№ 44
гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20235200900170 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по исковата молба на
Г.М.Я.,ЕГН-********,гр.*****,ул.***** №* против ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ
АД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление:гр.София,п.к.1301,ж.к.Възраждане,ул.Света София
№7,ет.5,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.,в която се твърди,че на 27.02.2022
година, около 17:00 часа на ул.**** в гр.**** е настъпило пътнотранспортно
произшествие при следните обстоятелства: при натрупана снежна покривка
около 30-40 см лек автомобил Gonow, модел ****, управляван от М. Д. Б.
дърпа л.а. БМВ, модел ***** с per. № ****, който се управлява от А. А. К. с
отворена предна лява врата по ул. „****" в посока от запад на изток.
Пешеходецът Г.Я., с хванато дете за ръка, също се движила по ул. **** в
посока от запад на изток.Улицата е второстепенна и към момента на
произшествието не е била почистена от снега, поради което ищцата и детето
се движили по направените от други автомобили коловози на пътното
платно.Забелязвайки двата автомобила ищцата застанала с гръб към платното,
за да помогне на детето да се качи по насипания със сняг тротоар и след това
самата тя да направи същото, като по този начин лявата страна на тялото й
била обърната към приближаващите се МПС-та. Преминавайки покрай
1
ищцата, автомобил БМВ с per.№ ****, който към този момент бил с отворена
предна лява врата,удря с нея Г.Я. в лявата ръка. От създадената кинетична
енергия и въртящ момент ищцата пада на терена и в пряка причинно-
следствена връзка получава средна телесна повреда по смисъла на
наказателното право - счупване на горния край на раменната кост / хумерус/,
закрито-травма,която се нуждае от лечение поне за 4 месеца,а предвид
възрастта на ищцата, дори повече. Виновен за ПТП е А. А. К., който е
привлечен като обвиняем по ДП №188/2022г.по описа на РУ Велинград за
извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1 б. „б" вр. чл.342,ал.1 НК.
Твърди се ,че виновният водач е управлявал л.а. БМВ, модел ***** с peг.
№****,за който има сключена валидна застраховка Гражданска
отговорност,полица №BG/23/122000439251 при ответното дружество,поради
което пред същото е предявена претенция за обезщетение на виновно
причинените на ищцата неимуществени вреди по реда на КЗ и е образувана
преписка по щета №0411-165-000б-2023г.
Ответникът изискал от ищцата представянето на допълнително
доказателства за изясняване на случая и в крайна сметка с писмо с изх.№99-
5850/07.09.2023г.отказал плащане.
Твърди се,че на ищцата е причинено телесно увреждане -фрактура на
основна за правилното функциониране на ръката кост,болки,страдания,стрес
за един значителен период след процесното произшествие, които са пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на водача на
застрахованото по застраховка ГО превозно средство.Въпреки изпълнението
на всички лекарски препоръки, вече повече от година и половина след ПТП,
има оплаквания в следствие на процесната травма. На ищцата са причинени
значителни неудобства, предвид това,че тя се е грижела за съпруга си, който е
с ** % инвалидност поради хронична **********, а след процесното
произшествие и двамата съпрузи реално са крайно затруднени сами да се
грижат за себе си. Ищцата преди процесното ПТП е помагала за отглеждане на
внучето си - детето, което е водела със себе си на 27.02.2022 г., а след това е
била лишена от тази възможност поради тежкото телесно нараняване.
Съда е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 70 000 / седемдесет хиляди / лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки,
2
страдания и стрес и неудобства за продължителен период от време след
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.02.2022г.,ведно със
законната лихва от датата на уведомяването - 07.06.2023г.до окончателното
изплащане на задължението.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
искания.
Ответникът депозира отговор на исковата молба,в който оспорва
предявения иск и всички изложени в исковата молба обстоятелства,на които
същия се основава.При евентуална основателност на претенцията,счита че
размера на иска е завишен.
Формулирани са доказателствени искания.
Допълнителна искова молба не е депозирана.
Делото е било спряно с определение на съда на основание чл.229 ал.1 т.4
от ГПК до приключване на НОХД №240 по описа на РС Велинград за
2023г.След приключване на производството по цитираното наказателно дело с
постановена и влязла в сила на 14.05.2024г.присъда,производството по
настоящето дело е възобновено с определение на съда от 23.04.2024г. От
събраните по делото доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,от
фактическа страна се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането,съгласно която увреденото
лице,спрямо което застрахованият е отговорен,има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност",при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.В чл.432 ал.1 от
КЗ е признато право в полза на увреденото лице,спрямо което застрахованият
по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл.от
ЗЗД,да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
обезщетение.За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 от КЗ,е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя.Наред с това,следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,пораждащи основание за
3
отговорност на прекия причинител–застрахован,спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди ,а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение,наличие на причинна връзка между последното и причинената
вреда.
С оглед представената от ищцовата страна с писмо от
04.09.2024г.справка от Гаранционен фонд ,на л.126 от делото,и водената
между страните по делото кореспонденция по повод отправена от ищцата до
ответника претенция за обезщетение – л.126 и 27 от делото ,съдът приема за
безспорно установено ,че л.а. БМВ, модел ***** с per. № ****, към момента
на произшествието – 27.02.2022г., има сключена валидна застраховка
Гражданска отговорност, полица № BG/23/122000439251 в ответното
дружество .
По отношение на водача на л.а. БМВ, модел ***** с per. № **** – А. А.
К.,е постановена на 27.02.2024г.и влязла в законна сила присъда №9 по НОХД
№240 по описа на РС Велинград, с която същият е признат за виновен в това
,че на 27.02.2022г.в гр.**** при управление на лек автомобил БМВ, модел
***** с per. № ****,с отворена предна лява врата,дърпан от друг лек
автомобил ,преминавайки покрай спряла движението си в лявата лента на
платното за движение пешеходка Г.Я. с хванато за ръка дете,като нарушил
правилата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.95 ал.1 от
ЗДвП,ударил пешеходката с отворената предна лява врата в лявото рамо и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда –счупване на лявата
раменна кост в хирургичната шийка без разместване,което довело до трайно
затруднение на движението на **** –престъпление по чл.343 ал.1 буква „б“ от
НК,във вр.с чл.342 ал.1 от НК,във вр.с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,чл.5 ал.2 т.1 от
ЗДвП и чл.95 ал.1 от ЗДвП,като на основание чл.78а от НК подсъдимия е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000,00лв.
При това положение и на основание чл.300 от ГПК влязлата на
14.03.2024г.присъда на наказателния съд е задължителна за съда разглеждащ
гражданско правните последици от деянието по отношение на извършването
му,неговата противоправност и виновността на дееца.
За установяване на механизма на произшествието и принос на ищцата
4
за настъпване на вредоносния резултат по делото е допусната съдебна
автотехническа експертиза като част от допуснатата такава автотехническа и
медицинска.Вещото лице инж.Ф. на база на противоречивите свидетелски
показания и на вътрешно противоречивите и нелогични обяснения на ищцата
дадени в хода на ДП,заключава,че най-вероятния механизъм на настъпване на
пътния инцидент е бил този,при който ищцата водейки за ръка внучето си,е
вървяла по средата на пътното платно,което е било заснежено и
непочистено,при условията на продължаващ снеговалеж,по улица **** в
гр.*****,обл.П..Няма данни в коя отсечка от улицата точно е станал
инцидента,но улицата е права с видимост над 100 метра по цялата си
дължина.В един по-късен момент ищцата и детето са застигнати от два
автомобила като първият теглел втория,а именно лекият автомобил малка
БМВ,управляван от А. К..Тегленият автомобил,движейки се с отворена лява
врата,застига и бута пешеходката ,която в този момент вече е била
ориентирана в посока към левия тротоар,за да напусне пътното платно при
вида на приближаващите се автомобили.Била е обърната с лявата част на
тялото си към автомобилите.Скоростта на движение на двата автомобила при
конкретните пътни и климатични условия е определена от вещото лице в
порядъка на около 10 км.в час.При удара на пешеходката от отворената лява
врата на втория автомобил,който се движел с около 40 см.вляво от
траекторията на движение на първия автомобил,тя пада на земята и се удря в
областта на лявото си рамо.
Като причини за пътния инцидент от техническа гледна точка експертът
сочи движението на пешеходката в усложнена пътно климатична обстановка
по пътното платно при положение,че зад нея приближават автомобили
движещи се в същата посока .С оглед на това същата е следвало в един
предходен произшествието момент да освободи пътното платно.В същото
време водачът на тегления лек автомобил не е следвало да се движи с отворена
лява врата,а при съобразяване на наличната опасност на пътя да осъществи
спирани или отклонение на автомобила в дясно ,за да избегне
съприкосновението с ищцата.
В заключение се налага извода,че поведението и на пешеходката и на
водача на тегления автомобил е било неправилно,неадекватно и несъобразено
с пътните условия.
5
За установяване на характера на уврежданията,лечението и
възстановяването на ищеца е допусната СМЕ,заключението на която съдът
цени и кредитира като доказателство по делото.Експертът д-р Д. П. е
категоричен,че при процесният инцидент ищцата е претърпяла закрито
напречно счупване на горната част на лявата раменна кост без разместване,за
лечението на което е извършена имобилизация.От експертизата се
установява,че на ищцата е извършен преглед на 02.03.2022г.и са съставени два
амбулаторни листа:№****г.и №*** от същата дата /вторичен/,в които е
отразено,че отокът в областта на лявата раменна става е започнал да спада и
ищцата няма болкови оплаквания.
Експертът е категоричен,че травмата е вследствие процесното ПТП като
механизма на увреждането е вследствие на падане на земята и директен удар в
областта на лявото рамо,като причина за падането е удар на ищцата от
отворената лява врата на автомобила ,който се е движел с ниска скорост .
Експертизата установява,че лечението на тази травма е консервативно –
имобилизация в продължение на 45 дни,след което следва да се извърши
лечебна физкултура и физиолечение за различен срок от време по преценка на
лекуващия лекар.
При извършване на прегледа на ищцата за нуждите на
експертизата,вещото лице установява,че счупването е зараснало перфектно
без отклонения от нормата.Във връзка с фрактурата е допустимо да се
получават преходни търпими болки в областта на рамото само при промяна на
времето.
Вещото лице поддържа,че оплакванията на ищцата към момента са в
резултат на хронично заболяване продхождащо травмата,а именно
******************************* вляво,който няма данни да е лекуван
адекватно.Установено е ,че ищцата има заболяване **** с давност 11
години,което заедно с **** е оказало негативно влияние върху здравето й –на
тях именно се дължат болките ,**********************************,които
са били налице и преди травмата.В съдебно заседание при проведеното
изслушване на експерта,същият заявява,че дори и без настъпването на
травматичнато увреждане,ищцата би имала болки в лявата ръка.
Ищцата е провела два курса от по 10 дни физиотерапия,но обостреният
и нелекуван ************************,е забавило раздвижването и
6
очаквания ефект от него.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания като
свидетел по делото е разпитана М. Я. Я. , дъщеря на ищцата.
Свидетелката видяла ищцата още в същият ден след катастрофата с
много болки в лявата ръка.Нейното дете ,което тогава било на * години й
разказало за катастрофата.На следващата сутрин свидетелката завела ищцата
на лекар,направили рентгенова снима и се установило счупване на лявото
рамо.Бил изписан ,закупен и поставен колан за обездвижване на
ръката.Ходили на лекар отново- цялата й ръка беше подута, дали й някакво
мазило за болките. След като махнали колана й направили снимка и я
насочили към процедури.Дори и след процедурите ищцата не можела да си
вдигне ръката нагоре. Казали й ,че трябва да се направи операция заради
прищипан нерв,но тя не поела риска защото е * *** болна.Сега си стои вкъщи,
не може да си вдига ръката нагоре.
Свидетелката гледа ищцата и ходи на работа само сутрин.Свидетелката
установява,че ищцата е неподвижна, не може да се къпе, нищо не може да
прави.Рамото й било подуто,а сега е травмирана.Помага й само да иде да
прибере детето от училище. Не може да сготви, пуска пералня.
Психически този инцидент повлиял на ищцата и в момента пие ****,
изписан й от личната лекарка,само когато не може да спи.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът приема,че са установени елементите от фактическия състав на
чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД.Ищцата е претърпяла
неимуществени вреди,изразяващи се във физически болки и страдания от
причинените й телесни увреждания при ПТП,причинено виновно от А. А. К.
като водач на лек автомобил БМВ, модел ***** с per. № ****.Пътният
инцидент е вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
лекия автомобил,което е установено с влязла в сила присъда.
Налице е причинна връзка между противоправното поведение и
причинените вреди.Установен е и специфичният елемент на визираната в
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя,обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение,породено от договор за застраховка "Гражданска
7
отговорност" – полица № BG/23/122000439251.В следствие на удара ищцата
е претърпяла травматични увреждания фрактура на горна част на лява
раменна кост,причинило физически болки и наложило обездвижване за
период от 45 дни.
Спорно в настоящото производство е размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди .
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното
обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД,както
това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да бъде определен
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,понесени от
конкретното увредено лице,но и на всички онези
неудобствата,емоционални,физически и психически сътресения,които
съпътстват същите.В този смисъл размерът на обезщетението за репариране
на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на
редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед
спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са
характерът на увреждането,последиците,възрастта на
увредения,общественото му положение.При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на
този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди
всичко констатациите,съдържащи се в приетото като доказателство по делото
заключение от съдебно-медицинска експертиза,която,като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице ,съдът приема ,че ищцата е
търпяла болки и страдания с по-интензивен характер през първите няколко
дни,като най-силни същите са били при получаване на увреждането и
непосредствено след,когато след проведената обезболяваща терапия техния
8
интензитет е бил редуциран.Отразено е в съставените на 02.03.2022г.два броя
амбулаторни листове с номера *** и ***,изготвени 5 дни след инцидента,че
отока е започнал да спада ,а оплаквания от болки няма.Търпяла е физически и
психически дискомфорт през първите месеци и поради наложената
имобилизация,което й пречило да се самообслужва.Може да се приеме,че
възстановителния процес е бил с нормална продължителност от около 2
месеца,когато свидетелката установява,че ищцата е свалила колана и след
направена контролна рентгенова снимка е била насочена към физиотерапия и
рехабилитация.
Към момента следва да се приеме,че ищцата е напълно възстановена от
гледна точка на правилното и пълно срастване на костите на мястото на
травмата.Оплакванията на ищцата към момента са вследствие на съпътстващи
заболявания датиращи преди травмата и без връзка с нея.Вещото лице д-р
Д.П. установява ,че като резултат от травмата ищцата се очаква да изпитва
търпими,непродължителни болки при промяна на климатичните
условия,което съдът приема,че представлява трайна и необратима последица
от увреждането.
При определяне на размера на обезщетението следва да се отчетат и
изпитваните от ищеца душевни терзания,установени от показанията на
разпитания по делото свидетел–била стресирана,приемала **** лекарства
изписани й от личната лекарка,когато не може да спи. Редом с това обаче
съдът счита и че описаните по-горе психически изживявания са типични в
случай като процесния и не надхвърлят по сила ,интензитет и
продължителност нормалните от житейска гледна точка негативни
преживявания при подобен инцидент.В обобщение съдът приема,че случилото
се не е оказало трайно и сериозно негативно отражение върху психиката на
ищцата.Действително ,от показанията на свидетелката се установява,че
ищцата не е в състояние да се включва активно в домакинската работа,но това
не е необичайно за хора на нейната възраст – ** години,дори и без
здравословни проблеми.Факта,установен от свидетелските показания,че
ищцата помага на дъщеря си като води и прибира детето й от училище,е
показателен,че същата е в добро общо психическо и физическо състояние
,води един изпълнен със съдържание и активност живот,в обкръжението на
своите близки хора.
9
Съобразявайки горните факти и обстоятелства,възрастта на ищцата –на
** години към момента на инцидента и отражението на същия върху
ежедневието,семейните ангажименти и психиката на същата,съдът счита,че
следва да присъди обезщетение в нейна полза в размер на 20000,00лв.
Разгледано по същество на базата на събрания по делото доказателствен
материал,възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата,намиращо правното си основание в разпоредбата
на чл.51 ал.1 от ЗЗД,се явява основателно.Ищцата се е движела неправилно по
средата на пътното платно и не е сторила нужното при вида на
приближаващите се към нея отзад два броя леки автомобили своевременно да
освободи пътното платно.Ищцата в този смисъл е нарушила разпоредбите на
чл.108 ал.1 и ал.2 от ЗДвП,а именно да се движи по тротоара или банкета,а
при движение по пътното платно това да е противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата граница на пътя.Същата е следвало,а не е отчела факта,че пътя е
заснежен и непочистено,което обстоятелство само по себе си е предпоставка
за пътни инциденти и би затруднило в известна степен,а в случая и в голяма
степен, контрола водачите върху движението на автомобилите,в т.ч.на
аварийното им спиране,още повече,че единият от тях е бил в очевидно
състояние на неизправност. С оглед конкретната ситуация съдът определя
степен на съпричиняване в размер на 1/4 и с толкова следва да бъде намалено
дължимото от ответника обезщетение,или в полза на ищцата следва да се
присъди обезщетение в размер на 15000,00лв.
Над този размер до претендирания от 70000,00лв., или за разликата от
55000,00лв.,иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди в полза на
ищцата ведно със лихвата за забава,считано от 07.06.2023г.,както е поискано в
исковата молба,а именно от датата,на която застрахователя е бил уведомен от
ищцата като увредено лице и е предявила застрахователната си претенция .
По разноските:
Представено е пълномощно,издадено от ищцата на адв.Д.,на л.36 от
делото,в което е уговорено,че ще бъде предоставена безплатна правна помощ
при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.Адв.Д. претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК.С оглед изхода на
10
делото в полза на адв.Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 1750,00лв.,определено върху уважената част от исковата претенция от
15000,00лв.при условията на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждение за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.).
Ответната страна претендира разноски посочени в списък по чл.80 от
ГПК в размер общо на 8128,82лв.Доказателства за сторени разноски
ответникът е представил обаче само за сумата 8025,00лв.
С оглед изхода на делото:при заявена искова претенция за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 70000,00лв.и отхвърлена част от нея в
размер на 55000,00лв.,ответната страна има право на разноски
пропорционално определени на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на
6 305,36лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ по делото в размер на
600,00лв.и пропорционално определени разноски в полза на бюджета на съда в
размер на 132,81 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ АД,ЕИК *********,седалище и адрес
на управление:гр.София,п.к.1301,ж.к.Възраждане,ул.Света София
№7,ет.5,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. - изпълнителни директори на
основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.52 от ЗЗД да заплати на
Г.М.Я.,ЕГН-********,гр.*****,обл.***,ул.***** №* сумата от 15000,00лв.-
обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания,вследствие телесни увреждания, причинени на ищцата от А. А. К.
като водач на МПС марка БМВ, модел ***** с peг. № **** със застраховка
"Гражданска отговорност" – полица № BG/23/122000439251 в ответното
дружество ,ведно със законната лихва за забава,считано от 07.06.2023г.до
окончателното изплащане на обезщетението като за разликата над
15000,00лв.до 70000,00лв.,или за сумата от 55000,00лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ АД,ЕИК ********* на основание
11
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв.К.,член на АК
гр.Ловеч,адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца в размер на 1750,00лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАНЕ АД,ЕИК ********* да заплати ДТ по
делото в размер на 600,00лв. и разноски в полза на бюджета на съда в размер
на 132,81 лв.
ОСЪЖДА Г.М.Я.,ЕГН-********,гр.*****,обл.***,ул.***** №*
съобразно отхвърлената част от заявената претенция да заплати в полза на
ответника ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ АД,ЕИК ********* деловодни разноски в
размер на 6305,36лв лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12