№ 1746
гр. Плевен, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430105967 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, чрез адв. С.З., против С. П. А., от гр. Плевен, с която е предявени искове
с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от
ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от общо 25251,06лв., от която: сумата от 22000лв.-
главница, сумата от 1789,75лв.- възнаградителна лихва, за периода
21.06.2021-19.04.2022г, сумата от 1279,81лв.- мораторна лихва, за периода
19.07.2021-04.07.2022г, сумата от 61,50лв.- такси, за периода 23.06.2021-
04.07.2022г и сумата от 120лв.- такси за уведомяване, за периода 23.06.2021-
04.07.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК- 14.07.2022г до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр.д.№3871/2022г по описа на ПлРС. Твърди се, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит
№FL1188800/19.05.2021г, по който, на ответникът- като кредитополучател, е
предоставен потребителски кредит, в размер на 22000лв, усвоен изцяло от
ответника на 19.05.2021г., за срок от 96 месеца. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил договорните си задължения по погасяване на дължимите суми,
изпаднал в забава, като не е погасил две последователни месечни вноски- с
1
падежи 21.06.2021г и 21.07.2021г. Твърди се, че Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 19.04.20221г, за което ответникът е уведомен от ЧСИ
В.С., по реда на чл. 47 от ГПК. /уведомление залепено на 03.04.2022г/. Твърди
се, че ответникът дължи главницата от 22000лв, начислена договорна лихва
от 1789,75лв., за периода 21.06.2021-19.04.2022г., както и мораторна лихва,
начислена на основание чл. 9 от Договора, в размер от 1279,81лв., за периода
19.07.2021-04.07.2022г. Посочва се, че са начислени такси от 61,50лв. -общо,
за периода 23.06.2021-04.07.2022г, в които се включват: такса за обслужване
на разплащателна сметка, от 3,50лв/месечно, за периода 19.09.2022-
19.10.2022г- общо 24,50лв; такса за действия по ограничаване на негативни
последици при просрочие, дължима на основание т.VI, т.5 от ОУ за
откриване, водене и закриван на сметки на физически лица, вр. ХV, 10 от
Тарифата за таксите, общо от 37лв.- начислени на посочените в ИМ дати.
Посочва се също, че сумата от 120лв. са действително извършени разходи за
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, от ЧСИ. Представят
се писмени доказателства. Претендират се разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на С. П. А., чрез
назначеният му особен представител адв. И. Н., е депозирал писмен отговор, с
който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се сключването на процесния договор за кредит, като се оспорват
подписите, положени за кредитополучател, положени върху договора,
погасителен план към него и всички други писмени доказателства, свързани с
договора. Оспорва се твърдението сумата по кредита да е усвоена от
ответника. Оспорва се твърдението, за неплащане на посочените две
поредни месечни погасителни вноски, като се твърди, че не се установява
дали към падежите е имало парични средства по сметката на ответника, тъй
като по силата на чл. 8 от Договора, Банката прави безкасови удръжки от
сметката на ответника. Прави се възражение за недействителност на
Договора за кредит, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК,
като съставен на шрифт, по – малък от 12. Твърди се също, че действителния
размер на ГПР по договора е по- висок от 50% , в нарушение на чл. 19, ал.4 от
ЗПК. Посочва се също, че на ответника не е представен СЕФ, преди
сключването на договора.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
2
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
незабавно изпълнение №2194/15.07.2022г. по ч. гр.д.№3871/2022г. по описа на
ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният по
реда на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява факта на сключване на процесния договор за
потребителски кредит №FL1188800/19.05.2021г, по силата на който, Банката-
ищец е представила на кредитополучателя- отв. А., потребителски кредит, в
размер на 22000лв, като сумата се отпуска по банкова сметка /IBAN посочен/,
открита на името на кредитополучателя, въз основа на договор между
страните за откриване на разплащателна сметка. От съдържанието на
договора се установява- чл. 3, че кредитополучателя дължи годишна лихва, в
размер на 6,950% -фиксиран лихвен процент, за първите 12 месеца и от 13-
тия месец до края на срока на договора- променлив годишен лихвен процент
от 6,950 %, представляващ сбор от референтен лихвен процент + фиксирана
договорна надбавка. Посочено е, че за референтен лихвен процент се ползва
референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необзепечени кредити; в
ал. 2 на чл. 3 е посочен и начина на определяне на референтния лихвен
процент ПРАЙМ. Установява се, че съобразно чл. 3, ал.8 от Договора, ГПР по
договора е 10,09%, като общата сума, която се дължи от кредитополучателя е
в размер на 31478,87лв. В чл. 5 от Договора за кредит са установени и
таксите, които кредитополучателя заплаща във връзка с управление на
кредита. Установява се също, съобразно чл. 8, че падежът на месечната
погасителна вноска- по погасителен план е 19- то число на месеца; размерът
на вноската е 316,75лв., вкл. главница, договорна лихва и застраховка.
Установява се също- чл. 14, че при непогасяване в срок на една или повече
месечни вноски, Банката има право да обяви изцяло или частично кредита за
предсрочно изискуем. В чл. 19 от договора е установен и начина за връчване
на съобщенията до кредитополучателя, в т.ч. и предпоставките за т. нар.
„фингирано“ връчване.
По делото се установява също, че до ответника А. е изпратено
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по
кредита. Поканата е редовно връчена, по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на
19.04.2023г /чрез залепяне на уведомление от ЧСИ на 03.04.2022г./. В
уведомлението е посочено, че е налице просрочие на задължението и са
3
непогасени две месечни вноски- с падежи 21.06.2021 и 21.07.2021г.
По делото, с протоколно определение от 03.10.2023г, е открито
производство по оспорване, по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК, на подписа,
положен за „кредитополучател“, върху процесния Договор за кредит от
19.05.2021г, Методология за определяне на реф. Лихвен процент,
Погасителен план към договора, Искане за отпускане на кредит, кратък
медицински въпросник за приемане на застраховане. Оспорените писмени
доказателства са представен в оригинал от ищеца, заедно с изявлението, че
ще се ползва от тях. В рамките на откритото производство по чл. 193, ал.1 ат
ГПК, е изслушана и приета съдебно- почеркова експертиза, от заключението
по която се установява, че подписът, положен за „кредитополучател“, върху
оспорените писмени доказателства и ръкописния текст /върху кратък
медицински въпросник/ принадлежи на кредетополучателя С. П. А.. С оглед
на изложеното, съдът намира направеното оспорване на приетите по делото,
посочени по- горе, писмени доказателства, за недоказано.
По делото, във връзка с направеното възражение по смисъла на чл. 10,
ал.1 от ЗПК, касаещ шрифта, на който е съставен процесния договор за
кредит, е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се установява
следното: процесният Договор за кредит от 19.05.2021г, и погасителен план
към него, както и Методология за определяне на реф. Лихвен процент
/изследвани в оригинал от ВЛ/, са създадени на един и същ шрифт Times
New Roman, с височина на шрифта 12 пункта. Изследваното Искане за
отпускане на кредит, е съставен на шрифт Times New Roman, с височина на
шрифта 9,5 пункта. Изследваният кратък медицински въпросник за приемане
на застраховане, е съставен на шрифт Calibri, с височина от 10 пункта.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: ВЛ е установило, че отпуснатата сума по сключеният
договор за кредит в размер на 22000лв, е усвоена от кредитополучателя, по
открита на негово име разплащателна сметка /IBAN посочен/, открита в
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ, за което е издадено банково бордеро
№4982914/19.05.2021г.- л.27 от делото. ВЛ е установило, че ГПР по договора
е 10,09 %. ВЛ е установило, че от страна на ответника е извършено плащане
на сума от 41,11лв.- с която е погасена 23,75лв.- за договорна лихва и
17,36лв.- за застраховка, и 390лв.- първоначална такса за обработка на
4
документи/ на 19.05.2021г/, като други плащания по договора не са
извършвани. ВЛ е установило, че непогасени са вноски с падежи 21.06.2021-
2.1.03.2022г, въз основа на което, на 19.04.2022г, целият договор е обявен за
предсрочно изискуем. ВЛ е установило, че към датата на заявлението по чл.
417 от ГПК- 14.07.2022г, след обявяване на предсрочната изискуемост,
общият размер на дълга е 25251,06лв., от която: 22000лв.- главница,
1789,75лв.- договорна лихва, за периода 21.06.2021-19.04.2022г, 1279,81лв.-
лихва за забава, 61,50лв.- такси и 120лв.- такси за уведомяване. ВЛ е
установило, че след превеждане на сумата от 22000лв. по сметка на
длъжника, същият е изтеглил сумата от 21350лв, като с останалите суми са
заплатени 390лв такса кредит, 60лв.- превод към собствена сметка, 120,50лв.-
такси, 149,45лв.- такса теглене без заявка, 17,36лв. застр. премия и 20,69лв.-
договорна лихва. ВЛ е установило, че Банката е извършила усвояване на сума
от 41,11лв.- налична по сметката към 21.06.2021г. По делото е приета и
допълнителна ССЕ, от заключението по която се установява, че на
19+.05.202г, отв. А. е открил още една банкова сметка, по която е постъпила
сума от 60лв. и която е описана в основната експертиза и е част от усвоената
сума по кредита. ВЛ е посочило, че от тази сметка, Банката е усвоила сума от
3,06лв., с която е погасена договорна лихва от 23,76лв общо. ВЛ е посочило,
че след повторната проверка, дължимите суми по кредита са идентични с
вече установените.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе, вкл. и
заключенията по трите експертизи, които съдът изцяло кредитира с доверие,
намира, че безспорно се установи съществуването на валиден договор за
кредит между страните, от 19.05.2021г., за сумата от 22000лв. Съдът намира,
че процесния договор за банков кредит, е сключен в писмена форма- като
форма за действителност, по арг. чл. 430, ал.3 от ТЗ и с подписването му са
възникнали права и задължения за страните по него. Безспорно по делото се
установява и факта на изпълнение на задълженията на ищеца- кредитор, респ.
факта, че отв. А. е усвоил отпусната му сума на 19.05.2021г.
Съдът намира за установено, че процесния договор за кредит е
действителен и като сключен в съответствие с нормите на чл. 10, ал.1 и на чл.
5
19, ал.5 от ЗПК, което се установява от заключенията по приетите СТЕ и
ССЕ. Съобразно нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014г./, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора-неговите условия и идентификационни данни за
потребителя /чл. 10, § 2, б. б от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити/ се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. в
случая, от заключението по СТЕ безспорно се установява, че процесният
договро за кредит, вкл. и погасителния план към него и методология, са
съставени на еднакъв по вид и големина шрифт.- 12. Съдът намира, че
фактът, че искането за кредит и краткия медицински въпросник към
застлаховката, не са съставени в шрифт 12, не води до нищожност в договора
за кредит, по смисъла на чл.22 от ЗПК, доколкото същите нямат характер на
елементи от договора. Елементите на договора са посочени в цитираната по
– горе норма на чл. 10, § 2, б. б от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити и съдът приема изискването за спазено.
Съдът намира също, че процесният договор за кредит отговаря и на
изискванията по чл. 19, ал.5 от ЗПК, визиращ ГПР по договора и клаузата се
явява валидна и действителна. Съобразно цитираната норма, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, към датата
на сключването му законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен процент
на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер се явява 50,00%. Годишният
процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи– лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Съдът намира, че
процесният договор е сключен при ГПР в размер от 10,09%, установен от ВЛ
по ССЕ и в този смисъл, не е сключен в нарушение на ЗЗПотр. и на ЗПК, не
съдържа нищожни/неравноправни клаузи, респ. направените от особеният
6
представител възражения в тази насока са неоснователни.
По делото, съдът намира за установен, съобразно заключението на ВЛ по
ССЕ и размерът на претенцията на ищеца.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде изцяло
уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника С. А., че дължи
общо 25251,06лв., от която: сумата от 22000лв.- главница, 1789,75лв.-
възнаградителна лихва, за периода 21.06.2021-19.04.2022г, сумата от
1279,81лв.- мораторна лихва, за периода 19.07.2021-04.07.2022г, сумата от
61,50лв.- такси, за периода 23.06.2021-04.07.2022г и сумата от 120лв.- разходи
за уведомяване, за периода 23.06.2021-04.07.2022г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417
от ГПК- 14.07.2022г до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение№№2194/15.07.2022г. по ч. гр.д.
№3871/2022г., по описа на ПлРС, дължими въз основа на Договор за
потребителски кредит №FL1188800/19.05.2021г.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в
настоящето производство разноски, съобразно представеният списък по чл. 80
от ГПК, в размер на 5070,06лв.- за настоящето производство и в размер на
1595,54лв.- за заповедното производство.
Следва отв. С.А. да бъде осъден да заплати сумата от 500лв.- деловодни
разноски, по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ С. П.
А., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път, №260, представлявано от
Д.Б.Ш.- изп. директор и М.В.- прокурист, сумата от общо 25251,06лв., от
7
която: сумата от 22000лв.- главница, сумата от 1789,75лв.-
възнаградителна лихва, за периода 21.06.2021-19.04.2022г, сумата от
1279,81лв.- мораторна лихва, за периода 19.07.2021-04.07.2022г, сумата от
61,50лв.- такси, за периода 23.06.2021-04.07.2022г и сумата от 120лв.-
разходи за уведомяване, за периода 23.06.2021-04.07.2022г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК- 14.07.2022г. до окончателното й изплащане,
дължими въз основа на Договор за потребителски кредит
№FL1188800/19.05.2021г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение №2194/15.07.2022г. по ч. гр.д.№3871/2022г., по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. П. А., ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ул.”Околовръстен път”, №260, представлявано от Д.Б.Ш.- изп.
директор и М.В.- прокурист, сумата от 5070,06лв.- разноски по настоящето
дело и сумата от 1595,54лв.- разноски по ч. гр.д.№ 3871/2022г. по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК, С. П. А., ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата
от 500лв.- деловодни разноски и 5лв.- държавна такса, в случай на служебно
издаване на ИЛ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8