№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Анна Д. |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Д. |
|
||
|
адм. дело № 3179/2019г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Северна Морска
в Агенция „Митници“ против Решение № 1982/04.11.2019г. на ВРС, ХХХІV-ти състав,
постановено по НАХД № 2767/2019г. по описа на същия съд, с което е отменено
НП № 371/2018/2019 от 14.05.2019г. на зам.директора на ТД Северна Морска в Агенция
„Митници“, с което на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ****за нарушение на чл.234,
ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския
парламент и Съвета, вр.чл.128, §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, е
наложена имуществена санкция в размер на 804,42в., представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС неоснователно
се е позовал на Доклад № BG005800/1/6/09.07.2018г.
издаден от Митница Столична при Агенция „Митници“, т.к. този доклад предхожда
писмо № ОСМ (2018)18661/03.09.2018г. на OLAF, касаещо новоустановени факти и обстоятелства в резултат на
външно разследване, съдържащо безспорни констатации за систематично занижаване
на стойността на внасяната стока с около 30%. Намира за неоснователни доводите
на съда, че след като проверката на OLAF не е приключила и не е изготвен окончателен доклад, който да
се ползва с доказателствена сила на официален документ, то представените
доказателства са само кореспонденция с уведомителен характер и без обвързваща
доказателствена сила. Позовава се на приложените към писмо № ОСМ
(2018)18661/03.09.2018г. на OLAF,
с което се предоставят 23бр. износни декларации, като твърди, че от същите е
видно систематично занижаване на стойността с около 30% при декларирането на
внос. Твърди и че допустимостта на доклада в административнонаказателното
производство е признато изрично с разпоредбата на чл.11, пар.2 от Регламент (ЕС,
Евроатом) № 883/2013 на ЕП и на Съвета от 11.09.2013г. относно разследванията,
провеждани от Европейската служба за борба с измамите. Предоставената от OLAF информация
е в съответствие с разпоредбата на чл.12, пар.4 от Регламент
(ЕС, Евроатом) № 883/2013 и описаните по-горе обстоятелства потвърждават
съмненията на митническите органи относно занижената стойност по конкретната
митническа декларация. Макар износната малайзийска декларация да е частен
документ, същата дава пълна характеристика на стоките по отношение на вид,
количество и цена. Нейната стойност представлява договорната стойност на
стоките, продадени за износ в митническата територия на Съюза. Неоснователно
ВРС е приел, че не може да бъде сформиран окончателен извод от съдържанието на
износната декларация, като липсата на самата фактура на по-висока стойност не е
пречка за определяне на по-висока стойност по реда на чл.70, пар.1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. В представената от OLAF износна митническа декларация, е
посочен номер на фактура, различен от фактурата, представена в хода на
административнонаказателното производство. В износната декларация е декларирана
фактурна стойност, която представлява цена FOB пристанището на натоварване, като същата превишава с около
30% декларираната във вносната декларация стойност. ВРС не е коментирал в
мотивите си констатациите на OLAF за систематично занижаване на стойността с около 30% при
декларирането за внос, като в представения договор не е уговаряне такава
конкретна търговска отстъпка.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Р., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – МИЛКИ ГРУП БИО ЕАД, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 85303/18.11.2019г. Намира за правилни изводите на ВРС досежно доказателствената стойност на писмото на OLAF и на износната митническа декларация като в тази връзка се позовава на Решение на СЕС от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35. Относно установеното разминаване в стойностите с около 30% сочи, че същото се дължи на договорената търговска отстъпка, която не е отразена в износната декларация, а износителят ползва възстановяване на суми, които са процент от цената на стоките съгласно GST ACT 2014 - според превода „Закона за данъка върху стоките и услугите 2014“.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Ж., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че ВРС правилно е извършил преценка на приетите доказателства и конкретно, че износната декларация е частен документ без овързваща материална доказателствена сила. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, т.к. по делото не са събрани доказателства, установяващи безспорно извършено нарушение по чл.234 от ЗМ. Счита, че решението на ВРС е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 12.01.2018г. на Пристанище Варна запад, с м/к Avra Miteras пристигнали контейнери № CARU2755128, № CAXU6385011, № GESU1316209, № MEDU1739739 и № MSCU3195746, натоварени с общо 5600 колета бруто тегло 116480кг. „палмов олеин“ IFFCO TRISTAR на заповед на изпращача и страна за нотификация „МИЛКИ ГРУП БИО“. Стоката в контейнерите била представена пред митническите органи с декларация за временно складиране № 2002/47/12.01.2018г., а на 17.01.2018г. била подадена митническа декларация за поставяне под режим „митническо складиране“ регистрирана в МИС под № MRN 18BG002002J0000662/17.01.2018г. На 12.02.2018г. част от стоката била поставена под режим „Допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка“ с декларация МRN 18BG002005H0002243/12.02.2018г. С последната били освободени 1120 х 20 кг. колета палмов олеин IFFCO TRISTAR, с посочена в кл. 22 обща фактурна стойност 13171,20 USD, единична цена FOB 588.00 USD за метричен тон, митническа облагаема стойност 21918,64лв., бруто тегло 23296кг., нето тегло 22400кг., тарифен код ********** и държава на произход Малайзия. След извършен документален контрол на митническата декларация и приложенията към нея, митническите органи предприели действия по чл.140 от Регламента за изпълнение 2015/2447, поради съмнения относно дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума. В резултат на извършената проверка и събраните доказателства (подробно описани от ВРС) с Решение рег.№ 32-121558/27.04.2018г. към МRN 18BG002005H0002243/12.02.2018г. началникът на Митница-Варна отказал да приеме декларираната митническа стойност и извършил корекция на стойността на кл.46 - вместо 21918,64лв. да се чете 29568лв., в резултат на което е установено мито за доплащане в размер на 688,44лв. С писмо рег.№ 32-151550/29.05.2018г. от Агенция Митници била отправена молба до Директорат „Разследване ІІ“ към OLAF за съдействие по Регламент (ЕО) №515/97 относно внос на палмово масло от Малайзия чрез деклариране на занижени стойности по 55бр. митнически декларации с изпращач/износител FELDA IFFCO SDN BHD Малайзия и получател „МИЛКИ ГРУП БИО“. На 17.09.2018г. в Митница Варна под № 32-267756/17.09.2018г. постъпило писмо от АМ относно получен отговор от OLAF № ОСМ (2018)18661/03.09.2018г., според който малайзийските власти са представили на OLAF копия на 23 износни декларации за доставка на палмово масло за България, които кореспондирали с вносните операции, предмет на проверката. Декларираната стойност при износа показвала систематично занижаване на стойността с около 30% при декларирането на същата стока за внос в България. Вписаните в износните декларации номера на фактури се различавали от номерата на фактурите, представени от МИЛКИ ГРУП БИО, като OLAF счита българските фактури за неистински. В резултат на разследването с писмо № ОСМ (2018)18175/24.08.2018г. от OLAF били представени 23бр. малайзийски митнически декларации. Предоставените от OLAF данни били съпоставени с данните, представени пред Митница Варна, и било прието, че от страна на МИЛКИ ГРУП БИО на 12.02.2018г. на МП Пристанище-Варна при Митница Варна е извършено нарушение, изразяващо се в деклариране с митническа декларация МRN 18BG002005H0002243/12.02.2018г. на стока „палмов олеин“ IFFCO TRISTAR, 1120 колета х 20кг. нето тегло, с обща фактурна стойност в кл.22 13171,20 USD, единична цена FOB 588 USD за метричен тон, митническа облагаема стойност 21918,64лв., бруто тегло 23296кг., нето тегло 22400кг., тарифен код ********** и държава на произход Малайзия, с начислено мито 1972,68лв., вместо с фактурна стойност 18816 USD (ед.цена FOB 840 USD), митническа облагаема стойност 30856,67лв. и дължими държавни вземания - мито в размер на 2777,10лв., в следствие на което е избегнато частично заплащане на публични вземания - мито, в размер на 804,42лв. Прието било, че МИЛКИ ГРУП БИО е извършило нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, за което му е съставен АУМН № 310/24.11.2018г., а въз основа на него е издадено НП № 371/2018/2019/15.05.2019г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 804,42лв.
За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че описаното в АУМН и НП нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Според ВРС по делото не са налице доказателства, че процесната палмова мазнина е продадена на по-висока от декларираната при вноса стойност. Не става ясно как митническите органи са стигнали до извода за приетата за действителна продажна цена на процесното количество. За ирелевантно е прието обстоятелството, че в коносамента липсва позоваване на договора с доставчика, т.к. съгласно чл.103 и чл.108, ал.1 от Кодекса за търговско мореплаване коносаментът е едностранно издаден от превозвача превозен документ, който удостоверява наличието и съдържанието на превозния договор и доказва приемането на посочения в него товар. Съдържанието му е определено в чл.110 КТМ и липсва изискване за вписване на указание за договора за продажба. Обстоятелството, че фактурата представена от дружеството е свързана с конкретния договор се установява безспорно от представената проформа фактура /цитирана в търговската фактура/ издадена именно въз основа на този договор. Неправилно във вреда на дружеството е тълкувано обстоятелството, че не е представило износната декларация, т.к. то не е титуляр на режима „износ“ и освен това приемането на износната декларация не е „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК , в който смисъл е тълкуването на СЕС в Решение от 15 септември 2011, ДП Груп, С-138/10, т.35. Отделно ВРС е приел, че никъде в представената износна декларация не е посочена описаната в акта и постановлението ед.цена на м.тон. Отделно, същата не може да обвърже друго лице, освен подателя предвид чл.5, т.12 от Регламент (ЕС) № 952/13 и дружеството не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в износната декларация, при условие че подадената от него вносна декларация отговаря на стойността на приложената към нея фактура. В тази връзка ВРС се е позовал на Доклад BG005800/1/6/09.07.2018г. издаден от Митница Столична при АМ относно спазването на митническото законодателство за периода 20.04.2015г. - 20.04.2018г., в който контролните органи констатирали, че при проверка на банковите извлечения не е установено да са нареждани изходящи валутни преводи без основание към външнотърговски контрагенти. Относно посочването в НП, че липсата на самата фактура на по-висока стойност не е пречка за определяне на по-висока митническа стойност по реда на чл.70, пар.1 от Регламент № 952/2013, вр.чл.128, пар.1 от Регламент № 2015/2447, ВРС е приел, че посочената разпоредба позволява определяне на по-висока стойност, но само когато са налице доказателства за действителната продажна цена на стоката. В административнонаказателната преписка не е приложена нито фактура, нито платежен документ, удостоверяващи стойностите, посочени в износната декларация. Писмото на OLAF, в което е посочено, че вносителят системно занижава с 30% стоката при деклариране на вноса също не може да послужи за определяне на митническата стойност, т.к. проверката не е приключила с окончателен доклад. Писмото представлява само кореспонденция с уведомителен характер и няма обвързваща доказателствена сила, каквато би имал окончателния доклад по чл.11 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013. На следващо място ВРС е приел, че митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях митническа стойност. Цената от 1,37лв. посочена в НП, е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на „Глобъл Линкс“ ЕООД без да е извършен анализ на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките - каквото е изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ относно различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и не е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Налице е и съществена разлика между договорените количества, различно е и търговското наименование на стоките, като от посочените в Решение с рег.№ 32-121558/27.04.2018г. статистически данни за количества и цени не може да се извърши преценка дали се касае за средностатистически цени именно на сходни стоки.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати от ВРС процесуални нарушения и липсата на изложени мотиви досежно обстоятелства, въз основа на които митническите органи са стигнали до извод за невярно декларирана митническа стойност, респ. за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Въпреки обемността на административната преписка и множеството изнесени факти в АУМН и НП досежно съмненията относно достоверността на декларираната митническа стойност, проведената процедура по чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане и акта, с който същата е приключила, на практика изводът, че от страна на „МИЛКИ ГРУП БИО“ е извършена „митническа измама“ е обоснован единствено с данните от представената от ОLAF износна митническа декларация.
Всички изложени в АУМН и НП съображения досежно констатираното занижаване
на стойността при вноса с около 30%, за установените данни за стойността на
идентични стоки с произход Малайзия, декларирана при внос на територията на ЕС
от трети лица, както и данните от кореспонденцията с OLAF, са относими към
процедурата по чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане, като административното
производство, приключило с Решение рег.№ 32-121558/27.04.2018г. към MRN 18BG002005H0002243/12.02.2018г., e неотносимо към производството, приключило с обжалваното
наказателно постановление.
Макар в наказателното постановление подробно да са описани извършените в тази връзка действия на митническите органи, констатациите при проверката и обстоятелствата, в подкрепа на съмненията им относно достоверността на декларираната митническа стойност, АНО не се е позовал на решението към процесната MRN за корекция на митническата стойност, а е извел извод за извършено нарушение по чл.234 от ЗМ единствено на база данните от износната митническа декларация, представена от OLAF. Че АНО не е обосновал твърдяната митническа измама с резултатите от процедурата по чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане, следва недвусмислено и от факта, че установеното с Решение рег.№ 32-121558/27.04.2018г. мито за доплащане е в размер, различен от размера на избегнатите публични държавни вземания, посочен в наказателното постановление.
За да обосноват извод, че е извършена
митническа измама, митническите органи са се позовали само на износната
декларация, която по арг. от чл.12, §4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е
годно доказателство, но както правилно е приел ВРС, не е достатъчно за да обоснове
извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл.70, пар.1
и 2 от МК – т.е. че действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, е именно тази, посочена в износната митническа декларация.
Правилно ВРС е приел и че в подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани никакви доказателства, вкл. цитираната фактура, както и че износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. „МИЛКИ ГРУП БИО“ не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Следователно, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена. Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката от стойността, която е декларирал износителя, не може да се обоснове извод, че заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.29 §1 от Регламента. Доказателства за това не се установява да са били събрани преди издаване на НП, нито се представят в съдебната фаза пред ВРС. Липсва и валидно установяване с окончателен доклад на OLAF, че фактурата, представена при вноса е неистинска.
Поради това като е приел, че не е еднозначно и категорично доказано от издателя на НП, че именно фигуриращата в малайзийската износна декларация стойност е митническата стойност на внесената стока, ВРС е направил извод, изцяло кореспондиращ с доказателствата и закона.
По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на ответника следва да се присъдят разноски. Видно от представен списък на разноските, от страна на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД се претендират разноски общо в размер на 1440лв., от които 720лв. адвокатски хонорар за първата инстанция и 720лв. адвокатски хонорар за касационната инстанция. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВРС е неоснователно, т.к. разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета с измененията на ЗАНН, обнародвани в ДВ, бр. 94 от 2019г., т.е. след приключване на производството пред ВРС и няма обратно действие.
Основателно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В случая с НП е наложена имуществена санкция в размер на
804,42лв. и съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1,
минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300лв., колкото
е адвокатското възнаграждение без ДДС по договор за правна защита и съдействие
от 15.11.2019г. и фактура № 651/15.11.2019г. На основание §2а от ДР на Наредба № 1 и по
арг. от Решение на СЕС от 23 ноември 2017г., по обединени дела С-427/16 и
С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисления
данък, т.к. в случая не е налице двойно облагане с ДДС. Така на ответника по касация
следва да се присъдят общо разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1982/04.11.2019г. на ВРС, ХХXІV-ти състав, постановено по НАХД № 2767/2019г.
ОСЪЖДА ТД Северна Морска в Агенция „Митници“ да
заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление****, представлявано от П.Д.П., разноски за производството в размер
на 360,00лв. (триста и шестдесет лева).
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.