Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
Гр. Пловдив, 16.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Пенка
Стоянова и прокурора Галин Гавраилов, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова ВНОХД № 2248/2019г. по описа на ОС - Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.
С Присъда № 278/01.11.2019г.,
постановена по НОХД № 6829/2019г. РС – Пловдив, ХХ н.с. е признал подс. М.Д.Х.
– роден на ***г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, неженен, неосъждан, постоянен адрес:***, ЕГН **********
за това, че на ***г. в гр. П. без надлежно разрешително е държал високорисково
наркотично вещество:
- марихуана с нето тегло 0.313
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1.5 тегловни
процента на стойност 1.88 лв.;
- марихуана с нето тегло 0.105
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1.2 тегловни
процента на стойност 0.63 лв.;
- марихуана с нето тегло 12.31
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4.5 тегловни
процента на стойност 73.86 лв.;
- марихуана с нето тегло 3.603
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3.2 тегловни
процента на стойност 21.62 лв.
на обща стойност 97.99 лв.
/съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/, поради което и на
основание чл.354а ал.3 т.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 вр.
чл.54 вр. чл.36 от НК му е определил наказание лишаване от свобода за срок от
една година и глоба в размер на 2 000 лв., като е намалил така определеното
наказание лишаване от свобода с една трета и го е осъдил на наказание лишаване
от свобода в размер на осем месеца.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1
т.1 от НК е приспаднато от така наложеното наказание осем месеца лишаване от
свобода времето, през което подс. Х. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от
24 часа на 22.10.2019г. съгласно Заповед за задържане с рег. №
444зз-131/22.10.2019г.
На основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено изпълнението на така наложеното на подс. Х. наказание осем месеца лишаване
от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.354а ал.6 вр.
ал.3 т.1 от НК е отнето в полза на държавата вещественото доказателство –
остатък от марихуаната след изготвяне на химическа експертиза по делото – 12.82
гр., предадена за съхранение в Централно митническо управление – София, Отдел
„МРР-НОП“ с писмо с рег. № ЗМ 437/22.10.2019г., която след влизане на присъдата
в сила да бъде унищожена по предвидения от закона ред.
Отнети са в полза на държавата и веществените
доказателства – 4 бр. хартиени пликове, 1 бр. ел. везна, 1 бр. кутия от цигари DUNHILL, 4 бр.
полиетиленови опаковки, 1 бр. прозрачно найлоново пликче, 1 бр. полиетиленов
плик със защитен ръб, 1 бр. фолио /станиол/, предадени на съхранение в Пето РУ
ОДМВР Пловдив, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като
вещи без стойност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Х. е осъден да заплати сторените по досъдебното производство разноски в
размер на 165.88 лв. за изготвена съдебно-химична експертиза по сметка на ОДМВР
Пловдив.
Недоволен от така постановена присъда
е останал подс. Х., който чрез защитника си адв. Т.И., е депозирал въззивна
жалба, с която обжалва присъдата като се твърди, че същата е постановена в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се деянието
да бъде преквалифицирано като такова по чл.354а ал.5 от НК, като осъденият бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер на 1 000 лв.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на ОП Пловдив заявява, че от една страна
споделя доводите на защитата за ниската степен на обществена опасност на дееца,
а от друга с оглед количеството на държаното от подс. Х. наркотично вещество
подкрепя тезата на първоинстанционния съд. Предлага на съда да наложи на
подсъдимия административно наказание.
Жалбата и направените в нея
искания се поддържат от адв. И. в съдебно заседание.
Подс. Х. моли съда да му бъде
наложено административно наказание глоба.
Пловдивски окръжен съд, след като
прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на
страните в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на
атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313
и чл.314 от НПК, намира следното:
Жалбата е подадена в законния
срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК.
За да постанови съдебния си акт
първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Х. е роден на ***г. в гр. С.,
с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със
средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Във връзка с
получена в Пето РУ ОДМВР Пловдив оперативна информация за това, че подс. Х.,
работещ като управител на магазин за алкохол и цигари „С.“ на ул. „Г.Д.“ № ***
в ж. к. „Т.“, гр. П., държи и разпространява наркотични вещества на работното
си място, била извършена проверка в посочения магазин на ***г. около 10.30 ч.
от полицейски служители при 05 РУ ОДМВР Пловдив – свидетелите И. Ш. и З. Т..
При проверката била открита на работното място на подсъдимия, до компютъра, кутия
цигари, за която той посочил, че съдържа марихуана. Подс. Х. предал доброволно
на полицейските служители кутията цигари, съдържаща марихуана. При проведената
беседа подсъдимият признал, че има още марихуана в обитаваното от него жилище,
находящо се в гр. П., ж. к. „Т.“ бл.*** вх.*** ет.*** ап.***. Поради това в
хода на производството, поради възникнал неотложен случай, било извършено
претърсване и изземване в цитираното жилище, обитавано от подсъдимия.
При
извършеното претърсване били открити и иззети вещи, имащи значение за делото, а
именно: на пода в стаята, обитавана от подс. Х., бил намерен и иззет станиол,
намиращ се в буркан, съдържащ зелена тревиста маса. На бюро в същата стая бил
намерен и иззет 1 бр. плик със защитен ръб, съдържащ зелена тревиста маса. От
шкаф била иззета 1 бр. ел. везна. От чанта в ъгъла на стаята бил иззет
полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса.
За
намерените и иззети вещи подс. Х. дал обяснения, че това е марихуана за лична
употреба.
Извършеното
претърсване и изземване е било одобрено с разпореждане на съдия при РС -
Пловдив.
В хода на
образуваното бързо производство е била изготвена съдебно-химическа експертиза
(Протокол № 2009/25.10.2019г. на БНТЛ ОДМВ-Пловдив), съгласно заключение на
която предадените за изследване обекти са както следва: сухата зелена растителна
маса (обект № 1) е марихуана с нето тегло 0.313 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 1.5 тегловни %. Марихуаната от обект № 1 е била
изразходвана при изследването; сухата зелена растителна маса (обект № 2) е
марихуана с нето тегло 0.105 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 1.2 тегловни %. Марихуаната от обект № 2 е била
изразходвана при изследването; сухата зелена растителна маса (обект № 3) е
марихуана с нето тегло 12.31 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
4.5 тегловни %. Според експертизата остатъкът след изследването от обект № 3 е
10.67 гр.; сухата зелена растителна маса (обект № 4) според същата експертиза е
марихуана с нето тегло 3.603 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
3.2 тегловни %, а остатъкът след изследването от обект № 4 е 2.15 гр.
Гореописаната фактическа
обстановка районният съд е приел за установена въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство устни и писмени доказателства – показанията на
свидетелите И. Х. Ш.и З. К.Т., протокол за доброволно предаване от
22.10.2019г., протокол за претърсване и изземване от същата дата, ведно с
фотоалбум, заповед за полицейско задържане, характеристчина справка, справка
съдимост, както и от заключението на съдебно-химическата експертиза.
Съдът е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели, като е приел, че същите са обективни и в пълно
съответствие със съставените протоколи, обективиращи проведените действия по
разследване. Направен е подробен анализ на гласните и на писмените
доказателства, а така също и на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-химическа експертиза, като е посочено от кои от тях какви факти и
обстоятелства по делото се установяват, които изводи на районния съд изцяло се
споделят. Прието е, че направеното от подс. Х. самопризнание се подкрепя от
всички събрани доказателства и доказателствени средства, поради което
същото представлява източник на
доказателства.
При така установените факти
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че подс. Х. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК за това, че на ***г. в гр. П. без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество:
- марихуана с нето тегло 0.313
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1.5 тегловни
процента на стойност 1.88 лв.;
- марихуана с нето тегло 0.105
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1.2 тегловни
процента на стойност 0.63 лв.;
- марихуана с нето тегло 12.31
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4.5 тегловни процента
на стойност 73.86 лв.;
- марихуана с нето тегло 3.603
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3.2 тегловни
процента на стойност 21.62 лв.
на обща стойност 97.99 лв.
/съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/.
На посочените дата и място подс. Х. е държал марихуана, която е включена в
Списък I /растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина/, представляващ Приложение № 1 към Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/,
приета с Постановление на МС № 293 от 27.10.2011г., на основание чл.3 ал.2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКВНВП/.
Чл.7
ал.1 от ЗКВНВП забранява производството, преработването, пренасянето и
превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на
наркотични вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на
този закон.
Предвид
горното и доколкото подсъдимият е държал високорискови наркотични вещества без
необходимото за това разрешение, издадено по реда и при условията на ЗКНВП, посочените
действия същият е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред.
Цената
на държаното от подс. Х. наркотично вещество е определена съгласно Приложение №
2 на чл. единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
От
субективна страна, подс. Х. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Същият е съзнавал, че няма надлежно
разрешително, но въпреки това е държал високорисково наркотично вещество.
Районният
съд е приел, че в случая не са налице предпоставките за преквалифициране на
извършеното от подс. Х. деяние като такова по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, тъй
като внесеното обвинение отговаря напълно на посочената в него правна
квалификация.
За така
извършеното от подс. Х. престъпление му е наложено наказание при условията на
чл.54 от НК, като първоинстанционният съд от една страна е приел, че е налице
висока обществена опасност на престъплението предвид обществените отношения,
които се засягат с него, като е отчел и това, че подсъдимият е държал на
няколко места забранено наркотично вещество, включително и на мястото, на което
работи, представляващо търговски обект. От друга страна са взети предвид
младата възраст на подсъдимия, както и обстоятелството, че същият не е осъждан. Предвид горното и като е приел, че не са
налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, районният съд е определил наказание една година
лишаване от свобода, което след редукцията на чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3
и същият е осъден на осем месеца лишаване от свобода, като наред с това му е
наложено и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в
минимално предвидения от закона размер от 2 000 лв., като е взето предвид, че
същият е в трудоспособна възраст и работи.
Първоинстанционният
съд е приел, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс. Х. да
изтърпи така наложеното му наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението му с изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
На
основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК от наложеното на подс. Х. наказание
лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е бил задържан за 24 часа
по реда на ЗМВР съгласно Заповед за задържане рег. № 444з-131/22.10.2019г.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон спрямо установените правнозначими факти /инкриминирани от
обвинението и признати от подсъдимия/, квалифицирайки деянието по чл.354а ал.3
т.1 от НК, като не е приел, че същото представлява маловажен случай по смисъла
на чл.93 т.9 от НК.
За да
обоснове този си извод, съдът е приел, че ниската стойност на държаното
количество наркотично вещество не е единственият критерий при преценка на това
дали случаят е маловажен. Посочено е, че макар и да става въпрос за количество
на обща стойност 97.99 лв., доколкото същото е намерено на различни места в
жилището на подсъдимия, а така също и на работното му място, не може да се
приеме, че става дума за един обособен обект, а за четири такива, поради което
и дори марихуаната да е за лична нужда се изключва вероятността същата да е
била предназначена за еднократна употреба. Отчетен е и видът на държаното
наркотично вещество като високорисково и създаващо опасност за живота и
здравето на хората, поради което и въпреки наличието на смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно съжалението за стореното,
неговата млада възраст и положителната му характеристика, е прието, че
внесеното обвинение отговаря напълно на посечената в него правна квалификация,
а не на тази, посочена от защитата на подсъдимия. Относно оказаното от последния
съдействие за установяване на престъплението в хода на досъдебното
производство, е прието, че такова може е било налице само при първоначалната
поява на полицейските служители, докато останалото количество наркотично
вещество е било намерено в дома на подсъдимия в резултат на извършеното
претърсване и изземване при условията на неотложност.
Правната
оценка на районния съд, от която следва изводът, че извършеното деяние не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид, не може да бъде възприета. Както правилно
е посочено в мотивите към присъдата, преценката за това дали дадено деяние
представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен
случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл.93
т.9 от НК, съгласно която деянието представлява маловажен случай, когато с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други
смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието
на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от
липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и да се приеме, че се касае
за маловажен случай /ТР № 58/1986г. на ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС №
6/1971г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на
вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца /личността на извършителя, подбудите, начина
на извършване на деянието/, преценени в тяхната съвкупност.
Приложени
към фактите по настоящето дело посочените критерии за преценка определят
извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за държане на количество наркотично
вещество, което може да бъде определено като сравнително малко и на неголяма
стойност, която е няколко пъти по-ниска от установената към датата на
извършване на деянието минимална работна заплата за страната. В тази връзка
следва да се посочи, че количеството и стойността на предмета на престъплението
са от съществено значение, но те не са единственият фактор при извършване на
дължимата преценка на степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното. Практиката на ВКС в редица случаи, с оглед комплексната преценка
на всички обстоятелства по делото, е приемала, че е налице маловажен случай на
престъпление по чл.354а от НК при установени подобни стойности на наркотично
вещество /Решение № 34 от 08.04.2015г. по н. д. № 1914/2014г., III н. о., Решение № 242 от 25.04.2012г. по н. д. №
669/2012г., I н. о., Решение № 362 от 15.07.2011г. по н. д. №
1776/2011г., III н. о., Решение № 44 от 23.04.2018г. по н. д. №
72/2018г., III н. о., Решение № 239 от 15.07.2010г. по н. д. №
277/2010г., II н. о./.
Наред с
горното марихуаната е държана с цел лична употреба, макар и както е посочил
районният съд да е държана от подсъдимия на различни места, поради което и се
изключва вероятността същата да е била предназначена за еднократна употреба.
Обстоятелството, че наркотичното вещество е държано с цел лична употреба е от
съществено значение за ниската степен на обществена опасност на деянието, която
в този случай се определя от неголямата степен на засягане на обществените
отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са защитени от
инкриминираната правна норма.
Положителната
личностова характеристика на подсъдимия също е обстоятелство, определящо
ниската обществена опасност на деянието. Същият е с чисто съдебно минало,
трудово и социално ангажиран, по отношение на когото може да се направи извод,
че извършеното деяние представлява изолиран случай. Наред с горното като
смекчаващо обстоятелство следва да се отбележи и младата възраст на подс. Х..
Отделно
от горното както в досъдебното, така и в съдебното производство подсъдимият се
е признал за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Ето защо и направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК следва да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство,
доколкото същото е елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение №
1/06.04.2009г. по т. д. № 1/2008г. на ВКС – н. к., съгласно което в този случай
признанието по чл.371 т.2 от НПК следва да се третира като допълнително
смекчаващо обстоятелство. Самопризнанието на подс. Х. е негово изначално
процесуално поведение, а не е направено само при искането за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Следва да се посочи, че
подсъдимият доброволно е предал на полицейските служители, които са го посетили
на работното му място кутията цигари, съдържаща марихуана, както и че по своя
инициатива им е съобщил, че в обитаваното от него жилище държи още марихуана. В
рамките на диференцираната процедура на чл.372 т.2 от НПК, по която се е
развило съдебното производство, съдът е обвързан от фактите на обвинението и не
може да ги променя, като е задължен да изгради правните си изводи в
съответствие с тях. Именно в обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочено, че подс. Х. при проведената беседа с полицейските служители признал,
че има още марихуана в обитаваното от него жилище, поради което и не могат да
бъдат споделени изводите на районния съд, че същият е оказал съдействие само
при първоначалната поява на служителите на Пето РУ ОДМВР Пловдив. Действително
държаните наркотични вещества в дома му са били намерени при претърсването и
изземването, но това процесуално-следствено действие е било извършено след като
подсъдимият е съобщил, че и там държи такива.
В
заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи
извършеното деяние и подсъдимия като личност, както и тези относно моралната
укоримост на извършеното, дават основание за извод, че същото се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от същия вид, което определя квалификацията му като маловажен случай.
Предвид
горното извършеното от подсъдимия деяние следва да се преквалифицира в по-леко,
като приложимата правна квалификация е по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, в
какъвто смисъл следва да се измени първоинстанционната присъда. С изменение на
правната квалификация на деянието се променя и съответното наказание, тъй като
по отношение на извършеното са налице предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване на подс. Х. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, доколкото същият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, като от деянието няма настъпили съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание
глоба в размер от 1 000 лв. при съобразяване с ограничението на чл.78а ал.5 от НК.
Имайки предвид изложеното и на
основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.2 и т.4 и чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 278/01.11.2019г., постановена по НОХД № 6829/2019г. по описа на РС
– Пловдив, ХХ н.с., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното
от подс. М.Д.Х. престъпление в такова по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК -
маловажен случай, и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в
размер на 1 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Да се изпрати съобщение по чл.340
ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: