Решение по дело №409/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД с ЕИК *********, чрез адв. В., срещу Решение № 2019/25.12.2023г., постановено по АНД № 20235330204728 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е изменено Наказателно постановление /НП/ № 2351 от 19.06.2023г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл. 210в, предл. 1 от ЗЗП, като е намален размерът на наложената на дружеството имуществена санкция от 30 000лв. на 5000 лв.

Касаторът твърди, че оспорваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с изводите на районния съд. Оспорва размера на наложената имуществена санкция и счита, че определеният размер от 5000 лева също е несправедлив. Иска отмяна на решението в обжалваната част и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез упълномощен процесуален представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба и счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита решението на РС за правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата, направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията са следните:

За да постанови оспорваното решение, районният е установил следната фактическата обстановка по делото:

На касатора е издадена и е влязла в сила Заповед № 135/20.02.2017г. на председателя на КЗП, с която на ЮЛ е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цена на предлагани от него стоки. По подаден до КЗП сигнал от 15.02.2023г., съдържащ твърдения за констатирана разлика в посочени на етикети и на каса цени на стоки в търговски обект, стопанисван от касатора в гр.Стамболийски, на 21.02.2023г. е извършена проверка в обекта от служители на РД Пловдив на КЗП. Установено е, че търговецът предлага за продажба стоки - хранителни и промишлени, като цените им са обозначени предварително чрез ценови етикети, поставени в близост до артикулите на видно за потребителите място, като за стоките, които са на промоция, търговецът е използвал жълти на цвят етикети с надпис: „Акция! Максима България ЕООД“, върху които заедно с наименованието на артикула е посочена предишната му цена, която е зачертана, новата цена и срокът на промоцията. При маркиране на касата на стоки от контролна покупка, извършена от проверяващите, е констатирано, че при два продукта е налице разминаване между предварително обявената и продажната цена, а именно: кисело мляко „Балкан“ 3,6%, 400 гр. се предлага за продажба с жълт етикет, върху който предишната цена 1,99 лв. е зачертана и до нея е поставена нова цена 1,69 лв., но на касата се заплаща на по-висока цена - 1,99 лв.; опакован десерт „TWIX” 50 гр. е с жълт етикет, указващ, че предишната му цента 1,29 лв. е невалидна, тъй като е зачертана и е активна новата цена от 1,09 лв., а на касата се заплаща на по-високата цена - 1,29 лв. Констатирано е, че информацията за предишната и актуалната цена на стоките се предоставя върху жълтите етикети с едър, добре видим шрифт с поставен надпис „Акция“, а срокът на намалението е обозначен с крайно дребен, почти неразличим шрифт.

Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № К-2702717 от 21.02.2023 г. На дружеството касатор е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 002351/28.03.2023г., в който е описано, че търговецът предоставя невярна информация относно цените на част от стоките, заблуждавайки потребителите, че могат да ги закупят на по-ниска (промоционална) цена, обявена на етикета, докато на касата същите стоки се заплащат по предишната си цена, която е по-висока. Посочено е, че в нарушение на издадената му Заповед № 135/20.02.2017г., с продажбата на процесните стоки, дружеството жалбоподател е извършило заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, с което е нарушило разпоредбата на чл. 210в, пр.1 от ЗЗП. Посочено е в акта, че нарушението е първо и е извършено на 21.02.2023 г. в гр.Стамболийски, [улица]. Въз основа на установеното в АУАН е издадено оспорваното пред районния съд НП.

За да измени и потвърди НП, районният съд е приел, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и дружеството правилно е санкционирано за нарушение на чл. 210в, предл.1 от ЗЗП, предвид издадената и влязла в сила към датата на проверката заповед № 135 /20.02.2017 г., отнасяща се за нарушение на чл.68д , ал.1 връзка чл.68г, ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. Според ПРС, със заповедта на председателя на КЗП от 20.02.2017г., за „Максима България“ ЕООД е била въведена забрана да представя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите от него стоки, т.е. на търговеца е било забранено да прилага изобщо в търговската си дейност нелоялна търговска практика, състояща се в представяне на потребителите на невярна и подвеждаща информация досежно цената на стоките, чрез отпечатване върху етикетите им на цена, различна от продажната, като забраната не е обвързана с конкретен вид стока или конкретен времеви период. Предвид на това районният съд е приел, че ЮЛ е извършило административното нарушение, като е допуснал същата нелоялна търговска практика, като тази, която му била е забранена с влезлия в сила административен акт на председателя на КЗП. Според ПРС наложената за така извършеното административно нарушение имуществена санкция е необосновано висока, предвид надценената от АНО обществена опасност на деянието, неотносимото възприемане на инфлацията върху стоките, нарушената заповед и издадените срещу търговеца други наказателни постановления като отегчаващи обстоятелства. Поради това ПРС е намалил размера на наложената на дружеството имуществена санкция от 30000лв. на 5000 лв. и е оставил в сила НП в останалата му част.

В рамките на проверката, която касационната инстанция дължи на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав приема следното:

Така постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка.

Районен съд Пловдив при установяване съставомерността на нарушението е обсъдил разпоредбите на чл. 210в, във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЗП и издадена Заповед № 135/20.02.2017г., която е влязла в сила в деня на проверката, както и установяванията във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Според съда дружеството правилно е санкционирано за нарушение на чл.210в, предл. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като фактическият състав на процесното нарушение включвало два факта – един предхождащ факт, а именно издаването на Заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП (или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 от ЗЗП), и един следващ факт, а именно – неизпълнение на издадената заповед. Съдът е обсъдил заповедта и нейното съдържание, като същата не е налична в доказателствения материал по делото. Посоченото в НП административно нарушение е именно, че търговецът не изпълнява издадената му от Председателя на КЗП Заповед № 135/20.02.2017г., влязла в сила след решение на Върховен административен съд № 5367/10.04.2019г. Следва несъмнено да бъдат установени обстоятелствата за издадена заповед по чл. 68, ал. 1 от ЗЗП и нейното неизпълнение чрез установеното при проверката от 21.02.2023г. След като по делото няма доказателства за издадена заповед и влизането й в сила, то не може да бъде установена съставомерността на административното нарушение с процесното НП. Според настоящата касационна инстанция, районният съд се е произнесъл при неокомплектована административна преписка в нарушение на чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като не е събрал служебно доказателствата, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, в случая да укаже на административния орган да окомплектова преписката с цитираната в мотивите на НП Заповед № 135/20.02.2017г. и съдебно решение.

Предвид забраната за нови фактически установявания от настоящата инстанция – чл. 220 от АПК, и твърденията за наличие на горепосочените документи(Заповед № 135/20.02.2017г., решение № 5367/10.04.2019г. на Върховен административен съд), които са относими към спора, без същите да са представени в първоинстанционното производство, се налага отмяна на съдебния акт в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на административнонаказаващия орган да представи посочените документи, като едва след това направи преценка относно съставомерността на нарушението.

Предвид изложеното, решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което той да се съобрази с мотивите на касационната инстанция, да събере и приобщи към делото липсващия административен акт и съдебно решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХ състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2019/25.12.2023г., постановено по АНД № 20235330204728 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е изменено Наказателно постановление /НП/ № 2351 от 19.06.2023г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл. 210в, предл. 1 от ЗЗП, като е намален размерът на наложената на дружеството имуществена санкция от 30 000лв. на 5000 лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.