Р
Е Ш Е Н И Е
№
610/19.7.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 369 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето(ЗЗДет.) и чл. 18, ал. 5 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето(ППЗЗДет.).
Образувано
е по жалбата на Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Задължително
предписание № СГ/Д-РА/92-001/16.03.2021 г. на директор Дирекция „Социално
подпомагане“ Пазарджик. Жалбоподателят оспорва задължителното предписание като
незаконосъобразно и издадено в несъответствие с материалноправните разпоредби,
при нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбата съдържа
подробни аргументи, които се допълват с представеното становище по същество на
спора и в писмена защита. Иска се отмяната им и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" Пазарджик, лично в писмено становище и чрез
процесуалния си представител юрк. К., оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана. Обосновава законосъобразността на задължителните предписания.
Заинтересованата
страна – Е.Т.Т., чрез процесуалния си представител адв. Т., счита жалбата за
неоснователна, като изразява становище за правилност и законосъобразност на дадените
предписания и моли съдът да остави без уважение жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните в съдебното производство, след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Няма
данни за връчване на оспореното Задължително предписание № СГ/Д-РА/92-001/16.03.2021
г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик, като жалбата срещу
него е подадена на 30.03.2021 г. видно от пощенското клеймо, регистрирана в
Административен съд Пазарджик на 31.03.2021г. Изпращането на жалбата е в 14 -
дневен срок от датата на издаване на акта, ведно с липсата на доказателства за
съобщаването, съдът счита същата за допустима. Тя е подадена от активно
легитимирано лице, адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С
издаденото Задължително предписание № СГ/Д-РА/92-001/16.03.2021 г. директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик разпорежда на жалбоподателя задължително предписание в четири точки:
т.1 да спазва стриктно режима на лични отношения с детето, определен от Районен
съд Пазарджик/срок на изпълнение постоянен; т. 2 да не допуска разпри и
скандали в присъствието на детето, с цел съхраняване психо-емоционалното му
състояние/срок на изпълнение постоянен; т. 3 да се спазва добрия тон при
комуникация с другия родител и запазване авторитета му в присъствието на детето/срок
на изпълнение постоянен; т. 4 участие в консултации, медиации и социални
услуги/срок на изпълнение постоянен.
Актът
е мотивиран с извършено социално проучване по сигнал, касаещ детето П.Д.В., от
което се установило, че детето е родено на ***г. от съвместно съжителство на Е.Т.Т.
и Д.И.В..*** родителските права са предоставени на майката, с определен режим
на лични отношения с баща му. Посочено е, че в обтегнатите отношения на
родителите намесват детето, което става свидетел на конфликтите и
неразбирателството, с оглед на което е дадено процесното предписание.
Представена
е административната преписка, от която се установява, че с Решение №
11/11.01.2021г. по гр. д. № 20205220102944/2020г. на РС Пазарджик се утвърждава
постигнатото между Е.Т.Т. и Д.И.В. споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК,
съгласно което предоставяне на родителските права по отношение на детето П.Д.В.
е на майката Е.Т.Т., при която е определено местоживеенето на детето в с.
Главиница, община Пазарджик. Определя се режим на лични отношения на бащата Д.И.В..
От
Е.Т. В. е подаден сигнал до Държавната агенция за закрила на детето с вх. №
97-00-23-4/26.02.2021г., с него описва, че е подложена на физически и
психически тормоз от стана на Д.В. и неговата майка Пенка И., като посочва, че
е обвинявана, че отдалечава детето от бащата, което според нея е клевета. Тя не
е против осъществяване на контакт с детето, но не желае да бъде тормозена.
Описва, че в първите две години от раждането на П. бащата не е появявал
загриженост. Виждал я е 5-6 пъти годишно, дори през лятото посочва, че поради
трудова заетост не я е виждал с месеци. От юни 2020г. той се е обърнал към медиатор за постигане на
споразумение за лични отношения. Счита, че той не се съобразява с ежедневния
режим на сън и почивка, разходка и ограничено ползване на таблети и мобилни
устройства при осъществяване на контакти с детето. Счита, че той използва
детето, за да я притеснява. Споделя, че той идва с различни мъже при срещи с
детето, от които то се страхува. Започнал да подава сигнали в отдел „Закрила на
детето“, че тя отчуждава дъщеря му и я настройва против него. Описва, че винаги
закъснява, когато връща детето, но това тя не го прави на проблем. След
излизане на съдебното решение от 11.01.2021г., г-жа Т. посочва, че той е
започнал да подава сигнали до прокуратурата с обвинение, че тя вдига скандали и
не спазва часа на предаване на детето. Споделя, че детето отказва да ходи при
него и се разстройва. Описва ден 24.01.2021г., когато е бил втори за годината
ден за личен контакт и той е взел цял
ден на разходка в гр. Пловдив с негови приятели, при които не е спазен необходимия за малката й
възраст сън, както и че е возена необезопасено в кола без столче. На
13.02.2021г. отново е взета за личен контакт от баща си, който е бил
придружаван от друг мъж, с чужда кола, при което детето е започнало да плаче и
тя го е придружила до колата. Отишла е да види в апартамента му как е детето и
при какви условия, но той не я е допуснал. Цялата ситуация е снимана с телефон
и предавана на живо. Подала е сигнал на 112, по който са дошли служители, но не
са допуснати до жилището. Това поражда у нея притеснения за емоционалното
състояние на дъщеря й.
Съставен
е Протокол от 13.03.2021г. за проведена среща разговор с Д.В. от служители, при
който той посочва, че при вземане на детето от майка му присъства и приятелят
му и колега Д.Й., като дъщеря му го познава и не плаче от него.
Подаден
е сигнал по електронна поща до ДСП Пазарджик от г-н Д.В. на 28.01.2021г. в
8:54ч.; същият е депозиран пред АСП.
Изготвен
е Доклад(03.02.2021г.) по сигнал с вх. № СИГ/Д-РА/15 от 28.01.2021г. на г-н В..
Посочени са данни за дете, родители, разширен семеен кръг, лекар. Г-жа Т.
отрича да е възпрепятствала срещите на баща му с детето, определени по
решението на РС Пазарджик. Г-н В. е поканен на среща, като след две обаждания и
договаряне за другия ден, той не е посетил отдела. Г-жа Т. е хореограф в Общински
детски комплект гр. Пазарджик, г-н В. работи в ансамбъл „Тракия“ като гъдулар.
Изводът на социалните работници, подписали доклада, е, че към настоящия момент
не съществува риск за физическото, психическото и психоемоционалното състояние
на детето. То се отглежда в семейна среда от г-жа Т.. Предлага се да не се
отваря работа по случая, като г-жа Т. е консултирана за правата и задълженията
й по закон.
Изготвен
е протокол от срещата с г-жа Т. от 29.01.2021г., като тя твърди, че спазва
режима на лични отношения по решението на РС Пазарджик и няма новонастъпили
обстоятелства в начина на живот с детето. Съставен е протокол от 29.01.2021г.,
че г-н В. е поканен за среща, като той е посочил, че ще дойде на 01.02.2021г. в
рамките на работния ден. Поканен е на среща при разговор от 01.02.2021г.
Дадено
е задължително предписание от 16.02.2021г. на Е.Т.Т. ***, с което се посочва в
т. 1 да не възпрепядства срещите на детето с другия родител, за да не се стигне
до родителско отчуждение; т. 2 да не допускат разпри и скандали в присъствието
на детето, с цел съхраняване психоемоционалноот му състояние; т. 3 да спазва
добрия тон при комуникация с другия родител и запазване на авторитета му в
присъствието на детето; т. 4 участие в консултации, медиации и социални услуги.
Във
връзка с предходни сигнали са изготвени и представени по делото: Социален
доклад от 05.11.2020г., Социален доклад от 29.10.2020г., Социален доклад от
18.09.2020г., Социален доклад от 14.09.2020г., където е отразено, че към
настоящия момент не съществува риск за физическото, психическото и
психоемоционалното състояние на детето, както и че двамата родители са оказали
пълно сътрудническо в хода на социалното проучване.
Преписката
съдържа Направление за ползване на социални услуги от 16.09.2020г. и насочва
детето П.Д.В. и родител Д.И.В. за предоставяне на социално услуга с
продължителност 3 месеца.
Състав
е Доклад от 23.03.2021г.(след датата на процесното задължително предписание),
където се описва, че г-жа Т. споделя, че не възпрепятства срещите на бащата
с дъщеря си, но иска да спре да бъде
злепоставяна от него, както и да не бъде придружаван на срещите с детето от
приятеля му Д.Й., тъй като смята, че детето се страхува от него. Г-н В. е
споделил, според доклада, че детето не се страхува от „чичо си Д.“, като иска
той да присъства, тъй като така е посъветван от адвокат. След анализ,
социалните работници посочват, че към 22.03.2021г. не съществува риск за
физическото, психическото и психоемоционалното състояние на детето.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката
В.Ц.М. е социален работник в отдел „Закрила на детето“. Тя споделя пред съда,
че в отдел „Закрила на детето“ Пазарджик са получени шест сигнала от г-н Д.В.
за периода 31.08.2020 г. до месец февруари 2021 г. и един сигнал от неговата
майка, които са отработени. Не са констатирани рискове за живота и здравето на
малолетното дете П.Д.В.. Родителите многократно са консултирани и са
информирани относно Правилника за закрила на детето, ЗЗДет. и СК. Знае, че госпожа
Т. е завела гражданско дело за режим на лични отношения и родителските права.
Твърди пред съда, че не са констатирали детето да се отчуждава. На г-жа Т. й
било издадено задължително предписание на по-ранен етап, а Д.В. е ползвал социални
услуги 3 месеца По време на срещите с Д.В., той е споделял, че детето посещава
жилището му в Пазарджик, като срещите не
са възпрепятствани от майката. Свидетелката споделя, че допреди да се
определи режим на лични отношения, г-н В. е подавал сигнал, че е възпрепятстван
за лични отношения, когато иска да вземе детето, а според свидетелката майката
се е съобразявала с дневния режим. Казва, че в последния сигнал, който той е
подал за възпрепятствана среща между него и дъщеря му от страна на майката, два
пъти е бил поканен в телефонен разговор да дойде, за да се изясни ситуацията и
дали съществува някакъв риск, дали се нарушава режима на лични отношения, той
не се е явил на уговорените срещи. Два пъти е търсен от нея и един път от
началника на отдела е канен за среща. Отработен е сигналът. Споделя, че бащата,
когато ходи в с. Главиница, за да вземе детето от майката, ако тя не присъства,
се стига до разпри, скандали и затова майката присъства при предаването на
детето. Казва пред съда, че с тези скандали между тях двамата, в присъствието
на детето, се застрашава неговото психо-емоционално състояние. Знае, че господин
В. винаги води с него приятели, като си спомня, че в един от сигналите е
описала, че слизайки от колата, те започват да свирят на музикалния инструмент
кавал, с което привличат вниманието и злепоставят г-жа Тотева и нейното
семейството пред квартала и съселяните. Има записан видеоклип, който г-жа Т. й
е предоставила. Въз основа на тези обстоятелства казва, че е издадено
задължително предписание. Свидетелката казва, че г-н В. подавал сигнали, но не
се отзовава, за да направят социално проучване. На въпросите на адвоката на
жалбоподателя свидетелката уточнява, че задължително предписание е издадено по
последния сигнал, подаден от г-н В. през месец февруари, за които срещи и
отработване той не се отзова в 10-дневния срок, като не е обосновал причина.
Знае за сигнала от 12.03.2021 г., подаден от г-жа Т., при който г-н В. е
съдействал. Пояснява, че сигналът на г-жа Т. е един, с който тя споделя, че й е
омръзнало г-н В. да я злепоставя в социални мрежи, сред приятели, в бюлетини,
които неговата майка също качва и търси помощ, за да види детето. Казва, че Д.В.
й е споделял, че когато детето е при него съдейства неговата майка да може да
види чрез Вайбър връзка детето. За разприте в селото знае от видеоклип, показан
от г-жа Т., на който г-н В. и приятелят му, слизайки от автомобила, започват да
свирят, а съседите започват да снимат клипа. Според нея присъствието на трето
лице, което е придружавало г-н В., не представлява заплаха или риск за детето,
но мисли, че по този начин злепоставят семейството. Свидетелката заявява, че и
на двамата родители е разяснено ползването на социални услуги.
Свидетелят
Д. С. Д. познава страните по делото, като уточнява, че с Д. е колега гъдулар, а
с Е. работи в Младежки дом гр. Пазарджик, където тя води танцов състав.
Присъствал е при вземането на детето от дома на майката, тъй като е поканен от Д.
да присъства на такива срещи, за да няма напрежение, като свидетел. Споделя, че
е свидетел и на нормални отношения на вземане на детето, но и на сцени, при
която детето плаче и е стресирано. Обяснява, че баща му се опитва да го разсее,
като му свири на музикален инструмент(тъй като са музиканти - по този начин
успокояват децата), но майката на детето го обижда. Казва пред съда, че музиката
много успокоява детето, защото е бил свидетел, когато то е разстроено и
стресирано, и с песнички от телефона то започва да припява. Детето е много
музикално и мисли, че музиката му въздейства много добре. Детето го познавало, ходило
е у тях, познава се с неговото дете, играят си. Казва, че при повечето срещи майката
извежда детето, има случаи – бабата. Обяснява, че като се изведе детето
първоначално първите 15-20 минути то изобщо не комуникира, като под стрес,
нужни са му били 30 минути да се успокои. Пояснява пред съда, че ходят за
вземане на детето от 1-2 месечно до 3-4 пъти, като Д.В. държи да има свидетел,
когато взема детето, за да не се получат неприятни сцени с обиди и заплахи към
него. Не знае отдел при Закрила на детето да е търсил Д.В..
Свидетелят
Д. С. Й. е приятел и колега на Д.В., живее в Пловдив, работи в с. Широка Лъка и
е студент в гр. Пловдив. Познава г-.жа В. като майка на детето на В., при която
от ноември 2020г. е бил свидетел на вземане на детето. Посочва, че това е почти
всяка една седмица, в която Д. има право да вижда детето си и да прекарва време
с него. Той присъства, защото приятелят му и колега има нужда от човек от
свидетел. Приятелят му не повишавал тон
при срещите. Описва, че идва от Пловдив до Пазарджик, като отиват с Д. до с.
Главница, най-често е 15-20 минути преди часа на мястото, за да са точни и
стриктни. Най-често детето е предавано от бабата, като в 20 % от случаите
майката дава детето, при което се стига до напрежение. Описва пред съда случай
от март месец, четвъртък, когато са взели детето, както и случай от края на
март 2021. Детето е било разстроено, присъствала е майката, която се качила в
колата и отишла с тях в Пазарджик. Той е
помолен от Д. да я прибере към с. Главиница, но тя отказала. Тогава дошли
полицаи по сигнал, които се държали професионално и искали да разберат каква е
ситуацията. Пояснява за съда, че не е имало случаи да се взема детето от дома
на г-жа Т. с оркестър и шум. Споделя, че го успокояват с музика, тъй като
детето винаги се успокоява така, то дори пеело и имали репертоар от 5-6 песни.
Не знае Д. да е търсен от социалните.
С оглед на така установеното съдът
прави следните изводи:
Според
нормите на ЗЗДет. и Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
/ППЗЗДет./ закрилата на детето се осъществява чрез дирекциите "Социално
подпомагане" след оценка на постъпил сигнал. Социалният работник извършва
проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от
семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция,
роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", личен
лекар и от други източници при необходимост. Социалният работник в дирекция
"Социално подпомагане" след извършване на проучване и оценка на
сигнала и при установяване на риск за детето открива случай. Съгласно чл. 21,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Дирекциите "Социално подпомагане" имат
правомощието да извършват проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на
децата и да дават задължителни предписания за отстраняването им при условия и
по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Разпоредбите на чл. 18,
ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДет. предвиждат мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет., да
се прилагат съгласно изготвен план за действие. При отказ за сътрудничество от
страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за
детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на
дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание.
Според
легалните дефиниции дадени в § 1 от ДР на ЗЗДет. "закрила на детето"
е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране
правата на всяко дете"; "дете в риск" е дете, за което
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Сред основните принципи за закрила на
детето, визирани в чл. 3 от ЗЗДет., са включени: осигуряването на най-добрия
интерес на детето и прилагането на специална закрила на дете в риск. Съгласно
§1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. "най-добрият интерес на детето" се преценя с
оглед: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.
Задължителното
предписание е издадено от материално и териториално компетентен орган –
директор Дирекция „Социално Подпомагане“ Пазарджик, като длъжността се е
изпълнявала от И. Г.-П., съгласно Заповед № ЧР-5 65/08.03.2021г.(представена по
делото).
Запознавайки
се с цялата преписка и представените към нея писмени доказателства, съдът
счита, че в административното производство са допуснати съществени нарушения,
които самостоятелно водят до незаконосъобразност на административния акт.
Мотивите
по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ключов реквизит на писмената форма на
административния акт, тъй като мотивировка, изведена от конкретни
доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразността на акта.
Установената съдебна практика приема, че актът е мотивиран в случаите, когато
мотивите на един индивидуален административен акт се съдържат в друг,
предшестващ и издаден във връзка с него документ, които административният орган
е възприел. В настоящия казус обаче липсват самостоятелни мотиви както в акта,
така и в друг документ. Вероятно началото на административното производство е
поставено със сигнала на г-жа Т. от 26.02.2021г., но с оглед наличието на
множество сигнали в преписката и непосочването в мотивите на процесния ИАА за
кой сигнал се касае, съдът не може да приеме със сигурност това. Разпитаната по
делото свидетелка М. пояснява това, но е недопустимо с гласни доказателства да
се обосновават мотивите на издаден административен акт. Волята на
административния орган следва да е несъмнено изразена, а не да подлежи на
тълкуване и да се прецизира допълнително след издаването на крайния акт в
производството.
Задължителното
предписание е издадено при упражняване на оперативна самостоятелност на
директора на ДСП Пазарджик, но задължението за мотивиране на административния
акт съществува за административния орган и тогава, когато е овластен да реши
въпроса по свободна преценка.
Липсва
издаден Социален доклад след подаване на сигнала от 26.02.2021г., Доклади има
от 03.02.2021г.(което е преди сигнала на г-жа Т.) и от 22.03.2021г., което е
след издаване на задължителното предписание. Тоест тези изготвени актове, не
могат да се възприемат от съда за мотиви, посочени извън процесния
административен акт, които да се преценяват от съда и да му дадат възможност да
извърши своята преценка за законосъобразност на акта. Липсата им възпрепятства
този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
В
случая единствените мотиви, които открива съда, са, че са налице обтегнати
отношения между двамата родители. Безспорно това се установи по делото от
събраните гласни доказателства, както и в писмени доказателства от предходно
подадени сигнали, изготвени доклади. Общият извод на социалните работници в докладите
е, че за детето не съществува към настоящия момент риск за физическото,
психическото и психоемоционалното състояние.
Събраните
в хода на административното производство и пред съда доказателства сочат за
напрежение в отношенията на родителите на детето П. В., но липсата на
конкретика в мотивите на администратвиния акт пречи на съда да прецени дали
разпоредителната част на акта съответства на фактите, от там и на приложимите
норми.
Отделно
от това разпоредителната част на задължителните предписания създава задължения
за адресата, поради което тя трябва да бъде пределно ясна, точна и да не
поражда каквито и да било съмнения относно създадените задължения. В оспорвания
акт не са изложени конкретните поведения - действия или бездействия, които да
се обосновават от точни и конкретни мотиви на установеното поведение у Д.В.,
което следва да се коригира от него като адресата на акта. Следва да се има
предвид, че неизпълнението на задължителните предписания е скрепено със
санкция, която за да бъде приложена, трябва по несъмнен начин да се установи
неизпълнението им. Преценката дали са изпълнени предписанията не може да стане
по субективен път, а чрез обективни и конкретни предписания за поведение.
Органът не се позовава на конкретни разпоредби, не препраща към изисквания на
конкретен законов или подзаконов нормативен акт, конкретна ситуация или
поведение, който да съдържа точно определените действия или бездействия, като
форма на дължимо поведение от Д.В., които той не изпълнява. Формулирано по този
начин, задължителното предписание и в четирите точки има общ и неясен характер,
като в него по свои субективни възприятия органът може да влага различни
изисквания.
С
тези аргументи съдът счита, че задължителните предписания са немотивирани,
което изцяло възпрепятства както контрола на съда за тяхната законосъобразност,
така възможността на адресата им да разбере какви точно свои задължения за
действия /бездействия /не изпълнява и ще следва да изпълнява, поради което му
се налага задължителното предписание.
Нарушение
на административнопроизводствените правила при издаване на процесните
предписания съдът установи и по отношение на разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и
ал. 4 от ППЗЗДет., които предвиждат мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет., да
се прилагат съгласно изготвен план за действие, а такъв няма в
административната преписка, образувана по сигнала и мотивирала административния
орган да ги приложи.
Съдът
кредитира дадените пред него показания на тримата свидетели, като
безпристрастни, обективни и последователни. Те способстват за установяването на
обстоятелствата, че между родителите на П. В. има обтегнати отношения. За да са
налице обаче фактически и правни основания за издаване на задължителни
предписания, е било необходимо органът да спази своите задължения за
изясняването им, да се обсъдят възраженията и обясненията на всички страни в
административното производство, съответно да бъде спазена разписаната процедура
по ППЗЗДет. и ако са налице основанията да бъде издаден административен акт с
ясен диспозитив, разписващ задълженията към неговия адресат.
Ето
защо настоящият съдебен състав, счита, че оспореното предписание в т. 1, т. 2,
т. 3 и т. 4 е незаконосъобразно.
С
оглед на изхода от спора, направено от оспорващия искане за присъждане на
разноски по представен списък е основателно, поради което съобразено с чл. 143,
ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Дирекция „Социално подпомагане“Пазарджик,
чийто директор е издал оспореното решение, да заплати направените по делото
разноски. Същите, видно от доказателствата по делото – договор за правна защита
и съдействие за 500 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд
Пазарджик,VІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Задължително предписание № СГ/Д-РА/92-001/16.03.2021 г. на директор Дирекция
„Социално подпомагане“ Пазарджик.
ОСЪЖДА
Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик да заплати на Д.И.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 510/петстотин и десет/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
(П)