Решение по дело №1158/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.76б ал.1 т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Б. (собствено име) М. (фамилно име) У. (бащино име) – гражданин на Сирия, с ЛНЧ **********, срещу Решение № 9Х/12.10.2023г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС, с което не е допусната последваща молба с рег. №ЦУ-353-1 от 27.09.2023г. до производство за предоставяне на международна закрила.

В жалбата се твърди, че оспореното решение e неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че от предходната молба настъпили съществени промени. Сочи се също, че интервюиращият орган не взел предвид основни доводи, отразени в молбата. За да поиска отново да му бъде предоставен хуманитарен статут, молителят се позовавал на нови факти и обстоятелства. В тази връзка се твърди, че с Решение №5482/07.06.2022г. на ДАБ – МС на Д.М.У.(регистриран като непридружен непълнолетен) - брат на оспорващия, бил предоставен хуманитарен статут, като с Решение №14207/26.09.2022г. на ДАБ-МС му било дадено и разрешение да се събере на територията на България с родителите си, които се намирали в Турция. Тези две решения били постановени след отказ на Административен съд – Хасково да отмени решението на Председателя на ДАБ-МС за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия и в мотивите си съдът се позовавал най-вече на факта, че родителите на оспорващия живеят в Турция. При даденото разрешение на държавата да събере семейството на молителя, то мотивите на отказа се обезсмисляли. След връщането на оспорващия в Турция, същият счита, че ще е лишен от семейството си и събирането на семейството му ставало практически невъзможно. Сочи се, че в момента оспорващият оставил грижите на семейството си върху родителите. При евентуалното им разделяне той се лишавал от помощта на родителите си за отглеждане на детето си и прекъсване на връзката между тях, съответно, неправилни били изводите, че това не било ново обстоятелство. Към датата на предходните откази решението за събиране на семейството не било постановено. Навеждат се и доводи, че в хода на настоящото производство било налице ново обстоятелство, което било независимо от жалбоподателя, но било в пряка и непосредствена връзка с бъдещето му, както и това на семейството му, а именно – след избухването на войната в ивицата Газа и очаквания отговор на Израел, положението в този район било опасно. Това включвало и държави като Турция, която имала непосредствено отношение към Палестинско-Израелския конфликт. Разликата между Турция и България при този нов конфликт определяла като рискова Турция, поради явната подкрепа за една от страните в конфликта, историческата обремененост през годините поради икономическата и военна подкрепа в миналото, докато България не предполагала наличие на конфликт на територията си и поради толерантната си политика към различните вероизповедания не създавала възможност за съществуване на конфликти на верска основа. Не на последно място се сочи, че жалбоподателят бил проверяван и било установено, че няма връзки с лица, които са опасни за държавата. Характеристичните данни на лицето били положителни и изключвали възможността той да навреди с поведението си. Моли се за отмяна на оспореното решение.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (Н.Б.П.), чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ с №УРИ 105400-4088/15.11.2021г. и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. №3998/23.11.2021г., Б.М.У. от Сирия е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист като Б. (собствено име) М. (фамилно име) У. (бащино име), гражданство Сирия, етническа принадлежност - кюрд, роден на ***г. в***със същия постоянен адрес, професия, с начално образование, религия – *** женен, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за съпругата на чужденеца и детето му, с местонахождение в Турция, както и се съдържат данни относно родителите на чужденеца и негови братя и сестра.

На 21.03.2022г. с Б.М.У. е проведено интервю относно причините да напусне държавата си по произход, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-19573/21.03.2022г.

С Решение № 8010/27.06.2022г., Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при МС отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б.М.У., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

След обжалване пред Административен съд – Хасково е образувано адм. д. №701/2022г., по което с Решение №587/15.08.2022г. съдът е отхвърлил жалбата на Б.М.У., гражданин на Сирия, срещу Решение №8010/27.06.2022г. на Зам. Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С Решение №2628 от 14.03.2023г. на Върховен административен съд на Република България по адм. д. №10463/2022г., е оставено в сила Решение №587/15.08.2022г., постановено по адм. дело №701/2022г. по описа на Административен съд – Хасково.

От Б.М.У. от Сирия е подадена последваща молба за международна закрила с вх. №ЦУ-13-77 от 12.04.2023г. до Председателя на ДАБ при МС. В молбата се навеждат доводи, че към този момент турската държава ограничава част от правата, съдържащи се в Конвенцията за бежанците от 1951г., въпреки, че Турция е страна по нея и по други международни договори, гарантиращи правата на бежанците. Изложени са твърдения, че търсещите закрила лица (освен тези от Европа) не са считани за бежанци, макар и държавата да е дала временна закрила на милиони граждани на държави от Близкия изток. Отделно от това турската държава осъществявала преследване по отношение на сирийските кюрди и поради тази причина Турция не се явявала трета сигурна страна и чужденецът не можел да се завърне там и да води безпрепятствен живот. Освен това, в резултат на земетресението на 06.02.2023г., Турция била в хуманитарна криза. Семейството му, което пребивавало там, било изгонено от квартирата си, като съпругата на чужденеца се принудила да се завърне в Сирия. В момента тя и детето им живеели на палатка при изключително трудни условия. В допълнение на това били тежките последици от дългогодишната война в Сирия. В молбата чужденецът е посочил също, че брат му получил хуманитарен статут и му било разрешено да се събере на територията на РБ с родителите им. Така в Турция вече не останал никой от семейството на чужденеца. Поискано е да се допусне последващата молба за разглеждане по същество.

С Решение №2Х/03.05.2023г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на основание чл.76б ал.1 т.2 от ЗУБ не е допусната последваща молба с рег. №ЦУ 13-77 от 12.04.2023г. на Б.М.У. до производство за предоставяне на международна закрила. В решението е посочено, че в обобщение се формира извод, че в подадената от Б.М.У. последваща молба не се откриват нови факти и обстоятелства, от значение за предоставяне на статут по ЗУБ – касаещи държавата му по произход, данни за застрашаване на неговия живот или на свободата му, на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена група, или излагане на опасност от изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Посочено е, в заключение, че представените и твърдени от Б.М.У. данни по никакъв начин не обуславят нови обстоятелства, които да доведат до допускане на последващата молба за закрила до производство по общия ред.

От Б.М.У. от Сирия е подадена нова последваща молба за международна закрила с вх. №ЦУ-15-129 от 04.07.2023г. на ДАБ при МС. В молбата чужденецът е посочил, че е кюрд от Сирия и иска да живее заедно със съпругата и детето си, а също и заедно с родителите си и брат си в България. Посочил също, че през последните години кюрдите в Североизточна Сирия били редовно атакувани от Турция. Освен това, в България чужденецът имал постоянен адрес в гр. София. На този адрес живеел и непълнолетният му брат Д. М. У., за когото полагал грижи, като последният получил хуманитарен статут. С Решение №14207/26.09.2022г. било разрешено на родителите на чужденеца да се съберат на територията на Република България с брат му Д. М.У.. Освен това, чужденецът работел на граждански договор.

С Решение №6Х/17.07.2023г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на основание чл.76б ал.1 т.2 от ЗУБ не е допусната последваща молба с рег. №ЦУ 15-129 от 04.07.2023г. на Б.М.У. до производство за предоставяне на международна закрила. В решението е посочено, че при преценка на последващата молба с вх. №ЦУ-15-129 от 04.07.2023г., в която Б.М.У. не се позовава на новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата, в която е пребивавал, се налагал извода, че производство за предоставяне на международна закрила не следва да се образува.

От Б.М.У. от Сирия е подадена отново последваща молба за международна закрила с вх. №ЦУ-353-1 от 27.09.2023г. на ДАБ при МС. В молбата чужденецът е коментирал Решение №587 от 15.08.2022г. на Административен съд – Хасково и е посочил, че му е издадена заповед за „връщане“ (в която не била посочена държавата, в която следва да бъде върнат). Тази заповед не била обжалвана, поради липса на знание от чужденеца за нейното значение и влязла в сила през месец юли 2023г. Към посочения момент чужденецът бил настанен принудително с друга заповед в лагера в Любимец, която заповед била обжалвана и по повод на което било образувано адм. д. №6669/2023г. по описа на Административен съд София - град. В молбата чужденецът посочил, че се позовава на следните нови факти и обстоятелства: С Решение №5482/07.06.2022г. на ДАБ-МС на Д.М.У.(регистриран като непридружен непълнолетен) – брат на чужденеца, бил предоставен хуманитарен статут, като с Решение №14207/26.09.2022г. на ДАБ-МС било дадено разрешение да се събере на територията на България с родителите си, които се намирали в Турция. Така след връщане на територията на Турция, чужденецът щял да е лишен от семейството си и събирането на семейството му ставало практически невъзможно. Твърди се, че молителят отговарял на условията за получаване на хуманитарен статут.

С обжалваното в настоящото производство Решение №9Х/12.10.2023г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на основание чл.76б ал.1 т.2 от ЗУБ не е допусната последваща молба с рег. №ЦУ 353-1 от 27.09.2023г. на Б.М.У. до производство за предоставяне на международна закрила. В решението е посочено, че при преценка на последващата молба с вх. №ЦУ-353-1 от 27.09.2023г., в която Б.М.У. не се позовава на новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата, в която е пребивавал, се налагал извода, че производството за предоставяне на международна закрила не следва да се образува.

Решението е връчено на 16.10.2023г. срещу подпис на чужденеца, като последният е запознат със съдържанието му на език, който разбира, което обстоятелство е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата е подадена на 23.10.2023г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.

Гореизложената непротиворечива фактическа обстановка се установява от наличната по делото административна преписка.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на чужденеца на 16.10.2023г., като същият е запознат със съдържанието му на езика, който разбира. Връчването е удостоверено с подписи на чужденеца и на преводача, и на длъжностното лице. Жалбата е подадена на 23.10.2023г. по пощата, следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното решение е издадено в производство по реда на Глава VI, Раздел III – „Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила“. В чл.76а от ЗУБ е предвидено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ, подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.

Съгласно чл.76б ал.1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н.Б.П., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-287/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно и подробно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му, а възраженията в жалбата, който са и единственото изложено основание за оспорване на посоченото решение, са неоснователни.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предвид липсата на нови обстоятелства по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗУБ, правилно е приложена процедурата по Глава VI, Раздел III от ЗУБ.

Решението е издадено в срока по чл.76б, ал.1, вр. ал.2 от ЗУБ при спазване на визирания 14-дневен срок, считано от подаване на последващата молба за международна закрила.

Оспореното решение е съответно и на материалния закон.

В настоящия случай оспорващият не се е позовал на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Изложените в последващата молба такива са идентични с тези, на които кандидатът се е позовал при подаване на двете предходни молби с вх. №ЦУ-13-77 от 12.04.2023г. и вх. №ЦУ-15-129 от 04.07.2023г. на ДАБ при МС. Безспорно е че жалбоподателят не попада в категорията „членовете на семейството“ по смисъла вложен от законодателя в § 1, т.3 от ЗР на ЗУБ спрямо непълнолетния си брат.Събраните в предишните и в настоящото производство доказателства не сочат наличие на нови обстоятелства, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение на кандидата, нито обосновават съществена промяна в обстановката в Сирия, респ. Турция до степен да доведе до предоставяне на международна закрила. В тази връзка правилно е прието, че не са спазени изискванията за допустимост на последващата молба за закрила, респ. правилно същата не е допусната за разглеждане по същество.

Следователно, както правилно е прието в оспореното решение, в подадената последваща молба не се сочат нови обстоятелства, които да са от съществено значение за предоставяне на статут по ЗУБ измежду посочените конкретни такива в същия закон. Предвид това законосъобразно ответникът е отказал да допусне същата до производство за международна закрила.

Обстоятелството, че след избухването на войната в ивицата Газа и очаквания отговор на Израел, положението в този район било опасно, не е от значение за преценка допустимостта на депозираната от чужденеца последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.

По повод твърденията на оспорващия, че е бил разследван и съден в държавата си по произход, е необходимо да се посочи, че съдът не кредитира с доверие представения от процесуалният му представител едва в хода на съдебното производство документ – свидетелство за съдимост, като намира че същия е съставен за целите на производството. Съдържанието на същото противоречи на тмвърденияята на в проведеното с чужденеца интервю, видно от което е че до датата на която е напуснал държавата си по произход не е бил осъждан и срещу него не е имало заведени съдебни дела, както и противоречи на посоченото от чужденеца в регистрационният му лист досежно място на раждане и постоянен адрес. Не по-маловажен е фактът, че посоченото свидетелство е с дата предхождаща последващата молба на чужденеца от 27.09.2023г., а факта че е бил осъден в Сирия за военни престъпления изобщо не е обективиран в молбата като основание да се изиска предоставяне хуманитарен статут.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. (собствено име) М. (фамилно име) У. (бащино име) – гражданин на Сирия, с ЛНЧ **********, против Решение №9Х/12.10.2023г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: