МОТИВИ към ПРИСЪДА № 100/09.07.2020 г.
по НОХД № 1992/2020 г. на БРС.
Производство
по делото е образувано по повод на постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас против подсъдимия А.И.А., ЕГН: **********, с
обвинение за това, че:
1. В периода от месец февруари 2019 г. до м.
март 2020 г. включително, след като с Решение № 215/23.01.2019 г. по гражданско
дело № 7225/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в сила от
23.01.2019 г., е бил осъден да издържа своя низходяща - дъщеря си М.А.А.,
родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Р.К.К., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
14 месечни вноски, всяка в размер на 150 лева, равняващи се общо на сумата 2100
лв., платими в с. З., общ. С. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК;
2. В периода
от месец юни 2019 г. до м. март 2020 г. включително, след като с Решение №
872/17.04.2019 г. по гражданско дело № 8116/2018 г. по описа на Районен съд -
Бургас, влязло в сила от 23.05.2019 г., е бил осъден да издържа своя низходящ -
сина си Т.А.А., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител Р.К.К.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 10 месечни вноски, всяка в размер на 160 /сто и шестдесет/
лева, равняващи се общо на сумата 1600 лв., платими в с. З., общ. С. –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, вр. с чл. 23, ал. 1 НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371, т. 2 НПК
подсъдимият А.И.А.
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят
на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, аргументира доказаността му както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание "пробация", включваща следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, с периодичност два
пъти седмично, и безвъзмезден труд в полза на обществото – 150 часа за срок от
1 година.
Защитникът
посочва в пледоарията си, че вината на подсъдимия е безспорно доказана. Моли,
по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация около минимума.
Подсъдимият признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума, моли да му бъде наложено
минимално наказание.
След преценка
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.И.А.
е роден на *** г., български гражданин, с адрес: с. З., общ. С., ул. „Босна“ №
15, със средно образование, разведен, в момента неработи, неосъждан /л. 13 от
делото/.
Подсъдимият А.И.А. и Р.К.К.
са бивши съпрузи, като от брака си имат две деца - М.А.А., родена на *** г., и Т.А.А.,
роден на *** г.
С Решение №
XIII-1159 от 26.07.2012 г. по гр.дело № 4498/2012 г. по описа на PC - Бургас, в
сила от 26.07.2012 г., родителските права относно роденото от брака дете — М.А.А.,
били предоставени на майката - Р.К., а по отношение на детето Т.А.А. били
предоставени на бащата - А.А.. Съгласно
съдебното решение, бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето М.А.,
чрез нейната майка, в размер на 80 лв., а майката била задължена да заплаща месечна
издръжка на детето Т.А.А., чрез неговия баща, в размер на 80лв.
С Решението
от 23.01.2019 г. по гр. дело 7225/2018 г. по описа на РС-Бургас, в сила от 23.01.2019
г., съдът осъдил подсъдимия А.А. да заплаща месечна издръжка на детето М.А.,
чрез нейната майка, в размер на 150 лв.
С Решение №
872 от 17.04.2019 г. по гр.дело №
8116/2018 г. по описа на РС-
Бургас, в сила от 23.05.2019 г.,
съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Т.А.А.
на майката Р.К., като осъдил подсъдимия А. да заплаща на детето си Т.А.А., чрез
неговата майка, месечна издръжка в размер на 160 лв.
Въпреки това подсъдимият
неизпълнил своите задължения в размер на две и повече месечни вноски, както
следва: за периода от месец февруари 2019 г. до м. март 2020 г., не платил
дължимата издръжка на дъщеря си М.А., или общо 14 месечни вноски в размер на
150 лева всяка, общо 2100 лв.; за периода от месец юни 2019 г. до м.март 2020
г. не платил дължимата издръжка на сина си Т. А., или общо 10 месечни вноски в
размер на 160 лева всяка, общо 1600 лв.
Подсъдимият не
твърди да е заплащал издръжка на
децата си в инкриминирания период, нито пък са налични обективни доказателства,
от които да се установи, че месечните задължения са изплащани.
Изложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от направените от подсъдимия самопризнания и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, а именно:
показанията на свидетелите Р.К. и Т.А., разпитани в хода на ДП, приложените писмени доказателства от ДП - Решение №
XIII-1159 от 26.07.2012 г. по гр. дело № 4498/2012 г. по описа на PC - Бургас, Решението
от 23.01.2019 г. по гр. дело 7225/2018 г. по описа на РС-Бургас, Решение № 872
от 17.04.2019г. по гр.дело № 8116/2018г. по описа на РС- Бургас, справка за
съдимост, изпълнителни листи, удостоверения за
раждане на децата.
Посочените
доказателства са безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се
кредитират изцяло. Същите допринасят за категоричното установяване на
гореописаната фактическа обстановка, като по делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на двете престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, за
които му е повдигнато обвинение.
Безспорно с
влизане в сила на съдебните решения, за подсъдимия е възникнало задължение да
заплаща издръжка, в посочените по-горе размери по отношение на двете си деца.
От обективна страна изпълнителното деяние и на двете престъпления е осъществено
чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със
съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка
за двете деца. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. В настоящия случай подсъдимият е
осъществил състава на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на
дъщеря си М.А.А. в периода от месец февруари 2019 г. до м. март 2020 г.
включително, и на престъплението по отношение на сина си Т.А.А. в периода месец
юни 2019 г. до м. март 2020 г. включително, като е бездействал и не е изплатил
присъдената за нито едно от двете му деца издръжка.
Неизплатените
суми за издръжка по отношение и на двете деца са за повече от две месечни
вноски. От доказателствата по делото е видно, че неизплатените вноски за М.А.А.
са 14 месечни вноски, а за Т.А.А. са 10 месечни вноски.
По делото не
бяха ангажирани доказателства за наличие на обективна невъзможност от страна на
подсъдимия да не може да заплаща дължимите суми. Дори да се приеме, че
подсъдимият, през инкриминирания период, е бил финансово затруднен, то това
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението,
тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран
и какво материално положение има. Ако същото е тежко съдът ще го отчете
единствено при индивидуализация на наказанието, но не може да промени правните
изводи на съда за виновно осъществено деяние от подсъдимия, което съобразно
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК е
обявено за престъпление.
В случая, се
касае за две престъпни деяния (по отношение на всяко едно от децата), всяко
представляващо продължено престъпление, което се осъществява единствено във
формата на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Същите са извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал.
1 от НК, като квалификацията им на самостоятелни, отделни престъпления се
налага от правната характеристика на задължението за издръжка на родителя към
низходящия, което е винаги конкретно правоотношение и има конкретно пострадало
лице. Поради това, след като обвиняемият дължи издръжка за две деца,
ненавършили пълнолетие и съответно не плаща същата, налице са две извършени престъпления,
които са в условията на съвкупност.
От субективна
страна и двете престъпления са извършени при форма на вина "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал
общественопасния характер на деянията си, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща
издръжка на всяко едно от децата си с влязло в сила съдебно решение,
предвиждане, че в следствие на бездействието дъщеря ми и синът му няма да
получат дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин
същите ще бъдат лишени от необходимите им средства, но въпреки това от волева
страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от
деянията си.
По вида и
размера на наказанието.
За
престъпленията, в които подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът съобрази размера на
предвиденото наказание по чл. 183, ал. 1 от НК. Съдът взе предвид, че за
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК
са предвидени две алтернативни наказания –лишаване от свобода до една година и
пробация. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК,
съдът счита, че следва да се наложи наказание пробация. Личността на подсъдимия
е с ниска степен на обществена опасност, поради което целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, ще бъдат постигнати и с по-ниска по степен на
наказателна репресия.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност за всяко едно от деянията на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй
като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК. Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете значителният
брой дължими вноски - 14 за първото дете и 10 за второто, т.е. около година
подсъдимият е бездействал и е лишил децата си от издръжка, крайно необходима за
съществуването им. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът отчете чистото му съдебно минало (същият е реабилитиран), както и
изразеното му желание да заплати дължимите издръжки.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието „пробация“ при следните пробационни
мерки за всяко едно от двете престъпления: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване
на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година. Настоящият съдебен състав намира, че
наказанието следва да бъде еднакво като тежест и за двете престъпления, защото
интересите на двете деца са еднакво значими - и двете в еднаква степен се
нуждаят от средства за издръжка.
Същевременно съдът не наложи пробационна мярка "безвъзмезден труд",
за да не постави подсъдимия в още по-голямо затруднение от намирането на
постоянна работа и реализирането на трайни месечни доходи.
Доколкото
двете престъпления за извършени в условията на съвкупност, на основание чл. 23,
ал. 1 НК, съдът след определяне на наказанията за всяко едно от престъпленията
наложи на подсъдимия най-тежкото от тях, а именно –
„пробация“ при следните пробационни мерки за всяко едно от двете
престъпления: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти
седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година.
Съдът счита,
че така индивидуализираното общо най-тежко наказание в пълнота би могло да
постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства
предупредително. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха
се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, поради
което и съдът намери за ненужно да прилага институтът на чл. 24 НК.
По делото
няма направени разноски и приложени веществени доказателства, които да изискват
произнасяне в този смисъл.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи
на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС