МОТИВИ към решение от 09.03.2019 г. по АНД № 373/2019 г.

                  по описа на Девненски районен съд, трети състав:

Ïðîèçâîäñòâîòî å ïî ðåäà íà ÷ë. 375 è ñë. îò ÍÏÊ. Образувано е по внесено от Девненска районна прокуратура предложение çà îñâîáîæäàâàíå îò íàêàçàòåëíà îòãîâîðíîñò è íàëàãàíå íà àäìèíèñòðàòèâíî íàêàçàíèå на основание чл. 78 А от НК на А.С.К.,  ÅÃÍ:**********çà ïðåñòúïëåíèå ïî ÷ë. 325 ал. 1 от ÍÊ.

В съдебно заседание ВРП, редовно призовани не изпращат представител и не ангажират становище по постановлението.

Обвиняемият, ðåäîâíî ïðèçîâàí, се явява и участва в производството лично и чрез упълномощен защитник - адвокат. В хода на съдебното следствие обв. К. дава обяснения, в които описва фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт. Твърди, че е влязъл в класната стая, след като е почукал и най – спокойно е разговарял с децата, след като поискал предварително разрешение от техния преподавател. В последната си дума и обвиняемият заявява, че не се чувства виновен и иска да бъде оправдан.

По същество защитника на обвиняемите оспорва изцяло фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на постановлението на ДРП, която счита за недоказана, а проведено досъдебно производство за тенденционно. Твърди, че доказателствата по делото са противоречиви досежно начина, по който обв. К. е влязъл в класната стая. Счита, че с действията си обвиняемия не е грубо нарушил обществения ред, респ. не е осъществил състава на престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК. На тези основания моли той да бъде оправдан.

След преценка на събраните пî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà, ñúäúò ïðèåìà çà óñòàíîâåíо от фактическа страна следното:

Свид. С.С. работела като преподавател по руски език в СУ „Васил Левски“ в гр. Вълчи дол, обл. Варна. През учебната 2019/2020 г. тя преподавала на учениците от трети, четвърти, седми и десети клас,

На 13.11.2019 г. в около 09, 50 часа свид. С. влязла да преподава на учениците от 7а клас. Класът се състоял от 16 деца, от които същия ден отсъствали две деца. Едната от отсъстващите от час ученичка била Г. К.– дъщеря на обв. А.С.К.. Същия ден момичето за пореден път отказало да отиде на училище, като споделило с родителите си, че децата в класа се заяждат с нея и й се подиграват. Тъй като това не се случвало за първи път, обв. К. много се ядосал и решил да отиде в училището на дъщеря си. Заедно с нея, със съпругата си и по – малкото им дете се качили в автомобила и отишли в училището, където учила Габриела.

Безпрепятствено влезли в СУ „Васил Левски“ в гр. Вълчи дол, тъй като на входа нямало охрана. Отправили се към класната стая, където се провеждал часа по руски език на 7а клас. Около 25 минути след началото на часа в класната стая влязъл едър мъж - обв. А.С.К., а след него и съпругата му с малко дете на ръце и дъщеря му Г. К.. Мъжът се обърнал с лице към учениците от класа и започнал да крещи към тях на висок глас, изричайки думите „ще Ви избия всичките, ако някой още веднъж обиди дъщеря ми“, „нашата фамилия е голяма и ако трябва ще се съберем и ще дойдем всичките“, „ако някой обиди отново дъщеря ми, ще се върна“. Децата се уплашили и учителката С. започнала настоятелно да моли обвиняемия да излезе от стаята. Опитала се да му обясни, че това не е начина да се реши проблема им, а трябва да се обърнат първо към класния ръководител.  Въпреки това той не напуснал стаята, а продължил да ръкомаха и крещи срещу децата, което продължило около 3 - 4 минути. Внезапно К. спрял да ръкомаха и да крещи на висок глас срещу учениците и излязъл от стаята. Непосредствено след като часа свършил свид. С. отишла при директора на училището и й споделила за случилото се. Срещнала се и със своя колежка - свид. С. Г. И. – зам. Директор на училището, на която й направило впечатление, че свид. С. е доста притеснена и разтревожена. Ръководството на училището взело решение да съобщят на органите на реда и се обадили в У МВР – Вълчи дол, а свид. С. изготвила докладна по случая. В около 15, 30 часа при свид. И. дошли обв. К. и съпругата му, като обвиняемия започнал да обяснява, че не би наранил дете, а е влезнал в часа защото е бил много ядосан. По – късно свидетелките И. и С., заедно с директора на училището изгледали записите от камерите, които били монтирани в класната стая. На тях ясно се виждало как обвиняемия влиза в стаята сам, без никой да му отваря вратата, както и как ръкомаха срещу децата.

Ãîðíàòà ôàêòè÷åñêà îáñòàíîâêà съдът прие за установена след съвкупен анализ на всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Свидетелите – очевидци на поведението на обв. К. – децата и тяхната учителка С. ясно, подробно и без съществени противоречия описват извършените от него действия  и собственото си възприятие от случилото се. Всеки от тях заявява, че обвиняемия е крещял на децата и ги е заплашвал вербално и ръкомахайки с ръце. Всички деца заявяват, че са се уплашили от неговото  поведение. Уплашена е била и тяхната учителка, за което свидетелства и нейната колежка – свид. И.. Показанията на децата и тяхната учителка съответстват и на отразеното от нея в изготвения непосредствено след случилото се доклад.  Действията на обвиняемия са били възприети и от свид. И. при преглед на видеозаписите от охранителните камери. Действително  съществува известно противоречие между показанията на свидетелите, касаещо начина, по който обв. К. е влязъл в ученическата стая. В приобщения като доказателство по делото писмен доклад свид. С. е отразила, че в стаята „са нахлули разбеснели се родители“. В непосредствения си разпит проведен пред съда свидетелката потвърди категорично, че обвиняемия сам е влязъл в стаята, без да почука. В същото време няколко от разпитаните като свидетели в хода на досъдебното производство деца са заявили, че на вратата се е почукало, едно от децата е отворило вратата и обвиняемия е влязъл в стаята. Всъщност начина по който обв. К. е влязъл в ученическата стая не е от съществено значение за съставомерната му деятелност, която е  извършена в класната стая. По какъвто и начин да е влязъл обвиняемия в стаята, то безспорно той е прекъснал недопустимо учебния процес, развикал се е на децата и ръкомахайки ги е заплашил със саморазправа. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото от всички събрани доказателства с изключение на показанията на съпругата на обв. К.. Нейните показания съдът не кредитира не само предвид близката й връзка с обвиняемото лице, което я прави безспорно заинтересована от изхода на делото, но и поради съществените противоречия в нейните твърдения с тези на абсолютно незаинтересовани свидетели по делото. Съвпадението на часа на провеждане на разпита на свидетелите Чолаков и Киров, отразен в протокола и идентичността на неговото съдържание не изключва достоверността на тези гласни доказателствени средства и не ги прави негодни доказателства.

Писмено  доказателство, потвърждаващо приетата за установена фактическа обстановка е и изготвения непосредствено след случилото доклад от свид. С. до директора на училището, който бе изискан и приобщен по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С действията си, извършени на 13.11.2019 г. в часа по руски език на учениците от 7а клас на СУ“Васил Левски“ гр. Вълчи дол обв. А.С.К. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК.

Обект на престъплението хулиганство са установения в страната ред и обществено спокойствие разбиран като съвкупност от "установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот "/ППВС №/2 от 1974 г., т. 1 от мотивите/. Хулиганството предполага извършени непристойни действия, с които едновременно грубо се нарушава обществения ред и се демонстрира явно неуважение към обществото. Непристойни са действията, които са неприлични и безсрамни, обективирани във викане, блъскане, ругатни, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и др. прояви, с които се накърняват общоприетите морални ценности и норми на поведение и се скандализира обществото. Чрез тях извършителят противопоставя себе си на установения ред и на обществеността като цяло или на отделна личност, като по този начин демонстрира явното им  незачитане. От субективна страна престъплението винаги е умишлено и са възможни, както пряк, така и евентуален умисъл. В посоченото постановление е даден пример, че „при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото”. Не може да има никакво съмнение, че извършените от обв. К. действия са непристойни - те са неморални и скандални и представляват отклонение от нормалното поведение на човек в обществото. Вместо да се срещне с класния ръководител на дъщеря си и да я запознае с проблемите, които детето му има в училище, обвиняемия е решил да се саморазправи и то с деца. Дори и разлеждани в светлината на конфликта между дъщеря му и нейните съученици, действията му безспорно са били насочени не само срещу личността на децата от класа, но и несъмнено са целяли да изразят явно неуважение към установените обществени порядки, законов ред, благоприличие и морал. Известно е, че за вината на дееца в наказателното право не се съди по последващите му обяснения, а по обективните му действия.  Цялостното поведение на обвиняемия е израз на грубо и демонстративно незачитане на обществените порядки най – малкото защото е извършено в сградата на училището и по отношение на деца. С демонстративното си антисоциално поведение той е проявил недопустима показност, целял е да постигне респект у присъстващите деца, да демонстрира надмощие и превъзходство над тях. Доказателство за това са думите му касаещо могъществото на неговата фамилия. Действията му са израз на демонстративно несъобразяване с приетите в обществото норми на поведение и на субективното му разбиране за разрешаване на един конфликт.

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал противообществения характер на своите действия и че с тях демонстрира явно пренебрежение към общоприетите норми на поведение в държавата. Пренебрегвайки ги той грубо е нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото. 

 Причините за извършване на престъплението следва да се търсят в незачитане от страна на обвиняемия на установените норми за поведение в обществото и общественият ред, в липсата на самоконтрол от негова страна.

С оглед на горното съдът призна обвиняемия за виновен.

Ïðåäâèäåíàòà â ÍÊ ñàíêöèÿ çà èçâúðøåíîòî äåÿíèå å ëèøàâàíå îò ñâîáîäà äî две години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият е  пълнолетен, към момента на извършване на деянието и към настоящия момент не е осъждан, íå е îñâîáîæäàâàí îò íàêàçàòåëíà îòãîâîðíîñò ïî ðåäà íà чл. 78 А от НК è от деянието íÿìà ïðè÷èíåíè  èìóùåñòâåíè âðåäè. При наличието на всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 78 А от НК, съдът освободи обвиняемите от наказателна отговорност и им наложи административно наказание - ãëîáà.

При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази чистото съдебно минало на обвиняемия, много добрите му характеристични данни и факта, че поведението му е било предизвикано от негова естествена емоционална реакция като баща.  При тези обстоятелства, които съдът отчете като смекчаващи и при липса на отегчаващи такива, съдът îïðåäåëè глобата му в минимален размер – 1 000 лева. Съдът счете, че макар и с това минимално наказание ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като обвиняемият ще бъде превъзпитан за в бъдеще към спазване на установения в страната законов ред.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: