Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260266
24.02.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на първи
февруари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2746/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на К. Л. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му
по делото адв. И.
С., против Решение №281 от 14.07.2020г., постановено по
гр.д. №2567/2019г., по описа на Районен съд-
Асеновград, в частта му, с която
е бил отхвърлен
предявения от него против
Районен съд- Пловдив
иск за заплащане
на сумата от
358 лв., представляващи заплатени такси
по изпълнително дело
№3617/2018г. по описа
на ЧСИ
Людмила Мурджанова, рег. №819. В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на обжалваната част
от решението, като се иска
отмяната му в тази част
и уважаване на предявения иск.
Ответната страна
по въззивната жалба- Районен
съд- Пловдив, представляван от
председателя И. К., не
взема становище по нея. Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с искове с
правно основание чл.55, ал.1
и чл.49 от
Закона за задълженията
и договорите, предявени от К. Л. Г. против Районен
съд- Пловдив за заплащане
на сумата от 1876 лв., заплатена от ищеца без
основание по изпълнително дело
№3617/2018г. по описа
на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. №819.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и
се установява от
представените писмени
доказателства, че въз основа на влязло в сила
съдебно решение по
гр.д.№2529/2005г. по описа на
Районен съд- Пловдив срещу
жалбоподателя е бил издаден
изпълнителен лист
от 27.07.2007г., съгласно
който той е бил осъден да
заплати държавна такса по сметка
на ВСС в размер
на 1515 лв.,
както и 3
лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист. За събиране
на това вземане е било
образувано изпълнително дело №3617/2018г. по
описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова, рег. №819,
по което въз основа
на наложен на 30.11.2018г.
запор върху банкова
сметка *** от общо
1876 лв., от които
1518 лв.
са били разпределени от съдебния
изпълнител в полза на взискателя
Районен съд- Пловдив за
погасяване на вземането му, а
останалата част от
358 лв. е била
разпределена в полза на съдебния
изпълнител за погасяване
на дължими такси
по изпълнителното дело. С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел,
че сумата е
била събрана от ищеца
след погасяване на вземането на
взискателя по давност
поради изтичане на
абсолютната погасителна давност
по чл.171, ал.2 от
ДОПК, поради което ответникът Районен
съд- Пловдив е получил без основание
сумата от 1518
лв. по изпълнителното дело. Предвид
горното го е осъдил да върне така
получената сума на ищеца.
В осъдителната му част решението
не е обжалвано
от страните и е
влязло в сила. В
частта му за
сумата от 358
лв., които са били
разпределени в полза на съдебния
изпълнител за погасяване
на дължими такси
по изпълнителното дело, съдът
е приел, че предявеният иск
е неоснователен, тъй
като тази сума не
е била получена
от ответника, поради което
той не дължи връщането й.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи, както и служебно за
допуснато при постановяването му нарушение
на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по правния
спор между страните.
Спорът по
делото пред въззивната
инстанция е дали
ответникът Районен съд- Пловдив
следва да върне на ищеца
сумата от 358
лв., която е била събрана
от ищеца и получена
от съдебния изпълнител
като такси по
изпълнението. Според
въззивната инстанция независимо
че посочената сума е
била получена не от
ответника, а от съдебния
изпълнител, то именно ответникът Районен
съд- Пловдив, в качеството
му на взискател по изпълнителното дело, дължи
връщането й на ищеца.
С изтичането на срока на т.нар.
абсолютна давност по чл.171,
ал.2 от ДОПК, което
е станало на
01.01.2018г., публичното вземане
спрямо ищеца за дължими
държавни такси, за събирането
на което е било образувано изпълнително дело №3617/2018г.
по описа на
ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. №819,
е погасено по давност, като съгласно
разпоредбата на чл.173, ал.2
от ДОПК същото е
следвало да бъде отписано
служебно, а взискателят
е следвало да поиска
прекратяване на изпълнителното производство /чл.433, ал.1, т.2 от
ГПК/, тъй като
частният съдебен изпълнител
няма правомощия да отписва
публични вземания. В случая, въпреки
настъпването на посоченото
основание за погасяване
на вземането по давност
ответникът Районен съд- Пловдив
не е поискал прекратяване на
изпълнителното дело, по което
в резултат на проведените изпълнителни
действия от ищеца е била
събрана сумата от
общо 1876 лв., част
от която е сумата
от 358 лв.-
дължими такси по изпълнението. Така
заплатените от ищеца такси
по изпълнителното дело
за събиране на
вече погасеното по давност вземане
съставляват имуществени вреди, които
са настъпили за него в резултат на
противоправното бездействие на ответника
да поиска прекратяване
на изпълнението. Ето защо
именно ответникът Районен
съд- Пловдив следва да
отговаря пред ищеца
за връщане на посочената сума, независимо
че същата не е била получена от него, а
от съдебния изпълнител.
По така изложените съображения
претенцията на ищеца е
основателна и следва да
бъде уважена и
за сумата от
358 лв.- такси
по изпълнителното дело,
получени от съдебния
изпълнител. Ето защо в
частта му, с която е
била отхвърлена претенцията на
ищцата за посочената сума, обжалваното решение следва
да бъде отменено, като вместо това
се постанови осъждане
на ответника да му заплати
същата.
С оглед
изхода на спора в полза на ищеца
следва да бъдат
присъдени направените по
делото разноски- сумата
от още 14,44 лв.- държавна
такса за
първоинстанционното
производство и сумата
от 25 лв.-
държавна такса за въззивното
производство или общо
39,44 лв.
С оглед пълното
уважаване на претенциите
на ищеца в полза
на процесуалния му представител адв. И.С.,
който му е оказал
безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
съгласно чл.38, ал.2 от
ЗА, следва да
се присъди адвокатско
възнаграждение от още 130,10
лв.- за първата инстанция и 300 лв.-
за въззивната инстанция или
общо 430,10 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №281
от 14.07.2020г., постановено по гр.д. №2567/2019г., по описа на Районен
съд- Асеновград, в частта
му, с която
е бил отхвърлен
предявения от К. Л. Г.,
ЕГН **********,*** иск за
заплащане на сумата
от 358 лв.,
представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди-
заплатени такси по
изпълнително дело №3617/2018г.
по описа на
ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. №819, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Районен съд-
Пловдив да заплати на К. Л. Г., ЕГН **********, сумата
от 358 лв.,
представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди-
заплатени такси по
изпълнително дело №3617/2018г.
по описа на
ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. №819, както
и сумата от 39,44 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА Районен съд-
Пловдив, да заплати на адв. И.Т.
С. сумата от 430,10 лв.- адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА
за оказаната безплатна
правна помощ по делото на
К. Л. Г.,
ЕГН **********.
В необжалваната му част
решението е влязло
в сила.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.