№ 1334
гр. Благоевград, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Д.Л. Х. като процесуален
представител на ИЛ. Д. ЕФТ., ЕГН: ********** и Е.Б. Е., ЕГН **********,
двамата от гр. С., ул.”Л.“ №4, в качеството им на трети лица, искащи главно
встъпване в производството по гр.дело №85/2021г., със съдебен адрес за
двамата: гр.С., ул.”Б.” №2, Адвокатска кантора, адвокат Д. Х., насочена
против Определение№901344/27.05.21 г., постановено по гр.д.№85/21г. по
описа на РС – гр.С..
С атакуваното определение е отхвърлена като неоснователна молбата на ИЛ.
Д. ЕФТ. и Е.Б. Е. за главно встъпване в образуваното исково производство
между първоначалните страни.
В депозираната пред БлОС частна жалба се навеждат доводи за неправилност
на атакуваното определение, като се моли същото да бъде отменено и делото
да бъде върнато на РС- гр.С. за продължаване на съдопроизводствените
действия, с указания на първостепенния съд за допускане на жалбоподателите
до участие в исковото производство - в качеството им на главно встъпили
лица и разглеждане на предявените от тях срещу ищеца и ответника искове от
компетентния съд - Районен съд С..
По реда на чл. 276 и сл. ГПК е депозиран отговор от адв. Р.О., в качеството си
на пълномощник на ищеца Д.М.- починал на 29.08.21 г., в която изразява
1
становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
съдебен акт, прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на
подадена искова молба от Д.Г.М., против Д.Й. С. и Т. Н. СТ.. Предмет на
спора по първоначално предявения иск по делото е развалянето на договор, с
който ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.2155.2.2, срещу
което последният се е задължил да го гледа и издържа до края на живота му.
Върху същия обект - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.300.2155.2.2, жалбоподателите сочат, че имат самостоятелни права, а
именно - право на собственост.
На 27.05.2021 г. по делото е депозирана молба от ИЛ. Д. ЕФТ. и Е.Б. Е., чрез
адв.Х., с която е отправено искане с правно основание чл.225 ГПК – за главно
встъпване в първоинстанционното производство.
С Определение№901344/27.05.21 г., постановено по гр.д.№85/21г. по описа на
РС – гр.С. е отхвърлена като неоснователна молбата на ИЛ. Д. ЕФТ. и Е.Б. Е.
за главно встъпване в образуваното исково производство между
първоначалните страни. Съдът е посочил, че производството е образувано по
облигационен иск, който по характера си е конститутивен, за разваляне на
договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, като предмет на делото е неизпълнение на
задължение по този договор. Съдът е посочил, че претендираното от
жалбоподателите право е друго, а именно - право на собственост върху
процесния имот. Подчертано е, че няма тъждественост между претендираното
от жалбоподателите право и предмета на делото и поради това същите не
могат да встъпят в процеса, а следва да си предявят правата по общия исков
ред.
На 24.08.2021 г. по делото е депозирана молба от Д.Г.М., с която на
основание чл.233 ГПК заявява, че се отказва изцяло от спорното право, като
видно от приложеното Удостоверение за наследници, същият е починал на
29.08.21 г.
2
Предвид нормата на чл. 225, ал. 1 ГПК трето за спора лице, което има
самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като
предяви иск против двете страни. Съобразно доктрината и съдебната
практика под самостоятелност на правата на встъпващия следва да се разбира
тяхната несъвместимост с правото, претендирано по първоначалния иск. В
последния смисъл са и указанията в съдебната практика по ТР 1/2013г. на
ОСГТК, съобразно която е налице интерес от главно встъпване, когато
третото лице заявява свои самостоятелни права върху предмета на спора, като
последното следва да легитимира интереса си, както за получаване на защита
по предявените от него искове, така и за осуетяване уважаването на вече
предявения иск, доколкото предявените от него права върху предмета на
спора са несъвместими с уважаването на предявения първоначален иск.
Действително, не е налице изискване заявените от лицето по реда на чл. 225
ГПК права да обхващат цялото спорно право, като може да бъдат предявени и
за част от него, но по горните мотиви на съда същите следва да са
несъвместими с предявеното пред съда от ищеца право, т.е. да е налице
тъждественост на претенциите.
По горните мотиви на съда и преценката за допустимост на главното
встъпване се прави въз основа на това дали претендираното от главно
встъпващия право е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец
право, както и дали предявения от главно встъпващия иск или искове са
процесуално допустими. В последния смисъл е и съдебната практика по ТР
1/2013г.на ОСГТК на ВКС, определение 77 от 23.01.2013г. по ч.т.д. 739/2012г.
по описана ВКС, ТК, I ТО, определение 145 от 07.07.2016г. по ч.гр.д.
2763/2016г. по описа на ВКС, ГК, II ГО, определение 781 от 11.10.2011г. по
ч.т.д. 845/2010г. по описа на ВКС, II ТО, определение 742 от 30.12.2009г. по
ч.гр.д. 494/2009г., ГК, III ГО и др.
С депозираната молба по чл. 225 ГПК жалбоподателите не са заявили права,
които да са несъвместими с правата на ищеца, претендирани с
първоначалната искова молба, а напротив изрично признават правата си по
исковата молба - правото на собственост върху процесния имот, придобит по
давност №125, том III, рег. №2750, дело №505 от 27.12.2019г. по описа на
нотариус С.П.. В Решение № 21 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 2087/2019 г. на І г.
о., Определение № 145 от 07.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2763/2016 г. на ІІ г. о.,
Определение № 174 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3477/2017 г. на ІІ г. о., се
3
приема, че главно встъпване е допустимо когато встъпващият предявява
самостоятелно право върху предмета на спора, като заявява претенция, че
спорното право, предмет на първоначалния иск, му принадлежи изцяло или
отчасти. Претендираното от това лице право трябва да е несъвместимо със
спорното право, предмет на първоначалния иск, така че уважаването на иска
на главно встъпилото лице да осуети уважаването на първоначалния иск и да
обуслови отхвърлянето му. За да е допустимо главното встъпване третото
лице трябва да твърди, че е носител на право, което изключва правата на
страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния
иск с този на главновстъпилото лице. Последната изрично призната от лицата,
заявили искане за главно встъпване, несъвместимост на претенцията им със
заявените от ищеца с първоначалните искове права по горните мотиви на съда
е самостоятелно основание за оставяне без уважение на молбата им за
конституирането като главно встъпили лица в процеса.
Доколкото предмет на делото е неизпълнение на задължение по договор, а
претендираното от молителите право е друго – право на собственост върху
процесния имот, то предмета на спора не засяга права или задължения на
трети лица, поради което липсва и основание за главно встъпване в процеса.
Жалбоподателите имат възможност да образуват отделен исков процес, в
който да защитят правата си на собственост, като докажат правното
основание, на което ги претендират.
От гореизложеното следва да се направи извод, че обжалваното определение
на Районен съд – гр. С. се явява правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 901344/27.05.2021 г. постановено по гр. д.
№ 85/2021 г. по описа на Районен съд - С..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването
му пред ВКС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5