Р Е Ш
Е Н И Е
№ІІІ - 506 17.06.2019 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година ,
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ :КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 850 по описа за
2019 година, за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 15308/24.04.2019 год. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, рег.
№803, подадена от В.Б.Т., ЕГН **********, от гр.С.,
ул.“В. Л.“, №**, чрез процесуален представител адв. Полина Велчева - длъжник по изп.дело № 20108030400067 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803
на КЧСИ, против отказа на
ЧСИ Таня Маджарова, рег.№803, да прекрати изпълнително дело № 20108030400067 обективиран в
постановление за отказ изх.№ 10596/16.04.2018 год.
В жалбата са
изложени твърдения, че поради изтекла давност и настъпила перемпция по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК производството по изпълнителното дело е следвало да бъде
прекратено от ЧСИ много преди изпращането и получаването от жалбоподателя на
покана за доброволно изпълнение изх.№ 31121/15.11.2018 год. Изложени са
твърдения относно наличие на предпоставки за настъпване на абсолютна погасителна
давност, твърди се, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия по изпълнителното дело много повече от две години. Направено е искане
за отмяна на обжалвания отказ, за спиране на изпълнителното производство до
приключване на настоящото дело, за разглеждане на жалбата в открито съдебно
заседание, както и за присъждане на разноските по делото – заплатена държавна
такса от 25 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв.
Подадени са писмени
възражения срещу жалбата от П.Г.М.
ЕГН **********, с адрес: с.Ж., общ. К., обл.П.- взискател по изпълнителното
дело, чрез процесуален представител адв.Георги Стоянов. Изложени са съображения
за неоснователност на твърденията и исканията на жалбоподателя. Твърди се, че със
спирането на производството със смъртта на длъжника са спрели да текат всички
срокове – давностни и императивни, поради което до момента на уведомяването на
взискателя от ЧСИ за смъртта на длъжника, което уведомяване е станало на
12.05.2017 год. не е текла давност и не е настъпила перемпция. Посочено е, че в
настоящото производство съдът няма правомощия да се произнесе по възражението
на жалбоподателя за изтекла давност, като са изложени и съображения относно
това, че давността не е изтекла. Изложени са подробни съображения за
ненастъпила перемпция. Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение,
за потвърждаване на обжалвания отказ и за присъждане на разноските по делото.
Представен е списък на разноските.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Таня Маджарова по чл.436, ал.3 от ГПК. След извършено описание на
действията по изпълнителното дело е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Изложени са съображения, че при
спряно изпълнително производство по силата на закона, до конституиране на
правоприемниците на длъжника всички срокове, включително и този по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, не текат.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
жалба и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена
в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, поради което е
допустима.
Съдът намира, че не
се налага събиране на допълнителни доказателства по делото, поради което
искането за внасянето му в открито съдебно заседание е неоснователно.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20108030400067 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803
на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя П.Г.М. ЕГН ********** срещу длъжника Б.Н.Т. ЕГН **********
за събиране на парични вземания на взискателя съгласно представен от него
изпълнителен лист.
Установено е по
делото, че Б.Н. Т. е починал на 28.07.2013 год.
От приложената
преписка се установява, че след образуване на изпълнителното производство са
извършени няколко изпълнителни действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, като последното изпълнително действие преди
смъртта на длъжника е извършено на 31.07.2012 год., с вписването на възбрана
върху недвижим имот собствен на длъжника, по искане приложено на л.126 от
делото.
От справката от НБД “Население“ приложена на л.133 от изпълнителното дело става ясно, че
на 03.12.2014 год. ЧСИ е установил, че длъжникът е починал – това обстоятелство
е отразено в справката. Издаване на удостоверение за наследници на починалия
длъжник е поискано от ЧСИ две години и четири месеца след това, с писмо изходящ
№123000/27.04.2017 год., а искане за конституиране на наследници е направено от
взискателя на 12.05.2017 год. –л.138. Следващите изпълнителни действия са
наложени запори през м.05.2017 год. върху банкови сметки на наследника на
първоначалния длъжник – В.Б.Т. – жалбоподател по делото.
С молба от 09.04.2019 год. призованият като длъжник в изпълнителното
производство В.Б.Т. е подал молба до ЧСИ за прекратяване на производството
поради изтичане на абсолютната давност и поради настъпила перемпция.
По молбата е
постановен отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20108030400067, обективиран в постановление за отказ изх.№ 10596/16.04.2018 год. ЧСИ е
приел, че със смъртта на длъжника Б. Т. на 28.07.2013 год. изпълнителното
производство е спряно по силата на закона до конституиране на правоприемниците,
което в случая е станало с връчването на покана на 15.11.2018 год., като по
време на спряното производство сроковете, в това число и срока по чл.433,
ал.1,т.8 от ГПК не са текли, поради което не е налице перемпция.
Настоящият съд
намира възраженията на жалбоподателя относно изтекла давност за несъотносими в
настоящото производство и не ги разглежда, тъй като няма такива правомощия.
Възраженията за давност могат да бъдат разгледани единствено в исково производство
по реда на чл.439 от ГПК, като до постановяване на решение на това основание
както за ЧСИ, така и за съда е налице годно да породи последици изпълнително
основание, което следва да бъде зачетено като подлежащо на изпълнение. Въпросът
за изтекла давност за правото на принудително изпълнение за процесното вземане
е спорен между страните и до разрешаването му с влязло в сила съдебно решение
по исков процес, жалбоподателят съобразно квотата си на наследяване е обвързан
от субективните предели на издадения срещу наследодателя му изпълнителен лист,
поради което не може да отрече потенциалното право на взискателя да насочи
изпълнение спрямо него.
Настоящият съд
обаче не споделя правните изводи на съдебния изпълнител относно ненастъпила
перемпция. Перемпцията, за разлика от установеното по надлежния ред погасяване
по давност препятства възможността взискателят да се удовлетвори в конкретен
изпълнителен процес, а не изобщо.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява. По разясненията дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
По настоящото
изпълнително дело е констатирано, че по искане на взискателя последното
изпълнително действие преди смъртта на длъжника е извършено на 31.07.2012 год. До м.05.2017 год.
няма данни взискателят да е проявил каквато и да е инициатива или
заинтересованост по делото, като до налагането на запори през м.05.2017 год.
върху имуществото на наследника на първоначалния длъжник, освен взискателят и
ЧСИ не е предприел извършване на каквито и да е действия по делото, независимо
от това, че смъртта на длъжника е станала известна на ЧСИ още на 03.12.2014
год. За един продължителен период от около 5 години по изпълнителното дело не
са положени никакви усилия както от страна на взискателя, така и от страна на
ЧСИ за осъществяване на целта на изпълнителния процес – удовлетворяване на
взискателя. Липсва разум в становището, че в случай на смърт на длъжника при
спиране на изпълнителното производство по силата на закона не възникват
задължения за срочни действия на ЧСИ и на взискателя и това спиране и
бездействие могат да продължат неограничено във времето.
Както т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и Решение
№ 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Георгиева, разясняват разликите между исковия и
изпълнителния процес от гледна точка на изискуемото поведение от ищеца – респ.
от взискателя.
В т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че в изпълнителния процес взискателят трябва да
поддържа със своите действия висящността му, защото бездействието му в
продължение на две години води до прекратяване на
изпълнителното дело и то по силата на закона.
Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да предприема изпълнителни действия-само въз основа на образуваното изпълнително дело,
нито пък да уведомява взискателя за
предприети от него служебно изпълнителни действия. Взискателят е този, който
следва да отправя искания за предприемане на съответен изпълнителен способ,
както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, като искането
за прилагане на всеки изпълнителен способ води до прекъсване на давността.
С решение
№ 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Георгиева е прието, че изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи.
Не може де бъде
споделено схващането на ЧСИ, че законът не обвързва със санкцията по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК бездействието на взискателя, тогава, когато длъжникът е
починал в хода на изпълнителното производство. Дори при смърт на длъжника
взискателят има задължения за предприемане на необходимите действия за
поддържане на висящността на изпълнителното производство. В настоящия случай,
считано от 31.07.2012 год., до смъртта на длъжника – на 28.07.2013 год., за
която взискателят твърди, че до 2017 год. не е знаел, той не е поискал
извършване на никакви изпълнителни действия, което бездействие е продължило и
до 31.07.2014 год. – към този момент по негови твърдения взискателят все още не
е знаел, че длъжникът е починал, поради което нищо не оправдава неговото
бездействие по изпълнителното дело. Ето защо и на осн. чл. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва да се приеме, че след 31.07.2014 год. – т.е. считано от 01.08.2014 год. изпълнителното производство е
прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, независимо от това,
че смъртта на длъжника е спряла изпълнението на осн. чл.432, ал.1,т.3 от ГПК.
Спирането на изпълнението по чл.432, ал.1,т.3 от ГПК не препятства възможността
взискателят да поиска извършване на изпълнителни действия, а препятства само
възможността някои изпълнителни действия да бъдат извършени докато трае
спирането. Спирането на изпълнението по силата на закона при смърт на длъжника
не дава възможност за процесуално бездействие на взискателя и не препятства
инициативата му за посочване на наследници на починалия длъжник, и възможността
му да насочи изпълнение спрямо тях. Нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда
много специфична хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство поради
бездействие на взискателя. Тази норма е специална, безусловна и изключва
приложението на общите разпоредби, които противоречат на нейната цел. Именно
защото за разлика от исковия процес в изпълнителния процес взискателят е длъжен
да обезпечи движението на производството, нормите, които са приложими в исковия
процес не във всички случаи са приложими и в изпълнителния процес. В този
смисъл е цитираното по-горе решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
61273/2016 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че задължението за предприемане
на адекватни действия в изпълнителния процес съществува за взискателя дори и
при спряно изпълнение. Неприложимостта в изпълнителното производство на нормата на чл.230, ал.2 от ГПК, сочеща , че при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от
съобщаването да посочи негови правоприемници, като при неизпълнение на това
задължение делото се прекратява, се установява и от обстоятелството, че в
изпълнителното производство хипотезите на прекратяване по чл.433 от ГПК са
изчерпателно и императивно посочени, като сред тях липсва хипотеза на
прекратяване на изпълнително производство поради неизпълнение на указанията по
чл.230, ал.2 от ГПК от взискателя.
Предвид изложеното
по-горе настоящият съд намира за незаконосъобразен отказа на ЧСИ, поради което
същият следва да бъде отменен. Последващите действия на ЧСИ следва да бъдат
съобразени с изложеното в мотивите към настоящото решение.
С оглед изхода на
делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски от общо 425 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
взискателя.
Предвид
своевременното произнасяне на съда с окончателен съдебен акт не се налага
произнасяне по искането за спиране на изпълнението до приключване на делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№803, да прекрати
изпълнително дело № 20108030400067, обективиран в постановление за отказ
изх.№ 10596/16.04.2018 год.
УКАЗВА на ЧСИ Таня
Маджарова, рег.№803 да съобрази последващите си действия с изложеното в
мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА П.Г.М. ЕГН **********, с адрес: с.Ж. общ. К, обл.П да
заплати на В.Б.Т., ЕГН **********, от гр.С., ул.“В. Л.“, №**, направени по
делото разноски в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.