техническото средство е отчело в издишания от водача въздух. Посоченото обстоятелство няма обективно значение за съставомерността на престъплението, тъй като такова изследване (съгласно указаното в чл. 3, ал. 2, т. 2 от  Наредба № 1) се извършва при конкретно посочени хипотези, между които и тази, в която водача не приема показанията на техническото средство. Подс. К. (според отразеното в приложения на л. 6 от ДП медицински талон) е положил подпис, че ги приема, като е отказал да даде кръв за сравнително изследване. Същият е съзнавал не само, че е употребил алкохол, но и факта, че (при неговото явно немалко количество) тази употреба ще доведе до превишаване на минималните стойности, установени във връзка с квалифициране на предприетото след това управление на автомобила като престъпление по смисъла на закона. Поради изложеното следва да се заключи, че той очевидно е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал ясно последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.

Въпреки чистото съдебно минало на дееца и установеното за престъплението наказание –  от “Една до три години лишаване от свобода” и „Глоба” в размер от 200 до 1000 лева, както и липсата на настъпили съставомерни имуществени вреди, с оглед на съдържащата се в чл. 78а, ал. 7 от НК забрана заради установеното пияно състояние и указанията, дадени в тази насока със задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 2/29.11.2007 г. по т. н. д. № 2/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът прие, че липсват предпоставки за освобождаването на подс. К.К. от наказателна отговорност въз основа на предвиденото с чл. 78а, ал. 1 от НК.

При описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 13,00 часа на 21.08.2019 година, по ул. „Лазурна” в град Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио” с Рег. № ЕВ 88-46 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,47 на хиляда, установено по надлежния ред, подсъдимия К.И.К. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия К.К. към инкриминираната дата, водещо до извод за невисоката степен на обществена опасност, с която същият се определя в качеството на деец; дадените от него обяснения на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направените в тях самопризнания, сочещи за наличие на проявено критично отношение към осъщественото престъпление; липсата на пречки, които да са били оказани от подсъдимият на полицейските служители при извършване на проверката за употреба на алкохол от тяхна страна; действията, свързани с по-късното доброволно предаване на свидетелството за правоуправление от К., както и затрудненото материално състояние на дееца, произтичащо от липсата на получавани трудови доходи и друго притежавано недвижимо имущество, от които да се издържа. В качеството на отегчаващо вината обстоятелство следва да се отрази концентрацията на употребеният алкохол, която не само че надхвърля значително установената в чл. 343б, ал. 1 от НК такава от 1,2 промила, но и сочи, че с оглед на нея самото престъпление се определя с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с тази, отнасяща се до останалите случаи на престъпления от неговия вид.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено от закона наказание, би било несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер – от „Една година лишаване от свобода”. С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество, наложи на подсъдимият К.К. наказание под установения от закона минумум, предвиден в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК за посочения в нея вид, а  именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Десет месеца”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени най-ефективни условия за оптимално постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК съдържа и друго (по-леко по вид) наказание – “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с наказанието “Лишаване от свобода”. Въз основа на установената с чл. 55, ал. 3 от НК възможност това наказание не е било наложено чрез постановената присъда, тъй като съдът е приел, че предвиденото по-тежко по вид наказание е достатъчно да постигне указаните в чл. 36 от НК цели.

Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание подсъдимия К.К. не следва да търпи наказание, свързано с неговото ефективно лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия К.К. се явява правоспособен водач на МПС по смисъла на закона. В съответствие с това, след като отчете липсата на извършени нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, за които същият да е бил санкциониран до момента по административен ред заедно с данните за установената висока концентрация на употребеният от него алкохол, на осн. чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши К. от право да управлява МПС за срок от “Една година”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид посоченото наказание също ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на свързания с него срок се съобрази не само с изложените по-горе обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 година на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от този на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

При изпълнение на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът приспадна времето, през което подс. К. е бил лишен от възможността да упражнява посоченото право по административен ред, считано от 28.08.2019 г. – датата за изземване на свидетелството му за правоуправление, на основание чл. 59, ал. 4 от НК.

По делото не са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…