РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. Бургас, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радостина П. Иванова
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на М. Н. К. чрез адв. Сава Каров и на
ЗК „Лев Инс“ АД чрез адв. Панайот Велков срещу Решение №1588/01.08.2024
г., постановено по гр. д. №1579/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
С обжалвания съдебен акт застрахователят ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да
заплати на М. К. обезщетение в размер на 400 лв. за претърпени
неимуществени вреди и 150 лв. за имуществени вреди, претърпени вследствие
на ПТП от 03.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба- 11.03.2024 до окончателно изплащане, като иска
за неимуществени вреди за горницата до първоначално претендираната сума
от 5000 лв. е отхвърлен.
В жалбата на въззивника- ищец са изложени оплаквания относно така
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Намира, че предвид индивидуалното отношение на
всеки човек към настъпването на пътно произшествие, в което е участник,
съдът не е отчел интензитета на претърпените вреди и е занижил
необосновано обезщетението за същите. Моли решението да бъде отменено в
частта, с която районният съд е отхвърлил иска до пълния размер от 5000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 11.03.2024 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев
Инс“ АД, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. В
1
изложението е застъпено становище, че по делото не са събрани никакви
доказателства, установяващи причинени вследствие на инцидента
травматични увреждания, както и няма данни пострадалият да е отсъствал от
работа. Изтъква се, че разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели са
дали показания, с които пресъздават казаното им от жалбоподателя касателно
произшествието, а не техни лични възприятия. Набляга върху разминаването в
разказаното от свидетелите и констатираното от съдебния лекар за наличие на
травматични увреждания в областта, където е бил поставен предпазния колан,
тъй като при прегледа не са констатирани такива, а разпитаните представят
противоположна картина- за натъртвания в областта на гърдите. В отговора се
излага също, че твърдяното от ищеца комоцио не е било по никакъв начин
доказано. Счита определеното обезщетение за неимуществени вреди за
съобразено със стандартите за справедливост. При тези съображения моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски, сторени пред въззивната инстанция.
С жалбата си въззивникът- ответник изразява недоволство от
първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на М. К. сумата от 400 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 03.04.2022г., сумата от
150 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 03.04.2022г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба–
11.03.2024г. до окончателното плащане на главницата. Застъпено е становище
за неправилност на съдебния акт, поради което се моли за неговата отмяна и
отхвърляне на предявените от ищеца искове. Изложено е, че първостепенният
съд е достигнал до изводи за ангажиране на отговорността на застрахователя
при превратен анализ на събраните по делото доказателства. Смята се, че с
оглед разпределената доказателствена тежест ищецът не е успял при
кумулативните условия на пълно и главно доказване да установи, че е
претърпял неимуществени вреди вследствие на пътния инцидент. Счита се за
недоказан механизмът на ПТП предвид обстоятелството, че по делото като
единствено доказателство за същия е представен двустранен констативен
протокол. Възразява се и по определения размер на обезщетение за
неимуществени вреди, като се намира същият за завишен, тъй като не са
установени настъпили травматични увреждания, нито изживян стрес. Излагат
се съображения, че разпитаните пред районния съд свидетели не установяват
факти, които пряко са възприели, а преразказват казаното им от пострадалото
лице. По отношение на претендираните и присъдени от районния съд
претърпени имуществени вреди възразява същите да са настъпили във връзка
с претърпяното ПТП. При тези доводи моли решението да бъде отменено, а
предявените от ищеца искове- отхвърлени. Претендира сторените разноски
пред първата и въззивната инстанции. В жалбата няма заявени
доказателствени искания, няма представени нови писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. К.
чрез адв. Сава Каров, с който се оспорва въззивната жалба на застрахователя
като неоснователна. Счита за доказана в нейната цялост предявената
претенция, поради което моли жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД да бъде оставена
без уважение.
В съдебно заседание въззивникът- ищец поддържа жалбата и моли да
бъде уважена, като акцентира върху обстоятелството, че за доказване на
2
претърпените неимуществени вреди не са нужни единствено медицински
документи за посещения при психиатър и/или психолог. Изтъква, че лимитът
по застраховка „Гражданска отговорност“ за едно събитие, покрит риск,
възлиза на 10 240 000 лв., което обстоятелство следва да бъде съобразено при
определяне справедливия размер на обезщетението. Въззивникът-ответник
също поддържа своята жалба. Счита, че механизмът на ПТП не е доказан, като
обръща внимание, че по делото няма изготвена автотехническа експертиза.
Взима отношение, че по делото не са събрани никакви медицински
документи, нито такива относно имущественото състояние на увреденото
лице, от които може да се установи какви телесни увреждания е получил, дали
и колко е отсъствал от работното си място. Претендира първоинстанционното
решение да бъде отменено.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че подадените жалби са редовни, отговарящи на изискванията по
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустими- подадени в
законоустановения срок от лица, които имат правен интерес и срещу акт
подлежащ на обжалване.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова
молба на М. К., с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД срещу ЗК „Лев Инс“ АД да заплати сумите от 5000
лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 03.04.2022 г. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания- контузия по
главата, лицето, лявата длан и двете колена, стрес и уплаха, както и 150 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение в процедурата по чл. 380 КЗ в
размер на 100 лв. и заплатена такса за издаване на съдебномедицинско
удостоверение в размер на 50 лв., двете суми ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска- 11.03.2024 г. до окончателно
погасяване на задължението. Твърди се, че на 03.04.2022 г. ищецът в
качеството си на водач на л.а. марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег. №*******
при движение по републикански път I-7 в посока гр. Шумен, на двулентов път
с еднопосочно движение, е бил ударен челно от водач на л.а. марка
„Мерцедес“ с рег. №*******, застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че вследствие на сблъсъка е
претърпял травмативни увреждания, изразяващи се в контузии по главата,
лицето, лявата длан и най-вече двете колена. Твърди да е получил частично
комоцио, защото след настъпване на катастрофата се чувствал неориентиран.
Излага, че мястото на пътното произшествие било посетено от полицейски
служител, който съставил протокол за ПТП, в който били отразени данните на
виновния водач и данните на неговия застраховател. След инцидента бил
прегледан от съдебен лекар, който удостоверил претърпените вследствие на
ПТП и констатирани от него травматични увреждания. В качеството си на
увредено лице предявил пред ЗК „Лев Инс“ АД претенция за доброволно
3
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. По нея
било взето решение и отправено предложение за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 600 лв. за неимуществени вреди.
При наведените твърдения счита, че са налице предпоставките за уважаване
на предявените от него искове в цялост.
В молбата като цена на иска за неимуществени вреди е посочена сумата
от 5001 лв., докато в петитума е отправено искане за осъждането на ответника
да заплати 5000 лв. С определението по чл.146 ГПК съдът е докладвал иска
като такъв с цена от 5000 лв., като ответникът не е повдигнал въпроса за
разминаването с един лев между двете суми, поради което и на основание чл.
70 ГПК размерът, посочен в петитума на исковата молба и докладван от съда
се е стабилизирал.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК
„Лев Инс“ АД, с който искът се оспорва по основание и размер. Възразява се
за наличието на виновно поведение от страна водача на застрахования при
него лек автомобил. Оспорват се твърденията вследствие на ПТП да са
причинени телесни увреждания на ищеца, в това число твърдяното частично
комоцио. Релевира се възражение за липса на причинно-следствена връзка
между катастрофата и сторените имуществени разходи за издаване на
съдебномедицинско удостоверение и адвокатски хонорар за завеждане на
претенция. По отношение на размера се застъпва становище за прекомерност
на претенцията за неимуществени вреди, като се изтъква, че същата не
отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД смисъл. Релевира се
бланкетно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД с твърдения, че К.
не е бил с поставен обезопасителен колан. С тези съображения претендира
исковете да бъдат отхвърлени.
Районен съд- Бургас е приел, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на застрахователя, като справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 400 лв. Приел е, че по
безспорен начин е доказан механизмът на произшествието, както и
причинените вследствие на него неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания. Намерил е, че е налице причинна връзка между сторените
имуществени разходи в размер на 150 лв. и настъпилия инцидент.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно в някои части
поради нарушение на материалния закон, като за този извод излага
следните мотиви:
Имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото от ПТП лице може
да бъде ангажирана при кумулативното настъпване на юридическите факти,
както следва: 1) ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" на лек автомобил, 2) като в срока на действие на договора, 3)
поради противоправното и виновно поведение на водача на застрахованото
МПС 4) да е настъпило застрахователно събитие, 5) в причинна връзка с което
ищецът да е претърпял неимуществени вреди- болки и страдания и
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение и
възстановяване, както и 6) да е спазена процедурата по чл. 380, ал. 1 КЗ за
доброволно уреждане на спора, като вината на водача при установяване на
4
противоправното поведение се презюмира.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга, както и наведените твърдения за съпричиняване от страна на ищеца.
Между страните в настоящото производство е безспорно
обстоятелството, че по отношение на л.а. марка „Мерцедес“, модел „А 140“ с
рег.№ ******* към 03.04.2022 г. е бил действащ валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е застрахователят ЗК
„Лев Инс“ АД. Не се спори, че на процесната дата и място е настъпило ПТП с
участието на описания автомобил и този на ищеца- л.а. марка „БМВ“, модел
„316 И“ с рег. №*******.
С оглед доводите и оплакванията, наведени във въззивните жалби,
очертаващи предмета на въззивния контрол, спорни са въпросите относно
наличието на противоправно и виновно поведение у водача застрахования при
ответника автомобил, причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
твърдените от ищеца вреди и какъв следва да е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди болките и страданията, претърпени от ищеца,
съгласно критериите за справедливост, заложени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на спорния по делото въпрос, касаещ дали водачът на л.а.
марка „Мерцедес“, модел ******* е извършил действия, с които е нарушил
ЗДвП и ППЗДвП следва да се отбележи, че по делото е представен Протокол
за ПТП № 1817626, рег. №2022-1038-173/03.04.2022 г., съставен от
длъжностно лице – младши автоконтрольор Вълчев при Сектор „Пътна
полиция“- ОДМВР Шумен. Протоколът е подписан без възражения от
участниците в инцидента, съдържанието на същия не е оспорено от ответника
по реда на чл. 193 ГПК. Съгласно чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. вр.
чл. 125а, ал. 1, вр. чл. 125 ЗДвП, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
нарушения са два основни вида: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и протокол за ПТП с материални щети и 2) двустранен констативен
протокол за ПТП, издаван без посещение на мястото на ПТП от служителите
за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП
в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено
заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за
произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.
Константната съдебна практика приема, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и като
такъв се ползва не само с формална доказателствена сила относно неговото
авторство, но и с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП като местоположението на МПС,
участниците, характера и вида на нанесените щети по превозните средства и
околната среда, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието
/така решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., IТО на ВКС,
решение №211/14.12.2015 г. по т.д. №2782/2014 г. IТО на ВКС, решение
№71/16.08.2017 г. по т.д. №60343/2016 г., IIГО на ВКС, решение
№11/24.01.2019 г. по гр.д. №2653/2018 г., IVГО на ВКС и др./ От значение за
преценката на възприетите от длъжностното лице факти, както и за техния
обем, е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на
осъществяване на ПТП. По отношение на отразените причини за настъпване
на ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила,
доколкото същите съставляват правен извод, подлежащ на установяване от
5
съда на база на събраните по делото доказателства. В тази си част документът
се ползва се ползва с доказателствена сила само по отношение на
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай
длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно
признание.
По аргумент от чл. 125, ал. 1, т. 5 ЗДвП дори в случаите на ПТП,
съпроводено единствено от материални щети, службите за контрол на МВР
следва задължително да посетят мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство, какъвто е настоящият
случай. Така при посещения на мястото на ПТП-то за служителите на МВР е
открита възможността да възприемат пряко и лично факти, пряко свързани с
механизма на ПТП, в зависимост от времевата отдалеченост на огледа на
местопроизшествието от момента на настъпването му, поради което и
издаденият от тях протокол за ПТП притежава обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за определяне на начина на
реализиране на механизма на ПТП.
От представения по делото протокол за ПТП се установява, че
длъжностното лице е пристигнало на местопроизшествието в кратък времеви
отрязък след регистриране на сигнала за ПТП (около 40 мин.) и е извършил
оглед, при който е могъл непосредствено да възприеме всички елементи,
релевантни за процесния механизма на катастрофата. Обвързваща съда сила
имат вписаните констатации относно мястото на инцидента, пътната
маркировка, участниците в ПТП, разположението на превозните средства след
сблъсъка, което се установява от начертаната схема и причинените щети върху
двата автомобила. Съдът е обвързан да възприеме, че ПТП е настъпило на
пътно платно с две ленти с разрешено еднопосочно движение към гр. Велики
Преслав. Възприетите от автоконтрольора щетите по МПС марка „Мерцедес“
(Участник 1) са в областта на ляв преден калник, предна броня и преден
капак, докато по МПС марка „БМВ“ (Участник 2) са в областта на преден ляв
и десен калник, предна броня, ляв и десен фар. Наред с това, се установява, че
л.а., марка "Мерцедес"след ПТП се е намирал в платното за насрещно платно.
Макар необвързващи съда, за доказателствената стойност на вписаните
в протокола обстоятелства относно механизма на ПТП, следва да се вземе
предвид обстоятелството, че същият е изготвен пред участвалите в ПТП лица
и е двустранно подписан от тях, без да са направени възражения, поради което
съставлява извънсъдебно признание на неизгодните за участниците факти.
Съдържанието му не е оспорено и от ответника в настоящото производство.
По правило извъсъдебното признание на водач на МПС не би могло да
обвърже ответника- застраховател, ако неговата стойност се цени изолирано.
Видно от приложената по делото застрахователна преписка по щета
№0000-1000-04-22-7224/08.04.2022 г. в производството по чл. 380 КЗ с
официално писмо застрахователят- ответник след разглеждане на
представените от К. документи е определил обезщетение от 600 лв. за
претърпени неимуществени вреди, като е предложил доброволното уреждане
на спора чрез сключване на споразумение. Направеното предложение
6
настоящият съдебен състав цени като извънсъдебно признание на факта, че
ПТП е настъпило вследствие на противоправното и виновно поведение на
водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. №*******. Същото кореспондира изцяло с
констатациите на длъжностното лице, които се ползват с материална
доказателствена сила, така и с инкорпорираното извънсъдебно признание на
водача на автомобила.
Местонастъпването на вредоносния резултат е такова, че на съда не са
му нужни специални знания, така щото да приеме за установен по безспорен
начин твърдяния от ищеца механизъм на ПТП. В конкретния случай
протоколът инкорпорира верига от косвени доказателства, които установяват
всички релевантни за механизма обстоятелства и водят до единствено
възможния извод, че водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. №******* е нарушил
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и излизайки от пътна връзка е навлязъл в платното за
насрещно движение, при което се е сблъскал челно с правомерно движещия се
л.а „БМВ“ с рег. №*******, управляван от ищеца. Този извод на съда се
подкрепя изцяло и от направеното извънсъдебно признание на виновния
водач, така и от отправеното от застрахователя предложение за доброволно
изплащане на обезщетение.
Предвид изложеното наведените в жалбата на въззивника- ответник
оплаквания, че ищецът не е успял да докаже механизма на ПТП, са
неоснователни.
По отношение на спорния въпрос относно наличието на настъпили
вследствие на инцидента травмативни увреждания настоящият съдебен състав
се солидаризира с приетото за установено от районния съд. В действителност
К. е посетил лекар три дни след инцидента, като при прегледа не са
констатирани видими травматични увреждания, а единствено болки в
областта на главата, ръката и двете колена. От свидетелските показания се
установява, че ищецът е изпитал стрес и уплах от случилото се. Събитие,
изключително по своя характер, като пътния инцидент винаги е свързано с
преживяване на негативни емоции като стрес, страх и уплаха, които от своя
страна представляват неимуществени вреди, пряко свързани с процесното
събитие и подлежат на репариране.
Оплакванията в жалбата на въззивника- ищец, че определеното от
районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лв. е
необосновано занижено се явяват частично основателни. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Следва да бъдат взети предвид всички
обстоятелства, които обуславят вредите. Преценката за справедливия размер е
резултат от съпоставка между относимите обстоятелства, като не се отдава
изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. На
репариране чрез паричното им остойноствяване могат да подлежат само
действително настъпили неимуществени вреди, които се намират в пряка
причинна връзка с увреждането. При определяне на размера съдът съобразява
доказаните претърпени от К. стрес и уплаха, младата възраст на същия,
предполагаща по-бързо емоционално възстановяване, обстоятелството, че
пътнотранспортното произшествие не е тежко и обществено-икономическата
конюнктура в страната, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ /така решение №50041/07.07.2023 г. по т.д.
№915/2022, II ТО на ВКС, решение №50033/25.07.2023 г. по т.д. №299/2022 г.,
7
II ТО на ВКС, решение №50108/10.10.2022 г. по т.д. №544/2022 г. II ТО на
ВКС/. Според настоящият състав на съда справедливото по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 1000 лв., като
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
За да се присъди обезщетение в по-голям от определения от съда размер,
ищецът следва да установи или принципната тежест на събитието, или че
индивидуално за него то е било свързано с претърпяна силна уплаха и голям
стрес, каквито доказателства не са ангажирани. Следователно въззивната
инстанция трябва да уважи претенцията на ищеца за още 600 лв.,
представляваща разликата между присъдените от Районен съд- Бургас 400 лв.
и приетият от настоящия състав справедлив размер от 1000 лв.
Във връзка с претендираните имуществени вреди съдът намира
наведените във въззивната жалба на застрахователното дружество доводи за
липса на връзка между ПТП и сторените разходи за основателни. Правната
доктрина и съдебната практика приема, че имуществените вреди от деликт,
при който са причинени травматични увреждания, представляват негативната
промяна в правната сфера на пострадалия, свързана със сторени разходи за
лечение и възстановяване. Претендираните от ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в процедурата по чл. 380 КЗ в размер на 100 лв. и
заплатена такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение в размер на
50 лв. не представляват имуществена вреда, причинена вследствие на ПТП.
Изцяло от свободната воля на ищеца зависи дали да бъде представляван от
адвокат в извънсъдебното производство по доброволно уреждане на спора и
да плати в тази връзка хонорар. Още повече, че видно от застрахователната
преписка застрахователната претенция е подадена лично от М. К. с приложени
изискуемите за уважаването й документи, като адв. Каров е провел
кореспонденция единствено относно срочното произнасяне на
застрахователната комисия. Разходът за издаването на съдебномедицинско
удостоверение представлява такъв по обезпечаване на доказателства за
получените увреждания. Претендираните разноски не са извършени за
заплащането на медикаменти, лекарствени средства, рехабилитационна
терапия и други пряко свързани с лечението на получените травматични
увреждания, стрес и уплаха. Поради това отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ не би могла да бъде ангажирана, тъй
като липсват елементи от фактическия състав, пораждащ неговото
задължение, а именно причинната връзка между ПТП и извършените разходи.
Обратното би означавало отговорността на застрахователя по „Гражданска
отговорност“ да се разпростира извън границите на причиненото с деликта
реално увреждане.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
решението следва да бъде отменено в частта, с която искът на М. К. срещу ЗК
„Лев Инс“ АД за претърпени вследствие на ПТП от 03.04.2022 г.
неимуществени вреди за горницата над 400 лв. до 1000 лв. е отхвърлен, както
и в частта, с която искът за имуществени вреди в размер на 150 лв. е уважен.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора на преразглеждане подлежи въпроса за
дължимите от страните разноски и по какъв начин следва да бъдат възложени.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, уговорено между ищеца и процесуалния му представител за
8
представителство пред въззивната инстанция. С възражението по чл. 78, ал. 5
страната, в тежест на която се възлагат направените по делото разноски,
поставя като спорен въпроса дали насрещната страна със своите
извънпроцесуални действия не е надценила труда на своя адвокат, уговаряйки
възнаграждение в значително по-висок в сравнение с традиционната практика
размер за защитата по конкретното дело. Възражението се свърза с
установяване на факта, че насрещната страна не е положила дължимата грижа,
като е сключила договор за правна защита и съдействие, размерът на хонорара
по който не е съответен на действителната фактическа и правна сложност на
спора. Настоящият състав намира, че уговореният хонорар в размер на 600 лв.
е съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора,
поради което не следва да бъде намаляван.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената част от иска, които за пред първата инстанция възлизат на 116,50
лв., а за въззивната- 135,92 лв., т.е. общо за двете инстанции 252,42 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска, които за пред първата инстанция възлизат на 80,58
лв., а за въззивната- 443,20 лв., т.е. общо- 523,78 лв. След извършване на
поисканата от въззивника- ответник компенсация в тежест на ищеца следва да
се възложат разноски в размер на 271,36 лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1588/01.08.2024 г., постановено по гр.д.
№1579/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която е отхвърлен
искът на М. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за претърпени неимуществени вреди
за горницата от 400 лв. до 1000 лв., в частта, с която е уважен искът за
имуществени вреди в целия предявен размер от 150 лв., както и в частта за
разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№67А, представлявано от изпълнителите директори Валентин Илиев и Павел
Димитров, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД на М. Н. К.
с ЕГН ********** и адрес: ***, допълнително сумата от 600 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания в резултат на претърпяно на
03.04.2022 г., на републикански път I-7, км. 116+286, в посока от гр. Варна към
гр. Велики Преслав ПТП, причинено поради противоправното и виновно
поведение на водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. №*******, застрахован при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба- 11.03.2024 г. до окончателно изплащане на
главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. К. с ЕГН ********** срещу
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП от 03.04.2022 г. в размер на 150 лв.,
изразяващи се в разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
процедурата по чл. 380 КЗ в размер на 100 лв. и заплатена такса за издаване на
9
съдебномедицинско удостоверение в размер на 50 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 11.03.2024 г. до
окончателно изплащане на главницата.
ОСЪЖДА М. Н. К. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ №67А, сума в размер на 271,36 лв.- разноски пред първата и
въззивната инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10