РЕШЕНИЕ
№ 4287
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА М.
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА М.
Административно наказателно дело № 20231110206445 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р. И. И. чрез адв. М. е обжалвала електронен фиш, серия К, №5254704 на СДВР,
с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Намира, че неясно от съдържанието
на фиша е, дали нарушението е извършено в населено или извън населено място, тъй
като текстовата част противоречи на посочената цифрова квалификация, което
ограничава правото на защита на наказаното лице. Твърди, че към датата на
използване, техническото средство не е било технически годно, тъй като не е
преминало първоначална и последваща техническа проверка.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. М. поддържа жалбата и моли
въз основа на изложените в същата съображения, да бъде отменен ел. фиш. Претендира
за присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна не се представлява. Депозирани са писмени бележки с вх.
№260642/20.09.2023г. от юрк. И. като пълномощник на СДВР, в които моли ел. фиш да
бъде потвърден, а жалбата - отхвърлена като неоснователна, поради категорично
доказаното извършване на нарушението, за което е наложена глобата. Намира, че при
издаване на фиша за спазени процесуалните изисквания за форма и съдържание, така
също и е издаден след заснемане и измерване на скоростта на движение на МПС от
мобилна АТСС, която отговаряла на изискванията за валидност. Моли за присъждане
1
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С електронния фиш, на Р. И. И. е наложена глоба, в размер на 50лв., за това, че
на 18.08.2021г. в 11:27ч. в гр. София по бул. “Проф. Цветан Лазаров“ №48 /Сервиз
Митвас/, с посока на движение от бул. “Асен Йорданов“ към бул. “Христофор
Колумб“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, е установено и
заснето с АТСС TFR1-M, №619, нарушение на скоростта, извършено с лек автомобил
„Рено Клио” с рег.№СО0597ВН, движещо се с превишена скорост от 13 км/ч. -
нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Електронния фиш е издаден въз основа на клип и справка от ЦБД за собственост
на заснетото МПС.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалвания ел. фиш.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като не са представени
доказателства за датата на връчване на наказаното лице на ел. фиш. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на
чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушения на ограниченията на скоростта, тъй като е използвано автоматизирано
техническо средство и система /АТСС/, а за установеното и заснето нарушение не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
или отнемане на контролни точки, поради което в съответствие с процесуалния ред
към дата на деянието е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба.
Ел. фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвП-
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от АТСС и е от одобрен образец със Заповед №8121з-
931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, както е и със задължителното
съдържание по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП - посочена е териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
2
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Процесната система за контрол на скоростта - TFR1-M, №619 отговаря на
изискването на §6, т.65 от ДР на ЗДвП за АТСС - уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес и от
вида мобилни АТСС - прикрепени към превозно средство.
Видно от удостоверение №10.02.4835, мобилната система за видеоконтрол, тип
TFR1-M е от одобрените за използване типове средства за измерване до 24.02.2020г., а
според протокол №8-38-21/07.07.2021г. за провереното средство за измерване №619 е
преминало успешно периодичен контрол на 07.07.2021г., със срок на валидност една
година. Това означа, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на
скоростта на движение - 18.08.2021г. е технически изправно да засича скоростта на
движение на МПС, с оглед на разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, макар и срокът на
валидност на одобрения тип да е изтекъл, АТСС отговаря на одобрения тип, тъй като е
използвана в срока на периодичен контрол.
Според генериран от АТСС клип, с посочване на точната локация на
установяване и извършване на нарушението, в това число с GPS координати и карта,
както и снимката на поставеното АТСС в служебния полицейски автомобил, а и
отразено в протокола за използване на техническо средство от 18.08.2021г., същото е
позиционирано на тази дата на пътен участък в гр. София, на бул. “Проф. Цветан
Лазаров“ № /Сервиз Митвас/, с посока на движение от бул. “Асен Йорданов“ към бул.
“Христофор Колумб“, с въведени от контролен орган: посока на задействане -
приближаващи, стационарен режим, двупосочно измерване, с начало на работа 09:10
часа и край в 11:30 часа, при общо ограничение на скоростта от 50 км/ч., без пътни
знаци.
Пътният участък отговаря на изискването за населено място по §6, т.49 от ДР на
ЗДвП, тъй като е застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. Това означава, че по правилата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП максималната допустима скорост на движение на МПС в този участък е 50км/ч.
При измерена от 66км/ч. и установена след приспадане на толеранса от 3% от 63км/ч.,
означава, че заснетото на снимката МПС с рег.№ се е движило с превишена скорост от
13 км/ч. в населено място.
Казаното означава, че И. е извършила нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тя е
наказана за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а именно, че е шофирала със
скорост, която е различна от посочената в ал.1, сигнализирана с пътен знак. При това
положение, лицето е наказано за нарушение, което не е извършило. Това е съществено
3
нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на И. и е
основание за отмяна на електронния фиш.
В този случай, не може да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН,
като се измени електронния фиш в частта на законовата разпоредба, която е нарушена,
тъй като макар да се прилага закон за еднакво наказуемо нарушение, е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а именно, че водачът не е
избрал максимално допустима скорост, въведена с пътен знак, каквото е съдържанието
на използваната законова разпоредба, под която е подведено деянието като
административно нарушение. Тези обстоятелства са съществено различни, от
въведените в текстовата част на електронния фиш, при описание на нарушението,
извършено в населено място с максимално допустима скорост на движение от 50км/ч.
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При тези съображения, обжалвания ел. фиш следва да бъде отменен, като
издаден незаконосъобразно.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя, на осн. чл.63д, ал.1 от
ЗАНН се дължи присъждане на разноски. Видно от приложения договор за правна
помощ, на адв. М. не е заплатено адвокатско възнаграждение, а страните са се
съгласили такова да се дължи по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 от
ЗА, в такива случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Става въпрос за
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.18, ал.2 от тази наредба, ако административното наказание е под формата
на глоба, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка
наложена глоба, предвиждаща в т.1, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е 400 лева при интерес до
1000 лв. Именно по аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К, №5254704 на СДВР като издаден
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА въззиваемата страна – СДВР да заплати на адв. М. от САК
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5