№ 1606
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100507380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20069787 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 27828/2020 г. на
Софийски районен съд, 25-ти състав, е осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.” да заплати на „ЗАД А.“ АД,
по искове с правно основание чл. 411, изр. второ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
10 951,18 лв., представляваща непогасено от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”, изплатено от застрахователя по застраховка „Автокаско”, обезщетение за
вредите по лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ“, с peг. № **** от застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 03.01.2018 г., в гр. Разград и 15 лв. - ликвидационни разноски,
ведно със законна лихва върху сумите от 30.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главниците в размер на 1420,81 лв. за периода от 14.01.2019 г. до
26.06.2020 г.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство -
ЗАД „Б.В.И.Г.”, действаща чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.. Изложените
доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Твърди се, че районният съд
не е дал правилни указания за разпределение на доказателствената тежест. В тази връзка е
поискал от въззивния съд допускане на гласни доказателства, който според него неправилно
са отказани в първоинстанционното производство. Поддържа се, че въз основа на
неправилна преценка на събраните доказателства, районният съд е приел за доказани и
основателни предявените искове.
1
Ответникът по въззивната жалба - „ЗАД А.“ АД, не е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В проведеното на 27.05.2022 г.
открито съдебно заседание по делото въззиваемото дружество се представлява от
юрисконсулт П., която излага съображения за правилност и законосъобразност на
решението на районния съд. Иска се присъждане на разноски в полза на въззиваемото
дружество от въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
С определение от 21.10.2021 г. въззивният съд е допуснал на основание чл. 266, ал. 3
ГПК разпит на свидетеля Р.М.. Според нейните свидетелски показания, дадени в
проведеното на 27.05.2022 г. съдебно заседание по делото, на 03.01.2018 г. вечерта на
кръстовище в гр. Разград при прибирането си от работа, по време на управление личното си
МПС - л.а. “Фолксваген Поло“ с рег.№****, е претърпяла ПТП. Автомобилът, управляван от
свидетелката е бил ударен в задната си част при опит да направи ляв завой от друг
автомобил. Свидетелската вследствие на удара е получила множество наранявания, поради
което се е наложила да бъде откарана веднага в болница. Получените травми са й попречили
да възприеме случилото се след удара. Свидетелката твърди, че не си спомня дали й е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което исковете са уважени,
първоинстанционният съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните обстоятелствата, че на 03.01.2018г. е настъпило ПТП между
л.а. „Мерцедес“, с peг. № **** и л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ ****, че собственикът на
2
първия автомобил е сключил валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ със „ЗАД
А.“ АД във връзка, с която в полза на собственика на л.а. „Мерцедес“, с per. № ****, е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10951,18 лв. Също така, че към дата
03.01.2018 г. МПС л.а.“ Фолксваген Поло“ с рег. №**** е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“.
Районният съд е приел още, че от приложените по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 03.01.2018 г. и наказателно постановление №18-1075-001854 от
02.08.2018 г., издадено от ОДМВР гр.Разград, се установява, че на 03.01.2018 г. л.а.
“Фолксваген Поло“ с рег.№**** се е движил по ул.“Любен Каравелов“ и на кръстовището с
бул.“Априлско въстание“, при наличието на пътен знак Б-2, при извършване на маневра за
завой на ляво, водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство,
л.а. „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ“, с per. № ****. Тези изводи за нарушението на правилата за
движение по пътищата от страна на водача на л.а. “Фолксваген Поло“ не се разколебават от
разпита на последния във въззивното производство. Събраните свидетелски показания пред
въззивния съд не опровергават съдържанието на процения констативен протокол за ПТП.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото
дружество, където е образувана щета №27018030100006. След направен оглед на
застрахования автомобил, експерт при ищцовото дружество е съставил опис на увредените
части. От представените по делото фактури, възлагателни писма и преводно нареждания се
установява, че „ЗАД А.“ АД е изплатило следните суми за отстраняване на увредите на
автомобила - 3049,37лв. в полза на доверен сервиз на „Тандер Корпорация“ ЕАД, 7719,82
лв. в полза на друг сервиз на „Евро Старс“ ООД и 182 лв. на собственика на автомобила.
Според заключението на съдебна авто-техническа експертиза, приета в
първоинстанционното производство, която районният съд обосновано е кредитирал,
механизмът на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола за ПТП, съответства
на описаните от застрахователя повреди по л.а.„Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ“, с peг. № ****,
които се намират в зоната на удара. Вещото лице е определило стойност на ремонт на
автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП на нанесените вреди в размер на
11277,25 лв.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивника за липсата на доказано
противоправно поведение от страна на водача на л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ **** за
настъпване на процесното ПТП. Констативният протокол за ПТП от 03.01.2018 г. със схема,
подписан от длъжностно лице – актосъставител, се ползва с обвързваща доказателствени
сила на официален свидетелстващ документ относно оспорените механизъм на ПТП и
причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди. Правилността на отразените в него
обстоятелства се потвърждават от издаденото наказателно постановление №18-1075-001854
3
от 02.08.2018 г. на ОДМВР - Разград, което няма данни да е било отменено, както и от
обоснованото заключение на приетата и неоспорена в първоинстанционното производство
авто-техническа експертиза. Събраните свидетелски показания във въззвното производство
не опровергават, а подкрепят установения в констативния протокол механизъм на ПТП.
Безспорно е, че след настъпване на процесното застрахователното събитие, ищецът изплаща
застрахователно обезщетение на застрахования при него увреден собственик и се суброгира
в правата му да претендира възстановяване на изплатеното обезщетение от застрахователя
на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“, каквото е ответното дружество -
ЗАД „Б.В.И.Г.”. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита за установено по
категоричен начин на всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 411 КЗ, който
правилно е уважен от районния съд.
Предявеният акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забава върху размера на
дължимото обезщетение за периода 14.01.2019 г. до 26.06.2020 г. също е доказан и
основателен, поради което правилно е уважен от районния съд. Съгласно разпоредба на чл.
412 ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента
следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от получаване на
поканата е преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, доказващи
отговорността му. Поканата е получена на 06.12.2018 г. и не са представени доказателства за
плащане в определения 30 дневен срок на пълната стойност на претенцията, поради което
към датата на подаване на исковата молба - 30.06.2020 г. ответникът е бил в забава. Щетата е
била предявена на 06.12.2018 г., поради което ЗАД „Б.В.И.Г.” е изпаднал в забава на
07.01.2019 г. и считано от посочената дата до 26.06.2020 г. дължи обезщетение за забава в
полза на „ЗАД А.“ АД.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20069787 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. №
27828/2020 г. на Софийски районен съд, 25-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК:**** и седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”**** да заплати на „ЗАД А.“ АД, с ЕИК:**** и седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в
размер на 100 лв. -юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5