Р Е Ш Е Н И Е № 260023
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, при участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №131 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Т.К.Г.,
ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България.
Ищцата твърди, че на ***г. по следствено дело №16/2012г. по описа на
ОСлС при Окръжна прокуратура – *** й било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление – избягване установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери, формирани от доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец и доходи от наем. В продължение на повече от четири години била викана
на разпити и проверявана, предоставяла справки. С постановление от ***г. на
Окръжна прокуратура – *** наказателното производство било прекратено, поради
липса на извършено от ищцата престъпление.
Твърди се, че досъдебното производство причинило на Г. неимуществени
вреди, изразяващи се в: стрес, безсъние, поддържане на високо кръвно налягане,
отслабване с 20 кг, търсене на помощ от психиатър, накърняване на доброто име,
сриване на бизнеса, тревожност, безпокойство, прием на успокоителни лекарства в
продължение на повече от три години. Посочва се, че и към настоящия момент
ищцата не е преживяла случилото се и изпитва последиците от преживения стрес.
При подробно изложените в исковата молба фактически обстоятелства,
ищцата сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника
Прокуратурата на Република България да й заплати сумата 100 000,00 лева –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва,
считано от ***г. – датата на прекратяване на наказателното производство до
окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131, ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер,
включително претенцията за лихви. Посочва се, че искът не е доказан, а
претендираният размер на обезщетението е завишен и не е съобразен с принципа за
справедливост и съдебната практика. На основание чл.5 от ЗОДОВ ответникът
счита, че следва да бъде освободен от отговорност, тъй като с неправомерното си
поведение ищцата сама е дала повод за наказателно преследване. Алтернативно се
прави искане отговорността на ответника да бъде намалена, съгласно чл.5, ал.2
от ЗОДОВ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от приложеното досъдебно
производство, че с Постановление на Окръжна прокуратура *** от ***г. е било
образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.255, ал.3 вр. с ал.1 от НК за това, че за периода ***г. – ***г. в гр.***
е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи
размери, като не е подал декларация и е използвал документ с невярно
съдържание. Повод за образуване на производството е било уведомление от ТД на
НАП ***, ведно с ревизионен акт, касаещ дейността на ЕТ”М. Т.– Т.Г.”, собственост
на Т.Г.. С Постановление от ***г. Г. е
била привлечена в качеството на обвиняем по сл.дело №16/2012г. по описа
на ОСлО при Окръжна прокуратура ***. С Постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура *** от ***г. наказателното производство по сл.д.№16/2012г. е било
прекратено, поради липса на доказателства за извършено от обвиняемата
престъпление.
За установяване на твърдените от ищцата неимуществени
вреди, по делото са разпитани свидетелите П.Д.и И.Д.. С показанията си същите
установяват, че след образуването на наказателното дело през ***г. животът на Г.
се „преобърнал” – успешният й до този момент бизнес в *** се сринал, нейните
бизнес партньори се отдръпнали и не искали да работят повече с нея; банките,
към които имала задължения обявили кредитите за предсрочно изискуеми. Всичко
това тя преживяла тежко – търсила психиатрична помощ, тъй като не можела да
спи, имала сърцебиене, взимала успокоителни лекарства заради постоянната
тревожност. Показанията на свидетелите съдът кредитира като логични,
последователни и обективни и съответстващи на останалите доказателства. Само
въз основа на показанията на свидетелите обаче не може да се направи
категоричен извод, че ищцата е прекратила търговската си дейност единствено в
резултат на воденото разследване, поради което приема този факт за недоказан.
От представените амбулаторни листове, издадени през *** и
***г. е видно, че Г. е приемала лекарства във връзка с поставената диагноза
„посттравматично стресово разстройство”, описано в последния амбулаторен лист
от ***г. като „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено
тежък”.
Приетата психиатрична експертиза потвърждава, че
наказателното производство е нарушило жизнения ритъм на ищцата и е довело до
тревожно депресивно разстройство за периода, описан в амбулаторните листове.
Според вещото лице, Г. няма психично заболяване и към настоящия момент не
съществува тревожното депресивно състояние, което е било свързано с
наказателното преследване.
При така събраните доказателства съдът приема за доказан
факта, че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищцата за
извършено от нея престъпление от общ характер се е отразило негативно на нейните
субективни преживявания – преживяла е стрес, тревожност и притеснения, довели
до временно депресивно разстройство. Тези негативни преживявания представляват
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото обвинение в наказателното производство.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на
действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, последвано от прекратяване на наказателното
производство.
Отговорността следва да се ангажира в лицето на
ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига
и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство. Не се установи ищцата с поведението си да е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че
изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.
Дължимото обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
наказателното производство спрямо Т.Г. е продължило по-малко от една година от ***г.
до ***г., но в действителност тя е била съпричастна към воденото разследване срещу
фирмата й на едноличен търговец от образуване на делото през ***г. Следва да се
отчетат и обстоятелствата, че по отношение на нея не е била взета мярка за
неотклонение, както и че е била обвинена в извършване на тежко престъпление, за
което законът предвижда наказание от три до осем години лишаване от свобода и
конфискация на част или цялото имущество.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че
за възмездяване на причинените на ищцата неимуществени вреди е необходима сума
в размер на 10 000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 100
000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Постановлението за прекратяване на наказателното
производство от ***г. е обжалваемо в едноседмичен срок от връчването му на
ищцата и на ТД на НАП – ***. От приложеното досъдебно производство не може да
се установи на коя дата същото е влязло в сила, макар да е очевидно, че не е
било обжалвано. Според свидетелката М.А.
ищцата е получила прокурорския акт през ***г., но конкретна дата не съобщава.
При това положение съдът приема, че към ***г. постановлението е влязло в сила и
от тази дата ще се присъдят лихви върху обезщетението. Искането за присъждане
на лихва за периода от ***г. до ***г. ще се отхвърли като неоснователно.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи на
ищцата направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10,00 лева.
Съгласно представения договор за правна помощ, сключен
между ищцта и адв.С.К.Н., адвокатът е приел да предостави безплатно адвокатска
помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1 от ЗА. Ето защо на адв.Н. следва ще
се определи възнаграждение в размер на 830,00 лева, съразмерно с уважената част
от иска и съобразно с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/007.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ ответникът следва да заплати това възнаграждение на адвоката.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на Т.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес, тревожност, притеснения, които вреди са претърпени
в резултат на воденото срещу нея наказателно производство по сл.д.№16/2012г. по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура ***, което е било прекратено, ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано
от ***г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000,00 лева до пълния предявен размер от 100
000,00 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата
за периода ***г. – ***г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул.
“Витоша” № 2, да заплати на Т.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 10,00 лева – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на адвокат С.К.Н.
***, служебен адрес: *** сумата 830,00 лева – адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: