№ 456
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500217 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. П. Р. против решение
№ 261453 от 30.11.2020 г., постановено по гражданско дело № 1876 по описа за 2020 г. на
двадесети състав на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба от Г. П. Р.
лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетната С. Г. П. с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Г. С. Г. - майка на детето, както
следва: да се задължи ответницата да се въздържа от упражняване на домашно насилие
спрямо молителите, да се определи местоживеенето на детето при молителя за срок от 18
месеца, да се задължи ответницата за срок от 18 месеца да не приближава молителите, да се
задължи да посещава специализирани програми; осъден е Г. П. Р. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 25 лева,
представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание член 11,
алинея 3 от ЗЗДН, както и да заплати на Г. С. Г. сумата от 500 лева, представляваща сторени
в производството разноски, на основание член 11, алинея 3 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага
доводи, че приетото от съда е в противоречие с действителната фактическа обстановка и със
събраните по делото доказателства. Намира, че неоснователно първоинстанционният съд е
отхвърлил поисканите от молителя искания за събиране на доказателства, тъй като същите
сочат на поведение на ответницата, което поставя в риск малолетното дете, тъй като върху
него се оказва психическо насилие. Приетата съдебно-психиатрична експертиза е изцяло
1
оспорена. Сочи, че мотивите на съда не съдържат анализ на събраните гласни доказателства,
включително на свидетелите Барлева и Р.а.
Иска се отмяна на решението и уважаване на молбата чрез налагане на поисканите в
нея мерки по ЗЗДН.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Излага се, че решението е правилно и законосъобразно, постановено е
въз основа на всички събрани докозателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството и уточняващите такива, се твърди, че в
продължение на над девет месеца ответницата Г. С. Г., която е майка на общото на страните
дете Ст., оказва психически тормоз над него и момичето, като до 18.01.2020 г.
възпрепятствала срещите между двамата, въпреки съдебното решение от 2015 г., с което на
бащата бил определен режим на лични отношения с детето. Сочи се, че ответницата е
освидетелствана, както и че не полага нужната устна хигиена за детето, което има кариеси.
Поддържа се, че на 18.01.2020 г. при първото свиждане на молителя с детето Ст. „то говори
за цици, дупета, путки, шунди, дуди. Посочва нейния и моят полов орган и казва „вътре".
Сочейки към моя полов орган, посяга и да го пипа.“. Излага, че на дати 18.01.2020 г.,
19.01.2020 г., 01.02.2020 г., 02.02.2020 г. детето изпитвало страх да вземе нещо от „нас",
защото майка му се кара и не дава. На дати 18.01.2020 г., 19.01.2020 г., 01.02.2020 г.,
02.02.2020 г. детето отказало да бъде преоблечено, когато било при молителя, защото
ответницата не разрешавала. Излага се, че ответницата обиждала молителя, като наричала
боклуци играчките, които той подарявал на детето. На 02.02.2020 г детето посегнало да пипа
половия орган на молителя и брат му и пак говорило за „цици, дупета ,путки, шунди, дуди".
Сочи, че ответницата умишлено го е набедила пред полицията в кражба, за което бил
разпитан на 03.02.2020 г. във II РУ на МВР - Варна. Твърди, че в тридесетдневния срок по
ЗЗДН узнал, че ответницата го набедила и в друго престъпление, а именно, че не е плащал
издръжка на детето. Излага се, че чрез съобщение от 05.02.2020 г. от Районен съд-Варна
ответницата умишлено тормозила молителят със съдебни разноски и ненужни дела,
причинявайки му стрес.
От ответницата е депозиран отговор на молбата за защита, с която същата се оспорва
като неоснователна. Сочи, че изложеното в молбата е резултат на менталното здраве на
2
молителя. Посочените обстоятелства счита за неверни.
Фактическата обстановка е установена от първата инстанция, поради което и
настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да я преповтаря и на основание
член 272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция в тази им част.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от
лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН.
Предмет на разглеждане са следните твърдения: че ответницата Г. умишлено е
набедила молителя Р. пред полицията в кражба, за което бил разпитан на 03.02.2020 г. във II
РУ на МВР – Варна; че в тридесетдневния срок по ЗЗДН узнал, че ответницата го набедила
и в престъпление, че не плаща издръжка на детето; че чрез съобщение от 05.02.2020 г. от
Районен съд - Варна ответницата умишлено тормозила молителя със съдебни разноски и
ненужни дела, причинявайки му стрес; че на 18.01.2020 г. детето Ст. „говори за цици,
дупета, путки, шунди, дуди. Посочва нейния и моят полов орган и казва „вътре". Сочейки
към моя полов орган, посяга и да го пипа."; че на 02.02.2020 г. детето посегнало да пипа
половия орган на молителя и брат му и пак говорило за „цици, дупета, путки, шунди, дуди";
ответницата не полагала нужната устна хигиена за детето, вследствие на което то има
кариес; че на дати 18.01.2020 г., 19.01.2020 г., 01.02.2020 г., 02.02.2020 г. детето изпитвало
страх да вземе нещо от молителя и близките му, защото ответницата не му позволявала и се
карала; че на дати 18.01.2020 г., 19.01.2020 г., 01.02.2020 г., 02.02.2020 г. детето отказало да
бъде преоблечено от молителя и близките му, защото ответницата не разрешавала; че
ответницата обиждала молителя, като наричала боклуци играчките, които той подарява на
детето,
Тъй като в закона не е дадено определение за това какво представлява психическо
насилие, преценката дали е налице такова следва да бъде направена конкретно, като се
вземат предвид взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и
съответно какви следи е оставило насилието в съзнанието на пострадалото лице.
Психическото насилие може да има различни проявни форми и да варира от обидно
поведение, доминиране, обезценяване, контрол до заплахи, включващи образно и детайлно
описание на следващи насилствени действия.
На първо място следва да се отбележи, че описаните от молителя Р. в молбата факти не
могат да бъдат квалифицирани като психическо насилие, доколкото част от твърденията
касаят упражняване от страна на Г. на права, които тя има съобразно Конституцията на
3
Република България, например право на жалба. Ако Р. намира, че с упражняването на тези
нейни права по някакъв начин се засягат негови такива, то той има възможност да репарира
причинените му неимуществени вредипо закон, но това в никакъв случай не може да бъде
счетено за психическо насилие по смисъла на ЗЗДН.
По отношение на детето Ст. и неговото поведение също не може да бъде прието, а и
няма такива твърдения, че това е психическо насилие спрямо детето от страна на майката,
тъй като употребата на неприлични думи и интереса към половите органи на другия пол
могат да бъдат резултат на много и различни причини. Също така данни за осъществяване
на описаните събития не се установяват от събраните по делото доказателства, включително
и от ангажираните от самия молител гласни доказателства посредством разпитите на
свидетелката Барлева и неговата майка, които се сочи да са присъствали през цялото време
на срещите на бащата с детето. След като никоя от двете свидетелки очевидци не е
възприела наличието на прояви на сексуализирано поведение от страна на малолетното дете,
които да са провокирани от майката, то не може да се приеме, че такива са осъществени, а
още по-малко да представляват психическо насилие върху детето в резултат на действия на
майката. Също така следва да се има предвид и заключението на приетата по делото пред
първата инстанция съдебно-психологическа експертиза, което установява, че молителят
страда от психическо разстройство на личността, външен израз на което се явява добавянето
на измислени допълнителни факти и детайли по доминантните у него теми за майката и
детето, които той защитава категорично, включително чрез изтъкване на нелепи и абсурдни
аргументи и привеждане нелогични доказателства. В тази връзка по делото не се установява
изобщо твърдението на Р., че има брат, към чиито гениталии е посегнала Ст., което
обстоятелство съдът намира, че корелира с изводите на вещото лице за налично личностово
разстройство у молителя и ги илюстрира нагледно.
Останалите описани твърдения, квалифицирани от Р. като осъществявано спрямо него
и детето Ст. психическо насилие, съдът намира, че не отговарят на зададените в член 2 от
ЗЗДН стандарти за категоризиране на един акт като домашно насилие. Наличието на кариес
при дете, какъвто е прието за безспорно по делото, че Ст. има понастоящем, изначално не
може да бъде първопричина за намеса на държавата в отношенията между отгеждащия
родител и детето по реда на специалния закон ЗЗДН. Поставянето на забрани пред момичето
с твърдяния от молителя характер или случаи на отхвърляне на подаряваните от бащата
играчки с обидни епитети по естеството си са твърдения за инцидентни прояви на
неподходящо поведение от страна на майката спрямо детето и бащата, като тези прояви
може да противоречат на общоприетите морални норми, но в никакъв случай не
представляват акт на домашно насилие.
Твърденията за осъществен от ответницата спрямо молителя и Ст. психически тормоз
чрез възпрепятстване на срещите между двамата съобразно определения на бащата режим на
лични отношения са неоснователни. До 13.01.2020 г. срещу молителя е действала защитна
мярка по ЗЗДН, наложена по в.гр.д.№ 1197/2019 г. на ВОС, по силата на която същият не е
4
следвало да доближава детето, поради което до този момент е било налице законно
основание да не се осъществяват личните контакти на бащата с детето. Режимът на лични
отношения е осъществен в първата възможна събота /18.01.2020 г./, тоест съобразно
посоченото съдебно решение и ответницата по никакъв начин не е възпрепятствала срещата
между Ст. и баща ѝ.
С оглед изложеното по-горе молбата за налагане на мерки за защита по ЗЗДН е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание член 270, алинея 3, изречение първо от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261453 от 30.11.2020 г., постановено по гражданско
дело № 1876 по описа за 2020 г. на двадесети състав на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5